Как научихте децата си да не вземат храна от чужди хора?

добре си постъпила. не остава много за мислене, ами за избягване на чичката....

С щерката не съм имала изобщо проблем с това. Тя изобщо не взимаше храна, когато и се предлагаше.

С малкият това ми е голям проблем. От всеки е готов да вземе.
А пък и какви са тия хора дето предлагат храна на чужди непознати деца. Направо съм възмутена !
Обикновенно любезно аз им отказвам, но ако са нагли и настоятелни, което се случва и аз ставам груба.
Говоря постоянно на малкият, но за сега без особен ефект.

На децата им е вродено да подлагат на проверка думите и действията ни.Това за мен е лъжа от която няма измъкване.

 
Ами моята дъщеря е много срамежлива и не взема от хората,затова не сме имали такъв проблем.
Дори има моменти в които мои приятелки и предлагат,а тя отказва и след като се разделим
се започва мамо купи ми от това ,искам.Понякога даже се дразня,че е такава защото сме имали
случай в който го е нямало в магазина.

Аз се карах и нучавах хората,а не децата ми.

Моята дъщеря е вече на 10г. и почти бях забравила за постиженията ни в тази сфера. На кратко: един от първите навици които и създадохме-около година и половина-две, беше никога и по-никакъв повод да не взима храна от хора които не са близики. Обясних, че храна, особено бонбони и подобни неща се взимат само от хора които са били в нашия дом и са се хранили с нас. Следващото нещо беше да и обясня, че ще и купя, достатъно количество от всяка храна, която може някой друг да и е предложил. Това разбира се го доказвах, след всяка предложена и бонбонка в парка или при случайна среща. После когато стана на около 3г. и обясних, че когато накой, който не близък и даде храна, тя трябва веднага да ми я даде и аз да преценя дали да и предложа да си похапне. Е следствие от моите методи, детето не се отпускаше лесно, когато отидехме при баба ми на село, всички бабки ми казваха, че лошо съм го научила да не приема да го почерпят и дори да се дърпа по този повод, но аз любезно им обяснявах, че според мен, е по-правилно да не се подлъгва лесно, от колкото да се сприятелява срещу един бонбон. Случвало ми се е да намеря из джобове на якета, разни единични бонбони и когато питам от къде са, дъщеря ми казва, че и го дала жена в трамвая или нещо подобно, но тя забравила да го изхвърли след това. Ох, много се разписах, извиявам се.   Сигурно ще ви се стори странно за сравнение, но дори при специализирано обучение на куче, се наблага на навика, да приема храна само от стопанина си, за да не бъде отровено.

От никого не взима,дори и от приятелите ни.
И бонбони,и шоколади отказва.
Просто си е такъв.
Ако аз го взема и му го дам може да прояви интерес,но от друг човек не посяга.
Педито все се бута да го черпи с лакомства...
Майтапи се,че съм го научила като кучетата да не взима от непознати.
Нищо не съм обяснявала,просто моят син смята храната за досадно задължение,
Виж,ако му кажеш,че ще го водиш на влакчето или на водните колела ще тръгне без да пита за майка си въобще