Викам, старая се да не го правя, но понякога се изпускам. Дразня се на себе си, но очевидно в даден 
и моменти е по-силно от мен.
и моменти е по-силно от мен. - Публикувана: 9 апр. 2008, 15:26 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 14:57 ч.
Викате ли в къщи?
Един вид профилактика ... 
Аз пък много рядко повишавам тон.
Привет.И аз ще се намеся.Разбира се че викам.Ще попитате защо се разбира?Ще ви кажа.Децата ми са две момчета и са с година и половина разлика.Счупиха полилея в детската два пъти.Купих нечуплив и им го обясних.Те продължиха да го целят с всевъзможни неща.На въпроса защо го правят като са наясно че не могат да го счепят те ми отговориха че не са толкова глупави и знаят че него не могат но крушката могат и целят просто нея.Представяте ли си го от устата на деца на 3,5 и 5 год?И това е само една от хилядите щуротии.Те винаги са мнозинство и моят глас ако не е с по високи децибели не се чува.
Викам - понякога повечко, понякога по-малко. Има дни, когато съседите не ми чуват гласа. Но има и такива, когато още от сутринта се почва - спи й се, не иска да става, аз бързам да не закъснея за работа, после не иска приготвените дрехи и т.н. Е, тогава направо побеснявам. Криво ми е, когато вечер й се карам и то не защото е направила нещо, а защото съм уморена, поизнервена 
Иначе се опитвам да й обяснявам първо, повтарям няколко пъти "не прави така" и накрая 
Иначе се опитвам да й обяснявам първо, повтарям няколко пъти "не прави така" и накрая 
Децата свикват с викането, ако то е нон-стоп.Когато аз искам нещо не викам.Викам, когато съм ядосана и са прекрачили границата.Викането ми не е заплаха.Крещейки аз не ги заплашвам, а показвам, че не съм някаква незабележима и въпреки, че съм помолила за нещо няколко пъти и те не са се съобразили-са ме изнервили достатъчно, че да кресна и да ме чуят.Например имаше период, в който аз се молех по час вечер да ляга.Спрях да се моля.На 15-та минута не започне ли да се оправя-виквам и започва.Така, както тя като ме помоли за филия с кашкавал, аз ставам и и правя, не след един час, а след около 5-10-15 минути, но не си правя експерименти с търпението и и не я дразня нарочно, така може и тя да се научи на това и да се съобразява.Непоказвайки раздразнението си и броейки до 30 или до 100 за да не викна-какво правя?Всъщност и показвам,ч е и е позволено всичко, без да предизвиква гнева на някой.И навън, като издразни някой с нещо и той и го покаже-тя ще гледа ококорено и ще се чуди, що па се дразни толкова този?Като в една тема друга....
