Сюжет

Ами загубил ги е наскоро/може би катастрофа/, бил е в депресия,но сега приятелчетата му го извеждат,за да го разведрят,а той си припомня "добрите стари времена"....

Я кажи как изглеждаха съпровождащите мутри, че вчера мъжът ми беше в комадировка в този ваш китен град...може да разрешим мистерията

Интересно, вчера явно е бил някакъв странен мутра-ден. Аз също отдавна не бях присъствала на толкова арогантно мутренско поведение, а живея на място пълно с такива типове - срещу Неро...

Пак вчера, но в София, на канала при Руския културен интитут (или нещо подобно беше, близо да парка Заимов) 2 джипа от старите G класи запречиха и двете платна (те там са еднопосочни) и по целия тротоар и в градинката отсреща плъпнаха към 10 човека - едри, в черно, със слушалки в ушите и тъмни очила, но някак разнородни по вида си, не като охрана в униформи. В джиповете и другите 2-3 коли, с които бяха, останаха шофьорите. В едната двама души си говореха нещо сами.... 

От доста години не съм попадала на толкова публична демонстрация....

За случая в Стара Затгора - човек с такова поведние и толкова запомнящ се външен вид (заради физическия недостатък) най-вероятно е известен по вашия край с някое прозвище...

Е направо е жалко, че не си се сетила или пък ти е било неудобно да ги снимаш. Можеше и да разнищим историята, ако са били от града, все пак не са чак толкова много мутрите на Стара Загора, знаят се , все някой щеше да каже кой кой е.

  Да ги снимам?! Страх ме е, а и дори не би ми хрумнало.

Клонке, всичко ще си кажеш..

Щях да съм чувала за тях, ако бяха местни. Кой не знае Арбала, примерно..

Аз пък се впечатлявам от мутри,
облечени в тесни пуловерчета.
До тях курволякът лъскав, а те,
моля ви се, с шарени пуловерчета.
Нямат ли ризи, вкус ли нямат...

Може би този без краката е катастрофирал.
Едва ли му е лесно. На бутащите също.

                   И тия не ползват фонокарти, явно.

Значи чуденката остава, щом не са и местни? 
Едва ли ще разкрием истинската история, ама поне някой добър в измислянето на сюжети може да предложи някоя интересна версия. 

май никакви не ползват. И все пак постъпват глупаво - трябваше да говорят на открито, а не вътре в кола, ама нейсе, не са ме питали...

аз

а от къде разбрахте че са мутри  да не би да им пише на челото " аз съм мутра"

В началото не разбрах, че и този в количката бил мутра и си помислих " кво толкова хората си прибират златната миничка, дето им заработва от просия..." Тук поне в София има доста заможни просяци , за които съм чувала че ги прибират с лимузини. Но явно случаят не е такъв А факт е че хората с физически недостатъци ( поне тези с които съм имала контакт) се държат по принцип малко арогантно. Не знам защо.

Това е някаква защитна реакция, според мен, доза цинизъм, който предпазва от съжаление.

Виж, ако ги избива на брутална простотия, това трябва да си е характер, нямащ нищо общо с каквито и да било физически недъзи.

Човекът в количката, преди няколко години, в епохата на активния и брутален рекет беше сапьор в една градска групировка. Имаше там един клиент, много костелив орех, който колкото и да го плашеха, не склоняваше да си плаща редовно. А дискотеката му беше много актуална, дори единствената в града. Немислимо беше да изпуснат точно този шаран. Взривяваха му два пъти колата, но това не действаше, защото наглия стопанин го караше на трабанти и си купуваше следващия с оборота от една петъчна вечер. Последно беше взел един изпотрошен фолксваген. Бяха решели да гръмнат и него като последно предупреждение, после щяха да пипат по-здраво. Наливаха се тримата приятели цяла вечер, не че толкова им се пиеше, но за кураж......Някъде към четири вече насъбраха достатъчно количество  решителност и напуснаха заведението. Къщата на "костеливия" беше почти на края на града и щеше да е доста лесно с оттеглянето. Двама от тримата се отделиха, като заеха място в сенките на близките огради, осветени от уличното осветление, а третия потъна в малката уличка. След 10-15 метра се наведе под едно малко, тъмно возило и извади пакета изпод якето си. Беше правил това и преди, имаше опит и не се чувстваше притеснен. Беше най-запознат с взривовете от компанията и всички си мислеха, че за него няма тайни в занаята. По-рано през деня старателно я бе сглобил и беше изключително доволен от крайният резултата. Истинска красавица. Оставаше само да я закрепи. ... но, всичко стана толкова бързо, Боже, дори животът му не успя да извърти лентата си пред очите му.

Всичко останало се сля в един безкраен момент. Светлините на операционната и крещящите сестри. Лекарите с маски на лицата, светлината, въздухът беше бял.........

Трудно се осъзнава мисълта, че ще живееш зависим от някого до края на животът си. Понякога е невъзможно. Приятелите, тези които бяха платили цялото му лечение и бяха осигурили най-добрите специалист в страната, още се обаждаха понякога. На рождените му дни дори идваха всички, за да го уважат, но винаги се четеше вина в очите им. А думите им бяха пресилено весели, поради което звучаха изкуствено и кухо. И неизменното обещание, че ще се обаждат по-често. Но всъщност винаги се обаждаха все по-рядко и по-рядко................ и той донякъде ги разбираше.

Но днес времето беше хубаво, празнично и телефонът иззвъня приятелски.
- Излиза ли ти се?
Егати, не беше излизал от месец и 18 дни.
- Естествено, не ставайте смешни.

Дойдоха с нов джип. Преди 8 месеца бяха с много по-малък. Похвалиха, че да го взели скоро и още е гаранционен. Отпрашиха към най-близкия парк и тъй като срещата беше непредвидена и на тях им стана едно такова непринудено, весело и драго. Спомняха си дните в спортното училище и тренировките по борба. Припомниха си старите неволи и как са ги преодолявали винаги заедно. Бягането от час и фалшивите извинителни бележки. После бягането от полицията и пак фалшивите медицински...... Винаги заедно.
Толкова бяха щастливи и тримата, че мъжът в количката дори забрави, колко е бил сам през последните години.


Предложение за сюжет. 

Сега очакваме да се превърне в сценарий.