Сюжет

  • 1 908
  • 38
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 25 651
Съжалявам, че ще ви счупя играчката, но в града ни има Дом на инвалида (информация за който не знае). А там е пълно с хора на инвалидни колички. Вярно, благодарение на "прекрасната" инфраструктура трудно се добират до центъра на града, но не е съвсем невъзможно, особено, ако има и двукраки помагачи край тях.
Поради местожителството си ги виждам често. Всеки божи ден ги гледам как се опитват упорито да прекосят едно инфарктно кръстовище в опит да се доберат до въпросния център.
Аз на тяхно място бих замеряла някого другиго с  едни други неща, ама това е съвсем друг сюжет... 
Познавам и няколко истински градски мутри. Не им личи.

# 31
  • Мнения: 152
Снощи в парка видях две мутри да тикат трета без долни крайници в инвалидна количка.
Уточнавам: мутрите изглеждаха самодоволни и дори щастливи, а човекът в количката се държеше суперарогантно с околните.
Много се замислих какво всъщност се е случило.. и на тримата. Идеи?
тоя в количката е изпечен лъжец.., а всички знаем, че на лъжата краката са къси...  Mr. Green

# 32
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
На мен ми прилича на трилър  Sunglasses

# 33
  • Мнения: 2 386
Всеки има право на грешна тема, Сийке.
Нали разбираш, че нищо от това, което си написала не е по темата? Знам за дома, ако може да се нарече така. Никой там няма 1/2 кг злато на врата си и не се държи арогантно с деца.

За това как съм разбрала, че са мутри не смятам да обяснявам. Поведение, облекло, ланци, бицепси и малко мозък трябват.
Плетяща,  Sunglasses !


Живи и здрави да са, аз си отговорих на някои въпроси, други остават. Темата е приключена за мен.

# 34
  • Мнения: 25 651
Знам за дома, ако може да се нарече така. Никой там няма 1/2 кг злато на врата си и не се държи арогантно с деца.


Знам, че ти знаеш, но писалите след теб - едва ли. Дали е имал злато или евтини синджири на врата си въпросният, той си знае. Както и как, и защо е загубил краката си. Също и какво става в главата му...
Другия път, когато някой в инвалидна количка пак ме помоли да му купя нещо от магазина, защото не може да се качи на тротоара, камо ли да преодолее няколкото стъпала до входа му, непременно ще го попитам как е останал без крака. Все пак народът иска да знае.  Whistling

# 35
  • Мнения: 1 072
Сийке, кво ти става, ма кака?
Акцентът според мен изобщо не беше в инвалидизацията на господина. Просто момичето постави ситуацията и въпросът, който я е сполетял.
Теб никога ли не те е застигало любопитството към някой, който е приковал вниманието?
Аз често се хващам, че съчинявам истории като горната за напълно непознати. Със или без инвалидна количка. Просто някой изплува от тълпата и ти се набива на очи. Става ти интересен и се запитваш какъв ли е живота му.

# 36
  • Мнения: 25 651

Теб никога ли не те е застигало любопитството към някой, който е приковал вниманието?


Застигало ме е. Първият и единствен път беше, когато бях дете. И завърши със шамар, нанесен от обекта на любопитството ми - Жоро Софкин. Научих си урока.  Peace
Просто мисля, че има неща, които не е редно да се обсъждат по такъв начин. Да, хората с увреждания често са агресивни, да не кажа и злобни. Сигурно имат основание да са такива, мисля си аз...

# 37
  • Мнения: 2 386
И аз не разбирам какво ти става. Плетяща е отговорила вместо мен, сега се чудя какво още да кажа, а няма нужда да се оправдавам, защото каквото съм казала - така е било.

За урока - не съм убедена. Сираците също са деликатна тема. Stop

# 38
  • Мнения: 11 317
Как Сийке, Софкин е друга пиеса. Той винаги е бил арогантен и неприятен тип. Бяхме в едно училище, оттам го познавам.  Мисля, че тогава си си извадила неправилните изводи.
Сюжета е прекрасен, Еванесънт, от вчера мисля по темата, ама Летящата ме е изпреварила.

Общи условия

Активация на акаунт