Непланирано второ дете

Непланираните деца са подарък от Господ.
Бременността е естествено, хубаво и не чак толкова дълго преживяване, с прекрасна награда за гушкане.
Двойното щастие, не е по-малко от единичното Това е моето мнение.
На твоя място щях да съм щастлива, но е важното ти да си и ти го желая!
 

С това съм напълно съгласна.
Разбирам те и с изключение на това,че не съм бременна в момента бих казала,че ситуацията при мен е същата.
Много исках второ дете,когато Павел беше малък.
После се изплаших от инатестият му характер и трудното справяне с капризите му.
Не се страхувам ни от бременност,ни от раждане..,ни годините ме притесняват(32 почти).
След 3 години ще бъда на изходна позиция(където съм сега),а три години не минават толкова бавно,когато гледаш дете,нали
Просто незнам дали съм готова пак да премина през този труден период с тръшкането и неподчинението.
Иначе много искам второ дете.
Странно е някак-сърцето ми го иска,разумът ме дърпа назад...
4естно казано надявам се да забременея случайно за да не съм изправена пред подобен избор.
Тогава ще го родя и обичам не по-малко от първото.
Сигурна съм.
А доколкото мога да преценя от това,което съм чела,ти си достатъчно силен и оправен човек за да търсиш решението във форума.
Просто си споделяш терзанията и търсиш опора и подкрепа.
Ако беше решила да го махнеш никога нямаше да го напишеш тук
Мисля си,че вътре в теб вече се заражда любовта към малкото човече

Моето второ дете беше планирано, колкото и да се учудваха всички. Мислеха, че е станало случайно, но ние си планирахме две деца с малка разлика. Но въпреки това всички твои терзания са ми до болка познати. Бременността, няма да я усетиш. Покрай бъдещия батко, ще имаш толкова ангажименти, че няма да разбереш кога е минала. Аз се чувствах виновна пред второто си дете, че не трептях по време на бременността си както с първото. Просто забравях. Напомняше ми само затрудненото ми придвижване. Не следях седмица след седмица какво става с бебето в мен, както с първото. Изобщо мина бързо, неусетно и с по-малко притеснения отколкото първия път.  Винаги съм си мислела, че не е възможно да обичам друго дете, така както обичах първото си /и тя се казва Дени  /. Това чувство ме глождеше през цялата ми бременност. Но, о чудо, в момента в който родих и видях малката, знаех че я обичам безумно лудо, така както и сестра й.   Страхотно е чувството! Пожелавам ти го, да го изпиташ, и да се похвалиш, като му дойде времето.

Сега двете са неразделни. Играят заедно, забавляват се, търсят се, защитават се /дори от нас  /! Не мога да си представя, че можеше да мимам само едно дете по собствено желание.  Всичко през което ще минеш, си заслужава. Ще го разбереш когато ги видиш двамата един до друг в игрите, или когато едното плаче пред  затворената вратата, защото чува, че вътре другото плаче, а то не знае защо и иска да е до сестра си/брат си.

Ще продъжаваш да обичаш първото си детенце все така силно. Ще успяваш да намираш време и само за него, ще намираш време и за себе си! Не е невъзможно! Но и ще ти е трудно. Трудно е първата година и нещо, докато бебето заприлича на човече. Но и това време минава бързо.

Лека бременност и здраво бебче ти желая! А декември е прекрасен месец за раждане!

и ние сме с 2 породени /разлика под година и половина/, но и при нас, като при ирка, беше планирано. първите 6-8 месеца бяха меко казани трудни, абе бяха ужасни - баби няма, поръчки и работа до шия, 2 ревящи бебета, гадни бебешки колики при малкото , зъби - при 'голямото' - гнус! но сега всичко е песен! хубаво ни е. и дори планираме 3то 

и друго - всичко се удвоява - разходи, болести, мрънкане, ревове, истерии, играчки от един и същи вид и цвят, но и радостта е двойна. прегръщат те не 2, а 4 ръце! а ако броим и таткото - 6! чудесно е!

Моето второ детенце също беше планирано. И аз си задавах обаче подобни въпроси - най-вече този дали ще мога да го обичам по същият начин, както обичам първото си дете.

Е, ако си спомниш за първата бременност надали си обичала бебето, което расте в теб от самото начало.
Аз лично не осъзнавах много какво става. В смисъл чувствах как помръдва, знаех, че е там вътре, но не можех да изпитвам силни майчински чувства. Когато се роди, обаче постепенно започнах да го обичам все повече и повече и сега се обичаме до безкрайния безкрай   .
И с дъщеричката ми стана по същия начин. Понеже ние сме три сестри аз питах майка ми как разделя обичта си на три. Не обича ли малко повече първото си дете все пак?
Тя ми отговори - " Ще видиш, че ще ги обичаш еднакво силно. Само почакай"
И сега това е факт - двойна обич, двойна радост, двойно щастие  

Пожелавам ви го от сърце  

напълно съм съгласна 

Дъщеричката ми не беше планувана и когато разбрах, че съм бременна се шашнах и мислех всичките тези неща които ти се въртят в главата сега, но решихме, че щом сега е станала, значи сега му е времето и ще се справим. Сега съм много щастлива, че я има. Йони си го обичам много дори повече от преди, но и нея я обичам както него и никога не бих могла да избера между тях двамата. За второто дете са нужни по- малко финанси защото си имаш почти всичко от първото. Сега като ги гледам как хубаво си играят и си мислят винаги един за друг толкова им се радвам.
В сърцето на майката има място за още 1 дете и никога не се дели любовта между двамата. Радвам се , че забременях с малката иначе ако трябваше да се реша може би никога нямаше да се реша и Йони щеше да си остане самичък.
Те двамата са моето щастие, моят живот и всичко са за мен.Добре е че ги имам. Ако почакаш и ти ще разбереш какво ти казвам.

  За този пост не знам какво да кажа.Освен да ти е живо и здраво детенцето.
  А за мъжа ти,просто кофти родители.
  Аз имам брат,винаги са ни възпитавали да се подържаме и подкрепяме за всичко.
  Винаги сме били много близки,така е и сега,когато вече и двамата сме семейни.
  Знам,че мога да го събудя по всяко време на нощта,ще дойде без да пита защо и какъв е проблема.Щом го викам значи ми трябва.
  Децата ми безкрайно обичат вуйчо си,той тях също.Е,глези ги малкоповече отколкото ми се иска,но това се преглъща.
 

Vache стегни се моля ти се  А и честно казано при такъв първи опит като Александра, никога не бих се колебала да стана майка на още една такава миска  или пък да я ощастливя с малък палав брат.
Стара била, хайде да не се обиждаме сега  . Погледни в профила ми на колко съм - не съм се отказала за още едно и няма да се откажа поне още година - две.

Лени, очевидно някой трябва да ми дръпне един по-голям бой и да ми извади кофти мислите от главата   
Ако дадете рецепта за положителна нагласа към трудния ни живот ще се навия 
Ще видим, може би догодина лятото, иначе няма да се уцели Овен (горката аз )

Евалла, Лени! Така те искам.
За Вачето - бой, бой 

ооо овен е супер, особено ако другото е телец  инаЕч и от мен бой бой бой 

Амбър решението си е твое само премисли добре нещата и аз не бях сигурна за второ все не бях готова и незнаех дали искам да преживея всичко от ново, но след почти четири години всичко се промени желанието ми за второ дете беше толкова силно, но уви след един здравословен проблем сега се притеснявам дали ще мога да имам второ и ще е наред ли всичко . Сега дори ме е яд, че не съм го искала по-рано ,защото след време нещата се променят и можеш само да съжаляваш ако нямаш друг шанс. Сега мислиш по този начин а след време какво ще е, дали няма да обвиняваш себе си, че не си задържала това дете, това все пак е човешки живот , така че помисли.

Пустият Овен и аз така планирах, че да го уцеля, а в какво се забърках

Овен е, овен е другото  

daizy, аз искам още един овен да се види първия отстрани  Готова съм на отмъщението, макар че много ще ми коства