Публикувана: 23 апр. 2008, 22:28 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2010, 09:39 ч.

"Топ 20" на неудачните "утешения"

17 063
122
1

# 30 25 апр. 2008, 09:56 ч.

Мнения: 3 621

Преди години, една от най-добрите ми приятелки изгуби детенцето си , в първия момент незнаех какво точно трябва да направя, обаче твърдо реших че трябва да съм до нея, не съм я утешавала, просто бях до нея и плачех заедно с нея и се обвинявах че не намирам правилните думи за да я утеша
Никога не съм предполагала че и аз ще бъда в същото положение, но днес макар и далече от България тя е до мен , обажда ми се всеки ден ... а ако знаете колко "приятелки" са на две крачки от мене и вече втори месец дори не са ми се обадили по телефона... а бяхме заедно почти всеки ден

# 31 25 апр. 2008, 19:58 ч.

Мнения: 210

така е по-добре само едно съжалявам отколкото нищо, знам че повечето ми приятели знаят но тези които ми се обаждат и са до мен се броят на пръстите на едната ми ръка. Много пъти като се е случвало нещастие на мои близки ,приятели и тук във форума ме е било яд на себе си че немога да кажа повече от едно съжалявам или че и аз тъжа с тях ,но просто знам че каквото и да кажа няма да мога да ги успокоя, по скоро ме е стах да не кажа нещо тъпо в този толкова тежък момент като някои от гореизброените клишета, нещо с което да ги засегна.

# 32 25 апр. 2008, 20:56 ч.

София
Мнения: 3 099

Трудно се намират думи...
Когато се наложи наскоро да отидем на помен на дете, се наложи 10 мин да окуражавам моята приятелка, с която бяхме заедно, да влезе и застане пред майката... Не, че аз имах смислени изречения в главата, но чувствах, че трябва да отида. Разбира се, по-лесно щеше да е да липсвам, но реших да рискувам с глуповати фрази и да подкрепя семейството.
Когато брат ми загуби детето си, пожела да е сам. Въпреки, че сме силно сплотено семейство и много се подкрепяме - уважихме желанието му. За около година почти не го виждахме. Той искаше да е сам в мъката си. Гърчехме се, но не се натрапвахме... Ето, хората са различни. Няма правилна формула. "Моите съболезнования" е нещо, което аз лично не мога да произнеса - в моите представи фразата не носи нищо и е студена, бездушна. Но... така мисля аз.

Hug

ПП Да не дава Господ никому да разбира колко силен може да бъде (в този смисъл)...

# 33 25 апр. 2008, 23:20 ч.

Мнения: 4 324

Още си спомням, как един наш приятел дойде скоро след събитието на гости и започна да се оплаква от предстоящият си развод. Ясно и отчетливо каза, че неговата загуба (развода с жена му) е по - трагинча от нашата. Никога няма да го забравя. И последваха обичайните заподозрени - "млади сте, не се тревожете", "другият път всичко ще е наред" и т.н.

В болницата много приятелки ми звъннаха за да ми съчувства (не помогна), имаше и такива които не звъннаха и впоследствие ми обясниха че не са знаели какво да ми кажат, имаше и трета група, които и до ден днешен не повдигат темата все едно съм прокажена. В онзи момент и в трите ситуации не ми беше добре - не исках съчувствие и съжаление, исках подкрепа, не исках безразличие.
След като се прибрах от болницата пък, не исках да виждам никого, просто нямах сили
Днес опитвам да забравя, не се получава, опитвам да не търся вина - и това не се получава, опитвам да се правя на ведър и щастлив човек - това се получава само през деня, ноща ме засилва към онзи черен момент Sad

# 34 26 апр. 2008, 15:04 ч.

Мнения: 825

И аз имам много "приятелки", които вече втори месец не са ми се обадили изобщо. А преди се чувахме всеки ден. Сега разбрах кои са ми истинските приятели. Броят се на пръстите на едната ми ръка.
А другите, които пък като ме срещнат , се правят че нищо не е станало, и не споменават и дума за нещастието, вече не мога да понасям, и започнах да ги отбягвам. Човек има нужда да поговори за нещастието си. И ако не с приятелите си, то с кого другиго тогава. А тези, които не искат да говорят за това, какви приятели са.
И аз имах случка с друга моя приятелка, която ми се обади не за да ме утеши, а да ми се оплаква как нямала топла вода, как живота бил много гаден защото се развеждала, .............благодаря от такива приятелки.

# 35 27 апр. 2008, 10:25 ч.

Мнения: 686

От няколко дни само прочитам мненията тук и ми се ще да се запиша. Май истината за тези моменти е, че думите са безсилни. Каквото и да ни кажат ни се струва тъпо, безмислено, дразнещо... Аз поне се чувствах разбрана единствено тук - във форума, защото знаех, че момичетата, които пишат са изстрадали. Каквото и да прочета тук, усещането, че е казано от "сродна душа" ме успокояваше.
Думите на другите хора не ме успокояваха по никакъв начин и в главата ми се "блъскаше" само една мисъл: "Ти пък какво разбираш?". Знам, че много от тях са били искрени, други-незнаят как да реагират, но всеки сам и по различен начин намира покой и сили да продължи. Стимулът за всеки човек е различен, за едни - това са родители, съпруг, братя и сестри, деца, за други - бъдещо бебе...Най-важното, според мен е да не се самообвиняваме и да не допускаме да ни бъде насаждана вина, защото това чувство ни смазва допълнително.
В крайна сметка едни и същи думи, казани от/на различни хора действат по различен начин.
Hug

# 36 27 апр. 2008, 14:44 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Lili_X в нд, 27 апр 2008, 10:25

В крайна сметка едни и същи думи, казани от/на различни хора действат по различен начин.
Hug

това исках да кажа и аз...

# 37 27 апр. 2008, 19:08 ч.

Мнения: 390

Тези моменти наред с мъката носят и голямо разочарование от хората, които си смятал за близки, а те ти казват "Не смеем да ви безпокоим"Второто гадно е "моите съболезнования" - заредено е с жестокото чувство на обреченост. А по отношение на това, че ще имате друго дете не виждам нищо дразнещо, то естествено няма да замени другото, но у мост към едно по-щастливо и пълно бъдеще. А и какво да кажат хората, какво бихме казали ние, макар и минали през това, вероятно пак подобни неща. Истинатае, че чуждото нещастие е винаги далечно

# 38 28 апр. 2008, 16:51 ч.

Мнения: 384

Още на същият ден, докато бях в болницата след като загубих бебка, ми се обади моята приятелка. Казах и какво е станало и тя веднага доиде да ме види. Не каза нищо, но аз знаех какво мисли и чувства, личеше си в очите й, бяха пълни със сълзи..... И така вече цял месец тя е до мен и преживява болката ми. Понякога думите не са нужни, важното е да имаш човек до себе си, с когото да можеш да поплачеш.

# 39 29 апр. 2008, 12:51 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: рони в чт, 24 апр 2008, 20:19

Не е точно по темата, но се вбесявам когато някой има "страхотното" обяснение за нещата от живота, че всичко се връща на този свят.

И това, че Бог удря там, където най-много ще те заболи.
Когато загубих момиченцето, дълго време вярвах, че е наказание за предишните ми грехове /а имам такива/. Научих се да живея с тази мисъл. Приех, че съм виновна и свикнах да не коря Бог, че ме е наказал по този начин.
Тогава обаче загубих и момченцето си. Това вече теорията за наказанието не можеше да обясни. Смятах, че колкото и да съм съгрешила, съм платила глреховете си със смъртатта на момиченцето. За какво плащах тогава? Беше ли поредното наказание? Не стигна ли първото?
Днес вярвам, че Бог не е така жесток, че не сме наказани за стари грехове. Вярвам, че е било не наказние, а изпитание.

Отклоних се от темата много. Простете ми за това, но темата за възмездието ме вълнуваше твърде дълго...

И до днес ми е страшно като прочета колко майчета смятат, че са наказани за нещо и че вината е тяхна...

# 40 29 апр. 2008, 15:16 ч.

София
Мнения: 1 941

Цитат на: svetlana_78 в вт, 29 апр 2008, 12:51

Отклоних се от темата много. Простете ми за това, но темата за възмездието ме вълнуваше твърде дълго...

И до днес ми е страшно като прочета колко майчета смятат, че са наказани за нещо и че вината е тяхна...

А аз ще продължа по наклона, за което моля да ме извините, но за мен това е наказание. Никой не може да ме убеди в противното. Продължаването да живея може би е част от изкуплението. Не знам... Но знам, че трябва да си нося кръста...

# 41 30 апр. 2008, 15:04 ч.

Мнения: 908

Цитат на: Lilibon в чт, 24 апр 2008, 15:35

Шани, не е ли ясно? Няма нужда да й говориш разумни неща, говори й емоционално. Кажи й колко ти е мъчно, как искаш да можеш да я облекчиш поне малко (да я утешиш не можеш, не се и опитвай). Говори й за детето, какви спомени имаш за него, колко прекрасен е бил, че винаги ще е с вас в мислите ви - такива неща. И най-вече я прегърни и поплачи заедно с нея.

Милата тя... намъчиха се всички...

Шани, прегърни силно Петя и от мен Hug

рони, много хубав и точен цитат Peace

ивонска, и на мен това ми е много трудно за произнасяне... и излишно... Не разбирам какво трябва да даде на скърбящия такъв израз Confused

"Млада е, ще си има друго..." - това и го чух за една братовчедка. Жената явно не знаеше на каква възраст е... Нищо не казах, но ми стана тъжно и обидно Cry

# 42 4 май 2008, 16:24 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

За да има неудачни утешения, трябва да има и удачни такива.
Аз поне не съм чула да има удачно утешение, нещо което ще заглуши болката и ще ни помогне да станем по-силни.

Най-голямото утешение за мен беше, когато една непозната акушерка ме погледна съчувствено и каза: Зная как се чувстваш. Преди години и аз го преживях. Тогава не го оцених, но сега разбирам че ми даде малко сила да се примиря със случилото се.

А иначе години подред не желаех да говоря за това, не желаех приятели да ми звънят, не понасях съчувствените им погледи, въобще не желаех някой да ме утешава.
И мисля, че е много по-добре разни познати с фалшивото им съчувствие да стоят далеч и да игнорират случилото се.

Хората често не знаят как да се държат, дори и тези които са го изживели, защото правилна рецепта и верни думи за утеха просто няма.

# 43 22 май 2008, 11:03 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

много трудно беше... Cry

Моята приятелка вече не е същата Hug

... сякаш не е тя... това ме стъписа и ме обърка, как да се държа... Ще продължа да търся начин...
Таткото е доста съкрушен и имал стягания в сърдечната област, но не било сърце. Сега с него се обикалят болници... не му се живеело Tired