Публикувана: 23 апр. 2008, 22:28 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2010, 09:39 ч.

"Топ 20" на неудачните "утешения"

17 071
122
1

# 15 24 апр. 2008, 12:50 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Лилибонче, аз също ги пирказвам
напоследък нямам сили да приказвам...чувствам се гузно сякаш правя нещо нередно
но пък представяте ли си ако всички се свием уплашени да говорим...а човека отсреща чака...чака нещо и тъй като не можем да го прегърнем истински без да говорим...
и се напъвам да кажа нещо ...логично, може би не...страх ме е, че иначе човека отсреща уморен да чака ще си иде и той...понякога много ме е страх за някои потребители...

# 16 24 апр. 2008, 14:43 ч.

София
Мнения: 1 941

Ох, какво да кажа... Може никой да не го казва с лоши чувства, но като не знаеш какво да кажеш, по-добре замълчиш, отколкото да си нетактичен. Не мога да забравя тези думи и са ме наранили дълбоко. Съжалявам, но е така... Cry

1. Много съжалявам, но заразна ли е била болестта й, да не се разболеем и ние? Sad

По-лесно бе да ме питат, вместо да си набавят информация по друг начин.
2. Не я ли бяхте ваксинирали п/в менингит? - Нищо общо с болестта на Поли, а пък и да имаше общо, дали е най-подходящо да ме питат!?
3. Бог наказва само онези, които обича! - Дори не мога да го коментирам...
4. По-добре, иначе може би е щяла да бъде увредена, ако беше оживяла. Cry

5. Ей, ти се държиш, аз ако бях нямаше да мога... Sad

Един вид - Браво!
6. Най-ужасното, което никога няма да забравя беше, когато на самото погребение девер ми ни съобщи, че жена му е бременна и ще си имат бебе. Cry

По този начин той извини отсъствието на жена си, а на кой му пукаше всъщност.

# 17 24 апр. 2008, 15:12 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

милички... Hug

И без това съм объркана... и без това ми е много трудно да намеря подходящите думи... А сега след всичко написано, се чудя - какво да й кажа в първом на Петя, майката на Цеци...
Все още не съм я видяла насаме... уж знаех какво да й кажа..., до този миг... а сега съм още по-объркана...
Но не мога да я оставя сама в мъката й... нали за това сме приятелки... ето, мина малко време... не исках да ги тормозя с присъствие..., но времето минава, искам да я видя... да си поговорим/поплачем...
Какво да й кажа, мили момичета...

# 18 24 апр. 2008, 15:35 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Шани, не е ли ясно? Няма нужда да й говориш разумни неща, говори й емоционално. Кажи й колко ти е мъчно, как искаш да можеш да я облекчиш поне малко (да я утешиш не можеш, не се и опитвай). Говори й за детето, какви спомени имаш за него, колко прекрасен е бил, че винаги ще е с вас в мислите ви - такива неща. И най-вече я прегърни и поплачи заедно с нея.

Милата тя... намъчиха се всички...

# 19 24 апр. 2008, 16:37 ч.

София
Мнения: 1 941

Шани,

просто я прегърни и си поплачете заедно. Ако иска да говори за Цеци, говорете. Не знам дали съм ти казвала за едни приятели - идваха почти всяка вечер при нас. Просто идваха и бяха до нас, когато ни се плачеше, когато ни се говореше за Поли...

# 20 24 апр. 2008, 17:03 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Шани, познавам те и ще ти кажа - ти не можеш след всичок преживяно да бъдеш нетактична
знам, че ще намериш верните думи...или правилното мълчание
ако й се говори говори, ако иска просто да поплаче с теб - нека го напарви
не я оставяй ....всъщност ако тя те помоли или устеиш я остави за малко...
но знам че твоето златно сърце ще усети какво да направи
виж сухите думи въ вфорума е по-трудно когато не виждаш отсреща и не познаваш отблизо човека, не знаеш какво и как реагира...тогава е трудно да балансираш

# 21 24 апр. 2008, 20:19 ч.

Мнения: 7 114

Не е точно по темата, но се вбесявам когато някой има "страхотното" обяснение за нещата от живота, че всичко се връща на този свят.

Шани, минала си през толкова много мъка. И знам, че знаеш, че не думите са важни. Hug

Всъщност медалът има и друга страна - хората, не знаейки какво да казват просто изчезват от живота на опечаления. Предпочитам да получа несполучлива реплика. За тези думи ми трябваше известно време, за да оценя, че човекът насреща не е знаел какво да прави. Повече време обаче ми отне да разбера хората, които напълно изчезнаха.

Лилибон, благодаря ти за това, което си пуснала в пилешката супа за душата. Hug

# 22 24 апр. 2008, 22:19 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Там има доста кратички статийки, ще преведа някои.

Рони, за връщането - сякаш не си задаваме непрекъснато въпроса "Какво направих, че заслужих това, Господи!". Ако отговорът беше толкова очеваден, сигурно нямаше сега да стоя тук и да пиша.

# 23 24 апр. 2008, 22:28 ч.

Мнения: 7 114

Не знам, Лилибон. Достатъчно строго се съдим ние самите.
Питаме се какво сме направили и какво не сме.
Но не сме извършили убийство. Тези, които убиват излежават по една година в затвор или не влизат въобще на топло. И когато дойде време да напуснат този свят, лягат и умират в съня си.
Едни от най-добрите хора, които познавам преди да починат са се мъчили страшно.
Затова, когато видя тема от сорта на "всичко в този свят се връща" и не разбирам мярката кой е този, който решава, че чуждата болка е справедлива. Cry

# 24 24 апр. 2008, 23:05 ч.

Мнения: 825

Най-много ме заболя, когато ми казаха "Следващият път............."
Но и всичко, което пишете много боли. Но аз разбирам, че хората които не са преживели такъв удар, не могат да разберат всъщност какво ти е и как се чувстваш. И затова когато някой наистина ми съчувста, не му се сърдя за глупостите, които ми наговаря. Въпреки , че наистина много боли, когато ти кажат нещо не на място.
Достатъчно е "Моите съболезнования".

# 25 25 апр. 2008, 07:16 ч.

на дъното
Мнения: 1 547

Преди малко прочетох ето тези думи в темата на Злато и ако знаете колко много биха ме успокоили.Знам ,че жената не го е казала с лошо намерение а за утеха ,но аз направо се вбесих Ако това ще те успокой,моя позната юли месец загуби второто си детенце на 2годинки и сега пак забременя,.Кураж. Thinking

Последна редакция: пт, 25 апр 2008, 07:55 от silviayo

# 26 25 апр. 2008, 08:28 ч.

Мнения: 515

Цитат на: рони в чт, 24 апр 2008, 20:19

, не знаейки какво да казват просто изчезват от живота на опечаления. Предпочитам да получа несполучлива реплика. За тези думи ми трябваше известно време, за да оценя, че човекът насреща не е знаел какво да прави. Повече време обаче ми отне да разбера хората, които напълно изчезнаха.

Така е напълно си права мила,когато бях в болницата и мъката беше жестока получих съобщение от приятелките ми /те са три момичета с които съм израснала и съхранихме приятелството си толкова години/ гласеше "Обичаме ти и сме с теб" , след няколко дена дойдоха и до болницата , едната само ме прегърна и заплака опитаха се да ме успокоят с някои от фразите изброени по горе ,но това не ме нарани защото те бяха там до мен и ме подкрепяха, а имаше много такива мои "приятели" които преди това бяха все в къщи , не посмяха да се мернат доста дълго време , а когато накрая се видяхме се държаха все едно нищо не е станало.

В такива трудни моменти човек има нужда от подкрепа

# 27 25 апр. 2008, 08:44 ч.

Мнения: 6 029

Месеци след като почина брат ми една позната каза на майка ми, че изглежда много по-добре от преди Tired

Едва я успокоих после.

# 28 25 апр. 2008, 09:15 ч.

Мнения: 3 016

Истинските приятели се познават точно в тези моменти - най -тежките . Няма ли ги до теб направи сам извода . Когато бяхме в София в 3 -та градска и когато детенцето ни почина, на съпруга ми му се обадиха само 2-3 ма от всички негови приятели . И то двамата си бяха от София , демек един . А има толкова много. Когато се върнахме вече и се срещнахме с някои , мъжа ми им каза как само един се е обадил и е предложил помощта си . Те отговаряха: ами чух ама ми беше кофти да ти се обадя .Много тъпо честно си казвам .От моите приятелки най -истинските ми които си ги познавам ми се обаждаха постоянно .И като се прибрах най -близката веднага дойде .Не каза нищо, просто заплака с мен.

# 29 25 апр. 2008, 09:41 ч.

Мнения: 7 114

Цитат на: silviayo в пт, 25 апр 2008, 07:16

Преди време едно от майчетата, пишещи тук беше дала много сполучливо сравнение. Цитирам по памет "ако си отрежеш един от пръстите, той все някога ще спре да кърви. Но колкото пъти погледнеш към ръката си ще виждаш, че там един от пръстите липсва. Какво като имаш още 9 цели".

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: