вашето мнение за U.S.A

Добра забележка.Хубаво е да се знае.За да не се натрупва излишна завист към спечелилите, пък не дошли  Неслучайно написах така:
  

За първи път чувам, че при отказ има заместване. Всъщност, това е много хубаво. Важно е да се знае, за да не се спекулира.

(Заместването да не се разбира, че някой чака дълго X, който се отказва и решава да го замести точно с Y    )

Разпращат се писмата, има срокове. Отговаряш/неотговаряш. На следващия месец идват на ред по-големите номера и така...докато запълнят бройката от 50.000, кажат стига и сума ти и хора си остават само с първоначалната уведомителна радост.

Миналата година, например /ако не ме лъже паметта/ бройките се запълниха на много нисък номер.

Извинявай че ще съм рязка, но с този мъж без амбиции, а и ти без възможности си стойте в БГ. Главен счетоводител в държавно предприятие не дава лукс, но нормален живот (предполагам, че и има кой да помага, ако закъсате).
Без език, без търсена квалификация, в период на криза в каквато са Щатите сега, пък и без мотивация изобщо нямате работа там.
Само ще си похарчите парите за билети!
Покажи му го на мъж ти, пък белким се амбицира, а теб те поздравявам за авантюристичният дух!

На практика заместване няма, защото Ганка, дето е решила да си пробва късмета може да е спечелила вместо Пешо, който знае перфектен английски и кандидатства за проклетата з. карта от 10 години. И като Ганка се откаже, да вземе карта Данчо, който пък се чуди това Америка или за англия беше играл.
Изключвам от контактите моментално си всеки, който е решил САМО "да си пробва късмета в лотарията".

Това е съвсем точно разяснено.Далече-далече поне да не беше писала като гост. Вярно ние вече сме си "промили мозъците" , какво да очаква от нас. "Българска му работа"

Иначе , ако бяхте минали и през половината от това което минават някои хора за ЗК , нямаше така да говорите и щяхте да оцените шанса. Но всеки си знае възможностите и психиката за една американска авантюра.
Българска му работа

Когато човек поиска съвет, не винаги ще чуе това, което очаква да чуе.

Прекаленият оптимизъм е толкова вреден, колкото и прекаления песимизъм.

АG просто каза в по-прав текст това, което други също казаха, но по-завоалирано.

vik4o, и моето мнение почти съвпада с казаните по-горе неща. Не те познавам, нито пък мъжа ти, за да мога да кажа нещо конкретно. Трябва да знаеш, че след като не говорите английски, намирането на квалифицирана работа тук е почти невъзможно. (даже и да го знаете, пак е доста трудно за новодошли). Съпруга ти едва ли ще може да започне тук като счетоводител, за главен да не говорим. В началото ще трябва да работи неквалифицирана работа и в повечето случаи колегите му няма да са от най- интелигентните. Обкръжението му ще е доста по-различно от това в България. Ако не изкарвате добри пари, ще се наложи и да живеете в не много добър квартал, което също няма да е приятно.
Ако сте достатъчно амбициозни, ще научите бързо езика. Счетоводството тук не се различава особено от това в България. След 2-3-4 години, може да успеете да изкарате техните сертификати и да започнете нещо по-добро. Тогава вече нещата са по-различни.
Помислете си добре, дали сте готови на това. Трябва да знаеш, че повечето от дошлите с карти от лотарията срещат много трудности в началото. Живота тук има много предимства, но нищо не се сервира на готово.
По темата за отказването, аз мисля, че мнозинството пускат за лотарията без изобщо да са наясно какво ги очаква в САЩ. Едва след като спечелят, започват да се интересуват и размислят. Има и такива, които са наясно, но това са хора идвали тук на бригади, работили и т.н.
За мен най-добре е да спечелиш карта докато си 20-25 годишен, без деца и без някаква изградена кариера в България. Такъв човек, няма изобщо какво да се чуди.

И за мен това е един от най-идеалните варианти за емиграция. Но, ако имаш дете (деца), лотарийният принцип ми се вижда доста необмислен. Освен, ако не играеш с ясното съзнание, че си подготвен - да се постараеш да научиш езика предварително, да търсиш вариант за осигурена и добра работа още от България, да имаш някакви спестени пари. 

Това е абсолютно вярно. Без език не можеш да разбереш дори какво ти възлага шефа, за да го изпълниш както трябва....    Зависи от нивото - всеки различно разбира "знаенето" на езика, за мен трябва поне да хващате за какво става дума като ви заговорят на английски и да можете с прости думи да се изразите, макар и грешно граматически /като минимум/. Ако решите да заминавате, най-важното е езика, повярвай, минете някакви курсове предварително, не се успокоявайте че там на място е по-лесно, защото трябва да имате поне основата...  работата иначе ще ви е със сигурност различна от счетоводство поне в началото.


Да наистина в този случай и ние бихме предпочели където има оферта, за жалост при нас няма отникъде такава, а разчитаме на късмет /малко смеличко, ама .....  / защото все ми се струва че тук пък изобщо не е за оставане 

Здравей vik4o
Аз живея в Чикаго(града към който сте се насочили). Трудно можеш да получиш информация дали си заслужава или не  има хора на който им харесва, има хора който са разочаровани от живота в САЩ. Всичко е много индивидуално  Лично за мен(нас) идването тук със зелена карта е добър избор. Ако искаш повече информация( и все още не си открила) можеш да погледнеш тези форуми: http://forum.all.bg/ubbthreads.php/Cat/0/C/7 .
Във форум зелена карта почти вска година има някой с подобни въпроси дали да замине или да остане  в БГ
Успех 

Аз съм от оплютите.  Спечелих зелена карта без реално да имам представа какво печеля -приятелят ми подаде документите, а тогава аз бях влюбена второкурсничка без компютър вкъщи. Последваха поредици от събития, които ни накараха да заминем (предимно заради неговата работа - чрез ''моята'' ЗК), но никога не съм крила, че за мен това бе повече приключение, отколкото каквото и да било друго. Обаче! Не смятам да се чувствам виновна заради липсата на късмет у Ганка и гореописаното стечение на обстоятелствата при мен.. Това са моят живот, моят късмет, моите опити, моите грешки. Имам правото да опитам, да не ми хареса и да се върна; пак да се разочаровам и да замина..Не разбирам защо повечето хора не го разбират. 
Дистант правилно каза, че се изтеглят много над 50000 и се дават карти само на хората с кейс номера, успели да минат на интервю преди края на септември. За ДВ 2007 крайната цифра за Европа бе под 20 000, но доста над 10 000. (Март месец минаваха 8000-9000).
Вкратце - никой не може да насилва късмета си в лотарията (и по принцип, разбира се) и да вини другите за липсата му. Някои може да шмъркат и кока в/у зелените си карти даже - ми да шмъркат - техни са си..

Към авторката: ако бях в твоето положение (точно както е описано) - не бих заминала, съвсем честно.

Извинявам се че пиша с нов ник,но някой ми е изтрил мненията,така че се регистрирах отново!

vik4o
Ще ви е доста трудно,но ще се справите.

Тук има доста злояди хора, които завиждат много, как така vik4o е взела зк, гали ба.

Успокойте се, всички сме равни!

Има една много хубава българска поговорка, "Роди ме мамо с късмет и ме хвърли на смет". Та кога трябва да обвиняваме за липсата си на късмет ?! 
Завистта е нормално човешко чувство, но зрелият и интелигентен човек се научава как да го контролира