здравейте!преди време бях споделил за моя инсулт.сега пак искам да споделя,ако някой се е сблъсквал с подобно нещо или има мнение по въпроса.значи мен като ме приеха в болницата преди година и два месеца за инсулта нивото на витамин Б 12 беше много ниско под 60 единици при референтни стойности от 140 до 490.след изписването ми и един курс с ампули 10 по 1000гама единици нивото му стана 133.повиши се но пак не може да се говори за попълване на депата.затова и невроложката ми изписа още един курс 10 ампули.сега лабораторните изследвания отново показаха 133.какво му пречи на организма да го усвоява хубаво не знам. та това ми е и въпроса.ако някой знае нещо моля да помогне,че ми е важно.
- Публикувана: 5 май 2008, 21:34 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2021, 22:30 ч.
Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете
Не знам какви инжекции са ти слагали, но съдейки по практиката в БГ, вероятно Милгамма, които са с цианкобалмин. Поне на майка такива и предписват - https://apteka.framar.bg/13002264/%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B3%D0%B0 … F-2-%D0%BC%D0%BB-
Да, в някои случаи помагат, но когато се касае за сериозен дефицит - не.
Добре усвояема форма е Метилкобалмин. Не знам на инжекции дали има, на таблетки и спрей има със сигурност.
Ако има проблем с червата, това би могло да възпрепятства правилното усвояване на витамина и тогава се прибягва до инжекции, но както споделих, доколкото знам в БГ те са именно с цианкобалмин.
Доволни има от спрея. Някои си купуват от сайтове за добавки и следят изрично да пише - метилкобалмин.
Тук само като пример ще покажа един. Не че препоръчвам точно него - https://revita.bg/shop/%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B … %BD-1000-%C2%B5g/
При възрастни, целта е Б12 да се повиши в стойност над 400.
Ето и няколко статии за информация:
http://www.lekar.bg/2016/05/20/%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0 … 8%D0%BD-%D0%B112/
https://www.bb-team.org/articles/4526_metilkobalamin-i-adenozilkobalamin
https://revita.bg/shop/%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B … pgzxoCsV0QAvD_BwE
Да, в някои случаи помагат, но когато се касае за сериозен дефицит - не.
Добре усвояема форма е Метилкобалмин. Не знам на инжекции дали има, на таблетки и спрей има със сигурност.
Ако има проблем с червата, това би могло да възпрепятства правилното усвояване на витамина и тогава се прибягва до инжекции, но както споделих, доколкото знам в БГ те са именно с цианкобалмин.
Доволни има от спрея. Някои си купуват от сайтове за добавки и следят изрично да пише - метилкобалмин.
Тук само като пример ще покажа един. Не че препоръчвам точно него - https://revita.bg/shop/%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B … %BD-1000-%C2%B5g/
При възрастни, целта е Б12 да се повиши в стойност над 400.
Ето и няколко статии за информация:
http://www.lekar.bg/2016/05/20/%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0 … 8%D0%BD-%D0%B112/
https://www.bb-team.org/articles/4526_metilkobalamin-i-adenozilkobalamin
https://revita.bg/shop/%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B … pgzxoCsV0QAvD_BwE
Здравейте, изчетох всяко мнение от темата може би вече 3-4 пъти откакто баба ми (81г) получи инсулт. Много тежък, парализа в ляво, засегнат говор (нищо не може да каже) и трудности с предлъщането. Няма какво да ви обяснявам, че я бяха изписали от болницата след 5 дена в състояние жив труп, който не може и капка вода да преглътне. Успяхме с дарение към болницата, много рев и молби да я задържим още 3 дни. През тях те отказаха дс и лекуват инсулта, защото била по друга пътека...
От вчера сме вкъщи. Аз я гледам добре, но жената, която съм намерила да помага не съдейства. Все повтаря да не сме се престаравали... Ръцете и треперят, не може да уцели устата ѝ. Баба ми е в малко село и кандидати да сменят памперси на паралиИрани пенсионери... няма...
Аз искам да и осигуря да е на топло, нахранена, чиста и раздвижена. Взела съм вече антидекубитален дюшек. Една рана и беше станала. Сестрите в болницата ме караха да и слагам талк. Само че то с талк не става работата. Намерих грануфлекс лепенки... еми какво да говорим повече. Раната сега е започнала да заздравява. Исках храна на прах за дохранване да и взема и ми предлагат някакви неудачни варианти. След половин час разпитване казаха, че имало и друга ама струвала 30лв. Та тук в малък град и село хората са ги отписали тия с инсулта и не предлагат нищо и всичко им се струва пари на вятъра.
Има от време на време по малко движение в парализирания крак. Доктора казва да го раздвижваме, но всички около нас я опяват жива. Аз не очаквам да се върне в градината дс копае, но пък и ми се струва пълен абсурд да се примирим и дс я крепим в такова положение.
Ако имате някой съвет за хранене, лечение, раздвижване... споделете го!
От вчера сме вкъщи. Аз я гледам добре, но жената, която съм намерила да помага не съдейства. Все повтаря да не сме се престаравали... Ръцете и треперят, не може да уцели устата ѝ. Баба ми е в малко село и кандидати да сменят памперси на паралиИрани пенсионери... няма...
Аз искам да и осигуря да е на топло, нахранена, чиста и раздвижена. Взела съм вече антидекубитален дюшек. Една рана и беше станала. Сестрите в болницата ме караха да и слагам талк. Само че то с талк не става работата. Намерих грануфлекс лепенки... еми какво да говорим повече. Раната сега е започнала да заздравява. Исках храна на прах за дохранване да и взема и ми предлагат някакви неудачни варианти. След половин час разпитване казаха, че имало и друга ама струвала 30лв. Та тук в малък град и село хората са ги отписали тия с инсулта и не предлагат нищо и всичко им се струва пари на вятъра.
Има от време на време по малко движение в парализирания крак. Доктора казва да го раздвижваме, но всички около нас я опяват жива. Аз не очаквам да се върне в градината дс копае, но пък и ми се струва пълен абсурд да се примирим и дс я крепим в такова положение.
Ако имате някой съвет за хранене, лечение, раздвижване... споделете го!
Не искам да те отчайвам, но наетите хора, които гледат болни, няма да ти свършат работа.
Говоря за бързото възстановяване. Те се грижат да я измият, нахранят и толкова.
В голям град да намериш човек, който да се грижи правилно за нея, е с по-голяма успеваемост. Има хора, които се занимават само с това.
За рехабилитация си трябва рехабилитатор и доволно количество пари.
Алтернативата е ти да я раздвижваш, като се самообучаваш с клипове в ю туб на тема раздвижване на засегнати крайници и като цяло за тяло, при болни с инсулт. Има много клипове от рехабилитатори.
Хубаво е поне 2 пъти дневно да го правиш. Баба ти да не лежи само по гръб, а да се обръща на различна страна на всеки 2 часа. Да не направи пневмония, а и за профилактика.
Дюшекът ще спаси положението с раните и няма да се появяват като започне да го ползва.
Ние мажехме татко с вишневска маз и с едно мазило на основа на пчелни продукти, което взимахме от една жена, която продава чрез фейсбук в група, а и много често подарява. Мазилото е с невероятен ефект. Имам снимки на много тежки рани на баща ми - целият му гръб и таз. И макар мазилото да си изглежда като крем с добро попиване в кожата, свърши чудеса.
Само по описание не бих могла да преценя в какво положение е баба ти, но се искат големи усилия, време, безсънни нощи, адски голямо търпение и нерви, и най-вече усилия и желание и от нейна страна, че да постигнете нещо. Действайте веднага с рехабилитацията и колкото можеш по-често. Каквото раздвижите до 6-ти месец, това остава. За начало, докато се възвърнат гълтателните способности, може да е на хранене със сонда, но ако може да се справя дори с течна храна, най-добре е да минава през гърлото, а и е добро упражнение и за нея самата. Ако може да осъзнава случващото се, дори да не говори, трябва да я караш сама със здравата ръка да движи болната нагоре, надолу. Да се опитва да се завърта със замах сама. Така бях научила татко, да се тренира.
Бяхме му направили от плат една дълга лента и широка, подлагахме на болния крак и със здравата ръка повдигаше и пускаше сам. Важно е и тя да се тренира, доколкото може, със здравите крайници, за да укрепва и да се възстановява. Само с твои и чужди усилия няма да се получи.
Да се опитва да се надига, от главата, от раменете. Колкото може. Малко по малко ще напредва.
Здравия крак да го движи също, да тренира и него. Че лежейки атрофира всичко. Изправяйте я седнала в леглото, ако позволява. Ако не може да се задържи, то слагаш на гърба много възглавници, да я подпират, но да е изправена. Да поседи така колкото издържи. Важно е, за да се чистят дробовете.
Ако изобщо не може да я изправяте, то в леглото на едната страна обърната 2 часа, после на другата страна, после по гръб.
За тези неща се сещам. Ако мога да съм с нещо друго от полза - питай.
Има и друга опция. Да я вкарате в хоспис и да се грижат за нея. Какви са там грижите - нямам идея. Всеки хоспис е различен, персонала също, парите също. Раздвижват ли ги, поддържат ги само живи ли, също не знам.
Говоря за бързото възстановяване. Те се грижат да я измият, нахранят и толкова.
В голям град да намериш човек, който да се грижи правилно за нея, е с по-голяма успеваемост. Има хора, които се занимават само с това.
За рехабилитация си трябва рехабилитатор и доволно количество пари.
Алтернативата е ти да я раздвижваш, като се самообучаваш с клипове в ю туб на тема раздвижване на засегнати крайници и като цяло за тяло, при болни с инсулт. Има много клипове от рехабилитатори.
Хубаво е поне 2 пъти дневно да го правиш. Баба ти да не лежи само по гръб, а да се обръща на различна страна на всеки 2 часа. Да не направи пневмония, а и за профилактика.
Дюшекът ще спаси положението с раните и няма да се появяват като започне да го ползва.
Ние мажехме татко с вишневска маз и с едно мазило на основа на пчелни продукти, което взимахме от една жена, която продава чрез фейсбук в група, а и много често подарява. Мазилото е с невероятен ефект. Имам снимки на много тежки рани на баща ми - целият му гръб и таз. И макар мазилото да си изглежда като крем с добро попиване в кожата, свърши чудеса.
Само по описание не бих могла да преценя в какво положение е баба ти, но се искат големи усилия, време, безсънни нощи, адски голямо търпение и нерви, и най-вече усилия и желание и от нейна страна, че да постигнете нещо. Действайте веднага с рехабилитацията и колкото можеш по-често. Каквото раздвижите до 6-ти месец, това остава. За начало, докато се възвърнат гълтателните способности, може да е на хранене със сонда, но ако може да се справя дори с течна храна, най-добре е да минава през гърлото, а и е добро упражнение и за нея самата. Ако може да осъзнава случващото се, дори да не говори, трябва да я караш сама със здравата ръка да движи болната нагоре, надолу. Да се опитва да се завърта със замах сама. Така бях научила татко, да се тренира.
Бяхме му направили от плат една дълга лента и широка, подлагахме на болния крак и със здравата ръка повдигаше и пускаше сам. Важно е и тя да се тренира, доколкото може, със здравите крайници, за да укрепва и да се възстановява. Само с твои и чужди усилия няма да се получи.
Да се опитва да се надига, от главата, от раменете. Колкото може. Малко по малко ще напредва.
Здравия крак да го движи също, да тренира и него. Че лежейки атрофира всичко. Изправяйте я седнала в леглото, ако позволява. Ако не може да се задържи, то слагаш на гърба много възглавници, да я подпират, но да е изправена. Да поседи така колкото издържи. Важно е, за да се чистят дробовете.
Ако изобщо не може да я изправяте, то в леглото на едната страна обърната 2 часа, после на другата страна, после по гръб.
За тези неща се сещам. Ако мога да съм с нещо друго от полза - питай.
Има и друга опция. Да я вкарате в хоспис и да се грижат за нея. Какви са там грижите - нямам идея. Всеки хоспис е различен, персонала също, парите също. Раздвижват ли ги, поддържат ги само живи ли, също не знам.
Да, много е важно болният да съдейства за оправянето си. Майка ми вече шести месец си е както беше. Два пъти беше в рехабилитация, но у дома си не прави нищо, никакви упражнения. Купила съм и топка за ръката, казах и, ако не иска топката, да си слага юмрука на другата ръка в дланта на засегната, за да се отпуснат пръстите. Показах и как да си масажира дланта. За крака съм и дала педал от шевна машина, едно уредче, на което да си търка ходилото. Казвам и, като седне на стола, да клати крака напред-назад, в леглото да се мъчи да го движи наляво-надясно, да го повдига. Четириопорен бастун взехме, все намира оправдания да не го ползва - не и бил удобен, кракът и бил изтръпнал, свят и се виело, глава я боляла. Ей, хора, нищо не прави. Само пуши и пие валериани и лексотани 
С такова нежелание ходя вече, писна ми. Постоянно се караме за успокоителните, за нищонеправенето.
С такова нежелание ходя вече, писна ми. Постоянно се караме за успокоителните, за нищонеправенето.
Благодаря - много от тези неща ги правим, за други няма сили.
В болницата категорично отказаха сонда въпреки че аз настоявах. Отказаха. Давеше се с всяка капка. Сегa успявам по една чаена чаша сок, компот, айрян да ѝ дам.
На това село не знам как да организираме нещата. Ние я докарахме тук главно защото селския лекар беше координирал лечението с този от Болницата. Сега той пък не може вече 2 дена да ѝ пусне система - нямало вени. Досега в болницата как имаше?
Хората, включително сина ѝ, който ще остава да я гледа, са я отписали. Няма да се справят, а аз имам дете и мъж в чужбина и сърцето ми се къса, че трябва да я изоставя. Чудя се дали да не пробваме преместване към по-голям град...?!?
В болницата категорично отказаха сонда въпреки че аз настоявах. Отказаха. Давеше се с всяка капка. Сегa успявам по една чаена чаша сок, компот, айрян да ѝ дам.
На това село не знам как да организираме нещата. Ние я докарахме тук главно защото селския лекар беше координирал лечението с този от Болницата. Сега той пък не може вече 2 дена да ѝ пусне система - нямало вени. Досега в болницата как имаше?
Хората, включително сина ѝ, който ще остава да я гледа, са я отписали. Няма да се справят, а аз имам дете и мъж в чужбина и сърцето ми се къса, че трябва да я изоставя. Чудя се дали да не пробваме преместване към по-голям град...?!?
Да я взимаш вкъщи или в хоспис?
Пак вкъщи, но тепърва трябва да търсим сестри и санитари да помагат. А и цената ще е друга. Пък и не е нейното 'вкъщи'. Не знам доколко това ще играе роля.
Не мога дс убедя баща ми, че възстановяване - дори частично - е възможно. За него това е положението и един вид да чакаме да умре.
Мисля че е добро решение. Важното е сред близки да се възстановява. Не толкова, че няма да е вкъщи.
А тя с ума си ли е, чува ли, вижда ли, разбира ли?
Татко с единия тежък инсулт го беше ударило в очите. После се оправи. В говора винаги го удряше. С гълтането също имаше проблем. С последния му тежък инсулт от който се измъкна жив и беше засегнат разсъдъка му, също се възстанови, но не и тялото, ума само. До едната година забравяше много неща, губеха му се. На моменти не знаеше че е направил инсулт. Имаше викове, крясъци и всякакви подобни, но след 6-ти месец се окопити спряха тези инциденти, с изключение на един, като мина година от инсулта.
Надежда за възстановяване винаги има. Важно е желанието на болния най-вече.
Но пак да кажа, че говоря наизуст. Не виждам баба ти, не знам положението.
Баща ми като го изписаха (отписаха), никой не е очаквал, че този човек ще живее още 2,5 години. Вкъщи си го гледахме. Майка ми главно, аз живея в друг град и всеки месец ходех за по седмица да я отменям.
Който и доктор да е идвал вкъщи се е чудел как е още жив и с ума си, предвид това, което е прекарал. И пневмонии, и дробовете с вода се пълнеха, и крайник рязаха...
В един момент свикваш с грижите.
Сестра не знам за какво би ти била нужна.
Рехабилитатор, поне в началото - да. Гледай как прави рехабилитацията.
Ако почине жената, почине. Но не може да я оставите така и да чакате да се случи. То си личи по принцип по състоянието, но... ако е с ума си, чува, разбира, вижда... това е голям плюс в посока съдействие за възстановяване.
Взели сте дюшек.
Може да отидеш в магазин за консумативи за инвалиди и да кажеш, че баба ти е направила инсулт и искаш да вземеш от социалните каквото се полага. Дюшек, количка, стол за баня за начало.
Те му знаят реда, ще ти искат документи и ще задействат те нещата, защото като отпуснат социалните парите (най-често на 2-ри месец), с тия пари взимаш нещата от магазина. Всичко е чисто ново. Ще я посетят да я видят и един вид оценка да направят.
Ако се случи нещо с баба ти, всичко се връща в социалните. По-точно те направо ще ти звъннат.
А тя с ума си ли е, чува ли, вижда ли, разбира ли?
Татко с единия тежък инсулт го беше ударило в очите. После се оправи. В говора винаги го удряше. С гълтането също имаше проблем. С последния му тежък инсулт от който се измъкна жив и беше засегнат разсъдъка му, също се възстанови, но не и тялото, ума само. До едната година забравяше много неща, губеха му се. На моменти не знаеше че е направил инсулт. Имаше викове, крясъци и всякакви подобни, но след 6-ти месец се окопити спряха тези инциденти, с изключение на един, като мина година от инсулта.
Надежда за възстановяване винаги има. Важно е желанието на болния най-вече.
Но пак да кажа, че говоря наизуст. Не виждам баба ти, не знам положението.
Баща ми като го изписаха (отписаха), никой не е очаквал, че този човек ще живее още 2,5 години. Вкъщи си го гледахме. Майка ми главно, аз живея в друг град и всеки месец ходех за по седмица да я отменям.
Който и доктор да е идвал вкъщи се е чудел как е още жив и с ума си, предвид това, което е прекарал. И пневмонии, и дробовете с вода се пълнеха, и крайник рязаха...
В един момент свикваш с грижите.
Сестра не знам за какво би ти била нужна.
Рехабилитатор, поне в началото - да. Гледай как прави рехабилитацията.
Ако почине жената, почине. Но не може да я оставите така и да чакате да се случи. То си личи по принцип по състоянието, но... ако е с ума си, чува, разбира, вижда... това е голям плюс в посока съдействие за възстановяване.
Взели сте дюшек.
Може да отидеш в магазин за консумативи за инвалиди и да кажеш, че баба ти е направила инсулт и искаш да вземеш от социалните каквото се полага. Дюшек, количка, стол за баня за начало.
Те му знаят реда, ще ти искат документи и ще задействат те нещата, защото като отпуснат социалните парите (най-често на 2-ри месец), с тия пари взимаш нещата от магазина. Всичко е чисто ново. Ще я посетят да я видят и един вид оценка да направят.
Ако се случи нещо с баба ти, всичко се връща в социалните. По-точно те направо ще ти звъннат.
А тя с ума си ли е, чува ли, вижда ли, разбира ли?
Баш си чува, разбира и вижда жената. Има някаква неадекватност, но каквото я питаш всичко може да ти покаже с жест, пръст, кимане. Каза 20 компота от кайсии, 12 кокошки и един петел имала, знае, че детето ми ще става на 2, коя нейна приятелка има рожден ден скоро... Но като не може дс говори и хората около нея се обезсърчават и не я стимулират. За баща ми говоря по-специално. Той не вярва в рехабилитация. За него е ненужно и излишно. Сега селслия лекар като каза че не може да сложи система и той примирен че повече не можело нищо дс се направи. Абе викам палим колата, ще докараме една сестра с опит и добро зрение и ще намерим вена. Ама той със всичко се примирява...
Как да го мотивирам да се грижи за нея? Как да му вдъхна надежда, като и аз нямам представа колко може да я възстановим.
Още не може да сяда. Иначе консумативите ги уреждаме през много близки.
Тъжна картинка. От тази тема научих повече отколкото всички лекари и сестри знаят...
Как да го мотивираш?
Като му кажеш, че всички натам сме тръгнали и всеки вярва, че един ден като изпадне в това положение, все някой ще се грижи за него, а не просто да го чакат да умре. Че тя е с ума си, чува, вижда, разсъждава (пък и да не беше така) и от хуманна гледна точка не може да стоиш просто със скръстени ръце и да чакаш незнайното какво. То никой не може да каже кога и колко.
Браво на баба ти. Говор се възстановява. Напълно нормално е да не може сега и да ѝ е трудно. Още е съвсем прясно.
Дано малко по малко се оправят нещата.
Вени и на мен не ми намират, в следствие заболяване и прием на някои лекарства. Преди се виждаха ясно и отчетливо, а сега са скрити и се търсят дълго с опипване. То ненамирането на вена да е проблем. Опитна сестра ще се справи и ще постави абокат.
Като му кажеш, че всички натам сме тръгнали и всеки вярва, че един ден като изпадне в това положение, все някой ще се грижи за него, а не просто да го чакат да умре. Че тя е с ума си, чува, вижда, разсъждава (пък и да не беше така) и от хуманна гледна точка не може да стоиш просто със скръстени ръце и да чакаш незнайното какво. То никой не може да каже кога и колко.
Скрит текст:
Баща ми умираше и сърце не ми даде ни сонда да извадя, ни вода да не налея, ни хапче да не разтворя. Увеличавала съм му била агонията (казваха роднини). Дори да е така, ако бях постъпила по друг начин, нямаше да си го простя.
Браво на баба ти. Говор се възстановява. Напълно нормално е да не може сега и да ѝ е трудно. Още е съвсем прясно.
Дано малко по малко се оправят нещата.
Вени и на мен не ми намират, в следствие заболяване и прием на някои лекарства. Преди се виждаха ясно и отчетливо, а сега са скрити и се търсят дълго с опипване. То ненамирането на вена да е проблем. Опитна сестра ще се справи и ще постави абокат.
Мереленда, а откога да я изправям? Ние я слагаме докато я храня в полулегнало положение, но като я изправя повече започва да затваря очи и да се олюлява. Да я мъча ли?
Инсулта ѝ е бил на 30/31 октомври. Цял ден е лежала докато я намерят... Като я намерили успяла да им обясни къде ѝ е личната карта и че всички роднини са в чужбина. И после не знам дали и какво са и вливали, но ние като стигнахме докторс ни посрещна с думите, че ще я изписват в понеделник и да се молим през уикенда да умре.
Инсулта ѝ е бил на 30/31 октомври. Цял ден е лежала докато я намерят... Като я намерили успяла да им обясни къде ѝ е личната карта и че всички роднини са в чужбина. И после не знам дали и какво са и вливали, но ние като стигнахме докторс ни посрещна с думите, че ще я изписват в понеделник и да се молим през уикенда да умре.
Баща ми първоначално беше в болница 19 дни мисля. 9 в интензивния сектор, защото като бонус направи и инфаркт на 3 или 4-ти ден, после го прехвърлиха в неврологичното отделение, с 24 часа придружител, заради рехабилитацията, която реално беше по 10 минути на ден.
Рехабилитаторката го изправяше на две огромни възглавници, в почти седнало положение, но не изцяло. То няма как, защото той не може да задържи тялото си и се свлича. Подпирахме го отвсякъде. Главата увисва, не може да задържи. Но постепенно с времето започна да я повдига и държи. Докато бяхме в отделението, през деня постоянно набутваха тия възглавници на гърба му, после ги махахме и така цял ден, доколкото издържи, а вечер спеше на една възглавница.
Вкъщи като се прибрахме и ние така правехме, но не сме го държали с часове. По-скоро минути да поседи, едва ги издържаше, а по-нататък и по повече се задържаше. После вече пак се влоши, явно микроинсулти е правил и предимно в хоризонтално положение беше. Не даваше да го пипнем.
Рехабилитаторката като че ли я беше страх да го пипне, да не вземе да умре. Ама те и докторите в отделението си го бяха отписали и казваха "да не го бутаме много". Но по принцип докторите казват при инсулт, че още с получаването на инсулта трябва да започва рехабилитацията. Имаше един възрастен доктор - невролог, бивш завеждащ отделение и бивш лекуващ на татко, та той ми каза, да настояваме и да го задържаме в разни позиции, дори да го наболява. Малко по малко да увеличаваме времето. Минута, две, но да има напредък. Да го обръщаме настрани. Да приема по-лека и течна храна. Да настояваме да приема вода и да следим количеството урина. Да правим обтриване на тялото с лавандулов спирт и леки масажни движения. Схема на лекарствата му направи, да не се пият с шепите.
На 3 месеца викахме медицинска сестра от лаборатория да вземе кръв за изследвания. Майка ги носеше на невролог и кардиолог. Ако не повикаш вкъщи платено, никой по каса не идва. Всъщност дойде един, хирург, каза си човека, че нищо не дължим.
Всички други, които сме викали за консулт при определени ситуации, кардиолог, съдов хирург, невролог - макар с направление и записаните им часове "домашно посещение" си плащаш.
Всички вдигат рамене, клатят глави и изписват шепи лекарства. Общо взето от тях не научих абсолютно нищо.
От спешна помощ ни бяха в по-голяма полза, по-разяснителни и не толкова черногледи.
Да не казвам колко некадърни поставяния на катетър имаме в домашни условия. Плащаш си и накрая трябва да ходиш да търсиш чрез познати човек, че да ти свърши качествено работата.
Иначе, за престой в болница, толкова ги държат. 4-5 дни и изписват. Който оцелее - оцелее. Задържат повече, ако не е имало някакво усложнение.
По принцип прехвърлят и за рехабилитация пациенти в неврологията и би следвало да ви предложат още седмица да сте там, но там вече е с придружител. Не знам защо не са ви предложили.
Рехабилитаторката го изправяше на две огромни възглавници, в почти седнало положение, но не изцяло. То няма как, защото той не може да задържи тялото си и се свлича. Подпирахме го отвсякъде. Главата увисва, не може да задържи. Но постепенно с времето започна да я повдига и държи. Докато бяхме в отделението, през деня постоянно набутваха тия възглавници на гърба му, после ги махахме и така цял ден, доколкото издържи, а вечер спеше на една възглавница.
Вкъщи като се прибрахме и ние така правехме, но не сме го държали с часове. По-скоро минути да поседи, едва ги издържаше, а по-нататък и по повече се задържаше. После вече пак се влоши, явно микроинсулти е правил и предимно в хоризонтално положение беше. Не даваше да го пипнем.
Рехабилитаторката като че ли я беше страх да го пипне, да не вземе да умре. Ама те и докторите в отделението си го бяха отписали и казваха "да не го бутаме много". Но по принцип докторите казват при инсулт, че още с получаването на инсулта трябва да започва рехабилитацията. Имаше един възрастен доктор - невролог, бивш завеждащ отделение и бивш лекуващ на татко, та той ми каза, да настояваме и да го задържаме в разни позиции, дори да го наболява. Малко по малко да увеличаваме времето. Минута, две, но да има напредък. Да го обръщаме настрани. Да приема по-лека и течна храна. Да настояваме да приема вода и да следим количеството урина. Да правим обтриване на тялото с лавандулов спирт и леки масажни движения. Схема на лекарствата му направи, да не се пият с шепите.
На 3 месеца викахме медицинска сестра от лаборатория да вземе кръв за изследвания. Майка ги носеше на невролог и кардиолог. Ако не повикаш вкъщи платено, никой по каса не идва. Всъщност дойде един, хирург, каза си човека, че нищо не дължим.
Всички други, които сме викали за консулт при определени ситуации, кардиолог, съдов хирург, невролог - макар с направление и записаните им часове "домашно посещение" си плащаш.
Всички вдигат рамене, клатят глави и изписват шепи лекарства. Общо взето от тях не научих абсолютно нищо.
От спешна помощ ни бяха в по-голяма полза, по-разяснителни и не толкова черногледи.
Да не казвам колко некадърни поставяния на катетър имаме в домашни условия. Плащаш си и накрая трябва да ходиш да търсиш чрез познати човек, че да ти свърши качествено работата.
Иначе, за престой в болница, толкова ги държат. 4-5 дни и изписват. Който оцелее - оцелее. Задържат повече, ако не е имало някакво усложнение.
По принцип прехвърлят и за рехабилитация пациенти в неврологията и би следвало да ви предложат още седмица да сте там, но там вече е с придружител. Не знам защо не са ви предложили.
Баща ми първоначално беше в болница 19 дни мисля. 9 в интензивния сектор, защото като бонус направи и инфаркт на 3 или 4-ти ден, после го прехвърлиха в неврологичното отделение, с 24 часа придружител, заради рехабилитацията, която реално беше по 10 минути на ден.
Рехабилитаторката го изправяше на две огромни възглавници, в почти седнало положение, но не изцяло. То няма как, защото той не може да задържи тялото си и се свлича. Подпирахме го отвсякъде. Главата увисва, не може да задържи. Но постепенно с времето започна да я повдига и държи. Докато бяхме в отделението, през деня постоянно набутваха тия възглавници на гърба му, после ги махахме и така цял ден, доколкото издържи, а вечер спеше на една възглавница.
Вкъщи като се прибрахме и ние така правехме, но не сме го държали с часове. По-скоро минути да поседи, едва ги издържаше, а по-нататък и по повече се задържаше. После вече пак се влоши, явно микроинсулти е правил и предимно в хоризонтално положение беше. Не даваше да го пипнем.
Рехабилитаторката като че ли я беше страх да го пипне, да не вземе да умре. Ама те и докторите в отделението си го бяха отписали и казваха "да не го бутаме много". Но по принцип докторите казват при инсулт, че още с получаването на инсулта трябва да започва рехабилитацията. Имаше един възрастен доктор - невролог, бивш завеждащ отделение и бивш лекуващ на татко, та той ми каза, да настояваме и да го задържаме в разни позиции, дори да го наболява. Малко по малко да увеличаваме времето. Минута, две, но да има напредък. Да го обръщаме настрани. Да приема по-лека и течна храна. Да настояваме да приема вода и да следим количеството урина. Да правим обтриване на тялото с лавандулов спирт и леки масажни движения. Схема на лекарствата му направи, да не се пият с шепите.
На 3 месеца викахме медицинска сестра от лаборатория да вземе кръв за изследвания. Майка ги носеше на невролог и кардиолог. Ако не повикаш вкъщи платено, никой по каса не идва. Всъщност дойде един, хирург, каза си човека, че нищо не дължим.
Всички други, които сме викали за консулт при определени ситуации, кардиолог, съдов хирург, невролог - макар с направление и записаните им часове "домашно посещение" си плащаш.
Всички вдигат рамене, клатят глави и изписват шепи лекарства. Общо взето от тях не научих абсолютно нищо.
От спешна помощ ни бяха в по-голяма полза, по-разяснителни и не толкова черногледи.
Да не казвам колко некадърни поставяния на катетър имаме в домашни условия. Плащаш си и накрая трябва да ходиш да търсиш чрез познати човек, че да ти свърши качествено работата.
Иначе, за престой в болница, толкова ги държат. 4-5 дни и изписват. Който оцелее - оцелее. Задържат повече, ако не е имало някакво усложнение.
По принцип прехвърлят и за рехабилитация пациенти в неврологията и би следвало да ви предложат още седмица да сте там, но там вече е с придружител. Не знам защо не са ви предложили.
Рехабилитаторката го изправяше на две огромни възглавници, в почти седнало положение, но не изцяло. То няма как, защото той не може да задържи тялото си и се свлича. Подпирахме го отвсякъде. Главата увисва, не може да задържи. Но постепенно с времето започна да я повдига и държи. Докато бяхме в отделението, през деня постоянно набутваха тия възглавници на гърба му, после ги махахме и така цял ден, доколкото издържи, а вечер спеше на една възглавница.
Вкъщи като се прибрахме и ние така правехме, но не сме го държали с часове. По-скоро минути да поседи, едва ги издържаше, а по-нататък и по повече се задържаше. После вече пак се влоши, явно микроинсулти е правил и предимно в хоризонтално положение беше. Не даваше да го пипнем.
Рехабилитаторката като че ли я беше страх да го пипне, да не вземе да умре. Ама те и докторите в отделението си го бяха отписали и казваха "да не го бутаме много". Но по принцип докторите казват при инсулт, че още с получаването на инсулта трябва да започва рехабилитацията. Имаше един възрастен доктор - невролог, бивш завеждащ отделение и бивш лекуващ на татко, та той ми каза, да настояваме и да го задържаме в разни позиции, дори да го наболява. Малко по малко да увеличаваме времето. Минута, две, но да има напредък. Да го обръщаме настрани. Да приема по-лека и течна храна. Да настояваме да приема вода и да следим количеството урина. Да правим обтриване на тялото с лавандулов спирт и леки масажни движения. Схема на лекарствата му направи, да не се пият с шепите.
На 3 месеца викахме медицинска сестра от лаборатория да вземе кръв за изследвания. Майка ги носеше на невролог и кардиолог. Ако не повикаш вкъщи платено, никой по каса не идва. Всъщност дойде един, хирург, каза си човека, че нищо не дължим.
Всички други, които сме викали за консулт при определени ситуации, кардиолог, съдов хирург, невролог - макар с направление и записаните им часове "домашно посещение" си плащаш.
Всички вдигат рамене, клатят глави и изписват шепи лекарства. Общо взето от тях не научих абсолютно нищо.
От спешна помощ ни бяха в по-голяма полза, по-разяснителни и не толкова черногледи.
Да не казвам колко некадърни поставяния на катетър имаме в домашни условия. Плащаш си и накрая трябва да ходиш да търсиш чрез познати човек, че да ти свърши качествено работата.
Иначе, за престой в болница, толкова ги държат. 4-5 дни и изписват. Който оцелее - оцелее. Задържат повече, ако не е имало някакво усложнение.
По принцип прехвърлят и за рехабилитация пациенти в неврологията и би следвало да ви предложат още седмица да сте там, но там вече е с придружител. Не знам защо не са ви предложили.
Добре малко по малко ще пробвам да я изправям. Ама много тежи - бабето е над 80кг, двама човека едва я мърдаме.
Много зор са ни системите, идва селския лекар, забожда най-тънката игла и тече една система 6часа. През това време не смеем да я мръднем защото разместим ли нещо, спира и пак трябва дс го викаме и пак разправии.
Рехабилитация не ни предложиха, защото няма рехабилитатор в болницата и отделението е закрито. Дойде една жена 1 път, показа две движения и повече не се появи. Въобще голяма мизерия, нямам думи. Да бяха я закарали поне в Търново... За мен тези малки болници трябва да бъдат просто закрити. Нямат капацитет, нямат финанси, нямат лекари, нямат техника, нямат и желание да лекуват. Поне да не точат здравната каса. Докато бяхме там само разни пенсионери като баба напълно безпомощни и от малцинствата... Всички други бягат в града да търсят малко по-адекватна грижа.