Втория път е определено по-хубаво! 
По-осъзнато, с по- реална представа какво ще се случи и не на последно място - бебчето го чакат повече хора
(имам в предвид по-големите кака или батко)
При мен неърпението да гушна бебка втория път беше по-голямо. Понякога имах чувство, че ще си остана бременна цял живот....
Малко повече ми тежеше , защото каката е в първи клас и й е нужно особено много внимание.....но общо взето веселбата е голяма... 
По-осъзнато, с по- реална представа какво ще се случи и не на последно място - бебчето го чакат повече хора
(имам в предвид по-големите кака или батко)При мен неърпението да гушна бебка втория път беше по-голямо. Понякога имах чувство, че ще си остана бременна цял живот....
Малко повече ми тежеше , защото каката е в първи клас и й е нужно особено много внимание.....но общо взето веселбата е голяма... 
за съжаление и страха да не стане нещо, май също. Но второто майченство май е по-хубаво, защото много от нещата вече си ги преживял, по-подготвен си и имаш повече време да му се насладиш.
предполагам,4е наистина тя 6те мине по - неусетно,за6тото 6те си имам грижи около сина ми ,но пък то4но за6отоо няма да бързам 6те мога д асе насладя на всеки момент от бремеността.(стиг ада не повръ6там като 1я път 4 месеца) 
определено ми липсва усещането на бебето в корема ми,ритни4етата ,дори дните в родилното ,нетърпениет ,когато дойде6е време да си взимаме бебетата,бе6е страхотно.
Не ме беше страх от раждането, имах усещането, че няма да е като първото. И въпреки това, мислите ми бяха заети с голямото ми момче. 
Особенно в родилния дом. Непрекъснато питах как е, какво прави, а когато дойдоха да ме вземат с бебчо, се разплаках, като видях обърканата му, мила муцунка. 
Но при теб едва ли ще е така, щом от сега го искаш. С времето нещата се обърнаха при мен-от крайно неискане, до вманиачаване дали всичко е наред. След раждането е същото-малко сладко бебче, което спинка сладко. 
и разбира се веселба 
