НО, има и друго, макар вашите отношения да са сложни, той все пак се прибира у вас и ще не ще вижда децата, а сложното е когато трябва да го накараш да дойде да ги види... мдам....
- Публикувана: 11 май 2008, 03:13 ч.
- Последно мнение: 13 май 2008, 08:19 ч.
А когато всичко свърши...
Мда...аз вече се предадох. Не мога да се моля по телефона, а той изобщо да няма желание.
уфф, да-тези, които трябва да ги Караш...да си виждат децата, предполагам страдат в пъти по-малко от тези, които искат.Пък тези, които искат преглъщат и те нездравословните взаимоотношения с майката, стискат зъби и излизат "по мъжки" примерно със синовете си, а не чакат майката да разисква шофьорския си курс...охотно с него.Един нормален човек предполагам осъзнава, че е причинил душевна болка, която е виновника за поведението на отсрещната страна.
Сиси-образно с твоя случай давам пример, надявам се не се сърдиш.
И за автора на темата-да си търси децата, независимо майката дали "съска" насреща.Малко по малко нещата може да влезнат в релси.
Сиси-образно с твоя случай давам пример, надявам се не се сърдиш.
И за автора на темата-да си търси децата, независимо майката дали "съска" насреща.Малко по малко нещата може да влезнат в релси.
Съгласна съм
Никси, докато децата са малки , бащите не ги усещат и даже да живеят с тях, не се привързват толкова, знам го от мъже, виждам го на два пъти вече в собствения ми живот, вярвай ми няма да сбъркаш. Когато започне да говори, да задава въпроси, да общува детето -тогава става интересно.
Jaly,синът ми ще направи 6 годинки,давах шансове и се надявах да го заобича.
Колко още ще трябва да чакам?И има ли смисъл?
Аз съм се отказала,може за теб да не съм права,но не желая да чакам някой да порасне за да заобича синът си.
То насила не става.
[
Но да добавя, че пред Дариа му пазя авторитета абсолютно. Винаги говоря за него само и единствено хубави неща. Карам я да говори с него по телефона и пр.
Но да добавя, че пред Дариа му пазя авторитета абсолютно. Винаги говоря за него само и единствено хубави неща. Карам я да говори с него по телефона и пр.
Абсолютно! И в най-тежките мигове, когато ми е идвало да вляза в нечовешка образ не съм си позволявала да кажа нещо негативно за него пред малкия. На кого ще накривя??? Единствено детето ми ще страда, че тати не е това за което го е мислил....това обаче е единственото за което съм излъгала детето си...или по-скоро премълчавала. С цялата ситуация съм искала да е наясно отначалото за да приема възможно най-бързо и безболезнено фактите.
ма много ясно, не става въобще въпрос за обиди и настройване методично на детето.Естествено, в момент на слабост може да ми е личало, то па не съм от желязо и съвсем роля да играя не винаги ми е било възможно.Ми то ролята е за един час на сцената, не е цял живот, че да издържиш на спектакъла.Авторитет винаги съм се старала да поддържам, идеята ми беше-Той сам да го гради, егати-толкова па да не разбират каква невероятна помощ от страна на жената е това, че не му руши авторитета-за изграждането му обаче Той трябва да се постарае-аз няма как вместо него.
Т.е.-ако трябва пак да дам със Сиси пример, но и аналогично-на мен ми се е случвало-идва Той-аз-точно в този ден съм си преживяла тежки размисли-от вратата ме вижда.Ми личи си бе, хора, че не си в настроение за сладки приказки.И все пак-не ругая, не викам, не правя сцени-отдръпвам се.И Той знае причината, ако всичко беше наред би било логично да дойде, да ме прегърне, да попита-какво има, какво се е случило-па да седнем, па да си кажем болката.Ма не винаги така става.И понеже не си се олендзила насреща му-лошо ти било отношението.Айде бе....И вечерята е топла, и къщата уютна, всички предпоставки има да седне срещу детето, да хапнат, да си разкажат деня, докато аз просто се лутам в мислите си.С какво това му поречи?
Значи ли това, че един мъж адекватно ще си гледа децата само и единствено ако жена му му върти очи?Па макар и бивша?
Т.е.-ако трябва пак да дам със Сиси пример, но и аналогично-на мен ми се е случвало-идва Той-аз-точно в този ден съм си преживяла тежки размисли-от вратата ме вижда.Ми личи си бе, хора, че не си в настроение за сладки приказки.И все пак-не ругая, не викам, не правя сцени-отдръпвам се.И Той знае причината, ако всичко беше наред би било логично да дойде, да ме прегърне, да попита-какво има, какво се е случило-па да седнем, па да си кажем болката.Ма не винаги така става.И понеже не си се олендзила насреща му-лошо ти било отношението.Айде бе....И вечерята е топла, и къщата уютна, всички предпоставки има да седне срещу детето, да хапнат, да си разкажат деня, докато аз просто се лутам в мислите си.С какво това му поречи?
Значи ли това, че един мъж адекватно ще си гледа децата само и единствено ако жена му му върти очи?Па макар и бивша?