реве истерично от други деца

  • 1 308
  • 20
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 829
Според мен си пишеш точно по темата (аз известно време се чудех откъде се пръкна тая Бръмбазела и чак после видях че Pearly не те кефи hahaha )
Да и аз мисля, че с много любов, насърчение и помощ от наша страна на децата ще им е по-лесно да се социализират. Затова се старая винаги да съм до него когато е уплашен, също като теб му обяснявам, че децата са добри, че искат да си играят с него. Засега се старая да му покажа, че той самият е винаги в безопасност, че ние, възрастните се грижим за него и той няма за какво да се тревожи. Да получава любов и гушкане когато има нужда и да му се радваме и да го насърчаваме всеки път, когато общува други, нови за него хора.
Наистина има деца, които още от малки лесно общуват. Просто хората са различни Hug

# 16
  • Мнения: 5 401
Да, но утре в яслата той ще остане самичък в джунглата. Мен няма да ме има да го предпазя, да го утеша, да го насърча.  Sad Нямам гаранции, че лелките ще се постараят да го предразположат и да го улеснят в адаптацията. Вече говорих с педагожката и директорката, които ми обясниха стандартните бла-бла, но моето дете просто е по-различно от другите.

Живота ни е станал приключението Survivor, дали моето момче ще оцелее и как..  Tired

Всъщност целта ми беше не толкова да споделя тревогите си, колкото да изкажа мнението, че вероятно това може да не е поредния период от развитието на детето, а поведението му да се свежда до характер и определена степен чувствителност.

# 17
Да, но утре в яслата той ще остане самичък в джунглата. Мен няма да ме има да го предпазя, да го утеша, да го насърча.  Sad



именно! А не смяташ ли че с това наше прекалено гушкане и целуване, утешаване и предпазване, ние по-скоро вредим на децата си? Казвам "прекалено" макар че за мен никога не е достатъчно и винаги искам да си го гушна, нацелувам, разсмея, да си "побъбрим двечките по женски Heart Eyes"...но като гледам най-отраканите хлапета навън сеа тези, които са оставени почти на самотек от съвсем малки- не че са ги зарязали тотално, но не им се обръща чааак такова внимание....често се питам дали те няма да се оправят по-добре занапред...

# 18
  • Мнения: 2 829
Моите наблюдения не са точно такива. Моя приятелка има момченце, с един месец по-голямо. Гушкано и целувано на воля, има 2 лели и баба, които постоянно го лигавят. Детето до година и 7 месеца отказваше да ходи ако не го държат за ръка-сега е супер отракано, ходи, бута се при децата, дърпа играчки и т.н. Има и друго едно момченце, точно година по-голямо от моя, също кърмено на поискване и много гушкано (моля да ме извините че споменавам кърменето, в случая връзката е само с това, че майката го гушка много, не го оставя да плаче, и т.н., по-скоро характерно за т. нар. "привързано родителство). На 2 годинки беше същия срамежливко, какъвто е днес сина ми, и той пускаше играчката и бягаше и т.н. Сега, година по-късно е съвсем различен-общителен, тича да търси децата.
Има и други примери, които мога да дам, общувам с доста деца и майки, та в крайна сметка съм убедена че ако детето е срамежливо и не иска да общува с връстници то ще си бъде такова, независимо дали майка му го гушка или пък се скрива някъде в ъгъла с гръб към останалите само.

# 19
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 931
Срамежливостта в определена степен е наследствена. И, да, не е задължително да се израсте, поне не напълно. С което не искам да кажа, че като родители сме напълно безпомощни и че трябва да спрем да вдъхваме кураж на децата си, но и от гените си не можем да избягаме. Откакто разбрах тези неща, спрях да се боря с демоните в главата си. Иначе само мога да навредя на детето си, проектирайки собствените си комплекси и притеснения върху него.

По никакъв начин не му показвам, че намирам поведението му за ненормално, защото то не е.  Не се обяснявам на родители когато дойдат деца на гости или сме на гости: "Ама той е срамежлив", "Ама трябва му време да се отпусне" и т.н. "Срамежлив", "срам" и производните са думи табу за мен в комуникацията със сина ми. Не го насилвам да си играе с децата, не го подканвам с "Недей да се срамуваш", "Няма нищо страшно" и подобни. Не думите, а поведението ми са най-големият му учител.  Настроението ми, дружелюбното отношение, разговорите или пък седане на игра заедно с децата  биха му казали повече за това, че няма от какво да се страхува, отколкото "Няма нищо страшно". 

Само да спомена, за да не стане объркване, че има един етап в развитието  на бебетата, който в популярната литература се нарича  "страх от непознати" и през който минават доста деца без знаение дали са срамежливи или не. Обхваща периода между  8 и 18 месеца (относително).

Последна редакция: ср, 21 май 2008, 18:39 от Че Ка

# 20
  • Мнения: 5 401
Да, но утре в яслата той ще остане самичък в джунглата. Мен няма да ме има да го предпазя, да го утеша, да го насърча.  Sad

именно! А не смяташ ли че с това наше прекалено гушкане и целуване, утешаване и предпазване, ние по-скоро вредим на децата си?...

Не, не мисля! Убедена съм, че привързаността и нежността м/у родителя и детето носи само ползи.  Peace Винаги съм харесвала идеята за приятелство между двете поколения, за взаимност, споделяне, търсене на съвместно решение на даден проблем.  Simple Smile Обаче, има една подробност - златната среда! Детето трябва да усеща и разбира авторитета на родителите си, да знае, че има неприемливо поведение, че всяко действие има някакво последствие и то носи отговорност, и т.н.

За мен привързаното родителство, за което спомена Яна, е начина да покажа на детето си, че в този свят то не е само; че ние, родителите му, сме до него... Ако не днес, то утре детето ще бъде уверено в моята подкрепа, разбиране и любов и ще осъзнае, че света е отворен за него.

За съжаление за момента Калоян е абсолютно беззащитен и неподготвен за това, което го очаква - яслата. Много трудно взех това решение, но считам, че ако той не се справи сега, догодина в ДГ ще му е хиляди пъти по-трудно.  Confused Няма да коментирам предимствата и недостатъците на яслите.. При Каби проблема не е срамежливост и пак казвам - не е и период.

Съгласна съм с Че Ка, че съществува генетична обусловеност, от която не можем да се предпазим или избягаме, но това не означава да се примиряваме.  Peace Има неща, които може да се моделират в характера на човек докато е малък и точно това смятам да направя... Умерено, бавно, лека-полека и без насилие върху детето!  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт