Обичам детето си, мисля за него, тревожа се...
Но има и моменти през деня в които погълната от другите си ангажименти сякаш забравям за него.Случвало се е и докато си играем заедно и се забавляваме да мисля и за други, свои си неща. Понякога грижите за него ме уморяват и напрягат толкова, че го оставям сутрин в яслата с облекчение, че ще мога да свърша работата си през деня спокойно, а за него там ще се грижат добре.
В същото време съм от майките-орлици-непрекъснато съм на щрек и по петите му, когато сме навън, когато е болен-'боледувам' и аз с него, когато пострада лошо при някое падане сякаш и аз изпитвам физическа болка, понякога изпадам в параноя от страх да не му се случи някой инцидент.
Незнам дали е нормално-просто при мен е така.
Но има и моменти през деня в които погълната от другите си ангажименти сякаш забравям за него.Случвало се е и докато си играем заедно и се забавляваме да мисля и за други, свои си неща. Понякога грижите за него ме уморяват и напрягат толкова, че го оставям сутрин в яслата с облекчение, че ще мога да свърша работата си през деня спокойно, а за него там ще се грижат добре.
В същото време съм от майките-орлици-непрекъснато съм на щрек и по петите му, когато сме навън, когато е болен-'боледувам' и аз с него, когато пострада лошо при някое падане сякаш и аз изпитвам физическа болка, понякога изпадам в параноя от страх да не му се случи някой инцидент.
Незнам дали е нормално-просто при мен е така.
Когато не съм с дъщеря си, сякаш част от мен я няма. Ужасно ми липсва. Трябва да съм заета с нещо много важно, за да не се сетя за нея в продължение на 1-2 часа.
мен лично ме шокира .
