Колко време е нормално да чакам нещата да се променят?

Не знам. Аз затова и вече се замислям за разни драстични решения. Виждам, че вече не издържам, нервите ми са опънати до крайност, а самият факт, че вече от ярост към непукизма му съм посягала да го ударя, говори достатъчно "добре" за състоянието ми.

От варианта с майка му засега се отказах, че още в първите дни, в които се върна от дълго отсъствие (вчера и днес), вече създаде конфликт. Припомних си много скоростно защо не се разбираме. Явно покрай това, че не сме общували много напоследък бях позабравила и леко съм я идеализирала.

Благодаря на Праскова за споделеното (явно не съм само аз) и за съвета за парите. Засега точно така ще процедирам, колкото и да ми е гадно да го правя. Ще си стискам моите, ще казвам, че нямам и ще пазарувам предимно с него. Въпреки че това никак не ми се връзва с представата за семейство и двама души, които са заедно и си имат доверие.

И не ме корете така, че чакам и се надявам. Дълго съм търсила човека за мен и след като се омъжих за съпруга ми, живея с мисълта, че това е Той с главно Т. Няма да се откажа толкова лесно от мечтите и плановете, които съм градила с него, още повече, че имаме и дете.
А и той далеч не е лош човек. Просто е доста незрял, за съжаление, и е расъл и се е възпитавал сам, без родители (баща няма, майката е живяла в чужбина, бил е на пълен самотек при баба си и дядо си). Като че ли не се държи нормално, защото самият той не е расъл в нормална среда и явно не знае какво е това нормални отношения в едно семейство. Та аз затова все още имам някаква надежда и не съм приключила нещата. Мисля, премислям и все ми се струва, че е най-лесно да зарежа всичко и да кажа "край", затова и не го правя. Имам чувства към него (макар и вече да не съм сигурна дали мога да ги нарека любов), заради детето и защото се надявам, че с времето ще ми се довери повече и ще "попие" от мен топлите семейни отношения. Заедно сме едва от 2 години, така че току виж с малко повече "стаж" семейството ни се оправи.

Сега чета и виждам, че постът ми е излязъл като едно обобщение на ситуацията. Благодаря много на всички писали, защото се замислих за някои неща, които не ми бяха хрумвали преди.
Разбира се, ще дам на мъжа ми още известно време, но поне вече не гледам на брака си като на един безкраен затвор без изход. Много е неприятно, но в крайна сметка хората се развеждат, срещат нови партньори и т.н. Дано все пак не се стига до там, но поне вече тази възможност ми изглежда по-реална и по-малко плашеща.
Засега оставаме заедно и му давам шанс най-малкото още 3-4 месеца, докато аз се върна на работа и си вляза в стария ритъм на живот и се позакрепя. Че то добре ще спра да се тормозя заради него, ако се разделим, но с бебо ще трябва да се издържаме някак. Да не споделям и проблема с детегледачката, че вече съм се отчаяла, че ще намеря подходяща... Голям ужас настана в тази София с бейби бум-а напоследък и огромното търсене на бавачки. Но все се надявам, че до септември ще се яви някоя мила баба/леля, защото просто няма как да не се върна на работа, а няма кой друг да ми гледа детето.

Пак стана много дълго, дано не съм ви отегчила.
Още веднъж благодаря на всички писали и ако далите ми съвет да приключа брака си с този мъж са хора, които вече сами са сторили нещо подобно и доброволно са останали сами поради една или друга причина, заслужават искрените ми адмирации! Мен все още ме е страх от самотата...

P.S. Бях се замислила много за семейна терапия, но така и не открих координати на правилния лекар. Ако някой има повече информация или опит по въпроса, моля да сподели.
И такова нещо изобщо би ли се поело от здравната каса или ще трябва да се плащат едни 20-30 лв на посещение? Че ако е така, надали ще отидем на повече от 2-3 сеанса...

kiara, със сигурност има по-критични ситуации от моята. Просто за мен това, че бракът ми се разпада и че мога да остана самотен родител, е наистина сериозно и ако щеш даже трагично в личен план. Дете без баща, финансови затруднения, липса на любов, както и на морална подкрепа, са само малка част от последствията, които точно на теб със сигурност са ти ясни.
Не знам как си се оправила без пари и с две деца (предполагам и без работа) в чужда държава, аз лично не бих тръгнала никъде с малкото дете без да имам сигурност. Не знам и какви са били обстоятелствата около теб, затова в никакъв случай не те съдя и се радвам, че си се справила и че явно в момента си добре. 
Аз взех решение да се боря и да изчакам още известно време. Далеч няма да оставам в чакалнята завинаги, но обмисляйки всичко, на този етап това е най-доброто, което мога да направя. Поне докато се стабилизирам психически и финансово след раждането.

Още веднъж повтарям въпроса си за семейните консултации и моля за помощ. Някой знае ли координати на психолог/терапевт, който се занимава с консултации на семейства с проблеми в брака в София? Става въпрос за срещи на живо с терапевт, не за нещо онлайн.