"Вие бедни ли сте?"

Довлна съм от неща от които има смисъл да съм доволна. Но не мога да съм доволна от всички буламачи, които ми сервират , нали?

Миналата година и аз повдигнах темата.  Поводът беше едно съвсем малко момиченце, което беше попитало "А кухнята откъде ви е? За колко я взехте?" . Някак не очакваш, че на тази възраст ще се интересува от такива неща. 
Големият трол ми разказва за един младеж в градината. Когато младежът е добре разположен, казва на децата: "Добре, можеш да пазаруваш в магазина на баща ми". Ако не е, забранява да се пазарува от там. 
Митичният магазин е толкова популярен и важен за дребните, защото в него продават карти "Ю ГИ О" (а сред тях, легендарният "Синеок бял дракон", представяте ли си?). 
От гледната точка на възрастен да притежаваш малко магазинче не е житейски успех и повод за гордост. Не е то като да си управител на банка, кмет на града или министър-председател (все хора, които би трябвало да будят уважение и респект, май).
Обаче за децата магазин с карти е - ехей!

В контекста на изминалите исторически събития, никак не е чудно, че не е готино баща ти да е министър- председател. Ех, сладоледаджия да беше...

Според мен най-важното в случая е личния пример...
Ето какво имам предвид-когато аз бях малка, родителите ми разполагаха с големи финансови възможности...Във време, когато марката Sony и Panasonic беше страшен лукс, и един телевизор струваше 3000лв, ние имахме 3 броя.Както и да е, майка ми и баща ми никога не са парадирали с това, скромни хора, радващи се на живота...Никога не са ми давали обяснения кое колко струва, колко е заплатата им...Научиха ме да ценя труда на хората, да ценя хората за това, което са...
Имах приятелка с доста бедни родители, много се обичахме, не съм задавала въпроси, просто го приемах, знаех че баща ми и майка ми работят хубава работа и затова имаме пари, а на приятелката родителите не могат да си намерят хубава работа и затова нямат.Нито съм задавала повече въпроси, нито ме е интерсувало.
Когато в училище, децата обсъждаха тези неща, аз самата изпитвах неудобство,странно ми беше че се обсъждат тези неща, нито съм се хвалила, нито пък обиждах някой, който няма.
Незнам...някак си майка ми и баща ми успяха да ме научат на това...
А пък повярвайте ми, в момента съм свидетел на едно семейство, което толкова яко ги тресе грандоманията, че пред детето се обсъждат коли, с-класи, джиесеми, майката обсъжда всяка по неугледна жена по улицата...И детето е същото като тях...
Пък ако въпроса "Вие бедни ли сте" е съвсем невинен, няма нищо нередно...децата понякога задават къде къде по стряскащи въпроси.По-важното е цялостното виждане на детето, което се оформя, доста често следейки примера на родителите.

Живеем в класово общество.
Това е положението.
Дали децата ще го осъзнаят на 5 или на 15 години, няма да ги подмине.
Не е страшно.
Нито е маловажно.
Аз не съм привърженик на това децата да растат с мисълта, че парите нямат значение. Имат. И няма лошо в това хората да се стремят да ги притежават.
Образование, кариера, висок стандарт на живот, това са все хубави неща, които трябва да се разпознават и да не бъдат отбягвани, според мен.
Материалното не пречи на духовното. Даже напротив - подпомага го.

Дори нямам идея как би се развило духовното,ако няма материална подплата.

Стара истина. Диалектически материализъм

Ей сега ще прочета какво означава Аз знам,че гладна мечка хоро не играе.

Разликата е в това, че обикновено истинската класа не парадира със същата, докато тези, които само се домогват до нея или пък не им е присъща по рождение и възпитание, са обикновени сноби. Това момиченце с цената на кухнята от постинга на Василиса е един от примерите за деца, страдащи от комплексите на родителите си...

Мда, все пак идва моментът, в който трябва да отвориш дума за пари. Аз отказвам да купувам боклуци (чупят се веднага, остават опасни малки и остри парченца, заемат място). Предпочитам да купя по-скъпа играчка, която не е опасна и се ползва със здраве сума ти време. Така че се наложи да започна финансовото обучение.
П.П. - Мамо, хайде да си купим собствено кино (огромна зала, огромен екран, хиляда меки стола и планина с пуканки , може би и леличка, която къса билети.)- каза ми веднъж тролът.
- Не мога да купя кино, струва много, много пари - отвърнах (къде да ходя).
-  Тогава работи повече - ми каза моят умник.
- Какво рече! Я ела тук, сине - рекох вбесена.
Завесата пада.  

Философско учение, преекспонирано и експлоатирано от марксизма-ленинизма, с което остава в спомените ни като нещо извратено.
Но хич даже не е.
Основен постулат - Битието определя съзнанието.

В груби линии - за да стигнем до духовното, трябва да си подсигурим материалното.
Иначе казано - виж си последните думи

Когато беше на четири, големият ми син искаше да се ожени за мен и ми обеща, че ще ми купи хотел и плаж...Всъщност тръгнахме от цветята, като той постоянно вървеше "нагоре" по ценовата листа на евентуалните подаръци, не обсъждаше цените, обектите, на които се спираше вървяха прогресивно натам. Понеже беше сериозно се наложи да му обясня как това е почти невъзможно, освен ако... Не виждам нищо лошо в това /особено "ако..."/.
И да не е "диалектически материализъм" в древността е съществувала същата философия. Епиктет също е разсъждавал над тези въпроси, а и не само той.

Досега не съм категоризирала хората на "тези са богати,тези са бедни"Синът ми никога не използва тези думи

С което май противоречи на християнството. В крайна сметка всеки вярва в нещо си, важното е да прави добро 

Абсолютно подкрепям! Моето дете е твърде малко още, но чета темата с интерес, тъй като това са основни неща, в които не бих искала да сбъркам като му дойде времето! Не мисля, че беден и богат са лоши думички,а понятия, които трябва да се обясняват. Извинете, но доколкото прочетох, тук бедни няма/ говоря наистина за бедни хора които трябва да избират дали да купят хляб и мляко или само хляб, за да има и за утре/. Така , че въпроса опира до това как си харчите парите- дали за скъп гсм или за ваканция със семейството, но това вече опира да ценностна система, а не до пари!Ако по-високия стандарт на живот ти дава възможност да се развиваш като личност, приветствам.Независимо, че дъщеря ми е малка и е в период на разрушаване и хвърляне на играчки, книжки и т.н. се опитвам да й обяснявам многоооо пъти ,че трябва да си пази нещата, не че няма да й купя друга играчка.Ако човек иска да се развива, а не да вегетира, той ще трябва да се стреми и пари да изкарва, защото това е средството, и докато са само средство е добре.Отношението към вещите и хората и кое е важно и кое не ,също е въпрос на ценностна система.
май стана доста объркано, ама ще прощавате.