Според мен не трябва да се чувстваш пренебрегната
- Публикувана: 5 юни 2008, 16:04 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2008, 16:52 ч.
пренебрегната?????
чувствате ли се пренебрегнати след изказвания,направени от мъжа ви от рода на.......
"избягвай да спиш по корем/15 г.с./"...............
"искам да хапваш повече зеленчуци,за да е здраво бебето".....
"избягвай да спиш по корем/15 г.с./"...............
"искам да хапваш повече зеленчуци,за да е здраво бебето".....
Защо пък пренебрегната???
Човекът си е абсолютно прав.
Не мога да разбера какво е общото между пранебрежението и загрижеността. Извини ме, но явно бъркаш понятията.
Човекът е загрижен и от посочените примери не правя връзка с пренебрежение.
Възможно е бременилските ти хормони да те карат да се чувстваш така, но повярвай ми едва ли половинката ти проявява пренебрежение към теб.
Човекът е загрижен и от посочените примери не правя връзка с пренебрежение.
Възможно е бременилските ти хормони да те карат да се чувстваш така, но повярвай ми едва ли половинката ти проявява пренебрежение към теб.
Това вашето е една страхотна обич и загриженост от страна на таткото 
Съгласана съм с това.
може би проявявам егоизъм.........
На твое място бих се почувствала дори поласкана, че мисли за мен и бебето.
последното изказване от вчера..........
"почвай да спиш с лека завивка,че то ще бъде зиморничево като теб".........
"почвай да спиш с лека завивка,че то ще бъде зиморничево като теб".........
дразня се че отсега още дребосъчко е на 1 място 
........мислих че чак след раждането ще е така
........мислих че чак след раждането ще е така
ЗДРАСТИ!
Само си представи обратното, нищо да не ти казва, да не те пита, да не се интересува. Радвай се, мене това ме прави щастлива:"пи ли си матерната!;"Трябва да ядеш месо"/мразя месо, след като забременях/;"Много малко ядеш". Дежурен израз като правя нещо или излизам сама"Внимавай с бебето!"
Опитай се да гледаш от към забавната страна на нещата!
Само си представи обратното, нищо да не ти казва, да не те пита, да не се интересува. Радвай се, мене това ме прави щастлива:"пи ли си матерната!;"Трябва да ядеш месо"/мразя месо, след като забременях/;"Много малко ядеш". Дежурен израз като правя нещо или излизам сама"Внимавай с бебето!"
Опитай се да гледаш от към забавната страна на нещата!
Не мисля, че е пренебрежение, но е подценяване на личността ми и на способността ми да изживея тези мигове по моя си начин. Бих се раздразнила, аз не съм на 15-20 години и нямам нужда някой да върви с чаша сок след мен или да ми казва как да спя - айде да пробва той да спи "правилно" 9 месеца. Да не съм идиот, че да не знам и да не чувствам кое е добре за мен и бебето? Дразнещо е, аз не бих се умилявала толкова, на мястото на някои, но аз съм си аз. Ако те дразни - кажи му го направо да не се превзема толкова и това е.
Редно е бащата да ми помага в тези 9 месеца, да ме облекчава по някакъв начин, да говори с бебето, да идва с мен на лекар, ако иска да гледа раждането, да осигури материална стабилност, но не и да ми вдига нервите с истерии от книги и списания, и да ми натяква, че спя неправилно, че искам да пия една бира в 40 градусовите жеги, например и т.н. В крайна сметка не съм болна, а бременна и това е прекрасно, защо трябва вечно да се вглеждам и да броя "правилно" и "неправилно".
Доверявам се на инстинкт, от който мъжете са лишени и това едва ли е случайно. Така или иначе аз ще възпитавам, аз ще храня и ще давам сокове, затова съм майка, не му се бъркам в бизнеса, бих се радвала и той да уважава моето мнение що се касае до това как да си изкарам бременността и майчинството. Да помагаш и да си съпричастен не е като да броиш хапки, глътки и пози за сън. Лично мнение.
Редно е бащата да ми помага в тези 9 месеца, да ме облекчава по някакъв начин, да говори с бебето, да идва с мен на лекар, ако иска да гледа раждането, да осигури материална стабилност, но не и да ми вдига нервите с истерии от книги и списания, и да ми натяква, че спя неправилно, че искам да пия една бира в 40 градусовите жеги, например и т.н. В крайна сметка не съм болна, а бременна и това е прекрасно, защо трябва вечно да се вглеждам и да броя "правилно" и "неправилно".
Доверявам се на инстинкт, от който мъжете са лишени и това едва ли е случайно. Така или иначе аз ще възпитавам, аз ще храня и ще давам сокове, затова съм майка, не му се бъркам в бизнеса, бих се радвала и той да уважава моето мнение що се касае до това как да си изкарам бременността и майчинството. Да помагаш и да си съпричастен не е като да броиш хапки, глътки и пози за сън. Лично мнение.