Връщаме се в България.

  • 10 395
  • 144
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 1 334
Не знам защо се хващате за този Пирогов. Мисля, че всеки знае, че там спасяват малки деца с много тежки проблеми. И там са най-тежките случаи по принцип. Никога не бих си позволила да кажа нещо лошо за Пирогов, да не говорим за лекарите които работят там в доста тежки условия. Имам  впечатление от детско коремно отделение, и не мога да кажа че се виждат чак такива ужасии, каквито са описани от авторката.
И да, искат пари, знаете ли какво е заплащането на един лекар който работи там, ами мизерно е.

И да, категорично не бих чакала за преглед 4 месеца в германска болница, кьдето нито познаваш някой, нито знаеш на кой стажант ще ти попадне детето.  Ако искаш добьр специалист, той или е скьп, или се намира с познати. Сьщо както е в Бьлгария и както е по цял свят.

Не само да се чудиш кьде са родени всички , ами и да се чудиш кьде са учили, за да имат престижните кариери сега по света.

# 136
  • Bristol
  • Мнения: 9 365
Аз въобще не напирам да напускам Америка. Ако бях пък преподавател в елитен американски колеж, щях само да се радвам и да скачам до небето.
Предполагам, нямаше да имаш проблем и със здравните застраховки.

Biskara, и аз мислех така за Пирогов, докато не гипсираха здравия крак на сина, като преди това се скарали на майка ми защо по-рано не го е завела. След това взели 20 лева за петичката на гипса, защото нямали, но тя като извадила парите, намерили, това преди 2 години. Грешката им я откриха тук, след като детето седмица седя с гипсиран, здрав крак. Бяха дали такава епикриза на хвърчащ лист, че тукашните лекари не можеха да се ориентират какво става. Отдадох го на това, че тук лекарите са по-скапани, не ползват латинския. После не можаха да направят снимка на крака, защото от Пирогов, въпреки 20-тачката, не го бяха направили добре. Наложи се да свалят гипса и пак да го облъчват за нова снимка. За свалянето няма да коментирам, без подложка, поради което тукашните специалисти не можаха да си ползват уредите за гипс. След дългата борба за свалянето му се установи че кракът е здрав! Аз не им повярвах, за мен Пирогов беше номер 1 !!! За съжаление или за радост, излязоха прави  Rolling Eyes

# 137
  • Мнения: 1 334
м_е_р_и, не мога да не ти повярвам, предполагам сина ти е бил изключение.  Най-добре да имаш познат, тогава такива неша не могат да се случат, понякога и парите не вьршат работа.
Аз имам коренно различно мнение и то е от опит сьвсем скорошен, пак в тази болница. Но да, ползвах услугите на познат и с нищо никой не ме е притеснявал, нито са ми искали пари, нито нищо, платих си 15 лв, дадоха ми легло, не сьм спала на стол, имаше хлабарки, нямаше сумтящи сестри, хората се дьржаха повече от добре с всички в отделението. Даже бях свидетел на професионалните им действия кьм едно дете от малцинствата, никой не е поколеба дали да му обьрнат внимание или не.

# 138
  • Bristol
  • Мнения: 9 365
Отново стигаме до извода, че всичко е относително, включително и щастието, в зависимост от конкретните личности и ситуациите, в които попадат  Peace

Между другото, за екшъна около гипсирания крак бях пуснала тогава тема в Здравния, която за съжаление пак се превърна в спор, кое здравеопазване е по-добро. А аз просто търсех съвет и утеха, защото си мислех, че синът е със счупен крак, а тук му махнаха гипса и отказаха да му сложат нов  Rolling Eyes

# 139
  • Мнения: 8 163
Очевидно е, че каквото и да кажем, little giants ще си вдигне багажа и ще се прибере в БГ. От сърце желая на нея и на семейството и да намерят там това, което търсят.

Въпреки това си позволявам да отбележа, че късметът на Дивиана си е неин собствен късмет и не е приложим в случая на little giants. Както нашият късмет, допринесъл за решението ни да останем в чужбина, си е наш късмет. Аз лично трудно мога да издържа в София/България повече от 2 седмици.

Никой не е в състояние да гарантира успех на родна почва, дори когато роднини и приятели да са наблизо. Е, ако не друго, тези хора ще дават съчувствие и разбиране...

Най-добрите уроци са въз основа на личен опит. Опитай, little giants. Може да си права за БГ, може и да грешиш. Времето ще покаже.

Още веднъж желая успех.


# 140
  • Мнения: 2 786
Мисля, че достатъчно се изписа по темата вече ... явно ирка е живяла добре в България, не е била недоволна от нищо, щастлива е била (чудно наистина защо е емигрирала в друга държава щом всичко е толкова розово в България), но има МНОГО хора, които са живяли зле в България, ядосвали са се на дребни неща, на големи неща, сблъсквали са се с българската реалност в цялата й "прелест".
Де да беше песимизъм ... реализъм си е.
Да живееш добре в България без да си политик, комунист, роднина на един от предните, измамник, престъпник или обикновен крадец ... си е по-скоро късмет, отколкото правило.
Благородно им завиждам на онези изключения, които са живели добре в България, мизерните заплатки са им стигали, примирявали са се с мръсния въздух, мръсната вода, икономическата нестабилност, социалната несправедливост и изобщо не им е пукало, че всяко полугодие растат цените на ток, парно, горива, инфлацията изяжда заплатките им и пенсийките още преди да стигнат до джобовете им ... наистина благородно им завиждам, че могат да преглътнат тези гаври и да са убедени, че всичко им е наред.
Но не всеки може да живее при такива условия.

# 141
  • Мнения: 236
Наскоро си приказвахме с татито ни, и правим планове да се върнем в БГ. Щастлива е изброила много неща, негативизми в БГ, но знам че има и нещо хубаво. Роднините ми приказват че в БГ не е хубаво. Добре, имаме един живот, и трябва да си го живеем както намерим за добре. Разбирам да съм една от тези дето са излезли в чужбина и са намерили щастието, нито ходят на работа, нито на даскало, ами си седят вкъщи, мъжете ги издържат и т.н. Но не... и аз работя, гледам дете, ще тръгвам пак на даскало. Не си клатя краката. Да, има спокойствие, но и не е пълното щастие това за мен. Всеки е различен. Аз не съм видяла грозотата на БГ, знам че ако се върна, ще я видя, 100%, но това не ме плаши.
Ще споделя една случка, която въпреки че се случи преди 3 години, ще седи в паметта ми дълго време: на път за БГ, от Франкфурт до София, на съседните седалки седяха млади момчета, студентчета българи, пребиваващи в САЩ и то изглежда някъде в по-елитните места и университети. През целия път не млъкнаха, имаше няколко момичета и те се перчеха пред момичетата... докато не навлязохме в София и самолета почна да кръжи над града. "Пичовете" млъкнаха и се залепиха за прозорците да гледат майка България, с олющените блокове и мизерните мръсни улици...

# 142
  • Мнения: 1 242
Четох ,четох и ми се зави свят от безумието което се е изписало.Чудя се повечето от вас къде са родени. Всички знаем, че не е розово в България.., но чак пък толкоз #CrazyАз си бях там миналото лято и освен негативи видях и доста положителни неща.Нямам време за подробности , само ще кажа ,че самите ние си пречим за да се подобрят нещата там.Нещо друго.Много се радвам когато някой живял в чужбина се завърне.Защото опита който е получил в странство може само да е от полза за нашата Родина.
Още нещо. Щастието е абстрактно понятие.То е толкова индивидуално и различно за всеки.
Пожелавам на авторката на темата да го намери там в България.
Късмет .  bouquet

HotChilly, моля те искрено и лично да ми покажеш онази част от моите мнения по темата, която да подкрепя горното ти изказване.
Ако ли не, аз пак така искрено и лично ще ти набавя още снимков материал, та поне си свалиш розовите очила и видиш, че положението е... "чак пък толкоз".

Откога Родината, само защото е родна земя не бива да търпи критика? Ако не ме болеше, щеше да ми е безразлично. А не ми е.
Обори ме с факти. Изненадай ме приятно. Покажи ми една сфера, в която ситуацията да не е "грамофон свири - майка плаче".

Последна дуплика относно опита от чужбина. Само ако някой иска да научи нещо може да му се помогне. Разбираш ме, нали?
Мога отново с много примери да те затрупам, но както пишеш, нямаш време. Ще ти спестя подробностите, а и моето време.

Бискара, ти разгледа ли добре снимковия материал от Пирогов или за теб това са нормални условия за работа в единственото детско урологично отделение. Как можеш да "не можеш да кажеш нищо лошо"?!!?

Не се правете на ощипани госпожици и не слагайте дамги кой е патриот и кой по-малко.

# 143
  • Мнения: 1 242
През целия път не млъкнаха, имаше няколко момичета и те се перчеха пред момичетата... докато не навлязохме в София и самолета почна да кръжи над града. "Пичовете" млъкнаха и се залепиха за прозорците да гледат майка България, с олющените блокове и мизерните мръсни улици...

Или са онемели от гледката или са се изморили да говорят.
Теб кое те изненадва?

# 144
  • Мнения: 4 390
Хайде, стига толкова.
Авторката ви благодари сърдечно!
Заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт