Публикувана: 11 юни 2008, 10:43 ч.
Последно мнение: 24 юли 2008, 19:56 ч.

Днес ми е мъчно, защото...5

18 209
313
1

1
...
17
18
19
...
21
Всички

# 255 17 юли 2008, 11:19 ч.

Мнения: 533

Ох колко ми е познато това чувство покрай настоящата ми бременност всички около мен са позабравили ангелчето ми болно ми е дори съпругът ми ме попита преди две вечери дали малката ми принцеска ще знае за братчето си ангелче-мигновенно се ядосах и заявих категорично че това е нейния батко и даже ше посещаваме с нея гробчето му май само майка ми ме разбира яд ме е на родителите на съпругът ми те уж щяха да ходят често често на гробчето но не го правят а ние вече не живеем в същия град за да ходим иде ми да и издера очите #Cussing out

# 256 17 юли 2008, 11:35 ч.

Варна
Мнения: 2 305

TALETO, извинявай, че ти се меся, но не се ядосвай толкова на хората. Хората тъгуват по различен начин. Някои по-кратко, други по-дълго, на някои им носи облекчение да ходят на гробища, на други - напротив.

Не знам ти как мислиш, но за мен детето ми не е в гробищата. То е на съвсем друго място и в същото време е в сърцето ми. Няма нужда да ходя където и да било, за да го спомена, почета и да бъда с него. За мен ритуалите по ходене на гробища са по-скоро начин да се отпуснеш и да се наплачеш, ако в забързаното ежедневие няма подходящо време и място. Нито мога да му дам вече нещо, нито да се погрижа за него. Свещите, цветята и подавките са за мое успокоение. Така се чувствам, че ПРАВЯ нещо, защото като обичаме, все искаме и да се грижим и да правим нещо за любимите си хора.

Твоето ангелче е с теб, не си влошавай отношенията с хора, с които ще живееш още дълго време. И които вероятно ще помагат за отглеждането на момиченцето ти. Mr. Green

Може би, след време, като те гледат, че спокойно говориш за момченцето си на небето, ще почнат и те спокойно да го споменават. Бъди снизходителна към тях. Дай им време да се научат.

Хайде сега, погали бременното коремче и дано всичко бъде наред!

# 257 17 юли 2008, 11:40 ч.

Мнения: 3 091

Вчера се чух с приятелката ми. Исках да разбера как е, че терминът й приближава... тя им каза, че не може да говори в момента, но не е добре... Каза, че е родила на 2.06., ще ми звънне по-късно и така... Все още не ми се е обадила

имам ужасно предчувствие, че нещо се е случило с бебето!!! ох... не знам какво да кажа

Последна редакция: чт, 17 юли 2008, 11:52 от Ламята Спаскa

# 258 17 юли 2008, 11:43 ч.

Мнения: 7 114

Ламче,

да не се е случило най-лошото. Може би ще трябва пак да й звъннеш. Тя така или иначе е в мислите ти.

# 259 17 юли 2008, 11:56 ч.

София
Мнения: 3 123

Ламче,дано бебчето да е живо и здраво! Praynig

# 260 17 юли 2008, 12:01 ч.

Мнения: 3 091

по-нататък ще ви пиша подробности...
лекарска грешка предизвиква преждевременното раждане, НО бебчо вече диша самичък!
Слава Богу всичко засега изглежда наред! дано малкият смелчак да се пребори и скоро да се гушка с мама, тати и кака в къщи!

# 261 17 юли 2008, 12:10 ч.

Мнения: 7 114

Браво на бебчо! Heart Eyes

Кураж на мама да издържи времето, в което не са заедно. Много скоро да има възможност да го гушка и да си го прибере жив и здрав у дома! Hug

# 262 17 юли 2008, 12:14 ч.

Мнения: 3 621

Цитат на: рони в чт, 17 юли 2008, 12:10

Браво на бебчо! Heart Eyes

# 263 17 юли 2008, 12:20 ч.

София
Мнения: 1 941

Цитат на: Lilibon в чт, 17 юли 2008, 11:35

Свещите, цветята и подавките са за мое успокоение. Така се чувствам, че ПРАВЯ нещо, защото като обичаме, все искаме и да се грижим и да правим нещо за любимите си хора.

Точно, защото имаме нужда да се погрижим чисто физически, както го правим и в живота... Cry

# 264 17 юли 2008, 15:45 ч.

Мнения: 3 016

Слънчице, това което разказваш ми е до болка познато .И при мен е така- никой не споменава, дума не обелва за моето ангелче. Сякаш никога го е нямало. Ядосвам се и аз но ..........................
Ламче , Praynig

се всичко да мине. Бог да пази и закриля малкото дете !Докога обаче с тези лекарски грешки???????????

# 265 17 юли 2008, 16:10 ч.

Мнения: 124

Ламче,аз също ще се моля бебчо да се оправи и скоро да се гушкат с мама и тати.
Слънчице,хората наистина са различни.Преди година и аз си мислех,че ако не говоря за смъртта ще пощадя майката.Когато едната ми приятелка загуби бебчето си мълчах известно време,после тя ми каза,че има нужда от разговори за малката Мадлен.Поправих се.Когато месеци по-късно другата ми приятелка загуби своята 10 месечна дъщеричка вече знаех от какво тя има нужда.В момента бременне с близнаци,но гояорим и за трите дечица.Аз лично имам нужда да правя нещо за нашата Ная.Гробчето е в София,а аз в Разград и нямам възможност да го посещавам,но и надписвам балони,които децата ми пускат,сега и правя и клипче със снимките...просто аз трябва да правя нещо.
Може би наистина на хората им трябва време да се научат...Целувки на коремчето.

# 266 17 юли 2008, 16:44 ч.

Мнения: 3 166

Ламче, стискам палци бебчо да се възстанови от изпитанието възможно най-бързо! А на майчето кураж и силички желая. Дай Боже скоро да се гушкат с мъничето у дома!
Впрочем ти никаква не пишеш? Как е мъничката ламичка?

# 267 18 юли 2008, 00:20 ч.

Мнения: 210

Ох и аз се моля всичко с мъничето да е наред и скоро да се прибере у дома Praynig

# 268 18 юли 2008, 01:17 ч.

Мнения: 703

ТРИ МЕСЕЦА БЕЗ МОЯТА МИЛИЧКА АННА-МАРИЯ

***
Ангелите идват при нас с тяхната си Ангелска мисия – да ни помагат, да ни пазят, да бъдат около нас в най-важните моменти от живота ни, да ни дават сила, да ни показват посоката, да осветяват пътя ни. Да ни бъдат ориентир и критерий едновременно, да ни дават любов и да ни научат да обичаме – да обичаме тях, да обичаме тези около нас, да обичаме себе си. Да ни научат да бъдем по-добри! Да променят живота ни! Нашият живот и животът на тези, които са имали привилегията да се докоснат до нас.
Ангелите носят радост, но носят понякога и болка. Любовта осветява пътищата, болката прокарва нови. Любовта ни кара да търсим, болката ни помага да намираме. Любовта променя животи, болката променя вселени. Няма по-голяма болка от това да срещнеш паднал ангел. Ти не избираш своя ангел, той избира теб. Той избира кога да дойде. Той избира колко любов да донесе и колко болка да остави. Той избира точно кога да си тръгне и да се превърне в сияйна звездичка на нощното небе. Но дори само шепичка светлинка да е донесъл със себе си, тя стига за целия ни земен път напред. И никога повече нищо няма да е същото. Животът не спира, но времето е безсилно пред болката.
Болката ни кара да вдигаме очи към небето и да търсим точно тази сияйна звезда. Любовта ни помага да я открием и слага усмивка на устните ни.
Болката остава при нас. Ангелът отлита свободен.
Лети свободна,мъничка моя Миа!

***
Моля ви,усмихнете се към небето днес,за да може моето малко момиченце да получи много усмивки!

# 269 18 юли 2008, 06:38 ч.

на дъното
Мнения: 1 546

Мила ZLATO ще се постарая със сълзи на лице днес да се усмихна както за АННА-МАРИЯ така за всички наши ангелчета.
Днес ми е мъчно сънувах моето ангелче на възрастта която трябва да е, пеех му една от любимите му песнички.Той ме гледаше с умният си поглед и ми се усмихна,имаше си няколко зъбчета дойде при мен и аз толкова силно си го гушнах и се събудих smile3518

А толкова исках да не спира този сън, не бях го сънувала от доста време.Липсва ми много.
Ще погледна нагоре днес към небето и ще изпея на глас песничката за всички наши ангелчета smile3518

Не знам как сте се справили момичета,но толкова е трудно особено и в този момент когато трябва да се боря и с хормоните.

За всички наши ангелчета.Обичаме ви Cry

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: