- Публикувана: 2 юли 2008, 14:20 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2009, 22:37 ч.
Удряли ли сте някога децата си?
Не одобрявам подобни методи и въпреки, че имах "трудно" дете, пътите, в които съм я удряла се броят на едната ръка. При това става въпрос за еднократно плясване по дупето. Казвам "имах", защото тя сега е много променена и рядко се налага да й се карам, какво остава да я удрям.
Шамари никога и изобщо по лицето и главата
Шамари никога и изобщо по лицето и главата
Плясвам предимно по ръката, но и на други места се е случвало (по памперса е безсмислено, тъй като го приема за игра). Целта на ударите (мале как звучи 
) не е да причинят болка, а по-скоро да сепнат. Внимавам да не посягам когато съм ядосана - тогава човек трудно контролира силата си. Но когато веднъж се уплаших истниски (внезапно мятане под кола, слава Богу шофьорът извади рефлекси) ми идеше да й отвинтя главата на малката. Не го направих, но се постарах да я плясна забележимо по ръката. И не й говорих доста време. После й обясних внимателно какво, що... Предвид възрастта й и бебешкото й светоусещане единственото, което й направи впечатление беше пляскането...
) не е да причинят болка, а по-скоро да сепнат. Внимавам да не посягам когато съм ядосана - тогава човек трудно контролира силата си. Но когато веднъж се уплаших истниски (внезапно мятане под кола, слава Богу шофьорът извади рефлекси) ми идеше да й отвинтя главата на малката. Не го направих, но се постарах да я плясна забележимо по ръката. И не й говорих доста време. После й обясних внимателно какво, що... Предвид възрастта й и бебешкото й светоусещане единственото, което й направи впечатление беше пляскането... 
Не одобрявам и винаги преди да имам дете съм смятала, че няма да удрям и ще обяснявам. Малката беше много кротко бебе, което за съжаление се превърна в изключителен инат с тръшкане, хвърляне на храна по земята и т.н. Навремена побеснявам и я удрям през ръцете или по дупето, но ефект няма абсолютно никакъв.
Не одобрявам, но съм удряла, когато думите не помагат.
Винаги след това съжалявам.
Винаги след това съжалявам.
И аз...
Гласувах с втора опция.Досега за 4 години съм пляскала ръчичките за да не пипа контактите, може би два пъти.И още толкова по дупето защото беше излезнала на пътя.На последък откакто порасна и взе да разбира, само се карам понякога и обяснявам повече.Шамарите не ги одобрявам за възпитание и послушание.
Не, не съм, надявам се никога да не ми се случи нещо подобно, не го одобрявам и не го намирам за възпитателно. Не само моето дете, никога не съм удряла дете изобщо и не бих го направила. Много по - голям ефект има детето просто да бъде затворено в стаята си - да, с всички играчки, но и с усещането, че ме е обидило / разочаровало.
Ударите могат да бъдат част от процес на дресировка, не на възпитание. Все някаква разлика между децата и кучетата трябва да има...
Ударите могат да бъдат част от процес на дресировка, не на възпитание. Все някаква разлика между децата и кучетата трябва да има...
и аз много рядко го удрям,а винаги след това се чуствам като престъпник..... и гласувах за отговор 2, но миналата седмица изкочи на улицата,независимо че сме говорили толкова много пъти,че не трябва да ме пуска и тогава го плеснах по дупето,знаеше че е виновен и даже не се и разплака,а веднага ме хвана за ръката.малко след това го нагуших и нацелувах,но оттогава е много внимателен на улицата.може да не съм права,но за мен е най-важно неговата безопасност и да се научи да се пази от колите 
Много по - голям ефект има детето просто да бъде затворено в стаята си - да, с всички играчки, но и с усещането, че ме е обидило / разочаровало.
Удряла съм в моменти на афект, както и напълно неафектирана. Зависи от ситуацията.