Публикувана: 3 юли 2008, 12:25 ч.
Последно мнение: 15 ноем. 2008, 19:34 ч.

Планирате ли живота си

3 909
80
1

Отговори

# 60 14 окт. 2008, 01:47 ч.

У дома !
Мнения: 700

Да планирам,но много бавно стават нещата....е поне не се провалят......по малко,но сладко ми казва майка ми Wink

# 61 14 окт. 2008, 01:51 ч.

Мнения: 662

Цитат на: Еовин в пн, 07 юли 2008, 09:14

Планирам в много далечен план, ама какво от това, плановете ми рядко се получават.
И много се дразня, като не стане. Laughing

И при мен е така. Tired

# 62 14 окт. 2008, 11:43 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

Планирам, да.
Има ли промени- нагаждам плана. И така.
Като цяло обичам горе- долу да знам какво, къде, кога...

# 63 14 окт. 2008, 12:02 ч.

Мнения: 4 737

Иска ми се, но не се получава. Чертая някакви щрихи, колкото да се усещам битието си подвластно едниствено на моите решение и действия, но уви не е така...

# 64 14 окт. 2008, 12:44 ч.

MUC
Мнения: 297

Планирам, да. Гледам плановете ми да са гъвкави и винаги да имам план Б, за да съм в състояние да реагирам на изненади. Но планирането ми дава чувство за организираност, позволява ми да не губя твърде много време в чудене "Ами сега?" и да насочвам усилията си що-годе в правилната посока.
Преди бях адски неорганизирана и това ми навличаше много проблеми, та по едно време реших да пробвам все пак с планирането. Simple Smile

Иначе съм импровизатор по душа.

# 65 14 окт. 2008, 13:12 ч.

София
Мнения: 3 064

Планирам, но умерено, с идеята, че може и да не стане така. Т.е. плановете са пожелателни. Не страдам особено, ако се осуетят.

# 66 14 окт. 2008, 13:40 ч.

Мнения: 3 423

Доброто планиране пести и
време, и нерви, и дори пари.

# 67 14 окт. 2008, 13:51 ч.

Мнения: 281

Не.

# 68 14 окт. 2008, 13:52 ч.

Мнения: 5 940

Пробвала съм, не мога. Вече и не искам.

# 69 14 окт. 2008, 13:56 ч.

София
Мнения: 62 595

Чак живота си не го планирам. Ако може да се каже, че планирам нещо, то е по-скоро оперативно, а не толкова стратегически. Имам представа какво и как искам да направя за по-дълъг период от време, но с времето се научих, че случайността има значение и може да преобърне всякакви планове, независимо дали в желана или нежелана посока. Най-важните събития в живота ми нямат нищо общо с планирането - нито учих по план, нито се омъжих по план, нито родих по време и брой деца по план, нито работя по план.

# 70 14 окт. 2008, 14:04 ч.

Мнения: 689

Израстнах в семейство, в което всичко се плануваше, всяко нещо което правех беше по график - дата, час и т.н.
Сега в моето семейство си умирам от кеф да не планувам почти нищо, почти никакви сметки, никакви часове за тръгване и връщане, никакви изчисления за това колко пари са похарчени днес и колко трябва да се похарчат утре. И успявам да се оправя без безумни дългосрочни планове/да не чуе дявола!/ И истината е, че май съм по - щастлива така...