Имаше преди тема за смелите мами над 40.Четейки за ентусиазма и оптимизма на тези мами-и аз съм една от тях,се зареждах с много сили.Предложението ми е към вас,момичета над 40,да си направим темичка,в която да споделяме нашите вълнения,радости,тревоги.
Да предложим приятелско рамо и позитивизъм.
Замислих се за това,когато приятелка на моята възраст -42 години,сподели за тревогите си,че ЕГН-то започва да й пречи в ежедневието й на забързана ,еманципирана мама,която се чувства на 20,работи с млади колежки и не иска до им се дава с нищо-в работа,отношения ,семейство,иска да изглежда,да говори като тях,въпреки че опита и мъдростта на годините е факт.
В същото време е изнервена до крайност,опитва се да съвместява кариера с малки деца,търси нещо стойностно в отношенията и не го намира.И се стига до момента,в който след консултация с лекар,е поставена диагноза-предменопауза.Как да съчетая тези състояния с малките си деца,кариерата,съпруг.И в този омагьосан кръг си сама-защото хем не искам да си призная,че възрастта е фактор,хем има мисли,състояния на духа,които са характерни за тази възраст и искам да споделя с някого-без притенеснения.
Ако има и други като мен,които не се притесняват от възрастта и" рошавите" си мисли-моля,заповядайте,да си поговорим.
Да предложим приятелско рамо и позитивизъм.
Замислих се за това,когато приятелка на моята възраст -42 години,сподели за тревогите си,че ЕГН-то започва да й пречи в ежедневието й на забързана ,еманципирана мама,която се чувства на 20,работи с млади колежки и не иска до им се дава с нищо-в работа,отношения ,семейство,иска да изглежда,да говори като тях,въпреки че опита и мъдростта на годините е факт.
В същото време е изнервена до крайност,опитва се да съвместява кариера с малки деца,търси нещо стойностно в отношенията и не го намира.И се стига до момента,в който след консултация с лекар,е поставена диагноза-предменопауза.Как да съчетая тези състояния с малките си деца,кариерата,съпруг.И в този омагьосан кръг си сама-защото хем не искам да си призная,че възрастта е фактор,хем има мисли,състояния на духа,които са характерни за тази възраст и искам да споделя с някого-без притенеснения.
Ако има и други като мен,които не се притесняват от възрастта и" рошавите" си мисли-моля,заповядайте,да си поговорим.
Браво! Ето ме и мен 
. На 42 и във вихърът на живота. 
Кога ме носи 
, кога ме роши 
, кога ме преобръща с главата надолу 
... но все пак го яздя. 
На мен пък преди дни ми поставиха една кофти диагноза, но не се предавам, (всъщност няколко дни бях и аз изпаднала в депресия, но реших, че трябва да се боря). Стига с оплакванията. Започнах да обръщам малко повече внимание на себе си, след вечеря не сядам пред телевизора, а излизам на разходка и тичам. Внимавам какво ям и т.н. А семейството ме подкрепя. Извинете че си изливам проблемите, просто исках да кажа че в този период като че ли е време малко самите ние да излезем на преден план и да си обърнем повече внимание, за да сме здрави и щастливи, от което пък имат нужда и нашите близки. 
Много им се радвам 
. Като се погледна в огледалото,не виждам това,което преди 20 години,но се чувствам на 15.
имам син на 18 г , неговите приятели викат "и твоита майка също "- песента на Ъпсурд , и дъщеря на 10 г - според целия клас съм най -хубавата и модерна майка 
пък и карам джип , което хептем впечатлява децата 
Казвам си смело набора които съм и хич не ми пука , изглеждам страшно добре за възрастта си , е от към гръдна обиколка съм зле ,но не е болка за умиране 
Сега,от моя страна все оправдания 
Имам само 3 години за да променя това усещане. 
... Какво чакам ли? Внуци 
. След поне 10-тина години 
, не мерси. Бременост, раждане, памперси, безсънни нощи, шарки и диарии, училища и домашни и като достоен завършек пубертет 
, ЪпсурТ! А като стана баба, само ще се радвам на хубавите моменти. Не ме корете, че е егоистично. 
Все пак съм се отчела. 
, но и това ще стане някой ден. 
, но все пак си мисля, че най-важна е нагласата. Ако - влизайки в 40те - или която и да е възраст, изпадне човек в "дупка", очаквайки "лоши неща", то неминуемо ще ги и предизвика. Това е моята максима: Каквото (силно!) си поискаш, това ти се случва! 
