А пък аз ,vins,така искам моят 19 годишен син да отиде сам на море,11-годишният на гости при баба си,че да си поживеем с моя мъж малко като младоженци... 
- Публикувана: 8 юли 2008, 21:41 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2008, 11:26 ч.
За нас-жените над 40
Много сте готини всички с манечетата. 
Как така се решихте?
Моите са вече големи, 16 и 18. Понякога се заглеждам по бебоци и я някоя приятелка ме е зърнала, а веднага е почнала: ами, хайде де, какво чакаш?
... Какво чакам ли? Внуци 
, ама не веднага, ако може 
. След поне 10-тина години 
. Но мои, не, мерси. Мисля, че някой ден ще съм една прекрасна баба, ама защото ще гледам, и ще връщам. 
Отново цялата какафония, отначало 
, не мерси. Бременост, раждане, памперси, безсънни нощи, шарки и диарии, училища и домашни и като достоен завършек пубертет 
, ЪпсурТ! А като стана баба, само ще се радвам на хубавите моменти. Не ме корете, че е егоистично. 
Все пак съм се отчела. 
Сега ми е време да се наслаждавам на себе си
. Ваканции, почивки, поне от 2-3 години те не искат да идват с нас, ходят сами или остават в къщи. Единственото место, където не смеем сами да ги пуснем е България 
, но и това ще стане някой ден.
Как така се решихте? Моите са вече големи, 16 и 18. Понякога се заглеждам по бебоци и я някоя приятелка ме е зърнала, а веднага е почнала: ами, хайде де, какво чакаш?
... Какво чакам ли? Внуци , ама не веднага, ако може . След поне 10-тина години . Но мои, не, мерси. Мисля, че някой ден ще съм една прекрасна баба, ама защото ще гледам, и ще връщам. Отново цялата какафония, отначало , не мерси. Бременост, раждане, памперси, безсънни нощи, шарки и диарии, училища и домашни и като достоен завършек пубертет , ЪпсурТ! А като стана баба, само ще се радвам на хубавите моменти. Не ме корете, че е егоистично. Все пак съм се отчела. Сега ми е време да се наслаждавам на себе си
. Ваканции, почивки, поне от 2-3 години те не искат да идват с нас, ходят сами или остават в къщи. Единственото место, където не смеем сами да ги пуснем е България , но и това ще стане някой ден. 
А пък аз ,vins,така искам моят 19 годишен син да отиде сам на море,11-годишният на гости при баба си,че да си поживеем с моя мъж малко като младоженци...
През др. време сина в Русе студент,дъщерята на разходка и ние пак сами,даже се шегуваме дали да си родим още едно дете ,щото за внуче ни е рано
Разбирам ви съжденията напълно !
Макар и още "млада"
съм съпричастна с усещането :
"Колкото повече, толкова повече и по-добре !"
Наличието на малко дете единствено ме приближава към младите майки
Бих изкарала още 10 години на сегашните си, отколкото да се върна на 25 и да продължа от там !
Макар и още "млада"
съм съпричастна с усещането :"Колкото повече, толкова повече и по-добре !"
Наличието на малко дете единствено ме приближава към младите майки
Бих изкарала още 10 години на сегашните си, отколкото да се върна на 25 и да продължа от там !
хубава тема. Аз съм на 45 - три деца: на 16, 14 и на 5. Определено не бих искала да върна времето назад - сега се чувствам по-уверена в себе си, абстрахирам се от чуждото мнение (е, поне се старая )умея повече да се радвам на малките неща, особено на малкия ми син - вече знам колко е кратко детството и се наслаждавам на всеки миг с него преди да е станал голям. В общи линии съм доволна от постигнатото, въпреки, че много от нещата за които мечтаех не се случиха (предимно в професионален план), но пък съдбата ме дари с чудесни деца. Все още имам амбиции, но се научих и да приемам живота такъв какъвто е.
според мен точно тази възраст е критична - преди да навърша 40 бях изпаднала в ужасна депресия, трябваше ми доста време за да приема, че вече не съм първа младост, но пък си дадох сметка, че така или иначе не мога да промена този факт, че всяка възраст си има хубавото.
)умея повече да се радвам на малките неща, особено на малкия ми син - вече знам колко е кратко детството и се наслаждавам на всеки миг с него преди да е станал голям. В общи линии съм доволна от постигнатото, въпреки, че много от нещата за които мечтаех не се случиха (предимно в професионален план), но пък съдбата ме дари с чудесни деца. Все още имам амбиции, но се научих и да приемам живота такъв какъвто е.Имам само още 3 години до 40-те. 3 години за да променя доста неща в живота си и да взема най-сетне да започна да живея. Кой е авторът на споменатата книга? Иска ми се да я прочета защото надеждата крепи човека. 
Чувствам се на 100. 
Вярно са казали хората че не е важно на колко си, а на колко се чувстваш. 
Имам само 3 години за да променя това усещане. Ако започна да ви липсвам във форума, значи съм успяла. Докато вися пред компютъра, ще се чувствам все по-стара.
Чувствам се на 100. Вярно са казали хората че не е важно на колко си, а на колко се чувстваш. Имам само 3 години за да променя това усещане. Ако започна да ви липсвам във форума, значи съм успяла. Докато вися пред компютъра, ще се чувствам все по-стара. според мен точно тази възраст е критична - преди да навърша 40 бях изпаднала в ужасна депресия, трябваше ми доста време за да приема, че вече не съм първа младост, но пък си дадох сметка, че така или иначе не мога да промена този факт, че всяка възраст си има хубавото.
Е, хайде и за да се запиша при вас- клубчето на втората възраст Нищо, че ще ги навърша през септември.
Мммм
какво да ви кажа? Ако не е малката ми Принцеса със сигурност ще се чувствам набор на Лили Иванова. Тя ми дава сили и енергия 24ч И аз като Didi3 гледам да не изпусна миг от детството и, да и дам цялото си време и любов. Сина ми порастна като гъба и си пое по своя път, изплъзна ми се детството му неусетно. Като щракване с пръсти. Не искам това да се повтори с нея. Тя е и "поправителния изпит" във възпитанието ни. Осъзнати грешки, допуснати при сина ми, сега не ги повтарям. Не съм толкова безотговорна. Е, това не означава, че ходя по дире и като че съм и баба, а не майка Поне има режим за сън, хранене, игра. Ударили сме го на здравословен живот. Това при сина ми го нямаше- когато, както, каквото и където дойде 
На училище съм го водила само първата седмица, после- сам. Явно съм била по- безотговорна.
Я, да ви питам наистина ли 40-тия рожд.ден не се празнувал и защо?
Нищо, че ще ги навърша през септември.Мммм
какво да ви кажа? Ако не е малката ми Принцеса със сигурност ще се чувствам набор на Лили Иванова. Тя ми дава сили и енергия 24ч И аз като Didi3 гледам да не изпусна миг от детството и, да и дам цялото си време и любов. Сина ми порастна като гъба и си пое по своя път, изплъзна ми се детството му неусетно. Като щракване с пръсти. Не искам това да се повтори с нея. Тя е и "поправителния изпит" във възпитанието ни. Осъзнати грешки, допуснати при сина ми, сега не ги повтарям. Не съм толкова безотговорна. Е, това не означава, че ходя по дире и като че съм и баба, а не майка Поне има режим за сън, хранене, игра. Ударили сме го на здравословен живот. Това при сина ми го нямаше- когато, както, каквото и където дойде На училище съм го водила само първата седмица, после- сам. Явно съм била по- безотговорна.Я, да ви питам
наистина ли 40-тия рожд.ден не се празнувал и защо? Цитат
според мен точно тази възраст е критична - преди да навърша 40 бях изпаднала в ужасна депресия, трябваше ми доста време за да приема, че вече не съм първа младост, но пък си дадох сметка, че така или иначе не мога да промена този факт, че всяка възраст си има хубавото.
Дано да си права! Имам чувството, че няма излизане от тази дупка.
То не е само критична възраст, то е някакъв нескончаем кризис и бедите не идват сами. Нямам сили вече за борба, имам чувството че цял живот се боря с вятърни мелници. Егатисиму, нямам навик да хленча...По-добре нищо да не казвам...Още имам амбиции и желание, значи не всичко е загубено. Дано след 40-те започне нов живот.
Изненадана съм да прочета, че ви връхлита депресия малко преди 40. Аз, както писах, ще навърша 39 през октомври, но се чувствам на 18. Може би покрай синовете ми. Даже понякога, когато е нужна малко строгост и им се скарам за нещо, в се едно се гледам отстрани и се стъписвам. Изненадвам се, че аз всъщност съм майка им, а не техен набор, а усещането е точно такова. Още по-смешно е като кажат за някого, че е на 42 - 43 години примерно, а аз го гледам с очите на 18 годишна и ми изглежда остарял, и някакъв такъв с много пред мен, а не е така. Хубаво е да си 20 години все на 18 
Я, да ви питам
наистина ли 40-тия рожд.ден не се празнувал и защо?Това с празнуването на годишнината не е фатално бях чела някъде , че човек през живота си поне веднъж не трябва да си празнува рождения ден , всеки си избира кога да го направи . При нас в България повечето не празнуват 40 тия , защото знаете ,че го свързват с други 40 (помен ) които .......не е много приятен .Така ,че ако сте пропуснали някой друг рож.ден или мислите да пропуснете , споко
Но аз го празнувах. Монда също. И не съжалявам, напротив. Не че съвсем съм лишена от суеверност
, но все пак си мисля, че най-важна е нагласата. Ако - влизайки в 40те - или която и да е възраст, изпадне човек в "дупка", очаквайки "лоши неща", то неминуемо ще ги и предизвика. Това е моята максима: Каквото (силно!) си поискаш, това ти се случва!
Да се запиша и аз при Вас.Моето мнение е,че стреса при който живеем е причина за всичките ни неразположения,а не годините.Аз съм на 43 и да си призная още ми се ходи-например на дискотека.Никога не съм крила годините си.Аз се чувствам добре,е понякога ме заболява тук-там,но гледам да не обръщам внимание.Трябва да мислим за хубави неща,иначе много бързо ще"пропаднем".Усмихнете се.Живота е хубав.
Много сте готини всички с манечетата. Как така се решихте?
Как така се решихте? Просто ми се случи втори брак
) Нетърсено и изненадващо, но решението за дете ми дойде много бързо. Излишно е да казвам, че това е едно от малкото правилни решения в живота ми. Благодаря , Доне!Ксенич, тъкмо потъвах в дупката на 40-те, / хвана ме на 37. / пък и най- добрият ми приятел - татко , си отиде/ , усетих, че синът ми пораства и ще си тръгне... Губех двамата мъже до себе си..едновременно , /еластичността на кожата си, косата, бързина на мозъка , безсмислена професия и безперспективна.., мечти, натикани на тавана... и прочие -- това няма да го казвам
)/Може би това доведе до промяната - Някой до мен. . Не е търсена -- намери ме, промяната. Като ритник отзад.
Не, че и сега не "потъвам " в дупки, но няма време
)) Пък и мечтите - натикани на тавана се смениха с други. За сега ги удържам пред очите сиСпоко - нормално е.
Привет за момичетата от ВТОРАТА ВЪЗРАСТ !!! Този привет се осмелявам да ви отправя от името на момичетата от ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ,които също си имат темичка тук!
Я стига с тия притеснения от първите две цифри на ЕГН-то! Да се засрамите аз ако ви кажа моите две цифри Та вие сте си направо момиченца още!
Момичета,я отваряйте лаф за нещо по така,не за климакси и глупости. Ето ние ,пишещите в другата темичка, отдавна си живеем като младоженци с половинките,пък напоследък се сдобихме и с малки деца.Нашите големи деца са ни ги поверили напълно и сега се чувстваме като майчета и то млади майчета.
Ето ме сега мен Хойкам си из форуми,че моето дете с либето са на почивка и днес се връщат,пратих моето либе до летището да си ги прибере,а аз също като мама на 18 се чудя как да се боря с малката разбойничка щот иска да спя до нея пък аз искам да почета от тук,от там.
Лека и спокойна нощ,момичета! И помнете за автотренинга - като си повтаряте ,че сте млади и хубави такива и ще се виждате в огледалото и очите на хората около вас! 
Този привет се осмелявам да ви отправя от името на момичетата от ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ,които също си имат темичка тук! Я стига с тия притеснения от първите две цифри на ЕГН-то! Да се засрамите
аз ако ви кажа моите две цифри Та вие сте си направо момиченца още! Момичета,я отваряйте лаф за нещо по така,не за климакси и глупости.
Ето ние ,пишещите в другата темичка, отдавна си живеем като младоженци с половинките,пък напоследък се сдобихме и с малки деца.Нашите големи деца са ни ги поверили напълно и сега се чувстваме като майчета и то млади майчета.Ето ме сега мен
Хойкам си из форуми,че моето дете с либето са на почивка и днес се връщат,пратих моето либе до летището да си ги прибере,а аз също като мама на 18 се чудя как да се боря с малката разбойничка щот иска да спя до нея пък аз искам да почета от тук,от там. Лека и спокойна нощ,момичета! И помнете за автотренинга - като си повтаряте ,че сте млади и хубави такива и ще се виждате в огледалото и очите на хората около вас!
Привет,привет!Аз също съм в отбора-на 45 с две големи /на 25 и 23/ и една малка /на 12/ моми.Макар,че от огледалото не ме гледа 18 годишно момиче,душата май си остава на толкова.Покрай килограмите и малко житейски опит сме понатрупали,та какво тук значат някакви си цифри .Някои хора и на 20 год са си пенсионери.Радвайте се на живота даже и на 102!
X
Реклама