Ако нямаш нещо от родителите, което да надграждаш, или пък някакво друго наследство и започваш от абсолютната нула, друг път на 20-25г. ще купиш сам апартамент.
- Публикувана: 10 юли 2008, 17:33 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2008, 21:00 ч.
хайде и от мен една странна тема......
Ако нямаш нещо от родителите, което да надграждаш, или пък някакво друго наследство и започваш от абсолютната нула, друг път на 20-25г. ще купиш сам апартамент.
Зависи, просто можеш да си купиш по-малък (евентуално). Нашият си го лупихме сами, но имахме наши пари за около 70-80 кв. - т.е. за толкова можехме да си позволим тогава да теглим кредит. С продажбата на наследствен апартамент успяхме да го "докараме" до 150 кв. Ако нямаше какво да продадем, щяхме пак да си купим.
А на 30 имаме няколко - купени само и изцяло от нас (разбира се, пак имаме странични пари от наследства, ама кредитите и т.н. си изплащаме сами). Т.е. и със започване от 0-та можеш да направиш много неща - просто стават по-бавно и в по-малки размери, но ако имаш желание... Не-започването от 0-та ти дава единствено "начален тласък", но си зависи от хората, защото има и вариант да започнеш от по-предна позиция, да "излапаш" парите и след известно време да отидеш на 0-та...
Моите родители някога са започнали буквално от 0-та, а след 31 г. съвместен живот имат наистина много насреща, а и не са тръгнали да се развеждат и да се делят
.Иначе, за сметките - ние с мъжа ми фактически имаме отделни (защото ни плащат по сметка), но никога не сме делили "мои-твои" - всеки има достъп до парите на другия, взема при необходимост (макар това да се случва рядко), плаща този, който в момента има кеш и т.н. Странно ми е подобно делене.
Е, то зависи и в кой период се случва.Имаше една "дупка" удобна за закупуване на жилище на кредит, после рязко скочиха.Ако в този период си имал късмета да си ок донякъде-става.
Но и другото хубаво-родителите, казваш...имат много, защото са били заедно, градили са заедно, създават основа някаква, не делят.За мен това също е важно и показателно.Прост пример-как на 20-25 години имаш възможност да заделяш, плащайки наем и учейки едновременно...Ако имаш основата, гърба на родителя е друго.Именно в Онзи период, когато не се отпускаха 100% кредити, искаха на някои места до 50% от сумата ти да я имаш.
Но и другото хубаво-родителите, казваш...имат много, защото са били заедно, градили са заедно, създават основа някаква, не делят.За мен това също е важно и показателно.Прост пример-как на 20-25 години имаш възможност да заделяш, плащайки наем и учейки едновременно...Ако имаш основата, гърба на родителя е друго.Именно в Онзи период, когато не се отпускаха 100% кредити, искаха на някои места до 50% от сумата ти да я имаш.
...Още по-потресаващо ми се стори и обяснението на мой приятел американец, че на почивка ще ходи само той, без съпругата си, защото тя не си е спестила пари за почивка???!!! А за това какво ще кажете?
Ще кажа, че аз познавам и в България такова семейство. Децата естествено остават при съпругата по време на почивката, защото и за тях няма кой да спести.
Ако нямаш нещо от родителите, което да надграждаш, или пък някакво друго наследство и започваш от абсолютната нула, друг път на 20-25г. ще купиш сам апартамент.
да си купиш сам и то жена - според мен малко вероятно на толкова ранна възрасти в БГ, наблюденията ми и от др. държави - европейски е че по скоро родителите го купуват имота и така си подсигуряват детето.
Но ако можеш сам да си подсигуриш жилище и спестиш е чудесно, но не е най=важното. Според мен огромно значение има кой ще е мъжът до теб, защото май е вярно че с какъвто се събереш такъв ставаш.
Но ако можеш сам да си подсигуриш жилище и спестиш е чудесно, но не е най=важното. Според мен огромно значение има кой ще е мъжът до теб, защото май е вярно че с какъвто се събереш такъв ставаш.
Ако нямаш нещо от родителите, което да надграждаш, или пък някакво друго наследство и започваш от абсолютната нула, друг път на 20-25г. ще купиш сам апартамент.
Не, не е така. Ние си купихме жилище с кредит, и двамата бяхме на 27 г. Изплащаме си го от нашите заплати. Не е чак такъв абсурд.
По темата - да, хубаво е една жена да може да се оправя сама. Но не мисля, че непременно трябва да е постигнала абсолютните си финасови върхове още преди да се омъжи. Едното няма общо с другото.
Ако всеки гледа да се презастрахова със собствено жилище ,и си прави тайни сметки , то няма смисъл да се събират 
Въпросът не е в това, а, че всичко се случва: имам позната - майка на близнаци, на която мъжът почина при катастрофа само няколко месеца след сватбата (тя беше бременна в 4-ти месец); имам друга позната, която остана вдовица на 32 г. с малко дете. Т.е. не става дума за развод или раздяла. Просто никой не знае какво ще му поднесе утрешния ден, а е далеч по-добре да си подготвен...
Ако нямаш нещо от родителите, което да надграждаш, или пък някакво друго наследство и започваш от абсолютната нула, друг път на 20-25г. ще купиш сам апартамент.
Не, не е така. Ние си купихме жилище с кредит, и двамата бяхме на 27 г. Изплащаме си го от нашите заплати. Не е чак такъв абсурд.
По темата - да, хубаво е една жена да може да се оправя сама. Но не мисля, че непременно трябва да е постигнала абсолютните си финасови върхове още преди да се омъжи. Едното няма общо с другото.
Ехооооо, 20-25 не е 27.Понякога една-две години време да "дръпнеш" са от огромно значение.На 27 и ние вече можехме, но до 25-ц...
Ако всеки гледа да се презастрахова със собствено жилище ,и си прави тайни сметки , то няма смисъл да се събират
Въпросът не е в това, а, че всичко се случва: имам позната - майка на близнаци, на която мъжът почина при катастрофа само няколко месеца след сватбата (тя беше бременна в 4-ти месец); имам друга позната, която остана вдовица на 32 г. с малко дете. Т.е. не става дума за развод или раздяла. Просто никой не знае какво ще му поднесе утрешния ден, а е далеч по-добре да си подготвен...
Да, ок, но това се случва в процес на съзряване, на растеж, на житейски опит, на всичко.Това не става ей така, на 25.Да израстеш и чисто професионално-пак се иска време.Не ми казвайте, че на 25 новоизлюпени специалисти от университета и всичко е ок вече.Тепърва се започва.И когато това се случва паралелно със създаването на семейство и деца-пак чудесно-имаш човек до себе си, който те подкрепя/примерно/Ако пък той те зареже именно в този период-като как точно да си се застраховал.Освен да си в нормални взаимоотношения с родителите, за да имаш тяхната подкрепа и да продължиш пътя-и в кариерата и с детето...
Не зная. Това с имотите и застраховките ми се вижда толкова неважно. За мен важни са отношенията, усещането, че другият ще стъпи в огъня заради теб, ако е нужно. Имот се купува, пари се печелят, но ако се пропукат други неща вече става лошо. Повечето млади хора на 24-25 години са едва в началото на кариерата си. Ако са сами в чуждия град и няма наследствен имот как да се застраховат, откъде да спестяват, ако живеят под наем? На тази възраст се създават връзки и човек се жени, докато е млад и може да издържи на всякакви несгоди. Ако едно семейство не може да съгради заедно нещо повече от един апартамент за какво е? По-добре да не е семейство, а ООД. Поне няма да има емоционални катаклизми.
Извинете за оффа, но както си говорим за застраховки, така в един момент животът може да ни изненада.
Извинете за оффа, но както си говорим за застраховки, така в един момент животът може да ни изненада.
...Това не става ей така, на 25.Да израстеш и чисто професионално-пак се иска време.Не ми казвайте, че на 25 новоизлюпени специалисти от университета и всичко е ок вече.Тепърва се започва.И...
Е, ако човек чака чак на 25 г. да започне нещо... Късно е.
Защото ако започнеш работа на 18 г. и заедно с това учиш (още повече, ако още нямаш ангажименти със семейство и деца), на 25 г. можеш вече да си завършил специалист и със 7 г. трудов стаж (а, ако е и по специалността, още по-добре)...
... Ако са сами в чуждия град и няма наследствен имот как да се застраховат, откъде да спестяват, ако живеят под наем? ...
Амиии, това с пестенето на пари си е чиста загуба на време, средства и т.н. Затова има жилищни кредити - банката ти отпуска кредит, ти си купуваш жилището, живееш в него и плащаш кредита (който обикновено не е по-висок от наемите)...
Относно връзката взаимоотношения - съграждане: ако ги няма добрите отношения и разбирателството в 1 семейство и всеки е сам за себе си - и барачка на бунището не може да съградят заедно...
А и палат да имаш, не е гаранция за обич и Дом.
А пък комбинация от разбирателство + покрив над главата е най-добрият вариант.
А иначе, аз лично не разбирам бързането да се създава семейство преди 25-тата (дори 30-тата) година, защото тогава и отношенията са по-зрели, и чувствата са по-осъзнати (лично мнение)...
А и вече писах по-горе: "подсигуряването" не го разбирам под формата на жилище, а на добро образование, стабилна работа и т.н., които единствено водят след себе си въпросната възможност за справяне сама. Защото това е полезно после и за семейството: когато и двамата имат какво да вложат като чувства, усилия, възможности и т.н., семейството е в 2 пъти "по-изгодна" позиция...
Напълно съм съгласна с теб.
Питат, какво се случва, когато мъжът почине/или има развод?
Еми-много е просто-жената продължава сама.Може да е шок първите няколко месеца, но е факт, че след това няма несправил се.
Питат, какво се случва, когато мъжът почине/или има развод?
Еми-много е просто-жената продължава сама.Може да е шок първите няколко месеца, но е факт, че след това няма несправил се.
Така е.