Публикувана: 10 юли 2008, 17:33 ч.
Последно мнение: 6 авг. 2008, 21:00 ч.

хайде и от мен една странна тема......

10 192
132
1

# 105 28 юли 2008, 10:57 ч.

На края на света !
Мнения: 2 328

Цитат на: azaf в пн, 28 юли 2008, 10:05

Цитат на: Чародейl … 7 юли 2008, 21:11

Ако всеки гледа да се презастрахова със собствено жилище ,и си прави тайни сметки , то няма смисъл да се събират newsm78

Въпросът не е в това, а, че всичко се случва: имам позната - майка на близнаци, на която мъжът почина при катастрофа само няколко месеца след сватбата (тя беше бременна в 4-ти месец); имам друга позната, която остана вдовица на 32 г. с малко дете. Т.е. не става дума за развод или раздяла. Просто никой не знае какво ще му поднесе утрешния ден, а е далеч по-добре да си подготвен...

явно не съм разбрала правилно темата Embarassed

Да никой не знае какво го очаква утрешния ден ,хубаво е една жена ,да има работа ,и да не е напълно зависима от съпруга си ,но чак пък да успее да си купи собствено жилище и да си отдели пари за черни дни е малко недостижимо в нашата страна ,повечето хора едва успяват да изкарат месеца Tired

# 106 28 юли 2008, 11:54 ч.

Мнения: 87

темата доста се разводни и отиде в посока "а дали няма да ми падне тухла на главата, както си ходя", но съм съгласна с авторката на 100%. Да, бих се застраховала по всички възможни начини, да, бих се опитала да бъда максимално независима, да, колкото и общи да са ни финансите, винаги ще гледам да имам нещо отделно.
разбира се, това в моя случай не са колосални суми, нито пък собствен апартамент, но доколкото е възможно...
Аз съм от тези, които без да искат в една връзка мислят и за евентуалния й край. И това не е някакво черногледство, недоверие или какъвто там термин могат да измислят онези с най-прекрасните съпрузи и семейства, това си е опция, която може да ни удари по-силно и от тухла по главата.

# 107 28 юли 2008, 12:19 ч.

Мнения: 9 990

E, че кво по-различно са казали хората нагоре?
Същото.Чак апартаменти и сметки самостоятелни-трудно сам на младини, ако баба ти не ти е завещала.Но с друго-всеки си го трупа на неговия си гръб.За едни е кариера.За други е друго.
И точно за тухлата идеше реч-като умрял някой, как щяла жената да се оправя-ми-ей така.Или пък-като се разведял мъжа и с нея-къде щяла да отиде-как къде.Има СИО.КАкво да си презастраховаш-предварително имоти да имаш?Да си го пазиш и да чакаш Тази ситуация е нелепо, наистина.
Така, както си живял в двойка, в семейство, така се живее и без.Само че там идва един друг момент-болката от загубата или от раздялата често е толкова разтърсваща, че отнема повечко време, докато се стабилизираш и продължиш напред.И 100 имота да имаш твои си, пак ще си смазан, неработоспособен, неадекватен.Това е и до човек, как умее да преживява подобни моменти.
Пък-дано на никой не му се налага, казвам аз! Hug

# 108 1 авг. 2008, 16:13 ч.

Здравейте ,много интересна тема, сигурно автора й иска да си направи равносметка ,докъде е стигнала женската еманципация Peace

Аз съм от тези женени по любов, мъжа ми ми отвръща със същата обич. Верно в момента съм зависима финансово изцяло от него, имам добър стандарт и кола - не толкова лъскава. Питам се кое му е толкова лошото на тази зависимост, след като не се чувствам унижена от това. Гледам си ангажиментите ,включително и детето, а мъжът ми си гледа работата и семейството. Според мен това е нормалния начин всеки да се чувства на мястото си в едно семейство. Когато жената почне да се разпорежда с всичко в една къща - остава без мъж Wink

Останете си жени преди всичко.
p.s. Все пак ,ако тръгне да ме гони някой ден имам и собствено жилище)
Всичко хубаво!

# 109 1 авг. 2008, 16:28 ч.

София
Мнения: 1 529

жилището е общо,но имам и къща само моя,която в момента се ремонтира от дъщерята и зетя .И те ще живеят там. Аз с дядото в апартамента,ама като дойде снахата,накъде...?Човек не може да предвиди всичко,съдба...

# 110 2 авг. 2008, 11:48 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Поредната чута история ми потвърждава мнението, че жената трябва да се подсигурява. След почти 30 годишен брак една позната беше напусната и сега трябва да живее на милостта му, тъй като по здравословни причини почти никога не е работила. Слава Богу, поне апартамента е нейн, та има къде да живее.
Ако и това нямаше.....

# 111 2 авг. 2008, 12:51 ч.

Мнения: 5 710

Удачно е, разбира се.
Но мисля, че важи за булки по-скоро в по-напреднала възраст, какви апартаменти, кариери и спестявания при едно момиче на 23, например. Иначе, в брака съм абсолютно за общата собственост, спестявания, цели и т.н.
Лично аз не страдам от прекалена еманципираност, имам известна самостоятелност на която да разчитам, най-вече прекрасна фамилия в България, евентуално при раздяла няма да изпадна от петолинието. Мъжът ми носи ( в момента) товара на издръжката ни. Виждаме бъдещето ни заедно и в работата, така че кариерите ни ще бъдат насочени към просперитета на семейството, а не на един от нас в определена сфера. О.К сме с този избор и не планираме раздели. Ако стана, все ще разделим някак скромните ни авоари.

# 112 2 авг. 2008, 13:08 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, за сигурност и опазване на имот, свобода и т.н. май повечко се замислят малко по-"възрастните", които или са имали време да понатрупат, или са им дали като наследство.
Ние с мъжа ми като бяхме млади и зелени на по 23-24 години и хич нищичко си нямахме ни сгряваше една гола и нахална любов. Поне като сме започнали дружно от нулата каквото и да направим през общия си живот (дай Боже), все е повече от нищо. Затова и хич не сме се кахърили. Който има преди да се жени, той да му мисли. Laughing

# 113 2 авг. 2008, 17:38 ч.

На 25 не можеш да направиш кой знае колко. Редно е по-отрано родителте да помислят за децата си.

# 114 2 авг. 2008, 17:42 ч.

София
Мнения: 62 595

Какво да мислят родителите отрано? Да осигурят на децата си още с пълнолетието къща, вила, кола и топло местенце на работа?

# 115 2 авг. 2008, 18:45 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: RadostinaHZ в сб, 02 авг 2008, 17:42

Аз не знам защо се смята това за много негативно нещо.
Каква е логиката всяко следващо поколение фамилията да започва отначало и всеки да се блъска сам.
Ако мога, разбира се, че бих осигурила апартамент, кола и топло местенце ( под формата на добро образование, разбира се, не на конкретна работа) за децата си. Въпрос на възпитание е как самите деца ще надграждат, а не просто консумират всичко, което им се дава.

# 116 2 авг. 2008, 19:23 ч.

София
Мнения: 62 595

Не зная защо под "започване от нулата" обикновено се разбира започване без пари и имот. Децата започват, стъпили на нашите рамене (предадените от нас знания и опит) и трупат техни лични знания и опит. Начинът на мислене, мирогледът и други такива нематериални неща много често се оказват по-важното "наследство", с което пращаме децата си по широкия свят.

За мен "блъскането сам" означава всеки да намери пътя си като порасне и завърши гимназия. Осигуряването на разни благинки от родителите е нож с две остриета. Те може с едната ръка да дават, но с другата да прибират. Самостоятелността е нещо, което се придобива като се излезе от бащината къща и младият човек започне да се грижи сам за всичко, а не с осигурено 3 пъти на ден ядене и някой друг да плаща наема или данъка на апартамента. Същото е като времето,когато са на 2 години и започнат с "аз сам". Докато не го оставиш да задоволява това "аз сам" ще има да го дундуркаш цял живот.

На моите едва ли бих им дала имот и пари наготово, но ще ги науча как да го придобият. Като в приказката с въдицата и рибата - по-доре да научиш някого да лови сам риба като му подариш въдица, отколкото да му даваш риба наготово. Помощ не отказвам, но и няма да върша всичката работа вместо тях. Щом ние с баща им сме могли да оцелеем и да се справим на чуждо място, започнали от материалната нула (и то по свое желание), значи и те ще могат (да са живи и здрави).

Последна редакция: сб, 02 авг 2008, 19:33 от RadostinaHZ

# 117 2 авг. 2008, 19:48 ч.

Мнения: 5 710

Ами различаваме се, значи.
За мен е важно да оставя нещо след себе си, и то да е И материално. И никой не възнамерявам да дондуркам.
Стискаме си ръцете за нуждата от образование, разбира се.

# 118 2 авг. 2008, 19:59 ч.

София
Мнения: 62 595

И нашето материално ще остане за децата, но това е по-скоро бонус за тях, а не родителско задължение.

За съжаление съм била свидетел на повече случаи, когато "децата" са получавали всичко още със завършването на училище, но така и не са съумявали да го опазят или увеличат. Дори се получаваше обратното - толкова се главозамайваха и толкова ги мързеше, че нямаше накъде повече. С течение на времето всичко се разруши.
Личните качества са решаващи за един млад човек да успее, независимо дали наследството е като на Крез. С две думи, който си има акъл в главата ще успее да се справи.

# 119 5 авг. 2008, 16:50 ч.

Мнения: 423

Абе честно казано, познавам доста млади хора с акъл, на които все още им се налага да живеят в дома на родителите си, и какво значи да успееш да се справиш в този случай? Да започнеш да плащаш сметките вкъщи ли?

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: