Как да науча първолак да чете по бързо

Аз съм от родителите, които смятат, че ваканцията е за почивка, а не за учене като имам предвид задължително учене по график и цели.  Залагам на естествения стремеж за учене. Моите съм ги оставила напълно свободни по време на ваканциите. Сега са при баба си и дядо си. Преди няколко дни разбрах, че децата са започнали да карат баба си да им прави диктовки и решавали задачи по мои стари сборници от начална степен. Като обяснение казаха, че им било доскучало само да играят и затова искали да поучат малко. Не зная колко време ще им трае ентусиазмът, но този начин на самоорганизация вече действа повече от седмица, допада ми ми и дава добри резултати.
Мисля, че от нас като родители зависи как ще "продадем" на децата идеята за ученето и ако съумеем да направим така, че да го осъзнаят като естествен процес резултатите в дългосрочен план ще са много добри, дори независимо от учителите и образователната система. И да не се чувстват като на каторга, както казва Джуди. 

Не "продавам" тази идея, за мен ученето, въобще придобиването на познания и умения в различни области е естествен процес, свързан с положителни емоции и по- скоро се опитвам да "предавам" това свое отношение на децата си. Да решиш интересна математическа или логическа задача е като да решаваш кръстословица. Когато синът ми си реши такава понякога сам определя допадналата му задача именно като "интересна". След ходене на уроците си по английски сам си написва домашните, защото същите са зададени по интересен начин и изискват прилагане на наученото по достъпен начин.
Хората имат разнообразни представи за приятни преживявания. Тренировките- на тялото или на ума, могат спокойно да бъдат в тази графа, ако е възпитано такова отношение към тях. В противен случай фитнесът и математиката, писането, четенето и туризмът биха се квалифицирали твърде едностранчиво само като натоварване- работа, без отчитане на положителните емоции, с които същите дейности се свързват по естестве начин. Такъв модел на възприемане е едностранчив, необективен, направо вреден.
Да се върна на четенето- самият процес четене ще стане интересен и приятен за детето едва когато то се научи да чете с разбиране /терминът е легален и се съдържа в изискванията на учебната програма/- т.е. достатъчно бързо и вярно, за да може да осмисли текста в неговата цялост, да го разбере и когато е нужно- да го интерпретира. За достигането на този етап е нужно тренировка /различна по време и интензивност при различните деца/, но си е необходима.
Също като при спортовете- за да мога да уча бойни изкуства в тяхната същина съм преминала през многобройни тренировки, даващи ми необходимата основа и умения за надграждане.

При различните деца четенето с разбиране настъпва по различно време. Прави ми впечатление, че точно възрастта 6-7-8 години  като че ли е "най-хлъзгава" за хората, които изучават детското развитие, да не кажа, че сякаш гледат да я заобикалят. Може би причината е е в това, че е някаква гранична възраст, в която вероятно се случват много промени в когнитивното и психичното развитие на децата и не се поддава на стандартизация. В този смисъл за себе си стигнах до извода, че в образованието може да се задават каквито стандарти искат, но ако на детето не му е "светнала" лампичката за свързване на буквите с езика и неговите особености, то няма как да стане насила. А ако детето усети, че от него се очаква да има еди-какви-си постижения като норматив и не се чувства добре нищо чудно и да се забави това отпушване на процеса.

С нормативът учителката запозна нас, родителите. Той е средна норма и онези, които не го достигат не винаги са за "оставяне" в същия клас, просто имат по- слабо представяне в определената област. Лично аз преди дни изтеглих нормативите по различни предмети за ІІІ клас. Те също имат една средна норма, към която детето следва да се стпеми, което не означава, че непостигналите я по всеки раздел на всеки предмет са провалили се ученици.
Нещо ми напомня матурите- незнайно защо в темата за тях средният успех от добър 4 и нещо /по различните предмети - различен/ бе възприет като нещо лошо. Защо? Това си е точно средно положение, среден стандарт. От там винаги ще има и по- добри и по- лоши постижения.
Незанимаваните деца /в моя клас и в класа на сина ми/ именно не могат да четат /дори във ІІ клас/. Не са бавноразвиващи се, просто са незанимавани, оставени на самотек. Познавам ги.

Да, има такива деца и аз също познавам няколко. Кофти е, но в този живот си е късмет откъм попадане на родители. 

Радостина, абсолютно съгласна съм с написаното за афинитета към ученето по принцип.

Може би това е едната причина да я уча на някои неща предварително - искам да й се услади, да се полакоми да научи още, да усети удоволствие от това да разбере нещо ново (примерно за индианците) или да провери нещо, което я човърка (като как се получават гурелите).
За бавното четене - защо не го поканиш да ти чете за "Лека нощ?" Да ти чете рецептата, докато готвиш, или да си разменяте уж тайно бележки, докато таткото работи нещо вкъщи?

Дъщеря ми завърши през май първи клас и в изпитите за изходни нива по БЕЛ има и такъв по четене - за отлична оценка норматива е 50 думи за минута. Изпитвала ги е директорката на училището - "П. Славейков" във Варна. И децата и родителите знаехме за това изискване още в началото на втория срок. Дъщеря ми беше доста амбицирана да е постигнала 50думи/мин. до датата на изпита.

 Моята идея са филмите със субтитри. Нещо което да им е интересно. Според мен със субтитрите се получи най - голямото интензифициране   на четенето при нас. Но все още го изпреварвам, когато четем нещо в нета паралелно на ум. Той се дразни и пита как да започне да чете по -бързо от мен.Но аз не знам техника с която да му помогна да ме настигне. Той чете с огромно желание и много бързо, аз дори му забранявам за да не си развали очите. Според мен желанието е в основата на всичко, ако се поддържа желанието ще стане, а малко по бързо или по - бавно няма значение. Ако някой има идея как да стане още по бързо синът ми ще му бъде благодарен защото иска да е по - бърз от мен.

Не се дразнете, децата са различни. А това да можеш да четеш и да си прочел 4-5 книжки, не значи, че не се забавляваш и не играеш.
На въпроса - дъщеря ми се научи да чете много бързо, докато си четеше титрите на филмите. Аз от време - навреме й казвах какво пише, докато разбрах, че тя чете целия филм, и както ми каза "Дори го гледам!". Мисля, че поради бързата смяна на буквите, те се принуждават да четат по-бързо.