Понякога не искам да гледам дъщеря си... :(

Моят син е същият- злоядо и янато  Но гледам да не се ядосвам , защото вече нямам сили , сама се успокоявам и се надявам като поотрастне да се оправи  В това ми е надеждата 

Мисля че и обръщаш прекалено много внимание, като неще нещо  я остави . Не се впрягай толкова..

На едно 3 годишно дете родителите служат точно за това - нали те са я родили и са длъжни да го отглеждат... Виж проблемът да не е в шамарите и малкото говорене.

Пусни я на градина. Там ще се научи на дисциплина и режим, а и като си починете една от друга ще се обичате повече

Опитайте с дуг подход към нея, може да има ефект като види, че не са ви същите реакциите, както до сега. Ако нещата се задълбочат, защо да не попитате някой специалист, в това няма нищо лошо и срамно! Все пак това е доста важна възраст!

От казаното до тук не личи колко и угаждате, но подобни инати у деца никога не съм харесвала.
Братовчед ми беше подобно дете, инато, злоядо и т.н.
До един момент всички му обръщаха внимание, стараеха се да му угаждат, молеха го и го канеха с всякаква храна. Накрая на майка му и баба му им писна и го оставиха да прави каквото иска.
Когато започнеше да се тръшка за нещо, които иска те го оставяха да реве, да се тръшка по земята и всичко друго, за което се сетиш - минаваха 10мин и той преставаше, защото виждаше, че няма да стане номера.
Не искаше да яде нищо по същият начин - то не бяха манжди, скари, сладки, солени неща, плодове, зеленчуци и всичко, което се сетиш.
Отново им писна и го оставиха да стои гладен.
След като цял един ден не яде, на другият ден сам отиде и си поиска филия хляб. За този един ден със сигурност не умря от глад и нищо не му стана.
Следващите пъти, когато беше гладен отиваше и си искаше храна, никога повече не го караха да яде.

За всичко това ти трябват още малко нерви, но ако решиш да опиташ определено няма да сбъркаш.
Няма нито да умре гладна дъщеря ти, нито пък от това, че не е получила нещо. Ще се тръшка, ще реве и накрая ще и омръзне.

Може би трябва да разговаряш с детски психолог - има една възраст, в която децата тестват границите, може вие да сте сега там.
Ние тук няма как да ти дадем кой знае колко адекватен съвет - ще охкаме, ще ти съчувстваме, но това няма да ти помогне много.


п.с. напълно споделям мнението на Mirama.

Мдам, на една позната малката й дъщеря беше същата на тази възраст. Правеше всичко на инат.
Казват й:
-Хайде, Яна, сега ще си легнем да си починем.
 А тя веднага  отвръща:
- Аз няма да лягам!
И така за абсолютно всичко.
Накрая  обърнаха тактиката.
-Хайде, сега всички хора ще си легнат да си починат. Само ти, Яна,  няма да лягаш!
 А тя на инат решава:
- Няма пък, ще си легна!
 

Сори за спама но... molestosa    на теб и на дечицата ти... невероятни са..

Отговорът се крие във въпросите ти.
Потърси вината у себе си и после вини детето.

Ох, веднага се хванахте за шамарите!  
Примири се, че детето ти е с характер, особен, инат, негов си. Не се мъчи да го вкарваш в типажи "на съседката детето". Дай му пространство. Много добре те разбирам, имам си в къщи една 2 годишна глезла, но съм установила следната връзка- колкото съм по- изнервена и реагирам по- остро, толкова тя се държи по- зле. Единственото, което ти е нужно е много, ама много спокойствие и силни нерви.
Успех!

Да наистина е добре да се научи поне на някакви правила, въпреки че моят син от детската градина става по-агресивен и имитира учителките как им викат  
Може би като вижда как и се връэвате на настроенията и ината си мисли, че това е начина да е център на внимание и да се получава на нейното.
п.с. Аз също като малка съм била много ината и злояда, та може да кажа на майка ми да се включи в темата за съвет, как ме е изтърпяла  

Няма нищо лошо и ненормално, че се чувстваш така, особено ако основно грижите са в "твои ръце". Опитай се да спреш да я гониш и молиш да прави това и онова. С времето ще започне сама да търси вниманието и грижите ви. А за яденето, без никакви угризения я остави да постои гладна. Никакви закуски между храненията, предлагаш ядене, ако каже че не иска, без каквато и да е реакция прибираш яденето и продължавате нататък до следващото хранене. Ще постои ден, два гладна, накрая ще се "предаде". Същото важи и за другите дейности.
Добра услуга ще си направите ако я пуснеш на градина. Ясните правила и отделянето от теб ще й повлияят в положителна посока. 
Не на последно място, намирай време за себе си, в което да се занимаваш с любими за теб, разтоварващи дейности.

киндерцентризма до нищо хубаво не е довел ....

Претоварена си, имаш нужда от почивка. И аз си мисля, че сина ми е непослушен и своенравен, но майка твърди, че просто съм преуморена, защото той е наистина невероятно палаво дете и аз го гледам съвсем сама. Понякога събота или неделя майка ми го извежда за час, два на разходки, в които аз изчиствам къщата, защото той когато е вкъщи това е невъзможно. Хубаво е докато са малки бабите да ги гледат поне за няколко часа през почивните дни, в които майката да се отдаде на пълен релакс, но явно и при теб не става това. Проблемът не е в децата, а в нас, колкото и да ти се струва нелогично това.

Детето пробва колко далече може да стигне, а така като гледам ти го оставяш да се гаври с теб.
Ако като не иска да си мие ръцете, няма да седне на масата да яде. Няма страшно, дете,умряло от глад няма (по скоро майка от притеснение   )
Като не иска да яде я пращаш да си играе и преставаш да я гониш...

Ако теzи неща не помагат, то иди при детски психиатър, ако е свестен ще ти помогне. Но най вече със съвети как ти да се държиш спрямо детето си, не очаквай от него да я промени  

Точно. Това е едно добро разрешение на проблема, което съм прилагала лично. Стискам зъби и не се карам, колкото и да ме ядосва - това го кара да се чуди и да се кротва. Също така и показване на чувствата, обясни на детето, че ти е мъчно и т.н., сигурна съм, че ще те разбере!

Спокойно, скоро ще се промени. 3-те г. са много важна възраст, след която всичко тръгва към по-добре. Моята беше същата, а сега не мога да я позная 


Относително е, при нас градината само проблеми създаде, цялата дисциплина, която поне при мен я имаше отиде на кино, да не говорим за истериите, в които изпадаше вечер, защото там не можеха да я накарат да спи и се преуморяваше.

С тази разлика Никол, че ти си създала някаква дисциплина 

Естествено, че за това служим и това правим - грижим се за нея. Аз казвам, че се стига и до шамари, а не че я биеме на почивки и не говорим с нея или не играем с нея. Но когато се налага да я влача за да я прибера или за да излезнем от магазина без да сме купили поредното "нещо", което така или иначе имаме в къщи. Стига се и до шамари, но не ми е любимо - повярвай.



Когато нищо не действа и така и правим, но това е всики ден. Няма ефект. Изморявам се в един момент.


И през това сме минали.. Налага се и да не излизаме навън, защото започва да проси храна от хората.


Тя ходи на градина. В един от първите дни, когато тръгна получих въпрос: "вашето дете има ли проблеми със слуха?" Защото и там не слуша и си го кара "и сам войнът е войн" - играе по-настрани, не иска да сяда на масата с другите, на гърне с другите...
И ние като й говорим, когато се затръшка наистина сякъш не чува, пълен блокаж. Е, след известно време в градината се поукопити малко, горе-долу се адаптира към техните правила, но само защото е сред други деца. Но едната учителка все още незнае че детето ми може да говори, защото малката просто не говори, когато тя е на смяна.


Абсолюто съм съгласна. Определено си има характер - неин си и не искам да я префасонирам по мой идеал и очаквания.
Не й се налага да привлича внимание, защото тя го има. Плюс това й обясняваме, че ще е много по-интересна ако слуша (или чува)повече и т.н, и т.н. И се уморявам, когато ме изключва, когато не й харесвам. И не прави само с мен така - и с баща си, и с баба си, и с всички.

Идеята ми беше, че не може да изискваш от едно 3 годишно бебе да ти бъде благодарно... Както и това бебе да яде шамари, дори периодично - не мисля, че е подходящото средство за възпитание. Никъде не съм писала (нямам и причини да си го мисля), че я биете "на почивки" или както и да е там. Вероятно на никой родител не му е приятно да бие детето си. НЕ съм мислила, подобно нещо и за вас. 
А това с "влаченето" до вкъщи няма да го коментирам. По-нагоре са ти дали добри съвети. Възможно е и детето ви да страда от прекалено внимание.

Как?

Много добре те разбирам, при нас е абсолютни същото, а вече е на 8 години - не е разглезена, не се предаваме с възпитанието, но.... много съм прочела, много са ме съветвали, още не съм успяла да се справя с това - тя като че ли с него се роди. Само който го е изпитал знае колко безнадежно изглежда понякога, след като си опитал всичко. Не мога да дам съвет - то не е като дефиниция по книга , но само ще ти кажа да се заредиш с много търпение и ако можеш да избухваш по-малко, защото децата копират нашите реакции. Може да погледнеш и тук :
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=295025.0

Благодаря ти за разбирането, ясно е че разбиране или съвет можеш да получиш само от някой, който се е сблъсквал с подобен проблем. За съжаление не се отварят темите

Абе силно казано дисциплина, просто когато беше с мен успявах някак да я преборя просто съм малко по-темерут и дивотиите й не ме трогваха особено

Виж, всички които сме минали част от тези етапи, а той не е един, сме ти дали съвет.
Първо около 2-3 год., после около 7-8, после е пубертета около 12 год. и така до към 25 
Опитай да приложиш някой тактики, който са ти предложени.
Все ще нацелиш правилната.
Най-важно е да запазиш уважението на детето към теб.Да разбере, че не си дете, а родител, който трябва да се слуша и уважава.
Има различни наказания, психологични, но трябва да се внимава и с тях.
Ако са неправилни може да се вмени чувство за вина у детето или страх.
Не мога конкретно да кажа, защото ми е трудно без да е пред мен детето да предложа как да постъпваш в отделните ситуации.
Зависи кое е важно за него- играчки, разходка, среща с друго дете...

Според мен е нормално да се изнервяш от цялата "ситуация". Може би, обаче трябва да й се впрягаш толкова - остави я да яде колкото иска, като се тръшка - нула внимание, и рано или късно нещата ще се променят.

Знаеш ли, аз те разбирам. Виждала съм такива деца, никак не е лесно за никой около тях. Моят си имаше период в който ме докарваше до лудост с поведението си, без да е чак такова, каквото описваш.
Това, че и в градината няма авторитет от госпожите, е лошо - показва характер, който не подлежи на "обработка" така да се каже. Не знам какво друго да те посъветвам, освен да се консултираш с детски психолог. И стискам палци да преодолеете периода.

Нали това е целта на занятието, да се "пребори".
Не говоря за казармен ред.

Всъщност сега като ми се поуспокоиха нервите малко мога да анализирам по следния начин нещата:
Имам си страшно своенравно дете - още от бебе до сега, че сигурно и далеч занапред. Това, че не може да се очаква осъзнато чувство на благодарност или на уважение от тази възраст е факт. Но също така и децата разбират повече, от колкото можем да си представим, така че родителската роля в живота на детето е не само да го обгрижва, а и да му дава възпитание, насоки на паведение, дисциплина, ценности, пример за подражание. Още от бебе, защото никога не знаем какво точно им е в главата и колко и как разбират. С по-кротките деца е по-лесто, с опаките - много трудно, защото специално мойто не дава израз, но по някое време се разбира, че всъщност много неща ги асимилира. Точно заради това тя знае, че безкрайно я обичаме, а също знае и че не сме мекошави, въпреки че я обичаме. Тя просто си е своенравна и наистина понякога не се търпи.

Постави ясни граници, така детето ще знае докъде може да стигне. Примерно: Измий си ръцете! Тя се прави,че не чува. След 2-3 казване, прибираш и играчките и и казваш,че няма да пипа играчките с мръсни ръце( примерно след градина). Или ще си измие ръцете, или ще се тръшне да реве. Остави я. Но докато не си измие ръцете не и давай да си играе. Или ако се държи лошо на улицата/площадката/в магазина- накажи я да не гледа филмче или да не и четеш приказка. Там каквото решиш. И постоянно и повтаряй,че е наказана, защото си я помолила 2-3 пъти и тя не е реагирала. И на теб ще ти е мъчно като страда детето, но постепено ще свикне.
И още нещо- избирай си битките!  Хайде няма нужда да отговаря на всяка команда като кученце, нека си проявява характера! Нека за по-маловажните неща да става както тя иска. Но за нещата ,които може да и навредят(мръсни ръце, пресичане на улицата, просене на храна от хората) - налагай се ти! А и само след година ще ти е много по-лесно да и обясниш и да те разбере, без да изпитва нужда да ти прави напук. 

Сетих се за една случка.
По принцип повече от 2 пъти не каня за ядене. Та, слагам вечерята и я викам да яде.
Първия път се направи, че не чува, на втория отсече "не ми се яде!"
Съответно отговорих, че "вдигна" ли масата, повече няма да я сложа.
Каза "добре" и до там. Беше около 20 часа. Сложих я да си ляга и по едно време към 22 идва "гладна съм".
Реших, че щом съм казала нещо не трябва да отстъпвам. Иначе ще й стане практика.
Казах "няма да ядеш" и си легна гладна.
Сутринта сама си взе хляб и нещо от хладилника и беше почнала да си прави закуска.
А вечерта не чака второто повикване. Та, така.

  Браво как точно го каза!!! Така правя наистина - дума по дума! Направо съм изумена, как еднакво мислиме. Но на етапа "налатай се ти" за важните неща теорията ми издиша. Не става - малката е непробиваема!!! За пример само ще кажа, че пресичането на улицата също е много болезнен проблем, който имаме. Понеже от колите не се страхува, а и не реагира, когато я викаме да спре, тя като нищо изкача на улицата, ако не я хванеш на време. Наскоро имахме реална ситуация - колата успя да спре само благодарение на това, че тя беше с ярки дрехи (беше тъмно). Много се уплашихне - включително и тя. И й обяснихме, и се скарахме, и я наказахми за малко поне да седи на едно място.Въпреки това продължава да се втурва на улицата. А това е въпрос,който сме обяснявали,обяснявали, обяснявали до изприщване. И въпреки това - нищо. Ето и реалната заплаха беше налице - и пак нищо!!!

Ето и от мен една случка 
Бяхме на морето и ще обядваме. Тя беше гладна, защото като й казахме, че отиваме на пица си взе чехличките и се запъти. После сама си поръча пица. Вика на сервитьора : "Аз искам пица!!!" Докато чакахме поръчката тя се разсея, заигра се на едни люлки. Като дойде яденето и аз, и баща и ходихме да я приканваме - тя не! Нищо не казах, ние си хапнахме, нейното го взехме в кутийка и хайде в къщи. Като се прибрахме малката вика: "Хайде да папаме пицата в къщи"  Викам не - пицата свърши, лягаш си гладна, и други пояснения. Легна си, спа си, стана - не иска да яде!!!  Това е то нашето раче - осмокраче.

  Каква зодия е това дете? Да не е "близнаци"?

РАК - от най-зъбатите 

Хехехе, Лоран, чудиш ли се защо така говоря? Моят също е рак, макар,че не разбирам от зодии...  А за втурването на улицата, знам,че ще ме оплюете, но какви шамари по дупето е ял!  А когато се втурна на улицата наказхте ли я по някакъв начин? Еми много ми е мъчно за детето, като ме гледа с едни еййй такива очи и подсмърча, но няма начин на го оставя да тича на улицата! Те са вече достатъчно големи, за да осъзнават причина и следствие. Това не означава ,че нуждата от обяснение отпада, но мисля,че обяснението" Много ме обиди и ме натъжаваш!" е за по-късен етап. Сега вече му казвам" Ще ти се разсърдя ако продължаваш!" и поне стигаме до разговор и убеждения. Но докато беше малък нещата бяха доста по-емпирични "Ти не направи това, затова аз няма да направя това!" При нас негативната фаза започна около 2 години и до към 3.5-4 отзвуча. И сега даже се чудя колко добре се разбираме с детето. Дори приех предизвикателството на Номер 2! 

Незнам какво да кажа, но щом така пресича улуцата, значи шамарите ви нещичко издишат  Виктория се опита да "пресече" така само веднъж. След това не е повтаряла

Хахаха що не започна с това, че е рак и ние си имаме един вкъщи и е много труден...
Аз не знам, не искам да си помислиш, че те нападам или обвинявам. Но понякога наистина си мисля, че родителите се престарават с грижите си. Казвам го, защото имам много сходен на твоя случай пред очите си. Понякога просто децата не бива да бъдат свръх обслужвани. Както са ти го казали по-нагоре - ако се тръшка - просто я игнорирай доколкото можеш. Всяко дете е много индивидуално, но понякога самите ние правим нещата да бъдат такива. Ето отново мога да дам пример от това, което си писала - ами че как може детето ти само да отиде на улицата....
Пожелавам ти успех. Раците са много чувствителни и нежни деца. На сина ми му ударих шамар когато беше съвсем малък. Не знам как стана - просто си изтървах нервите. Още го помни.... Само това мога да ти кажа.   

 

Не искам да звуча назидателно,но децата се държат така по две причини:никакво внимание от страна на таткото обикновено, или прекалено много внимание от всички в родата.Особено ако е първо дете,внуче...
Не знам вашият случай от кой вариант е,но ...хората са го казали:"Децата не се раждат лоши,ние ги правим такива!"

Еми че как се озова на улицата - ето така! След безброй предупреждения за опасност - и въпреки това ето на отиде! И винаги може да изпуснеш едно дете от поглед макар и за миг. Нали за това и аз говоря, защото всичко опитвам и въпреки това, прави си каквото си науми - все едно ме няма.
Аз бях почти в несвяст за да я наказвам и ми течаха сълзи от очите за да говоря, така че баща й я пое. Но така или иначе направи това, което и аз щях. Грабна я, много сериозно й се скара, сложи я да седне при нас, след това я наказа да седне и да не бяга и започнахме да й обясняваме. Тя определено се кротна, но за малко.

Имаш обяснение за всичко - ето така...    Наистина си мисля, че хората понякога са слепи. Няма да пиша повече в темата ти. 

Да, и аз съм си мислила това, че всички й отделяме прекалено много внимание и грижи и това я изнервя. Но мисля, че не е това, защото нещата се промениха, оставихме й повече пространство.
А за това, че :"Децата не се раждат лоши,ние ги правим такива!", аз не мисля, че има лоши деца - има кротки деца и трудни деца. Разбира се, че топката е и в полето на родителите, но те просто понякога са си родени такива.

Има едно предаване по Супер 7(дано не се лъжа) *SOS-бавачки*от 19,00h,но не съм сигурна дали само в събота и неделя го дават,как е?В предаването показват как родители да се справят с трудните си деца.Много ми хареса.Дават много добри съвети,как да се справяме в дадени ситуации.Ще ти хареса и на теб.Само трябва да видиш кога точно го дават.

Току що почна предаването,ако имаш възможност го гледай.

Разбирам те. 
Аз също съм с доста трудно дете с проблеми, което гледам сама без помощта на баби и роднини. В редки случаи таткото помага. И аз съм изпадала в отчаяние и безизходица и ми е идвало да не бях го раждала, ама ми минава. Като дойде и ме гушне, когато е на кеф и забравям...... до следващия му изблик. 
С възрастта става по добре, така че се успокоявам. 

Напълно те разбирам и съчувствам.
Моят син е също много своенравен и инато дете.Науми ли си нещо,трудно го разубеждавам,много трудно.
Откакто сме тръгнали с него по автобусите(нямаме автомобил),той никога не е искал да седне в мен.Никога.Все си иска да си седи сам на седалката.По този случай аз седя права до него.Онзи ден настаних него и кака му на двойна седалка,един до друг-тя да го пази евентуално.Като скочиха едни лелки-ама как така съм го оставяла...после ако станело нещо,шофьора щял да ми бъде виновен.Как да им обясня,че за тяхното тихо и спокойно пътуваве е най-добре дребния да си седи сам на седалката.
Този пример е една малка част от неговите сцени навън..пък и вкъщи.Честно-вече чакам с нетърпение да тръгне на градина.

ПРЕПОРЪЧВАМ ТИ ДА ПРОЧЕТЕШ КНИГАТА НА д-р. ФИЦХЮ ДОДСЪН "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ"

Както и други негови книги. Специално тази можеш да си я изтеглиш от ИЗВОРИТЕ(май там беше)

Там много добре се описват етапите на развитие на детето и се дават страхотни съвети как да реагират родителите при определени ситуации и ЗАЩО децата стват такива каквито са...

Препоръчвам я на всички тази книга!

Личното ми мнение - децата са нашето огледало!
 

   Здравей! Първо искам да ти кажа , че напълно те разбирам и че наистина има много трудни деца, без това да значи , че родителите им са неадекватни такива!
   Ние още сме малки и не проявяваме чак такива своенравия , макар че напоследък започва да се инати и да се тръшка когато не стане на неговото , макар и по малко по- бебешки начин
    А това моментално кара една лампичка да светне в моето съзнание... знам , че ще е своенравен- личеше му по погледа още от бебе! И да-има деца , които още по рождение си им личи че ще са по - буйни ,по- неконтролируеми , и такива , които те гледат като ангелчта и са си просто кротки и дори "свити"... Ние сме зодия  овен
   Но именно защото някак си съм подготвена за това се опитвам да науча максимално повече за това , какво се очаква от нас като родители занапред и се опитвам да го наблюдавам и да го опозная много , много щателно ,всяка една минута , как реагира , какво върши работа и какво не...
   Знам че и ти си минала през това , и аз не съм сигурна че ще успея , времето ще покаже...
   При нас също има едно англииско предаване , казва се Super Nanny- невероятно е какво прави тази жена със семействата и децата за период от 3-4 седмици!
   Накратко:
     -всеки път когато вашата дума не е чута , за нещо наистина важно и сериозно( не за незначителни неща , защото тогава се получава обратен ефект) следва наказание- избирате си място където трябва да остане точно 3 минути( на колкото годинки е) и да остане там , като и бъде обяснено , че е наказана , защото....отначало няма да стои , но се иска много постоянство ,ама много
     - когато 3-те минути изтекът, трябва да и се обясни , че трябва да се извини , защото... после я гушкаш , целуваш, и и казваш че я обичаш!
     - ако нещата наистина излезнат от контрол и се затръшка , , дори изпадне в исерия , плаче- игнорация, колкото и ужасно да звучи- с всеки изминал път ще се тръшка по- малко
      - много помага ако измислите някаква игра или занимание , когато тя е сърдита и двамата с мъжа ти , започнете да се забавлявате, дори преигравате , колко е интересно и забавно, но не я каните първоначално... децата не обичат да са изолирани и да не участват в забавата- сама ще потърси вниманието
       -всеки път , когато направи нещо хубаво , мило , смело, красиво- на момента не пропущай да я похвалиш , просто на такива деца трябва стократно повече да им се повтаря , че са умни , добри , смели, и т.н. ...... има невероятен ефект, започват да търсят все повече и повече похвали и се опитват да бъдат добри!
    Дано и при вас скоро да стане така! Искремо ти стискам палци!
   

Много добре знам за какво говориш
Да, знам също, че сама съм си го направила донякъде
Винаги съм искала самостоятелно, самоуверено дете
Е, имам го в излишък
От опит мога да кажа, че викове и бой не помагат
Много приказки, убеждаване, обяснения и търпение

Аз не мога да дам съвет от опит тъй като моя дявол е още малък, но сме вече на фаза тръшкане и крещене.
Исках само да спомена че тук в Австралия много говорят за проблема ADНD ( Attention-deficit hyperactivity disorder). Не казвам че дъщеря ти го има но бих ти препоръчала да прочетеш по този въпрос просто защото и тя може да се мъчи със всичките тези емоции и да не може да ги контролира. Също така понякога само ограничаването на храните с много захар и оцветители помагат за успокояването на едно дете ( разбирам че проблема не е в яденето)
Желая ти много сила и успех   

     
Безкрайно благодаря на всички Вас за отзивчивостта и съветите, които ми давате и за интереса, към проблема ми.
Dina767, много е интересно това, което пишеш и ще тествам такъв подход 
Lidmilana, ще прочета тази книга, както и всичко, на което попадна. Сигурна съм,че ако не друго поне ще ми помогнат да погледна по-философски в кризисни ситуации. Иначе формула на готово не очаквам да открия


Може и така да е! Едва ли съм идеалния родител, дори сигурно съм доста далеч от този образ. Но все пак това значи ли, че щом сме такива, каквито сме, всичките ни деца ще бъдат еднакви??? . Щот` ако е така да се замисля за смяна на конфигурацията поне на таткото за следващото хлапе Майтапя се, така или иначе вече съм вътре с двата крака - чакаме второ бебе 
Сега сериозно - не мисля, че трябва да надскачаме сянката си и да се опитваме да излизаме от своята същност, за да бъдем добър (или идеален)образ на подражание на децата си. Стремежът към по-добро естествено трябва да е непрекъснато на ход, но това понякога не е достатъчно. Наистина ще прочета повече по тези въпроси, защото явно съм изчерпана и губя търпение и контрол...

Всъщност от кога са тези прояви и в кой месец е бременността ти?
Мисля, че всичко си идва по местата.

В четвърти месец, но малката винаги си е била такава. Като естествено на моменти е по-сговорчива, в други по-опърничева, но като цяло винаги си е била своенравна.

Според мен проблема е, че много се впечатляваш от ината и. Тя вижда, че се ядосваш и нарочно продължава в същия дух. Първо трябва да престанеш да се стараеш да и угаждаш с храна - след като не иска да яде не я карай насила. Когато види, че не се скъсваш да я умоляваш сама ще престане да бъде толкова придирчива.  Всъщност злояди деца няма - родителите им ги правят такива с безкрайните монолози "айде, хапни, моля ти се..."По същия начин седи въпроса и с другия ти проблем - трябва да се определят правила - ръцете се мият тогава и тогава, зъбите - аналогично, почиства се след изцапване и т.н. Ако не направи нещо или се наказва или просто се кара да го направи. Примерно дъщеря ми също е голям инат, но когато и кажа, че ако не направи нещо няма да има еди-какво си и веднага се съгласява. Е, при нея случая с храненето е обратен, така че просто и казвам, че няма да и дам храна . Мога да ти гарантирам, че дъщеря ти ще продължи да бъде инат, но ако се постараеш би могла да постигнеш някакъв оптимален вариант. И не забравяй, че всеки си е с характера. Аз лично се радвам, че моята е такава.

Това е от мен последно: http://www.vbox7.com/play:1e3396e8

- това е много добро и при нас действа.
Иначе, като не иска да яде оставете я. Баща ми казва: "При имане на ядене, никой не е умрял от глад!" - так, че рискувай и я остави гладна и два дена да неяде нищо няма да и стане. Не, че мога да давам някакви съвети, но смятам, че важното е да разбере, че по начина който си е избрала да си постига нещата няма да се получи.

 
Ако направя това, най-много мъж ми да се върже и да умре от страх, че съм тотално превъртяла, а Лора ще падне от смях.

Успокой се,мойта щерка е с хиперактивност и деф.на конц.Всяка разходка се превръща в Сървайвър.Има и по-зле от вас,не е успокоение,но дано ти стане по-добре

Първо честито за второто бебенце. Може би като се роди бебето и вие пренасочите част от вниманието си към него тя ще се промени. Надявам се да стане по-отговорна и самостоятелна и това вероятно ще реши някои проблеми. /но за съжаление това е по-скоро мое предположение / Стискам ти палци да ти стане по -лесно занапред. А темата ти ми беше много полезна, защото и аз имам един своенравен скорпион вкъщи и видях доста бъдещи проблеми в описанията ти. Те засега са само заявки при нас, но ще се постарая да не се проявят
Успех в нелеката ти задача и лека бременност 

моята племенница също е РАК, така че това което пишете ми е много познато, науми ли си нещо го прави, а е само на 2 годинки, само от дядо си поне има респект.

Дъщеря ми е зодия рак. Направо ми разказва играта, но аз не и се давам де. Като бебе ревеше и не ядеше. След 3 години взе, че прояде поне, но е палава и крива колкото си искаш. Но мерки взимам, често е наказана, игнора също помага,не и се купува всеки ден нещо- както при повечето деца и ефект много няма, но до кога всичко това...Май ще си е такава. Нещо някъде греша може би..

Loran, във всяка една написана от теб дума все едно виждам себе си и 2-годишната си дъщеря със същата зодия "Рак".........единствената разлика е май тази, че моята хубавица все още не ходи на ясла и целодневно сме си заедно. Какви ли не варианти като подход съм пробвала, но резултата е нулев......нито с добро, нито с лошо става......старая се да съм търпелива, но търпението и нервите ми са в критичната граница вече и се чудя докога ще успея да удържа положението. В един от постовете ти имаше нещо за това, че в детската градина са те питали дали детенцето ти нямало "проблеми със слуха"...........е, има моменти в които и аз си задавам същия въпрос за моето.........вече си мисля, че стената по-може да ме чуе и разбере, отколкото дъщеря ми. Ще пробвам някои от предложените варианти, както и да намеря и прочета книжката на д-р Додсън.
Успех на теб и на всички с подобен проблем 

Престанете да намесвате зодиака в поведението. Нещата са много прости - на майката й е дошло до гуша, чувства се зле и не може да се справи. Едва ли опира до самото дете, защото всяко дете може в едни моменти да е като ангелче, а после да му щукне нещо друго. Няма дете, които да не изисква грижи и внимание, дори и най-кроткото. Всичко е в нагласата на майката. Ако й е писнало и не издържа да търси помощ, за да възстанови равновесието си.

Уффффф, с тези зодии! 

И аз съм рак, и кво от тва?  Сина ми е Козирог. Направете ми хороскопа и казвайте как да се справям, че да не полудявам. 

Не мисля някой да е казал, че всичко се дължи единствено на зодията та да се впечатлявате толкова

Споменаването, че изобщо нещо се дължи на зодията ме впечатлява много.   

А чувала ли си за "3 годишния инат"? Нас ни "хвана" на 2г и още ни държи  . Напълно те разбирам, но такива са децата. Не знам защо, но имам чувството, че момиченцата са по-инати

Затова ли максимум на 3 години всеки гледа да си разкара детето на ДГ? За да мине по-безболезнено през 3-годишния инат? 

И моята дъщеря е рак- разбирам те отлично. Бяхме същата картинка. С тази разлика че не и обръщах никакво внимание. Давах да яде само когато сама поиска и потърси. Инатът и истериките шокираха околните, но аз си и бях свикнала. Тя моя инат не може да пребори. 3 годишната възраст беше кошмар. После малко отшумява, но като цяло, рачето такова си и остава. Моята от малка си е тартор и командир, а сега в тинейджърска възраст е направо непоносимо.

И аз съм ги изпитвала същите чувства като теб и в момента ми е накипяло, та също не мога да я гледам, ама.... какво да го правиш! Такива са си супер-особени тази зодия и не можеш да го промениш... Можеш само собственото си отношение към нейния характер да измениш. Гледай спокойно на нещата, не я оставяй да те командва че само това чака (в един момент ако и се поддадеш може да ти се качи на главата). Колкото и странно да е, и на 3 годинки могат да ни водят за носа, да ни командват и манипулират. Само че...шамари нищо не решават- точно обратното. Могат само да влошат ситуацията. Просто избери вярната тактика на поведение и разговор с нея.

Понякога себе си не мога да гледам, пък какво остава за останалите
Мисля, че зодията няма нищо общо. На всеки човек му прекипява по различно време и от различни неща, но не вярвам да има някой, който никога, ама никога не повишава тон, не се чувства безсилен, слаб, отчаян и безпомощен. Ако не е детето, ще е мъжа, ако не е мъжа ще е свеки, а ако не са те - колегите.
Идеята за детския психолог е чудесна, ако нямаш възможност пробвай наред различни варианти за справяне със ситуацията- такива, които да помогнат и на теб и на детето, защото проблемът винаги има две страни. Универсални решения обаче няма, това което помогне на теб, може би няма да помогне на мен. Оставяй я да се инати и да се тръшка, пробвай да не угаждаш за всяко нещо, изобщо опитай се да намериш равновесието между нейните желания и твоите възможности.
Моят син е още малък, но той също проявява характер- иска непрекъснато да ходи, най вече в локвите и съответно реве, когато го сложа в количката. И винаги се намира някой доброжелател, който ми прави забележка на улицата как може това дете да се дере така. И на мен не ми е особено приятно да слушам непрекърнат рев в продъление на един час, но все пак е по разумно отколкото да го пусна да джапа в ледените локви. А и човек свиква с всичко.

Ей не се притеснявай чак толкова много и моят син е същия звяр,но ако продължаваш да й се връзваш на детинските истории тя ще бъде много доволна и щастлива.Аз се успкоявам,че колкото по-буен е сина ми сега,толкова по-спокоен ще е като порасне.Не се впрягай чак толкова ами дете е все пак само на 3 е.Моят не може да говори още,т.е. избира си по 2 букви от думата и така,например ма пу де,което в превод значи:мамо пусни ми детско.И така ще видиш,че ще се подобрят нещата.

Аз съм била точно като дъщеричката ти едно време. Овен съм, ако това има значение, и съм била (а и досега май съм) най-големия инат. Точно както описваш - влачели са ме по улицата, ако не ми дадат това, което искам - сядам на средата на улицата и точка. Отказвала съм да се събличам като се приберем от разходка, както и да  се облека, за да излезем преди това.  Аз съм стигала и до по-шокиращи практики, поне за родителите ми - когато много съм искала нещо и те твърдо са ми отказвали - съм посинявала, забелвала съм очи и съм спирала да дишам  - от инат..  Те се шашкали много - реши ли са, че ще се мре и толкова.. 3-4 пъти ми угаждали след подобни изпълнения и ме завели на детски психолог после (той и баща ми е психолог и се е осъмнил, че има нещо тука) и човекът им е казал следващия път просто да ме оставят така....колкото и майка ми да я е било страх, че се задушавам и ще умра. 
И така - следващия път аз почвам моя си номер, навън сме... те ме оставали да си лежа, седнали на тротоара, запалили по една цигара и аз като съм видяла, че 5 мин никой не ми обръща внимание съм станала и повече не съм го направила този номер...  някои деца са страшни манипулатори... и много добре усещат при кой може и при кой не може да мине номера..

Аз имам син на 3г.нещо страшно е,нищо не иска такъв инат е че нямам думи.Имало е моменти не го издържам,като сложим и че е злояд картинката е страхотна.Но си ми е детенце,и се надявам този период ще мине.А какво да кажа като трябва да се облече,той сам си ги избира около 30мин.Просто трябва да имаме малко търпение.

Аз мога да ти кажа каква е моята тактика - говоря наопаки.
"Ти сега няма да ядеш", а тя ми отговаря "Не, ще ям!"
"Ти сега легни да се тръшкаш", отговор "Няма, ще ходя!" 
Дъщеря ми е също голям инат и винаги ми е контра, но това работи при нас...до кога не знам, но работи, има мир и ТИШИНА и изобщо не ме интересува правилно или неправилно е това отношение към нея. Спокойно е 

Точно днес ми е ден , в който синът ми ми е черен просто ...
Накрая не издържах и ги изгоних горе с мъжът ми да спят 
Няма такова инатливо , тръшкащо , досадно и толкова много питащо дете , наистина 
За щастие аз съм много спокойна и рядко излизам извън релси ...
Ще мине и това . Период им е ... поредният 

    Това,което мога да споделя от моя опит е,че почти всички деца минават през такъв период. И при моята дъщеря е имало подобни трудности,но нито за миг не съм търсила някаква вина у нея. Тя е дете,дете,дете!Не забравяй това! Винаги търся проблема  първо в  себе си,винаги! Ако ми е трудно и не се справям,значи съм уморена и изнервена и търся помощ-от таткото,баба и т.н. Но детето никого не ми е било виновно...А този период отминава само след няколко месеца. Щом чакаш бебе,през следващите месеци неминуемо ще имаш по-малко време за по-голямото си дете. И то ще усети това. Точно затова сега гледай да го обграждаш с много търпение и обич,въпреки трудностите,които ти създава. Повярвай ми,изпадала съм в подобни ситуации и знам как се чувстваш. И почти няма майка,която да не те разбира. Но аз заставам на страната на детето,винаги! Желая ти да се справиш успешно с този труден за теб период,лека бременност и много щастие!  И гушни и целуни малката от мен,тя сигурно е връстица на дъщеря ми(3 години и осем месеца).

Отидете на детски психолог за ранна възраст. В Пумпелина има.
Ще ви дадат някои насоки, но и от вас най-много зависи как ще потръгне.
За яденето - помага ако цялото семейство се храни здравословно и се сяда заедно на масата и не се купуват ненужни храни - (чипсове, сладки неща и тн, които изобилстват от химия - тази химия освен всичко друго пристрастява, т.е. изкуствен сок от 'портокал" е по-вкусен от истински портокал - кой е луд да яде киселите истински портокали тогава?)
Ако постои ден или два гладна, няма да умре от глад, а след като проси храна от минувачите, значи й се дояжда. Да не ти пука, ако поиска храна на улицата, обясни на хората, че е алергична към нещо си и затова не й го даваш. И след като й се дояде, изискай обещание да спазва правилата за хранене.
Решиш ли да правиш нещо, трябва да си твърда. Ако ще я държиш гладна, това трябва да е докато тя се предаде. Ако ти се предадеш, вече си знае, че това е номер и чака да се откажеш.
Тръшкането в магазина, което беше показано на клипчето, е подход, който се ползва от психолозите. Целта е да се даде израз на чувствата. Когато детето ти върти номера и отказва да яде приготвената от теб храна, на теб ти иде да се развикаш, нали? Два часа си стояла да готвиш, пазарувала си, уморена си, манджата е станала ужасно вскусна, а то не ще да я вкуси дори!
А ти се молиш да хапне поне малко? Т.е. не даваш воля на чувствата си? Тя не си дава сметка колко те е обидила всъщност, за нея това е някаква досада. Ако покажеш истински гняв - развикаш се, счупиш нещо, хвърлиш друго на пода, треснеш някоя врата, ама наистина много, много ядосана, и после не й дадеш да яде нищо и спреш телевизия и й говориш сърдито, да видим дали ще повтори? Когато  дойде да те потърси, трябва да се извини, а ти да й кажеш, че искаш да се храни, защото много я обичаш и искаш да е здрава, силна и хубава.
Другото нещо, което е хубаво да види психолога - децата, които изглеждат невъзпитани, може да са просто инатливи, а може и да имат хиперактивност или нещо друго. Моят син има нещо от аутистичния спектър, отстрани изглежда ужасно невъзпитан в определени моменти. При него е от неговоренето, като не може да обясни какво иска и и изпада в криза.
Иначе дисциплина се въвежда постепенно, на малки дози, правило по правило. За неспазване на правилата - лишаваш я от нещо, което обича.
Хубаво е да вижда, и че вие спазвате разни правила. Или да й сложиш задължения за нещо - да се грижи за цвете - да го полива всеки ден, напр.
Като цяло, детето расте и трябва да се държите с него като с по-голямо.
Обяснявай това, което чувстваш, за да го няма момента, че детето расте готованец, който дори го мързи да яде.
Също така искай да ти помага в готвенето - давай й да прави нещо паралелно с теб - и после задължително я похвали, а тогава може й да й е по-интересно да яде.

Здрасти и от мен. И моята дама е подобна, само че аз вече й хванах цаката. Не обръщам внимание-като се тръшка-нека, като не ще -не ще. И така. Каквото ми откаже-до следващото ядене не давам нищо. Да видиш как взе да яде. За другите неща-постепенно и с добро ще се оправя. А от 3г. на детска градина. На тази възраст децата вече са големи, имат нужда от социални контакти с връстниците си и от контакта с институция като ДГ-то. Ще се оправите с ината, не се коркай толкова. И на мене ми иде да хвана гората ама и час не мога без Елена. А и тя знае откъде идва редът-от мама!На баща си скача по главата ама аз какво да правя...

здравейте
И аз съм рак и като малка съм била изключително инатливо и злоядо дете..В последствие се оправиха нещата (мама ми е разказвала как,за да заспя ми е пускала военни маршове,защото друго не помагало и съм се инатяла да спя).
Имам малка сестра (сега ще е първолаче), която е неероятно диво, инатесто и своеволно дете, но като я гледам и там нещата са взели да се опрвят (бтв, тя няма нищо общо с раците).
Според мен повечето деца са такива и всяко нещо си идва на мястото след време 

Не е от зодията Дъщеря ми е Риби, както и аз  и ината ни е в повечко и на двете. Познавам още 2-3 деца, които са инатливи и са различни зодии.

Моят е на 3 и половина. мога да кажа,че доскоро беше същата картинка.Промени се. Но и ние също. Когато не иска нещо да свърши/да се мие, да прибира играчки/има наказание9зад вратата докато го освободим. Става му много обидно и почва да плаче.Като се наплаче сам отива да прави това което съм казала.А относно яденето вече не се тормозя. Допреди 3 месеца и аз не знаех какво да правя.Как ли да му угаждам и да го гоня из вкъщи за няколко лъжички.
Бяхме веднъж при една моя леля на селото. И тя като ведя колко време ми отнема да го храня и с много уговорки и палячовщини ми разказа за братовчедка ми като била малка.Не обичала боб , а на селото това има в повечето време.Как я оставила гладна без да я насилва и как тя си потърсила вечерта.Изяла 2 чинии  и от тогава го обожава.
Сега аз действам по същия начин и се зарадвах днес като бяхме на консултации ,че е напълнял с 1 кг за 2 месеца. Не го питам дали ще закусва-той сам ми казва кога. Изоообщо не се ядосвам вече , камо ли пък да го гона с лъжицата. Абсурд. Не се и притеснявам,че заспал и не вечерял. Като стане на сутринта опустошава 2 сандвича.Пробвай.И не се впечатлявай толкова. Колкото повече се тресеш те манипулира.

Като го накажеш и стои зад вратата, пак е добре! А пък моята кокона, като се опитам да я накажа, започва да пищи и да ме удря, или да се търкаля по земята    Днешната младеж е много разпусната  Едно време ние не бяхме май така

Моята малка дъщеря е съвсем същата - ината до безобразие, на всичкото отгоре е зодия овен.

Обаче аз съм била абсолютно същата на нейната възраст, така че няма за какво да се оплаквам - в края на краищата децата ни носят нашите гени.

И си имам тайна - започне ли да се инати, казвам "в никакъв случай няма да си миеш ръцете/да си обличаш роклята/да ядеш храната..."
Веднага се изпълнява това което й е забранено, за да ми направи на инат

Някои деца се осъзнават по-рано и искат да бъдат възприемани като самостоятелни личности, затова държат те да имат последната дума. Мисля, че в този случай е по-удачно по заобикален начин да ги накараме сами да стигнат до "правилното" решение, отколкото да им даваме нареждания.


Що се отнася до злоядството, всяко дете си има инстинкти за оцеляване и никакъв инат не може да ги заглуши задълго. Ако детето не иска да си изяде яденето, го прибирам на достъпно място, така че да го достигне безпрепятствено, щом гладът го надвие.
Само да добавя, че често има здравословни причини за злоядството - например увеличена трета сливица, алергия, "географски език", по-редки зъбки, които не могат да дъвчат месо и т.н.

И аз точно това си помислих.
Разговори със специалист са добър подход.
Може и вас да посъветва какви грешки да не допускате и с детето да разговаря...
Опитайте. Мисля, че е най-добрият вариант.

Като споменахте за изпълняване на наказания, се сетих нещо.
С по-голямата ми 4- годишна дъщеря гледаме предаванията на "SOS детегледачки" и как  наказват децата, когато не слушат. И един ден детето ми вика, че ще направи някаква беля. Питам я аз защо ще прави беля, а тя ми отговаря, че искала да я накажа като "лошите деца".

Едва тогава разбрах значението на думите, че е само в полза на децата да имат точно определени граници и ако не ги спазват, трябва
да бъдат наказвани.

Тогава въведох едно наказание, което удивително за мен, тя изпълнява винаги.

Опитахме се да ги накажем веднъж - бяха на 2 и 3 годинки, прави до гардероба, защото не си прибраха играчките. Първо го обърнаха на игра, а после щерката ни заяви, че сме нямали право да ги наказваме, защото сме им родители и ги обичаме. С такава жар защити себе си и брат си, че ченетата ни увиснаха от изумление. Оттогава не сме ги наказвали, но и те станаха по-сговорчиви. Усещат, че двамата са голяма сила, но не прекаляват.

Не успях да изчета цялата тема, налага се да бързам, но ще споделя как се решихме тези проблеми с моето момченце:
Просто си говорехме човешки (разбирай, "стискайки зъби да не изкрещя") и му поставях граници, които той знаеше, че не може да промени. Например тръшва се за пица, въпреки че това е обядвал, а у дома го чакат супа и мусака. Обяснявам внимателно, но като на възрастен: Не е правилно, не може да се яде все едно и също, освен това пицата не е полезна храна... Той обаче почва по-силно да реве. Тогава казвам с възможно най-спокойния и категоричен тон "Нали знаеш, че като плачеш, нищо не постигаш. Някога да си получавал нещо с рев?" Сега вече действа безотказно, но в началото се наложи няколко пъти да го оставя да си пореве, като все твърдях, че с рев няма да стане. Той свикна с това. А за отказването също намерихме формула (той наскоро ми я припомни, вече е кандидат-първолак и има своите "детски" спомени ) "Кротко или насила?" - това е въпросът, който му поставях преди да слагаме капки за нос. Като обяснявах, че ако се тръшка и реве, значи изборът му е "насила". След няколко "Насила", придружени с борба и плач, той сам започна да казва "кротко" и тази формула действаше докато той започна да разбира категоричния ми тон, придружаващ думи от типа "Налага се", "Трябава да го направиш!", "Нямаш избор - действай!". Е, налага се, понякога да си повишаваме тон, но в повечето случаи се разминаваме само с едно повтаряне. Нашето решение е в категоричността, която той усеща в думите ми. Така знае, че не може да избяга. И, слава Богу, не се и опитва. Но за да приложиш този подход трябва да имаш подкрепа и от татко й, както и задължително да нямате баби и дядовци наблизо, те провалят всички възпитателни мерки

Родете си още едно дете, тогава нещата може и да се променят и много, много разговори и обяснения
Може би не трябва да й показваш, че те дразни. Просто бъди сериозна в такъв момент, а и я остави гладна, като не иска да яде, да видим дали няма сама да си търси за хапване после.
Не знам, трудно е от един постинг да прецениш характер, било то твоя или на детето

Колкото пове4е се впряга6,толкова пове4е 6те се инати.И моята се инати,въпреки 4е е малка.Според мен така децата изпробват докъде могат да стигнат и един път стане ли по тяхната след това 6те се тръ6кат пове4е и пове4е.

И според мен това е детския пубертет..... всички казват, че това е период и ще отмине, но се изисква много нерви.... и мен скоро ме очаква същото  ...... тя и фъцката ми е своенравна, а пък е и ОВЕН .... 

Възможно е да е детски пуберитет, това е подготовка за по- сериозния пуберитет   

Както казва баща ми: "Децата не трябва да се пречупват"... старя се де не го правя... търсейки равновесие във възпитанието. На моменти и аз не се справям... това е истината... но те са деца. Тепърва имат да ни учат как да сме добри родители.