Всъщност сега като ми се поуспокоиха нервите малко мога да анализирам по следния начин нещата:
Имам си страшно своенравно дете - още от бебе до сега, че сигурно и далеч занапред. Това, че не може да се очаква осъзнато чувство на благодарност или на уважение от тази възраст е факт. Но също така и децата разбират повече, от колкото можем да си представим, така че родителската роля в живота на детето е не само да го обгрижва, а и да му дава възпитание, насоки на паведение, дисциплина, ценности, пример за подражание. Още от бебе, защото никога не знаем какво точно им е в главата и колко и как разбират. С по-кротките деца е по-лесто, с опаките - много трудно, защото специално мойто не дава израз, но по някое време се разбира, че всъщност много неща ги асимилира. Точно заради това тя знае, че безкрайно я обичаме, а също знае и че не сме мекошави, въпреки че я обичаме. Тя просто си е своенравна и наистина понякога не се търпи.
Имам си страшно своенравно дете - още от бебе до сега, че сигурно и далеч занапред. Това, че не може да се очаква осъзнато чувство на благодарност или на уважение от тази възраст е факт. Но също така и децата разбират повече, от колкото можем да си представим, така че родителската роля в живота на детето е не само да го обгрижва, а и да му дава възпитание, насоки на паведение, дисциплина, ценности, пример за подражание. Още от бебе, защото никога не знаем какво точно им е в главата и колко и как разбират. С по-кротките деца е по-лесто, с опаките - много трудно, защото специално мойто не дава израз, но по някое време се разбира, че всъщност много неща ги асимилира. Точно заради това тя знае, че безкрайно я обичаме, а също знае и че не сме мекошави, въпреки че я обичаме. Тя просто си е своенравна и наистина понякога не се търпи.
Хайде няма нужда да отговаря на всяка команда като кученце, нека си проявява характера! Нека за по-маловажните неща да става както тя иска. Но за нещата ,които може да и навредят(мръсни ръце, пресичане на улицата, просене на храна от хората) - налагай се ти! А и само след година ще ти е много по-лесно да и обясниш и да те разбере, без да изпитва нужда да ти прави напук. 
Браво как точно го каза!!! Така правя наистина - дума по дума! Направо съм изумена, как еднакво мислиме. Но на етапа "налатай се ти" за важните неща теорията ми издиша. Не става - малката е непробиваема!!! За пример само ще кажа, че пресичането на улицата също е много болезнен проблем, който имаме. Понеже от колите не се страхува, а и не реагира, когато я викаме да спре, тя като нищо изкача на улицата, ако не я хванеш на време. Наскоро имахме реална ситуация - колата успя да спре само благодарение на това, че тя беше с ярки дрехи (беше тъмно). Много се уплашихне - включително и тя. И й обяснихме, и се скарахме, и я наказахми за малко поне да седи на едно място.Въпреки това продължава да се втурва на улицата. А това е въпрос,който сме обяснявали,обяснявали, обяснявали до изприщване. И въпреки това - нищо. Ето и реалната заплаха беше налице - и пак нищо!!! 
Викам не - пицата свърши, лягаш си гладна, и други пояснения. Легна си, спа си, стана - не иска да яде!!! 
Това е то нашето раче - осмокраче. 
Каква зодия е това дете? Да не е "близнаци"? 
А когато се втурна на улицата наказхте ли я по някакъв начин? Еми много ми е мъчно за детето, като ме гледа с едни еййй такива очи и подсмърча, но няма начин на го оставя да тича на улицата! Те са вече достатъчно големи, за да осъзнават причина и следствие. Това не означава ,че нуждата от обяснение отпада, но мисля,че обяснението" Много ме обиди и ме натъжаваш!" е за по-късен етап. Сега вече му казвам" Ще ти се разсърдя ако продължаваш!" и поне стигаме до разговор и убеждения. Но докато беше малък нещата бяха доста по-емпирични "Ти не направи това, затова аз няма да направя това!" При нас негативната фаза започна около 2 години и до към 3.5-4 отзвуча. И сега даже се чудя колко добре се разбираме с детето. Дори приех предизвикателството на Номер 2! 
Виктория се опита да "пресече" така само веднъж. След това не е повтаряла 
и ние си имаме един вкъщи и е много труден...