За секциото...

Да си призная много се страхувам от това раждане.  Не искам да раждам нормално, а и имам проблеми с гръбнака и се налага секцио.  Но и по желание, пак е секцио.  Ще се изтърпи като дойда до там.  Няма как.
Добре, че има жени като вас, да разкажат, да не се изприщя от страх.  

Живот и здраве и аз мисля да раждам секцио!!!Надявам се да не убиждам някой-все пак това е лично решение нал тъй
Имам ужасяваща фобия от болка!!Припадам изпадам в ужас и съм страшно неадекватна дори по време на главоболие Моето е хронично явно!!Зная че и при секцио има болка-все пак е операция!Но мисля че ще е по-добре защото бебето ще е извън мен и ще зная че всичко е наред пък аз ще се оправя някак!!Но при състоянията в които изпадам се страхувам че ще навредя на детето!!!
Нека съм лигла ако искате но аз си зная защо предпочитам този начин на раждане!!!

По принцип аз съм против секциото, но при мен се наложи.Както не веднъж съм казвала докторите във Франция с които съм обсъждала тази тема бяха крайно възмутени от това че може някъде да има секцио по желание.
От друга страна пък разбирам мамите които искат секцио по желание.Във Франция жените направо не си усещат раждането, всички раждат с епидурална анестезия която се слага на 4см разкритие.Но съветвам всички които се решили на секцио защото все пак това е техен избор да попрочетат малко за минусите и за негативите от него.
Сега и за моето секцио.Беше с епидурална упойка и съответно аз си бях будна, само по едно време моят доки прецени че съм малко уплашена и ме замая с някакъв газ.Беше много готино усещане, хем бях будна хем заспивах Всичко приключи за около 30мин.Затвориха ми раната с телбот , бях малко в реанимация и после ме качиха в стаята . Докато все още дейсваше епидуралната упойка не усещах нищо но после си понесох болките от операцията.От вторият ден не ме обезболяваха защото кърмех.
Слава богу, сега вече нямам никакви следи от операция в матката си.Преди няколко дни ходих на контролен преглед и бг докторът не можа да повярва , че ми е рязана матката.Впечетли се от дълбокият професионализъм на френските си колеги и ми каза , че съм готова за нова бременност, 6месеца след секциото ми.Така че от значение е и как е направена операцията за да се сведат до минимум негативите.

е, ето и по-пдробно  ( при мен). Трябваше да съм планувано секцио, но ми изтекоха водите по-рано, така че бях спешно. Отидох в болницата, докато събираха екипа ( аз съм от по-малък град), ми направиха една сапунена клизма. Като приключих с това приключение, ме вкараха в операционната, сложиха ми епидурална и слушах глупостите на докторите, понеже те са си доста цинични. Даже не ми показаха и бебо, чух го само да измяуква. Почнах да излизам от упойката, та се наложи да ме приспят. Събудих се в стаята, 24 часа бях с катетър. На другия ден ме вдигнаха  от леглото и щях да припадна. На третия ден има още една клизма и понеже не можех да ставам, приключението беше  .
И така, не е страшно, но някои неща се неприятни, няма как

Явно наистина си е до организъм и екипа, който прави секциото. Започнах да раждам нормално, след 6 часа чакане, болки и всички останали "екстри" без видим резултат поисках секцио. Накараха ме да подпиша някакви документи. Докато чаках да се събере екипа щях да припадна, бях на ръба на силите си. Сложиха ми пълна упойка, така и не разбрах че съм с катетър даже на следващия ден. И при махането се усеща само лек дискомфорт. Не помня колко време съм била в реанимация, но тези които са ме видели преди да ме заведат в залата са се уплашили доста от вида ми. Бебо са показали на таткото веднага след секциото. А аз я видях чак на следващия ден. Много зле  съм била явно, даже не помня кога и как съм излязла от упойката, помня че като се освестих ми беше много студено, после сигурно съм спала доста време. Не можах да стана на следващия ден, станах на втория. Жената, която беше в моята стая стана няколко часа след операцията. Всичко е много индивидуално. Рецепти и препоръки няма. Освен може би да се приема всичко възможно най-спокойно и да си с нагласата, че всичко ще се нареди. Но понеже изпитах половин естествено раждане и цяло секцио, мога да кажа, че и двете болят, но се преживяват, няма на къде да се ходи. Болката след време се забравя, помниш само как си се чувствал, но който ми каже че не боли и че няма страшно, за мен лично лъже. Белегът ми е около 10 см., много ниско долу, дори от плитки дънки не се вижда, иначе все още си личи. Раната ми се възстанови много бързо и добре, конците ги махнаха на осмия ден след операцията. При същата жена се получило усложнение, раната се възпалила. Но опъване чувствах два месеца, и до сега ако се пренатоваря имам болки. Някои жени изобщо са забравили, че са раждали със секцио. Пак казвам, че при всеки е различно. Стискам палци всичко при бъдещите мами да мине без проблеми и да се радват на здрави и сладки бебоци. Защото най-важното е бебо да е здрав, всичко друго минава. 

Аз имам  хубави спомени от секциото и живот и здраве след няколко месеца пак така ще раждам. При мен беше планово- 4 дни преди термина, защото бебето беше седалищно разположено. Приеха ме предната вечер, попълних необходимите документи, дойде анестезиолог, за да ми обясни коя упойка каква е и да си реша аз каква искам. Не ядеш нищо предната вечер, слушат тоновете на бебето. На сутринта рано станах, оправих си тоалета със самобръсначката и ми направиха клизма- не е страшна После ме свалиха в операционната и ме питаха каква упойка искам и аз казах- пълна. После ти слагат чаршаф отпред за да не виждаш какво става, започнаха да ми мажат корема май с риванол и повече не помня Събудих се когато ме качваха в реанимацията, казаха ми че имам момиче, сещам се че ми беше студено и ме завиха с одеала. Сложиха ми торба с пясък върху корема за 1-2 часа, за да се прибере по-бързо матката-  боли, ама се изтрайва. И гърлото ми беше пресъхнало - явно от тръбата, която съм имала по време на операцията.
Донесоха ми бебето и го сложиха до мен, защото 24 часа след операцията лежиш само и си на системи. На следващия ден започва раздвижването- помагат ти да станеш, да се измиеш и започваш малко по малко да вървиш. Местят те в обикновена стая с други жени и следващите 4-5 дни те захранват с бульони, каши и т.н. и ти носят бебето през 3 ч. да го кърмиш. След няколко дни ти свалят конците, слагат ти непромокаема лепенка и после ти си я махаш и си О.К. При мен беше много бързо възстановяването и като се прибрах на 5-я ден вкъщи сама си вършех всичко. При всеки е индивидуално. Ти си реши кой ще ти прави операцията и каква упойка искаш- аз избрах пълна, защото имам познати при които след епидурална имаха страшно главоболие 6 месеца. Успех, леко раждане, здрави бебчета и бързо възстановяване

А за катетъра мога да кажа че е наи гадното нещо от цялата операзия.На първата ми операзия докато съм излизала от упойката съм ритала много и съм го разместила и получих цистит от това.С втората също получих раздразнение на пикочния мехур пак от катетъра.С третото си дете раждах в часна болница и им казах да си сложат те катетър и ми направиха операзията без него сабудих се с памперс

между другото този път ме приспаха и след като излязох от упойката, не ми е било нито студено, нито ме е тресло, както първия път след спиналната упойка. Не знам дали има връзка.
И да, втория път боли повече, но възстановяването е доста по-бързо, поне засега.

Това може да отговори на въпроса ти:
http://semeistvo.rozali.com/galeria.php?catid=bremennost-desi
При мен протече така:Денят преди операцията се правят: кардиограма, общ преглед и консултация с анестезиолог (при него се попълва една карта).  Спрях с пиенето на вода и яденето от 20.00 часа (операцията ми беше планирана за 8.00). Дадоха ми 2 хапчета- едното за вечерта, другото за сутринта ( те били за предотвратяване образуването на газове по време на операцията), направиха ми тест за антибиотик. В 5.00 изпих второто хапче, последва клизма и бръснене. Към 7.30 гинекологът ми направи промивка на влагалището (това беше доста неприятно). Свалиха ме в операционната, преляха ми 3 банки физиологичен р-р след това ми сложиха катетър (не боли, но и това не е приятно), включиха ме на апарат, който следи кръвно налягане и кислорода в кръвта.Дойде анестезиолога- сложи ми спинална упойка (и тук няма болка, само неприятни усещания), след това се усеща едно затопляне на краката и това е- вече няма чувствителност от кръста надолу. Намазаха ми корема с йод и закачиха платното. След това се усеща едно не болезнено дърпане и разпъване. След около 30-40 мин чуваш така жадувания плач на малкото същество.
След операцията те превеждат в реанимация, може да те държат 12 или 24 часа (мен ме оставиха 24 часа). Там ти включват система, периодично ти правят интимен тоалет при болка ти поставят свещичка. Карат те постепенно да раздвижваш краката, после да се обръщаш в леглото. Мен ме вдигнаха на следващия ден.
В общи линии това е, дано съм ти била от полза. Преди операцията умирах от страх. Сега мога да кажа, че не е толкова страшно. Болката я има единствено при ставането от леглото и преди първите крачки след това.
ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ!!! НАЙ- ВАЖНОТО Е ДА ЗАПАЗИШ СПОКОЙСТВИЕ, ПАК КАЗВАМ НЕ Е ТОЛКОВА СТРАШНО, КОЛКОТО СИ ГО ПРЕДСТАВЯШ 

Чесно казано,много си е гот!Отиваш в предродилна зала ,подготват те,слагат ти катетър,абокат-всъщност тези две процедури и клизмата преди това  са най неприятните преживявания-после те вкарват в операционната,слагат ти  упойка и....след около 30-40 мин си готова.Даже ако е месна упоиката ,а не пълна през цалото време може да си говориш с докторите и акушерките-поне при мен така беше-не усещаш нищо освен едно някакво клатене и поддрусване,после стоиш в реанимация известно време,ако те боли си искаш обезболяващи и вече не те боли,гадничко те е първите два-три дни защото конците малко дърпат и така-като те изпишат след една седмица почти си забравила ,че си рязана, а на десетия ден вкъщи,вече си чисто нова!Няма нищо страшно,аз не съжалявам че родих със секцио,в момента съм в осми месец с второто бебе,и пак ще раждам така.Хич не се връзвай на разни прикеазки от сорта "възтановяването при секцио е по-трудно отколкото при вагинално",или"при секциото може да се получат много усложнения",или "то природата си е казала как трябва да се ражда"!Възтановяването и при вагинално раждане е трудно и тежки в някои случаи,зависи как е протекло то,представи си само ако имаш 20-30- или 40 шева отдолу,колко време ще се въстановяваш,ами ако се получи инфекция,възтановяването при всеки вид раждане зависи от много различни фактори и това е строго иднивидуално при всеки отделен случай!После както при секциото ,така и при вагиналното раждане може да се получат много усложнения,даже според мен при вагиналното са повече,но  и тук пак всичко е строго индивидуално.А за последното твърдение само ще кажа ,че наистина природата си е казала думата как да се ражда,ама като бях в родилното не чух нито една жена със секцио да пищи и да се дере и да вика,а това го правеха тези които раждаха вагинално.Защо пък да се мъчат жените и да се напъват като има и по лесен и безболезен начин за раждане?Та не се плаши и не съжалявай,че ще раждаш със секцио,по-добрия вариант е,мен ако питаш!Важното е всичко да свърши добре,пожелавам ти  живо и здраво бебче,останалото са подробности!

  Аз около 2 месеца не можех да си седна на Д.....то, заради такова шиене.

Това пък защо

Ехееее, айде по-спокойно сега! Не знам само за какво се палиш толкова! Факт е, че има много изписани теми по въпроса, трябва само малко време и желание за четене
И на мен ми предстои същото, живот и здраве, освен и аз да пусна тема по твоята логика
По-спокойно!

При мен също започна нормално, но след дълго чакане и без да ми се увеличава разкритието с докторката решихме да ми напарвят секцио! Бях много изтощена и не помня ясно всичко, но основните неща ги помня.

Подготвиха ме за не повече от двайсет минути. Клизма ми бяха напарвили когато ме приеха, а катетъра ми го сложиха след като упойката вече беше започнала да действа. С упойката беше голям зор! Мисля че на втория или третия път стана чак, не можех да се сгъна достатъчно заради корема и силните контракции. Накрая сестрата ме сгъна. Дадоха ми някакво успокоително, което не подейства. През цялото време ми беше студено. Всичко приключи за около 40 минути! Усещах как ме пипат, но никаква болка. Упойката ме пусна напълно сутринта (секциото беше вечерта, около 10 часа). Много треперех (май това беше единствената странична реакция от упойката)!

Махнаха ми катетъра на сутринта. Раздвижиха ме около 10 часа след секциото - няма такава болка! Целия ден ме боля ужасно. Накрая помолих една от сестрите да ми даде някакво обезболяващо, та се родих. След това дни наред не можех да ставам и лягам както трябва. Седмици по-късно все още ме заболява когато стоя права повече време или аковървя повечко. Все пак се възстанових изключително бързо (в сравнение с други мои познати със секцио)!

Въпреки, че като цяло мина много леко (за секцио по спешност), за нищо на света не бих се подложила доброволно на това!!!

Явно зависи в коя болница раждаш.Защото аз също бях 2ч в реанимация,и на шестия час ме дигнаха да ставам .Иначе катетъра го махнаха на другата сутрин.
Всичко минава бързо.Успех!