отскоро започнах да надничам във форума...приятно ми е да се запознаем
Аз не искам да ви занимавам с историята си но наистина имам нужда от съвет и ще съм благодарна ако някой ми отговори...
Разделихме се преди няколко месеца, имаме си момченце на 2 г. Раздялата: просто един ден си тръгнах след едногодишно натякване че не бил подписвал договор да ни издържа и не бил банка. Той е чужденец и живеехме в неговата страна, а работа не можах да започна веднага след като родих, защото нямаше кой да ни помага с детето...но се справяхме, дори почивка на море можехме да си позволим...но фактът че не работех и плащаше само той, го тормозеше..., тормозеше и мен, и детето, и аз избрах перспективата да отглеждам сина си без татко, но и без всекиддневни скандали и обиди...решението ми да си тръгна беше прието едва ли не с ръкопляскания...явно това чакаше и самия той, но по лесно му беше аз да го реша.
Както и да е, върнах се в България, подхванах си живота отново и колкото и да ми е трудно и тъжно...справям се...
И тук идва въпросът ми към вас: Не мога да отрека че докато живеехме заедно беше добър баща, всеотдаен към сина си, помагал ми е и в грижите за него, когато можеше, защото му доставяше удоволствие, откакто се разделихме звъни често за да пита и "говори" с детето, макар че детето вече го е забравило предполагам, взема слушалката и слуша (той още не е проговорил добре, знае само няколко кратки думи). Проблемът е, че всеки път щом таткото се обади, започва да ме критикува, да ме пита добре ли го гледам, да ми дава наставления...незнам дали ще ме разберете но ужасно ме боли оттова! Та ние си тръгнахме заради него! Защото му излизахме скъпо и какво ли още не! Той не само че не изпитва вина, (няколко пъти ми каза че е трябвало да се раздлеим, че живота продължава!! ) но дори не се опитва да е деликатен...колкото и да ме мрази, може поне да е внимателен, все пак аз отглеждам детето сама..и се справям. всеки път като се обади и започва да ме наставлява, се разтрепервам от арогантния му тон и започваме да се караме и детето ни слуша.
Ето затова искам да ви питам: как е най-добре да постъпя спрямо детето ми: от една страна, сега е момента да започна да говоря на сина ми за баща му, за да не го забравя и да му помогна да осъзнае че гласа който му говори (на чужд език) по телефона е на неговия татко. Но от друга, ако той винаги ще се държи толкова надменно и нагло ми се иска да трясна телефона и да кажа край.
не ме разбирайте погрешно - нямам намерение да не дам свобода на контакта между детето ми и баща му! искам само да знам как е най-добре да стане това! казала съм му че е добре дошъл да идва да го вижда когато пожелае и така ще бъде (макар че отговорът му беше: ти си виновна че живееш толкова далече а аз нямам пари да идвам често). Но тези телефонни разговори - детето още не разбира, сега му давам слушалката, за да правим кеф на таткото ощо взето...има ли смисъл? според вас ще бъде ли добре спрямо детето ми, ако престана да отговарям на телефонните обаждания, а когато започне да разбира да му разкажа за татко му, че сме се разделили защото не сме се обичали повече, че това се случва понякога в живота и т.н. и нека той избира после иска ли да го вижда или не...и иска ли да ходи при него. Или всичко трябва да е постепенно...да започнем отсега...и да преглътна достойнството и чуствата си като продължа да изслушвам арогантния тон по телефона...заради детето ми...кое по-доброто според вас?
Извинете ме ако стана много дълго и объркано, благодаря че ме прочетохте