Бащата-дали ще се осъзнае някога?

 

mi_mila , не е необходимо само да си късметлия да откриеш подходящата блуза, квартира или мъж. Просто си отваряй очите, когато става въпрос за пореден избор в живота и трезво преценявай всички плюсове и минуси на ситуацията! Аз може би се изразих малко грубо, но постинга на lids_law напълно изразява моето мнение! Успех, както сега, така и за напред! 

И при нас не е имало период на осъзнаване. Мъжа ми много искаше дете и ме караше да спра противозачатъчните, докато аз не бях още готова за това. Остави ме да взема сама решението.А когато стана беше много щастлив.
Искрено се надявам нещата при теб да се оправят . Ние сме с теб

Изпуснали сме този период  Мъжът ми беше този, който настояваше да имаме дете.

Не целя да нагрубявам никого или да го карам да се чувства виновен, Всички правим лоши, и понякога глупави избори; но разликата между хората които вървят напред и тези, чиито живот не върви не е в липсата на грешки, а във възможността да погледнеш себе си самокритично и да се заобградиш със позитивни и проспериращи хора. Благодаря ти за откровеността, защото такива постове са много полезни за маните на момиченца и изключително образователни за татковците на момиченца.

Ох,ох ве4но неготовите "мъже"
Моят мъж беше уж много готов,но след като се роди нашия син се пообърка,но слава богу бързо се съвзе.
Но ако трябва да съм откровенна мисля,че в такива ситуации жената трябва да е по-категори4на и силна и да не се поддава на мъжките глезотии.

Здравей !!! С мен се получи нещо подобно. Аз съм на 27г, а бъдещия татко на 25г. Бременна съм в 6я месец, не беше планирано. Когато разбрахме и двамата бяхме шокирани, макар че до известна степен знаехме и двамата, че ще се случи този път.... но някакси явно е имало някаква малка надежда и у двамата, че няма да е този път. Но...се случи. Разбрахме март месец. Живеехме от 2.5г на семейни начала. Чудехме се дали да правим сватба или само да подпишем - и двамата не искахме бебето да се роди преди да сме станали съпруг и съпруга. Май месец подписахме пред кумувете ни и още 3ма приятели. Точно 5дни след като станахме семейство, аз разбрах, че той си има друга. Няма да разказвам подробности. След около 2седмици се премести да живее при нея. Нямам думи да ти кажа колко ми беше трудно да го приема и как се чувствам все още. Никога никой не е очаквал от него такова нещо. Аз не можех да направя аборт, защото вече бях напреднала. А пък и аз искам това бебе. Просто не мога да си обясня дали той не може да поема отговорност или се е уплашил от промяната в начина на живот. Каза ми, че искал още да живее и т.н. обичайните глупави извинения. От тогава минаха вече 3месеца и той продължава да ми твърди, че е объркан и му трябва време да реши какво да прави. През това време аз не мога да се успокоя, постоянно плача. Сама съм. Естествено това вреди на малката. Вчера бях на преглед и лекарката ми видя, че са се образували 2 кисти в плацентата. Сега ще трябва да изчакам понеделник, за да се обадя на друга докторка-специалист да ми запише час за преглед. Съжалявам, че си изливам мъката тук, но просто ми е адски тежко.... Искам да ти кажа, че ако наистина искаш дете и се чувстваш готова, ще се справиш. Да усещаш как мъничето расте вътре в теб е най-великото чувство. Жалко, че аз няма с кой да го споделя, но.... това е то съдбата.
Дано нещата при вас се оправят и таткото бъде до тебе !!! Пожелавам ти успех и леко бременеене 

Мъчно ми стана като прочетох какво си написала . Много е тежко да си сам, но със сигурност е още по-тежко, когато трябва да изживееш това, когато си бременна. Какво да коментирам за бащата, ти си знаеш по-добре, а и от това, че ще го оплюем надали ще се почувстваш по-силна или спокойна. Просто се опитай, винаги, когато се натъжиш или ядосаш, да помислиш, че сега не става въпрос само за теб, а и една малка душица разчита на теб. Споделяй тук, според мен винаги ще чуеш топли думи и, ако искаш, и съвет. Пожелавам ти всичко най-хубаво и знай, че, когато родиш, не ти, а бащата ще се почувства самотен. Защото може и да е с друга, но мисълта за детето му, винаги ще го следва. 

Благодаря ти за топлите думи  Наистина имам нужда да споделям, макар че ме е срам от това което ми се случва. А колкото за бебето - той казва, че винаги щял да се интересува от детето си и да прави всичко за него.  Незнам дали въобще ще искам да се докосва до детето ми. Мислела съм си, че когато поотрасне малко аз нямам да съм спокойна да я оставям на него за уикенда примерно. Само да сме живи и здрави пък надявам се всичко да си дойде на мястото 

mi mila, съжалявам много ми се спи и не прочетох всичко, кото са те посъветвали момичетата... Хубаво е наистина да вземеш таткото наистина с теб на преглед и да види на видеозон бебчето Друго, за което се сещам е за една книга"Аз съм бременна"-подробно е описано развитието на бебчо в корема седмица по седмица. Може да се пробвате да я четете заедно- така може и да се почувства съпричастен и да се осъзнае все пак...
И един въпрос над който да помислиш:"Само и единствено негово ли е мнението, че му е рано още...? Влияние оказват ли му външни фактори като семейство, приятели...
Изживей бременността си леко и спокойно, това са толкова красиви моменти! И не губи надежда-има достатъчно други мъже и винаги има други възможности!

elleee не виждам причина, поради която да се срамуваш... И мога и на теб да пожелая същото като на mi mila. Да изживееш бременността си леко и спокойно- това са толкова красиви моменти! И не губи надежда-има достатъчно други мъже и винаги има други възможности!

И на мен много ми харесва това мнение. Вземи се в ръце, имай самочувствие и се подготви да се грижиш за бебето - практически - кой ще ти помага, как ще се издържаш и т.н. Когато приятеят ти види, че нямаш намерение "да го връзваш", а да се справиш, ако трябва и сама, ще има съвсем друга и според мен много по-благоприятна перспектива, когато взима решението си. Ако той реши, че не иска да е с вас - прав му път. Не ти трябва такъв мъж, ако изобщо може да се нарече така...

Elleee, във всяко лошо нещо, което ни се случва се крие надежда за по-добро. Може да звучи не на място, дори абсурдно, но един ден може би ще осъзнаеш, че всичко това е било за добро. Мъжът, за когото си се омъжила, не си струва (правя си тези изводи от постъпките му, за които си написала) и според мен може само да се радваш, че си се отървала от него на този етап, а не по-късно, когато вече ще е много по-трудно и за теб, и за детето. Едно е мъжът да се чувства объркан и да се бори със съмненията си, а съвсем друго да те зарязва в най-сложния период от съвместния ви живот, за да тича при друга и да си "живее"! Разликата е огромна!!!
Вгледай се в себе си и мисли само за бебчето, което носиш - то има нужда от цялото ти внимание оше от вътреутробното си развитие. Бъди готова да се справяш сама, радостта от детето е толкова голяма, че дава сили на майката да се справи с всяко изпитание! Мисли си само хубави неща, за да всичко бъде наред и с душичката! 

mi mila, наистина много тежка ситуация  .
Аз не съм имала такъв проблем (благодаря ти Господи )
Децата ни са били желани и от двама ни.
Моля се да намериш сили да устоиш и да не се предаваш, радвам се много, че се бориш за детето си.
Не те съдя защото кой от нас не е правил грешки и грешни избори, но се моля да не се поддаваш на идеята да угодиш на таткото и да направиш аборт за да "разрешиш проблема".
Най добре би било да се осъзнае той и да те подкрепи и ти го желая, моля се да се развият нещата при вас добре и да дойде "осъзнаване", но (въпреки, че нямам право да те съветвам )съветвам те не убивай детето си - ще живееш с мисълта цял живот, а това е ужасно.

Yulichka, благодаря ти.  Наистина е по-добре за нас, чес е случва сега, а не на по-късен етап. Но проблема при мен е, че аз се обвързвам силно и след това боли много. Дори мога да кажа че го обичам още. А и не сме разделени официално - все още живея в неговия апартамент, а и нямаме развод. Той ми казва, че като се роди бебенцето ни щял да си вземе отпуск и да дойде да ми помага. Аз няма да имам нужда от него, защото мама ще ми помага в началото, но не мога да му забраня да си вижда детето. Като се замисля какво би се случило за в бъдеще и се обърквам адски много. Опитвам се да не го мисля толкова много, пък каквото стане.
Желая ти всичко хубаво и слънчев ден

Елллле, мила, не унивай! Разбира се, че си била привързана; разбира се ,че те боли. Убедена съм,че почти всяка от нас е преживяла тежка раздяла с партньор. И те убеждавам, че за всяка, ситуацията е тежка. Дори и привидно най-тривиалните раздели изглеждат за тези, които ги понасят като най-трагичните и най-тежките, а винаги може да бъде и по-лошо. Не си мисли, че си едва ли не по-слаба, понеже се привързваш повече. Мъката си е мъка - разбираемо е! Разбираемо е също така да чувстваш, че все още го обичаш. Такива емоции не изчезват с магическа пръчица!!
Но Shit happens, както се казва. Концентрирай се върху малкото човече, което очаква твоята любов и е жадно за нея!! То няма никаква вина за нищо, а с тези нерви можеш само да му навредиш. Тук сме толкова много мамчета, кои бременни, кои с деца, кои и двете - винаги ще намериш подкрепа. Питай, интересувай се, вглъби се в бременността си и твоята рожба. Ако искаш, пиши ми на лични за каквото и да е, каквито и притенения да имаш. Сигурна съм, че същото важи и за други момичета от форума. Излизай, споделяй с приятелки. Семейството ти също може да ти бъде невероятна подрепа в този момент, нищо че сме "вече големи". Понякога просто човек трябва да поиска и приеме малко помощ.