Еличка, то наистина личи че държиш на семейството, затова и аз пиша тук сред един куп задължения, които ще ме държат будна цяла нощ. Да ти кажа, всеки има нужда от малко терапия, та дори и най-здравия и емоционално стабилен човек. Може даже да се спори, че форумът е един вид такава, макар че без да искам да обидя никого, в бг в много случаи е по-добре да отидеш във форум вместо при някой 'компетентен" семеен психолог... но има и хора дето наистина са много в час със световните тенденции в kаунсалинг-а. Ще сложа контакта на няколко такива в София (с тази забежка, че тези хора нищо не ми плащат нито имам някаква изгода, освен че вярвам в семейните ценности).
Само да допълня, че тези стандарти наистина са много хубави, но дано само не са пожелания:
1. Да си напусне работата (ама той много си я обича)
2. Да ходим на семеен консултант (ох, не иска)
....
Да, всеки има право на избор, но не и на последиците от своя избор, така че ако иска да е с теб, трябва да направи каквото искаш, защото той е този който се е провинил, не ти... И също така не забравяй, че ти си законната съпруга която очаква неговото дете, другата е държанка, и както гледам той май го осъзнава, но дали е готов да действа е въпрос на желание...
Само да допълня, че тези стандарти наистина са много хубави, но дано само не са пожелания:
1. Да си напусне работата (ама той много си я обича)
2. Да ходим на семеен консултант (ох, не иска)
....
Да, всеки има право на избор, но не и на последиците от своя избор, така че ако иска да е с теб, трябва да направи каквото искаш, защото той е този който се е провинил, не ти... И също така не забравяй, че ти си законната съпруга която очаква неговото дете, другата е държанка, и както гледам той май го осъзнава, но дали е готов да действа е въпрос на желание...
.Дано имаш сила да се справиш с всичко и всичко да е наред с бебенцето ти.
Той все още е на положението, че е объркан (намразих я тази дума покрай него) - явно другата не го прави чак толкова щастлив колкото би му се искало. Защото снощи като му казах няколко пъти без колебание, че щом не може той да каже "край" го казвам аз, видях в лицето му страх. Страх, че след няколко месеца аз ще бъда истински щастлива, а той ще е разкъсван от угризения и вина. А ако се беше случило и с мене така, както с приятелката ти - да не съм бременна, въобще нямаше да се замисля и тормозя толкова време да оправя нещата. Събирам си парцалките и да ме няма. Но... за съжаление стана по трудния начин 
Много се радвам и наистина се успокоих. 
Утре спокойно ще мога да замина на море 
Ще шофирам сама до Гърция 
, но не мисля, че е проблем това 
Стискайте палци да е ОК всичко 
! Ако ти се говори с някой не се притеснявай да ми пишеш на лични! Понякога е по-лесно да споделиш с непознат (говоря от личен опит в подобна ситуация с разликата, че не бях бременна) 
Ако имаш нужда от каквото и да било,пиши! 
