Може да ме наречете кариеристка, но като си помисля за второ дете и свързаното с него седене вкъщи, обикаляне по градинките и отделяне от останалия свят и хора, направо настръхвам. Дори си мисля, че ще ходя до последно на работа, а после ще бачкам на компа вкъщи. От опита ми с първото, мисля, че това е напълно възможно.
- Публикувана: 21 юли 2008, 23:28 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2008, 17:31 ч.
за жените, майчинството и онова отвън
...
В тази насока, нямам никаква промяна от преди да бъда майка и след. Колкото съм се интересувала по-рано , толкова и сега.
И никога смяната на памперси не е била основна тема на разговорите ми, дори, когато това беше основното ми занимание.
В тази насока, нямам никаква промяна от преди да бъда майка и след. Колкото съм се интересувала по-рано , толкова и сега.
И никога смяната на памперси не е била основна тема на разговорите ми, дори, когато това беше основното ми занимание.
И аз така. Съчетавам двата свята в едно. Просто грижите за децата са част от живота ми, но голяма промяна в живота ми няма.
Не, не съм се откъсвала от света около мен. През цялото време следях политиката и икономиката, защото ми е интересна. Но напоследък умишлено се изолирам доколкото е възможно, не защото не ми е интересно, а защото ме натоварва. Хвърлям по едно ухо, колкото да не е без нищо.
Всъщност, през цялото време на майчинството се занимавам с някаква интелектуална дейност, защото така ми е приятно и полезно.
Всъщност, през цялото време на майчинството се занимавам с някаква интелектуална дейност, защото така ми е приятно и полезно.
Вече четвърта година съм си у дома и гледам деца.Свикнах с това приятно ежедневие и дори ми е трудно да си представя,че все някога трябва да се върна на работа.Но не съм спряла да се интересувам от това,какво става около мен.Телевизия гледам чат-пат,най-много вечер след като заспят децата.Във форума влизам редовно,обичам си разговорите с вас. 
Не се чувствам откъсната от света,напротив,част от този свят съм.И на митинг за сваляне на правителството бих отишла,и да ритам задници също...Иначе не съм нито от левите,нито от десните,от тези,дето искат да живеят нормално съм.И да,от щастливите съм,поне така се чувствам,откакто си намерих половинката.
Не се чувствам откъсната от света,напротив,част от този свят съм.И на митинг за сваляне на правителството бих отишла,и да ритам задници също...Иначе не съм нито от левите,нито от десните,от тези,дето искат да живеят нормално съм.И да,от щастливите съм,поне така се чувствам,откакто си намерих половинката. RadostinaHZ , не определям майчинството като период на затъпяване. И всъщност между социална ангажираност и интелектуални занимания няма знак за равенство. Човек може да пише, да рисува и пак да е много извън случващото се.
Не разбирам как стигна до извода, че според мен майчинството е затъпяване. Предполагам, че не съм се изразила точно. Ако си обръщала внимание на предишни мои постове по други теми застъпвам идеята, че майчинството е много важна интелектуална дейност и от интелектуалните качества и образованост (включително начин на изразяване и т.н.) на майката до голяма степен зависи как ще се развива детето интелектуално. В сегашната тема под интелектуални занимания имам предвид тези, които засягат предимно моята личност и обогатяване и не са свързани пряко с възпитанието и обучението на децата. Все пак на едно дете не мога да му говоря за политика, икономика или например, за двигатели с вътрешно горене или за някоя книга. Разбирам какво имаш предвид. Всеки определя коя дейност в каква категория да сложи.
Майчинството ме беше обзело напълно до към шестия месец на беб. След това отново започнах да забелязвам света около мен 
започнах да чета вестници, да гледам телевизия и т.н. След като започнах работа обаче отново прекратих тези занимания.. интересува ме кариерата ми, и детето. Абсолютно аполитична и социално НЕ-ангажирана съм.. не ме интересува политическата обстановка и инфлацията.. интересува ме мога ли да си позволя това, което искам да имам.. ако не, работя по-усилено с цел да си увелича средствата и да мога да си позволя настоящите "цени".. Такава е нагласата ми - не съм свикнала да търся помощ, а да се справям сама. Не бих загубила един час време, което мога да прекарам с детето ми, за да отида да гласувам например... дано има по-малко "граждани" като мен И, да, щастлива съм в този нов мой свят, ако това има връзка с интереса към политиката изобщо 
започнах да чета вестници, да гледам телевизия и т.н. След като започнах работа обаче отново прекратих тези занимания.. интересува ме кариерата ми, и детето. Абсолютно аполитична и социално НЕ-ангажирана съм.. не ме интересува политическата обстановка и инфлацията.. интересува ме мога ли да си позволя това, което искам да имам.. ако не, работя по-усилено с цел да си увелича средствата и да мога да си позволя настоящите "цени".. Такава е нагласата ми - не съм свикнала да търся помощ, а да се справям сама. Не бих загубила един час време, което мога да прекарам с детето ми, за да отида да гласувам например... дано има по-малко "граждани" като мен И, да, щастлива съм в този нов мой свят, ако това има връзка с интереса към политиката изобщо 
Така ти завидях. Мечтая си за това да живея в собствен затворен свят.Звучи толкова хубаво и спокойно...
Все между двата свята живеех .Исках да се върна на работа , защото се изнервих от нямането на пари , от тоталната изолация от света и когато го направих се почувствах на мястото си ... и щастлива .Сега всяка вечер отделям по няколко часа , за да прекарам с детето си и се наслаждавам истински и пълноценно на тази близост .
Има значение че работя в прекрасен колектив и държа на колегите си .
А да да не забравя - винаги съм била аполитична .
Кой знае колко политически ангажирана никога не съм била, но винаги съм искала да бъда информирана.
Нямаше на кого да разчитам да ми гледа детето и затова четях днешната преса след няколко дни...
Друг е въпросът, че майчинството ми продължи почти три пълни години и накрая вече полудях от липса на контакти и ангажименти.
Сега си давам сметка, че има различни периоди в живота. Нищо не съм загубила, от това, че съм се посветила на дъщеря си.
Но този път, живот и здраве, не смятам да стоя 3 години вкъщи...
Нямаше на кого да разчитам да ми гледа детето и затова четях днешната преса след няколко дни...
Друг е въпросът, че майчинството ми продължи почти три пълни години и накрая вече полудях от липса на контакти и ангажименти.
Сега си давам сметка, че има различни периоди в живота. Нищо не съм загубила, от това, че съм се посветила на дъщеря си.
Но този път, живот и здраве, не смятам да стоя 3 години вкъщи...
И през двете ми майчинства се чувствам откъсната.С щерката бях за по-кратко време вкъщи.Толкова нямах търпение да се върна на работауче на година и нещо я дадох на ясла.Но тогава имаше места по градини и ясли 
Сега пък не мога да дам дребния-няма място.И седя си вкъщи и се чувствам все по-изолирана.Даже се наложи да напусна и работа-няма кой да го гледа и се чувствам все по-зле.Вече три пълни години съм вкъщи, а не се знае докога..
С външния свят ме свързват новини и интернет.
Сега пък не мога да дам дребния-няма място.И седя си вкъщи и се чувствам все по-изолирана.Даже се наложи да напусна и работа-няма кой да го гледа и се чувствам все по-зле.Вече три пълни години съм вкъщи, а не се знае докога..С външния свят ме свързват новини и интернет.
Препоръчани теми