Публикувана: 25 юли 2008, 17:00 ч.
Последно мнение: 28 юли 2008, 12:37 ч.

Помогнете със съвет!

1 956
23
1

# 15 26 юли 2008, 08:59 ч.

Мнения: 482

Може би очакването, че ако някой те обича ,ще прави определени неща и няма да прави други, е това, което най-много пречи на приятелката ти.Аз съм разбрала, че ако се тръшкаш за това какво и защо някой бил направил, само си вредиш.Хората са различни, правят различни неща, някои доста тъпи, макар и не от лоши чуства.
Ако приятелката ти смята, че може да приеме особеностите му, че достойнствата му са повече, да си свирка.Да реши в себе си, че някакви негови комплекси го карат да се държи така и да не му забелязва.Ако пък вече не може да търпи....

# 16 26 юли 2008, 09:06 ч.

Мнения: 984

Моя съвет е да прати детето при баби, ако има, за известно време или да го запише на ясла. Тогава нещата ще се променят, няма да превъзпита мъжа си, но няма да се впечатлява толкова много.

# 17 26 юли 2008, 09:11 ч.

Мисля, че е много трудно да се даде съвет. Нещата зависят много от неговия и нейния характер и ред други обстоятелства. Знам само,
че ако тя сега се примири с това след двадесет години ще се "събуди" с пораснали деца но без никакъв авторитет пред тях,
защото те ще знаят, че татко е по-умния, че нещата зависят от татко, а мама е тази която готви. Май повечето мъже в началото на
съвместния живот се опитват да моделират жена си, но при мен не се получи. Сигурно две години а и повече имахме страхотни скандали и кавги. Не отстъпих и не се примирих с това да бъда подценявана: исках и си извоювах, можех и го доказах.
За съжаление все още има мъже, които си мислят, че жената е създадена за тяхно удобство.

# 18 26 юли 2008, 09:37 ч.

Мнения: 624

Съветите, които са ти дали момичетата преди мен са доста трезви.
Общо взето това, което мога да добавя е, че вероятно бащата се чувства пренебрегнат, тъй като вниманието на жената е насочено изцяло върху детето. Доста от мъжете в тези моменти показват егоизъм и им се изострят негативните черти в характера им. Може би приятелката ти трябва да му обясни, че това дете е колкото нейно, толкова и негово, че трябва и двамата да се грижат и да го възпитават. След това вероятно ще получи репликата, че той вади парите и си е заслужил поне малко почивка, но е добре да му се обясни, че обич и внимание не може да се замени. Личният пример на бащата е от голямо значение. Бих й препоръчала целият този разговор да мине в един спокоен и топъл тон от сорта на колко много й липсва неговата подкрепа в отглеждането на детето, как иска повече време да са тримата, да вършат повече неща заедно и т.н. Просто да накара мъжът си да чувства, че тя има нужда от него. Но за всичко това се изисква голямо спокойствие и силни нерви. Предполагам, че резултатът няма да закъснее.
Но каквото и да реши, се надявам, че ще успеят да преодолеят тази криза.

# 19 27 юли 2008, 17:24 ч.

Мнения: 1 111

Цитат на: Passiflora в сб, 26 юли 2008, 09:37

Просто да накара мъжът си да чувства, че тя има нужда от него. Но за всичко това се изисква голямо спокойствие и силни нерви.

абе и аз това се стремя да накарам моя съпруг да чувства,че дори и в прав текст си му го казвам,направо...и някак си все оставам неразбрана Cry

....а и лошото е,че и нерви вече нямам,пък да не говорим за "силни"
При нас конфликта прераства най-вече в "мерене" - кой е по-изморен от другия, кой повече е работил, кой по - малко е почивал....
незнам защо,но май в повечето семейства се достига до един такъв момент на неразбиране от страна на другия,изнервеност и неудовлетвореност от живота.Склонна съм да отдам това на еднообразното ежедневие,на постоянните ангажименти с детето и с липсата на лично време. Затова смятам,че мъжат също трябва активно да участва в процеса на отглеждане и обгрижване на детето,че дори и в домакинството...но за съжаление малко мъже го правят

а иначе ако някой знае как да не се тормозиш за разни неща,които могат да те доведат до нервна криза, и да си затвориш очите за тях - нека каже...Спешно се нуждая и аз от такава рецепта!

Последна редакция: нд, 27 юли 2008, 17:32 от tuly

# 20 27 юли 2008, 22:16 ч.

Мнения: 624

Цитат на: tuly в нд, 27 юли 2008, 17:24

При нас конфликта прераства най-вече в "мерене" - кой е по-изморен от другия, кой повече е работил, кой по - малко е почивал....

Там ти е грешката, че представяш всичко като задължение, накарай го да приема нещата като удоволствие. Знам, че е много трудно и изисква голямо въображение, но е постижимо. Примерно можеш да му кажеш нещо от сорта:"Колко хубаво си изкарваме когато сме заедно и детето как се забавлява, така не съм го виждала!" и т.н. Не показвай, че изпитваш досада от някаква дейност, щом на теб не ти е приятно да я свършиш, как очакваш той да се навие.

# 21 28 юли 2008, 11:38 ч.

Здравейте,аз съм тази, за която става въпрос.Cherish ме убеди че е най-добре аз самата да пиша и да чета мненията ви. Благодаря ви много!!! bouquet

Страхотно сте!!! bouquet

И всички сте прави!
Пробвам всякакви начини.Опитвам се винаги да му влизам положението и когато е изморен да не го товаря с нищо(той наистина работи много често по 12ч на ден), аз върша цялата домакинска работа, той само си подрежда дрехите и пазарува, но това е защото той така иска.Но не мога да приема вечер като се върне от работа да заяви че е много изморен,м да се чтръшне пред телевизора и да ни прати с бебка в друга стая и така докато стане време тя да си ляга.Е, разбира се викам го за къпането... Понякога сам иска да си поиграе с нея, но много бързо му омръзва... Въобще поведението му и цялостното му отношение към мен се определят от настроението му - това ме побъква!!!

# 22 28 юли 2008, 11:53 ч.

Мнения: 45

Цитат на: Cherish в пт, 25 юли 2008, 17:00

Здравейте!

Съпругът й открай време е малко особняк и трудно може да му се угоди, но напоследък нещата се влошават.

че не може и не иска да се раздели с него, защото го обича.

А тя все повече се загубва в този омагъосан кръг... Преди беше весела, усмихната, може би не му и обръщаше толкова голямо внимание, защото постоянно беше обградена от други хора,

Цитат на: Cherish в пт, 25 юли 2008, 23:26

Да, мисля че открай време си е такъв- на моменти се държи много добре, на моменти ужасно, имало е цели месеци, в които не ми е споделяла нищо лошо, а има моменти, в които плаче почти всеки ден и така може да откара месец-два... Мисля че в началото тя се е надявала, че той ще надрасне тези неща,а и той на моменти уж разбира, че я наранява и уж започва да се държи добре и това е много подмамващо... и всъщност преди тези моменти като чели бяха повече, а сега като чели все по-малко го интересува как се чувства тя... - просто не мога да разбера как един човек ще твърди, че обича някого и в същото време ще си позволява такова отношение... Тя с това не може да се примири и вече почти перманентно се чувства недобре, дори и когато той се държи нормално

Milla, сигурна ли си в това, че го обичаш? Не, не отговаряй публично, а на себе си. Обич ли е "това", което изпитваш наистина, или по-скоро някаква зависимост (например финансова) или навик, под мотото: семейство, общ покрив, дете и т.н.

От малкото прочетено и описанието на мъжът ти и отношенията ви, не мога да повярвам, че става въпрос за любов. Просто според мен вниманието ти е било отвлечено преди от проблематичният му характер, била си може би по-млада и неориентирана в това какъв мъж точно искаш до теб, с какво отношение и държание към теб и детето. Сега, с годините, с опита, осъзнаваш все повече и повече, че това не е този мъж. Опитваш се обаче да "спасиш" каквото няма за спасение, в самонавивания, че го обичаш. Според мен, излишно. Нещата не само няма да се оправят, а ще се задълбочат. Рано или късно ще настъпи момента, в който ще трябва да вземеш решения, от които явно в момента те е страх. Помисли защо те е страх! Hug

За това се присъединявам към съвета на Liska! И да, наистина, каква зодия е? Кози рог? newsm78

# 23 28 юли 2008, 12:37 ч.

Зодия близнаци е. И наистина като че ли двама напълно различни човека живеят в едно тяло. На моменти е мил, нежен, зачитащ, тогава почти за всичко мога да се разбера с него, а в други моменти е просто ужас...
Ами, мисля си че наистина го обичам - има една приказка " да обичаш заради и да обичаш въпреки", е аз май го обичам въпреки. А и преди бях голяма идеалистка - изобщо не съм си задавала въпроса какъв мъж искам до мен, а по-скоро разсъждавах така - "след като обичам този човек, значи искам да съм с него и си мислех че с течение на времето ще нещата ще улегнат, той ще порасне и така...а и разни близки хора, които са били свидетели на някои неща все казваха "като нямате дете, няма за какво да мислите и за това се карате", сега разбирам колко тъпо е било това,въпреки че познавам хора, които осъзнаха че наистина се обичат и започнаха да се уважават повече точно след като им се роди дете... Незнам защо при нас не се получи...?!!!

Препоръчани теми

Мъж с две лица...да се боря ли?

За мъжете и полите на майките им...

Каква е подходящата жена за един 38-42 годишен мъж?

Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Причина:

Причина: