Еднакво ли се обиЧат децата?

Обичам децата си различно .
Първото ми дете се роди много красиво русо момиченце със сини очи идеално, много добро дете, желано, на мама убавицата   , на тати любимката. Съвсем ми беше лесно не само да я обичам, а и да съм влюбена в нея.
Втората се роди черна маймунка, дори тати се уплаши, а контраста със сестра и беше доста очеваден  . Постоянно чувах реплики като виж колко са различни, голямата е толкова красива...или когато поотрасна малката"голямата ти е много добричка, а малкото е дяволче..." .
Чувствах я като "грозното патенце" и се привърза сърцето ми към тази мургава непослушка.
Те са различни, едната (сега на 8 години)е на мама помощницата, послушната, красивата, добричката и е много чувствителна, постоянно има нужда от одобрението ми и да показвам любовта си явно, да я гушкам, да  я хваля, а другата (на 4годинки) е дивака в къщи, беладжийката, но израстна уверена и самостоятелна, хич не показва да има нужда от чуждото одобрение за да се чувства добре.
Има много родители, които обичат едното дете повече от другото (имат си любимци )някои не си признават, други не се замислят, а трети се чувстват виновни.
Имало ги е винаги и в библейски времена още са описани подобни случки и колко са крушителни за отношенията в семейството (Йосиф с шарената си дрешка).
Според мен трябва да се внимава защото дори ако ги обичаш еднакво те може да са различно чувствителни и едното дете винаги ще се чувства пренебрегнат
Аз съм по голямото дете и винаги съм мислела, че мама обича повече сестра ми, която беше много добричка за разлика от мен .
Сега си давам сметка, че може би не е било така, но много години съм се чувствала гадно и днес се старая любовта ми да отговаря на нуждата на децата ми.
Според мен любовта трябва да бъде изобилна и по добре е да е много и различна от колкото малко но по равно.
За тези, които се тревожат дали ще обичат второто дете като първото имам съвет: направете като мен за да не се тормозя кое от децата си обичам повече, решихме да ги направим 3, та сега очакваме новото попълнение и се моля да отговоря на нуждите им и любовта ми към дребчовците да бъде изобилна .

Когато бях бременна с малкия си син имах подобни тревоги и ги споделих с майка си. Тя искрено се разсмя и ми каза като родя, ако имам нужда от отговори, да я питам пак. Е, нямах нужда


Съгласна съм с това, аз "усещам" така по-големия си син, чета мислите му, усещам чувствата му(особено неприятните), предвиждам реакциите и някак все едно съм вътре в него. Той е аз и аз съм той. Не мога да го обясня по разбираемо... дано ме разбирате. Малкия пък е огнено човече, всичко при него е експлозивно и изненадващо, изумително за мен...обожавам го просто! Моите са на 11 и 6 г.
И накрая изводът при мен е този: Децата си обичам еднакво силно, но все пак и различно по някакъв начин...

Обичам еднакво силно и двете си деца. Докато бях бременна все си мислех, че не е възможно да обичам друг човек колкото Алекс. В момента, в който видях бебчо разбрах, че го обичам повече от всичко на света, тоест колкото Алекс . Сега обръщам повече внимание на бебчето, защото има повече нужда от мен, но изпитвам вина към по-голямото ми момченце и гледам да му отделям всяка една свободна секунда.

Интересна тема.
Аз имам едно дете, не мога да говоря за себе си.
Все пак, имам наблюдения.
Мисля, че има родители, които поне с поведението си показват предпочитанието си към едно от децата си.
Освен това, от възрастни вече хора съм чувала, че са страдали от различно отношение в семейството си.Майка ми и до днес си мисли, че е по-малко обичаната, има по-малък брат.


Ето това ми звучи логично.

Така мисля и аз.

Обичам ги еднакво силно и двете,разбира се!Те са моите слънчица,моят живот!

Въпреки, че животът ме раздели с първородния ми син, аз обичам еднакво децата си. Сърцето ми е разделено по равно- обичам дъщеря си безумно много, вманиачаващо дори, но също толкова обичам спомена за сина си...

И тримата обичам безкрайно много и еднакво силно 
Съпругът ми също 

И никога не сме се съмнявали, че ще бъде така...
Сърцето ми като че ли стана по-голямо - така, че да побере огромно количество обич за всеки 

Вниманието и грижите на моменти са повече към единия или другия, т.е. към този, който има по-голяма нужда (зависи и от възрастта, и от ситуацията), но това не означава, че имам предпочитания или обичам някое човече по-силно от другото...

Прекарвам(е) лично време поотделно с всяко едно от децата (според мен всяко дете има нужда от такова), всяко едно от тях се чувства много, много специално и обичано...

Обичаме да четем заедно приказката Guess How Much I Love You (една майка зайка "спори" със своето малко зайче кой-кой обича повече) - особено, когато започват да ни надцакват  - > аз им казвам, че ги обичам от земята до небето и обратно, а те - че ме обичат от земята до небето и обратно до дъното на морето та дори и 10 пъти  (в такъв стил е и приказката, за която писах по-горе)...

Имам две дечица и ги обичам еднакво силно.Аз също съм чувала подобен коментар от една моя бременна позната,замисляше се дали ще обича второто си детенце.Честно казано ,на мен такива мисли не са ми минавали през главата.

Е, аз пък ще кажа че не обичам еднакво двете си деца, но не в този смисъл на по-малко. Просто те са много различни, каката е дива и ми е най-мила (защото ми напомня на мен като малка), а бебчето е такава сладка хапка че ми идва да я изям. Обичам ги до полуда и двете, не мога да кажа че предпочитам едната пред другата, но не ги обичам по еднакъв начин.
А това което срещаме за съжаление е много тъжно, когато родителите отявлено отдават предпочитание на някое от децата си за сметка на друго.

Обичам еднакво и двете си деца. Не мога да си представя, че има хора, които делят децата си. Каквото получава едното, това и другото.

Да, но това не пречи в един момент при 2 еднакви играчки едната да изглежда по-червена от другата червена. Върви, че се оправяй къде я намират тази разлика.

Тук вече зависи на какво си ги научил

Абсолютно еднаква ми е обичта и към двете....

Обичта ми е еднаква-силна и безрезервна