Имате ли приятели?

# 60 8 авг. 2008, 17:05 ч.

Мнения: 265

"Добрият приятел ще те измъкне от затвора -ако трябва , а истинският ще стой до теб и ще шепне -оплескахме я "

Добри -нямам , истински -само 1 приятелка от 20 г. Приятелски семейства - много е сложно ..... тая пуста завист ,интриги , хора без работа , избиване не комплекси .......с течение на годините всички се разпиляха нанякъде , напоследък приятелски семейства са ни семействата на колегите ни -мой те и на мъжът ми . Но , пък някой по горе беше казал ,че така разбираш навреме кой са "приятелите ти "и се отърваваш навреме Simple Smile

Жалко е , но това е самата истина .

# 61 8 авг. 2008, 17:19 ч.

София
Мнения: 3 880

имам все по-малко приятели. с течение на времето всички те вдигат телефона само, за да започнат с изречението "ще ми свършиш ли една услуга" или "можеш ли да ми дадеш пари на заем", но никога, за да те попитат "как си"...

имам един приятел, голям приятел, който ме познава от времето, когато бях 14 годишна. и до днес това е най-близкият ми приятел. достатъчен ми е Heart Eyes

имам много познати, за майтап, за купон, но всички тези "приятели", за които "приятелството е начина, по който имат полза от теб и до колко могат да те използват"...от тях ми се повдига и отиват към графата игнор...

добре ни е с мъжа ми, това е моят човек, във всяко едно отношение. останалото около нас е полезни бизнес връзки, забавни хора за купон и лаф и завист, много завист...

# 62 8 авг. 2008, 17:26 ч.

софия
Мнения: 2 140

Приятелите ни се броят на пръсти!И за съжаление кръгът от такива все повече се стеснява!

# 63 8 авг. 2008, 17:55 ч.

Мнения: 5 710

Имаме достатъчно приятели, да. Аз харесвам естествените неща и не драматизирам , ако в някой период се чувствам по-самотна, от друг. Използвам времето, за да си почина. После по естествен начин се намират хора според ситуации, места.
Не вдигам високите летви на 'истинското приятелство" пред всеки, който познавам. Имам много верни приятели, благодарна съм на Бог, че са винаги зад мен, повече ако дойдат са добре дошли, но не са ми цел. Много често ни е приятно с хора, заради място и ситуация, след което ни разделя живота. Нормални неща.

# 64 8 юли 2009, 18:14 ч.

Мнения: 0

Толкова разочарована се чувствам от хора, които мислех за близки, за добри, за приятели верни. Не, не съм съгласна в днешно време няма приятели. Всеки гледа интересите си, облагите, които може да извлече от другия в даден момент в който има нужда и когато този човек вече изведнъж ти е непотребен те ритват един път отзад и ти си остани наранен и тъжен. Проблемът при мен е обаче, че не мога да се науча да не се привързвам към приятелка с която съм имала дълбока привързаност и силно приятелство спореед мен допреди седмица, но явно не и според нея никога.Когато и да е поискала нещо от мен, което съм могла да направя е било винаги направено, но явно това е било важно за нея, в онзи даден момент, но не и аз. Не мога да си обясня как е възможно да има толкова силно лицемерни хора. В един момент, да ти се радват, и да ти се правят на приятели, а в следващия вече не си нищо за тях и без никаква причина ти казват не искам да те виждам.

# 65 8 юли 2009, 20:31 ч.

Мнения: 1 507

Имаме приятели, да.
А напоследък изключително много ме радва фактът, че възобнових контакти с близки на сърцето ми хора, които бяха прекъснати за дълго. Оказа се, че един разговор и търпение вършат повече работа, отколкото сама съм си представяла някога.
Приятелството е капризна работа. Има хора, при които е подобно на любовта - виждате се, познавате се, родни души ли сте, химия ли има... и аз незнам какво, но се случва и усеща. Има и друг вариант, когато трябват бая усилия. Ама си струва де bowuu

Причина:

Причина: