Мен мнението на хората никога не ме интересувало и не е било причина да направя или да не направя нещо. По въпроса, мога да споделя собствения си опит и наблюдения върху подобни връзки на мои познати. Няма нищо лошо да се обвържеш за разведен човек, бил той и с деца. Може просто той да е ТВОЯ човек. Аз направих точно това и с точно същото убеждение. Положението при нас е почти същото, има разлика с възрастта на автора/авторката. Така и не разбрах кой пита. Мъжът ми има двама сина от първия си брак, момчетата са големи (в смисъл не са малки деца), живеят при баба си и дядо си, не при нас. Майка им не се интересува от тях, той е поел грижата. Аз нямам деца, общи също нямаме. Колкото и да мислех, че това положение няма никакво значение, защото го обичам и той мен, с времето се появиха някои проблеми. Най-големият е, че се оказа, че на него му е писнало от деца и не желае да има повече. Отначало беше съгласен, макар и неохотно, после размисли и се отказа. Аз - така 
! Причината - освен, че вече просто не му се занимава, няма и как да храни още едно, при наличието на двамата юнаци. По-дребни, но не маловажни проблеми са, че финасите са съобразени с децата, не си позволяваме много неща, защото има още двама човека, които трябва да ядат, да се обличат, да учат..... Времето ни не е изцяло наше, защото трябва да се ходи да се контролират децата, жилището ни не е наше, а е общо, и ако те пожелаят да живеят в него - няма как, трябва да се примиря. В наше отсъствие (отсъствали сме няколко пъти за по няколко дена) големият е идвал вкъщи и намирахме къщата във фасон кочина. Няма как, хващам се и чистя. Ние няма да отидем на почивка, защото децата ще ходят. Няма пари за всички и за всичко. Трябва да изтърпя лошото настроение на мъжа си, по повод това, че единия син е получил двойка, че е мързел, че го е излъгал нещо, че другият пък се почерпил и вдигнал квартала на главата си, че се държал лошо с баба си и дядо си, че търсят баща си само за пари....... Много са нещата, които на първо време не пречат, когато човек е заслепен от любов. Но после ти се налага да живееш с тях, да се съобразяваш, да се стискаш, да делиш мъжа си, налага ти се да живееш живот, който не е точно твоя, не е това, което искаш да бъде. Вярно е, че като съм предприела тази стъпка, съм знаела и за децата и за всичко, но наистина не бях подготвена за последствията и много неща не бях предвидила. Мъжът ми е добър човек, свестен, отговорен, лично от него нямам никакви оплаквания. Въпросът е, че наистина животът ми не е такъв, какъвто си представях, че ще бъде и мъжа ми не е само мой. Втори път не бих направила обаче подобна грешка, защото, въпреки всичко, след две години и нещо съжителство, отчитам това като грешка. Поне при мен е така, при други хора може да е другояче. Не бих посъветвала младо, хубаво момиче с перспективи и възможности във всяко отношение, да се омъжва за човек с деца. За мен това е огромна грешка за момичето, не за мъжа, той би бил съвършено ОК! Трябва много добре да се обмислят много неща и да си даде сметка колко може да понесе и колко може да жертва тя в името на чужди деца. Не мисля, че това ще е добра стъпка. Но всеки си има глава на раменете, да си преценява. Никого не осъждам, споделих опита си. А за чуждото мнение, пак казвам - не ми дреме, ама въобще. Макар че............... трябваше да послушам един човек, ама........
Ей това ще го покажа на бившия да го прочете. Казвам му аз , че никоя жена не може чужди деца да обича. Ама той влюбения Ромео си мисли, че го обичат и той храни две деца / това много грозно си го написала/.Мъж може да обича чужди деца, но жена не. а пък и ако първото дете често не е планувано и е случайно,то второто със сигурност е планувано и правено съзнателно и с любов.Моят нов мъж обича децата ми, но да се виждат с новата жена на баща си не...Пък и днес е една утре друга..
! Причината - освен, че вече просто не му се занимава, няма и как да храни още едно, при наличието на двамата юнаци. По-дребни, но не маловажни проблеми са, че финасите са съобразени с децата, не си позволяваме много неща, защото има още двама човека, които трябва да ядат, да се обличат, да учат..... Времето ни не е изцяло наше, защото трябва да се ходи да се контролират децата, жилището ни не е наше, а е общо, и ако те пожелаят да живеят в него - няма как, трябва да се примиря. В наше отсъствие (отсъствали сме няколко пъти за по няколко дена) големият е идвал вкъщи и намирахме къщата във фасон кочина. Няма как, хващам се и чистя. Ние няма да отидем на почивка, защото децата ще ходят. Няма пари за всички и за всичко. Трябва да изтърпя лошото настроение на мъжа си, по повод това, че единия син е получил двойка, че е мързел, че го е излъгал нещо, че другият пък се почерпил и вдигнал квартала на главата си, че се държал лошо с баба си и дядо си, че търсят баща си само за пари....... Много са нещата, които на първо време не пречат, когато човек е заслепен от любов. Но после ти се налага да живееш с тях, да се съобразяваш, да се стискаш, да делиш мъжа си, налага ти се да живееш живот, който не е точно твоя, не е това, което искаш да бъде. Вярно е, че като съм предприела тази стъпка, съм знаела и за децата и за всичко, но наистина не бях подготвена за последствията и много неща не бях предвидила. Мъжът ми е добър човек, свестен, отговорен, лично от него нямам никакви оплаквания. Въпросът е, че наистина животът ми не е такъв, какъвто си представях, че ще бъде и мъжа ми не е само мой. Втори път не бих направила обаче подобна грешка, защото, въпреки всичко, след две години и нещо съжителство, отчитам това като грешка. Поне при мен е така, при други хора може да е другояче. Не бих посъветвала младо, хубаво момиче с перспективи и възможности във всяко отношение, да се омъжва за човек с деца. За мен това е огромна грешка за момичето, не за мъжа, той би бил съвършено ОК! Трябва много добре да се обмислят много неща и да си даде сметка колко може да понесе и колко може да жертва тя в името на чужди деца. Не мисля, че това ще е добра стъпка. Но всеки си има глава на раменете, да си преценява. Никого не осъждам, споделих опита си. А за чуждото мнение, пак казвам - не ми дреме, ама въобще. Макар че............... трябваше да послушам един човек, ама........Ей това ще го покажа на бившия да го прочете. Казвам му аз , че никоя жена не може чужди деца да обича. Ама той влюбения Ромео си мисли, че го обичат и той храни две деца / това много грозно си го написала/.Мъж може да обича чужди деца, но жена не. а пък и ако първото дете често не е планувано и е случайно,то второто със сигурност е планувано и правено съзнателно и с любов.Моят нов мъж обича децата ми, но да се виждат с новата жена на баща си не...Пък и днес е една утре друга..
А това, че мъж може да обича чужди деца........може и да може някой, но това са изключения. Мъжете много по-трудно приемат нечие дете, отколкото жените и затова много повече жени се обвързнат с разведени мъже с деца, отколкото обратното. Моят никога не би приел чуждо. И той не може точно да обясни защо. Преди да ме срещне е опитвал да живее с разведена жена с дете, но казва, че не не е успял да се справи. Аз приех неговите и самите момчета никога не са ми били проблем. Проблемът ми дойде от това, че не бях подготвена за лишенията и ограниченията от всякакъв характер които се налага да понасяме заради децата. И пак заради това не можем да си позволим да имаме общо дете на този етап, а аз нямам време. Затова посъветвах девойката, която пусна темата (предполагам, че е девойка) просто да помисли над тези неща. Нито съм казвала, че разведените хора са втора категория, нито че със започването на нова връзка и ли встъпването в нов брак родителите трябва да изоставят грижата за децата си, това е абсурд! Съвестта ми е чиста. Никое от децата не е ощетено заради мен по никакъв начин. Нито откъм внимание, нито откъм финанси, нито от нищо. И, честно казано, не мога да разбера критиката ти........ 
Всяка седмица от петък до понеделник е при нас, като ходим на почивка е винаги с нас. Семейството ми приема всичко това - те винаги за всичко са ме подкрепяли (макар че отначало се опитваха да ме "вразумят" 
)) Живеем заедно вече почти две години и се разбираме прекрасно. За брак сме говорили, той не иска втори такъв - аз го обичм и уважавам това негово желание(макар че понякога много ми се иска да се оженим...) Относно децата сме на едно мнение - и двамата нямаме търпение да си имаме такива, а и баткото вече си е дал поръчка за братче 
С детето се разбираме чудесно, даже често прекарваме повече време двамата , когато таткото работи. Дано с времето нещата да не се променят. 
и то милото с какво самосъзнание ще израстне не знам... 
Сега се е поспряла малко с едно момче... малкия казва, че се държи добре с него и го харесва, дано се задържат по-дълго 
