В коя адвокатска колегия си?
- Публикувана: 2 авг. 2008, 13:30 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2009, 00:00 ч.
Развод или бебе
Аз пък мисля, че някои от вас прекаляват в изказванията си. Жената е писала тук за да получи съвет. Или просто е имала нужда да сподели с някой, да поговори. Не е нужно да я обиждате. bsweet разбирам, че ти е било тежко, но чак пък толкова да я обиждаш не е нужно. Просто прекалявате. 
Благодаря, Аlessia! За разбирането.
До diksan: ще се опитам да задоволя любопитството ти: аз съм на 35, майка съм и знам, че често укорите, дори ругатните, са свързани с грижа и желание да се помогне. Аз така го разбирам - карам се на дъщеря си, не за да я накажа за грешките, а за да я предпазя от следващите. Иначе ругатни може да има и когато са те засегнали лично... Но аз не съм атакувала никого. Мисля, че лични нападки не съм отправяла. Разбирам тези, чиято емоционалност е засегната и не ги обвинявам за бурните реакции. Като дете на разведени родители, знам какво е... А онези, чиито родители не са се развели, казват тук всичко, което биха искали да кажат на майките си.
Благодаря на всички, че не останаха БЕЗРАЗЛИЧНИ. Защото това е най-страшното!
И не, не съм мекотело. "Мека Мария" може би, но чак мекотело...
. Напротив, аз съм борбена жена, упорита, амбициозна. Просто навиците ми от детството дълго ми пречеха... Надявам се да не е така вече...
До lusila: В Софийската, що?
ДоMара Подробната А как ще си сигурна, че не съм го прочела в кодекса и без да съм адвокат? Но ще ти отговоря: НПК нищо не казва, тъй като това е само процесуален закон - той урежда само процедурите по разследване и налагане на наказанията. Наказателния кодекс също нищо не казва. Всичко е в Закона за защита срещу домашното насилие.
До k.a.l.i.: мисля, че идеята ти беше да ме подтикнеш да се замисля, върху законовите възможности...
Разбирам те, но ако прочетеш отново постовете ми, няма да питаш пак. Обичам го, разбирате ли, момичета, и това са думи на зряла жена, не на влюбено хлапе...
Може и да не съм го описала добре, може би съм предала само това, което ме мъчи, без да посоча нещата, които ме радват. Виноват!
Но факт е, че го обичам. И вярвам, че и той ме обича. Смятам да предприема мерки за професионална помощ (имам и неговото съгласие, но психологът сега е в отпуск, до края на септември... 
)
А и никого не съветвам да предприема мерки по този закон, ако категорично не се е "спасил" от насилника - включително и физически. Сами можете да се убедите http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2135501151 Е, звучи ли ви ефективно?
Та това, относно НПК и НК.
Сега до всички: Момичета, подкрепата ви е важна за мене. И тъй като моето решение е почти взето, молбата ми е да ме подкрепяте и по-нататък. Дори да си строша главата, пак да сте до мене... Знам, че е тъпо да се учиш от грешките си, но само аз съм напълно наясно със ситуацията. Не искам да греша, искам да се справя. И вярвам, че мога! Вярвам!
Благодарение на вашата подкрепа (къде по-мила, къде по-рязка) успях да се погледна от страни, да се овладея и да си поразширя мирогледа. Сега рязко контрирам опитите му да ми се кара, да ме критикува, да мърмори... Той доста се сепна, струва ми се. По някога се извинява, друг път виновно мълчи..
За сега оставам. А вие останете с мен, моля ви! С вашата подкрепа съм по-силна, по-решителна (мисля, че и той го усети) и по-успешна. Дори по-красива!
Чао за сега, бързам за фризьор и маникюр
До diksan: ще се опитам да задоволя любопитството ти: аз съм на 35, майка съм и знам, че често укорите, дори ругатните, са свързани с грижа и желание да се помогне. Аз така го разбирам - карам се на дъщеря си, не за да я накажа за грешките, а за да я предпазя от следващите. Иначе ругатни може да има и когато са те засегнали лично... Но аз не съм атакувала никого. Мисля, че лични нападки не съм отправяла. Разбирам тези, чиято емоционалност е засегната и не ги обвинявам за бурните реакции. Като дете на разведени родители, знам какво е... А онези, чиито родители не са се развели, казват тук всичко, което биха искали да кажат на майките си.
Благодаря на всички, че не останаха БЕЗРАЗЛИЧНИ. Защото това е най-страшното!
И не, не съм мекотело. "Мека Мария" може би, но чак мекотело...
. Напротив, аз съм борбена жена, упорита, амбициозна. Просто навиците ми от детството дълго ми пречеха... Надявам се да не е така вече...До lusila: В Софийската, що?
ДоMара Подробната А как ще си сигурна, че не съм го прочела в кодекса и без да съм адвокат? Но ще ти отговоря: НПК нищо не казва, тъй като това е само процесуален закон - той урежда само процедурите по разследване и налагане на наказанията. Наказателния кодекс също нищо не казва. Всичко е в Закона за защита срещу домашното насилие.
До k.a.l.i.: мисля, че идеята ти беше да ме подтикнеш да се замисля, върху законовите възможности...
Разбирам те, но ако прочетеш отново постовете ми, няма да питаш пак. Обичам го, разбирате ли, момичета, и това са думи на зряла жена, не на влюбено хлапе...
Може и да не съм го описала добре, може би съм предала само това, което ме мъчи, без да посоча нещата, които ме радват. Виноват!
Но факт е, че го обичам. И вярвам, че и той ме обича. Смятам да предприема мерки за професионална помощ (имам и неговото съгласие, но психологът сега е в отпуск, до края на септември... )А и никого не съветвам да предприема мерки по този закон, ако категорично не се е "спасил" от насилника - включително и физически. Сами можете да се убедите http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2135501151 Е, звучи ли ви ефективно?
Та това, относно НПК и НК.
Сега до всички: Момичета, подкрепата ви е важна за мене. И тъй като моето решение е почти взето, молбата ми е да ме подкрепяте и по-нататък. Дори да си строша главата, пак да сте до мене... Знам, че е тъпо да се учиш от грешките си, но само аз съм напълно наясно със ситуацията. Не искам да греша, искам да се справя. И вярвам, че мога! Вярвам!
Благодарение на вашата подкрепа (къде по-мила, къде по-рязка) успях да се погледна от страни, да се овладея и да си поразширя мирогледа. Сега рязко контрирам опитите му да ми се кара, да ме критикува, да мърмори... Той доста се сепна, струва ми се. По някога се извинява, друг път виновно мълчи..
За сега оставам. А вие останете с мен, моля ви! С вашата подкрепа съм по-силна, по-решителна (мисля, че и той го усети) и по-успешна. Дори по-красива!
Чао за сега, бързам за фризьор и маникюр
Колеблива, стискам ти палци. Мисля, 4е трябва да запо4неш да проявяваш пове4е самоуважение пред мъжа си и да видиш това до какво ще доведе. Ако той запо4не да свиква полека лека и той да те уважава, тогава страхотно! Бракът ви ще се запази и ще е по-щастлив. Ако него една по-силна жена със собствено мнение не го устройва, най-вероятно ще запо4не още пове4е да ти посяга и ще стане "по-лош". Тогава ще ти е по-лесно да вземеш решение за бъдещето си и това на детето ти.
Успех ти пожелавам и дано да успееш да промениш мъжа си към добро!
Успех ти пожелавам и дано да успееш да промениш мъжа си към добро!
Към авторката
С най мили чувства ще напиша някои неща едно да си изясня ситуацията и второ да ти поставя няколко въпроса..Предупреждавам че не съм чела цялата тема и ако си отговорила вече моля да бъда извинена но все пак.....
В началото се притесняваше че ако приемаш факта че ще се разделите се опасяваш как ще се оправяш..доколкото разбрах от написаното ти по късно си адвокат т.е. проблема не е паричен така че в какъв смисъл се притесняваш как ще се оправяш....
Ако приемем факта че останеш със мъжа си който както ти само твърдиш те малтретира и се отнася зле с теб.....
.....защо ще оставаш с него ..... ..защото искаш бебе... ....защото те е страх да останеш сама... ..защото е по лесния избор пред това да останеш сама и да се бориш за нова любов и нов брак с човек с когото си заслужава..... .....
Влюбена..това ми беше мнооого интересно във какво точно си влюбена .... ...доколкото разбирам е само това че се отнася добре с детето ви... 
Добре де то е малко представи си след две три годинки като навлезе в пубертетния период и започне да казва "не" и "ще го направя ако искам" и " няма ти да ми кажеш" и от тоя сорт какво следва ще набие и нея
........еееее мисля че трябва повече да помислиш по въпроса ...............моля да отговориш с няколко думи на нещата които питам за да мога да ти помогна не само аз а и всички тук 
Благодаря ти предварително че беше търпелива и прочете целия ми пост докрай
С най мили чувства ще напиша някои неща едно да си изясня ситуацията и второ да ти поставя няколко въпроса..Предупреждавам че не съм чела цялата тема и ако си отговорила вече моля да бъда извинена но все пак.....
В началото се притесняваше че ако приемаш факта че ще се разделите се опасяваш как ще се оправяш..
доколкото разбрах от написаното ти по късно си адвокат т.е. проблема не е паричен така че в какъв смисъл се притесняваш как ще се оправяш.... Ако приемем факта че останеш със мъжа си който както ти само твърдиш те малтретира и се отнася зле с теб.....
.....защо ще оставаш с него ..... ..защото искаш бебе... ....защото те е страх да останеш сама... ..защото е по лесния избор пред това да останеш сама и да се бориш за нова любов и нов брак с човек с когото си заслужава..... .....Влюбена
..това ми беше мнооого интересно във какво точно си влюбена .... ...доколкото разбирам е само това че се отнася добре с детето ви... Добре де то е малко представи си след две три годинки като навлезе в пубертетния период и започне да казва "не" и "ще го направя ако искам" и " няма ти да ми кажеш" и от тоя сорт какво следва ще набие и нея
........еееее мисля че трябва повече да помислиш по въпроса ...............моля да отговориш с няколко думи на нещата които питам за да мога да ти помогна не само аз а и всички тук Благодаря ти предварително че беше търпелива и прочете целия ми пост докрай
И вярвам, че и той ме обича.
Сега рязко контрирам опитите му да ми се кара, да ме критикува, да мърмори... Той доста се сепна, струва ми се. По някога се извинява, друг път виновно мълчи.
Не знам за какво ти е подкрепа във виртуалното пространство. Няма ние да живеем твоя живот и с твоя избор. Ако си мислиш, че тук си намерила решение на проблема си ...
Не цитирам предишните ти постинги, в които говориш за бой и насилие. Само последният, в който твърдиш, че предишният човек (а.к.а. "интелигента"-насилник) все още те обича и все пак се опитва да размахва пръст, да те критикува, мърмори ... Просто такова нещо не съществува ръка за ръка - любов и наставническо-превъзпитателно отношение (Макаренко отдавна го отрекоха!).
Аз не те подкрепям, защото ти нямаш нужда от подобен анонимен вид помощ/мнение/съвет. Имаш нужда да намериш себе си и да разбереш какво искаш наистина. А мненията тук само ще те объркат, могат да те подведат в избора, защото само ти знаеш къде искаш да стигнеш. Нали знаеш, кой каквото прави, на себе си го прави.
Айде де,адвокатка и с ниска заплата...... А относно него,ами психопат,шизофреник знам ли какъв е още!?Ти не си за жалене щом си още там.Слушай,веднъж имало ли е шамари пак ще има.Сега е объркан от опълчването ти,но след време пак ще започне старата песен на нов глас.Трябва му малко време да се окопити от неочакваната промяна у теб.Не мисли за друго дете,не и от него.Ако искаш продължавай все така,твоя работа.Жал ми е само за детенцето ти.
А относно него,ами психопат,шизофреник знам ли какъв е още!?Ти не си за жалене щом си още там.Слушай,веднъж имало ли е шамари пак ще има.Сега е объркан от опълчването ти,но след време пак ще започне старата песен на нов глас.Трябва му малко време да се окопити от неочакваната промяна у теб.Не мисли за друго дете,не и от него.Ако искаш продължавай все така,твоя работа.Жал ми е само за детенцето ти.
Ето ме днеска, с нова прическа! 
diksan
k.a.l.i.
Сиси Боата
Страхоттни сте! Именно от такава подкрепа имам нужда, не от хора, които се съгласяват, а от такива, които оценяват и после критикуват или одобряват, според разбиранията си, но се интересуват, не са безразлични. Така разбирам приятелството и за това съм ви МНОГО БЛАГОДАРНА! 
Вчера, като видях постовете ви, връщайки се от фризьор, имах чувството, че ще полетя - толкова лека и щастлива се чувствах!
doro същото изпитах и преди малко, като разбрах, че имам и твоето рамо! Благодаря ти!
katiABV Съветът ти е интересен, ще го обмисля
greendream Да, мила, мисля, че точно тук намерих разрешение на проблема си и онова, което от години ми липсва - приятелско рамо, безрезервна подкрепа от някой, който го прави само заради тебе и доброто си сърце, а не защото очаква нещо насреща (пък било то и да му погледаш детето или да излезете заедно на кафе, щото няма с кого). Съветите, които получавам тук не ме объркват, достатъчно възрастна съм вече, просто ме убеждават, че някого го е грижа! Останалото мога и сама да реша...
И, знаеш ли, чувствам се щастлива!
Katy6 Отговарям ред по ред:
1. Адвокат вече не е равно на богат. Особено за една сравнително млада жена от провинцията, доскорошен юрисконсулт, нещата не са съвсем розови - приходите са добри, но непостоянни. Имала съм и добри времена, но има и периоди, като сегашния, например, когато няма приходи по месец-два. Всичките ми близки са в провинцията, не мога да разчитам на каквато и да е помощ...(нямам предвид финансова). А сладуранка тръгва на предучилищна...
Но... това са минали работи. За сега ще се опитам да се боря, вместо да отстъпвам. Знам, че славата на Гюро Михайлов, с която се опитвам да се окича, не е най-ласкателната, но за сега решението ми е такова. Подчетавам: за сега.
След всичко, което изчетох тук, съм много по-готова да го променя, а това ме прави по-устойчива и сигурна в себе си.
Не, мъжът ми не само ме малтретира, той и ме обича, и ме гушка, и ми помага с домакинството, с детето, и е мой приятел и изповедник (единствен доскоро), абе другарче, не най-доброто, ама мое си другарче. За това си го обичам.
И, знаеш ли, Кати6, в един от постовете си го бях казала изрично :"Обичам го, разбирате ли, момичета, и това са думи на зряла жена, не на влюбено хлапе... Може и да не съм го описала добре, може би съм предала само това, което ме мъчи, без да посоча нещата, които ме радват. Виноват! Но факт е, че го обичам." Не, не съм влюбена в този мъж. Обичам го. Бях влюбена преди 14-15 години. Вече отдавна не съм водопад от емоции, а само разляла се в коритото си река от любов.
Това е за сега! Благодая ви, че ви пука!
Пожелавам ви много сили и усмивки!
P.S. на себе си - също.
diksan
k.a.l.i.
Сиси Боата
Страхоттни сте! Именно от такава подкрепа имам нужда, не от хора, които се съгласяват, а от такива, които оценяват и после критикуват или одобряват, според разбиранията си, но се интересуват, не са безразлични. Така разбирам приятелството и за това съм ви МНОГО БЛАГОДАРНА!
Вчера, като видях постовете ви, връщайки се от фризьор, имах чувството, че ще полетя - толкова лека и щастлива се чувствах!
doro същото изпитах и преди малко, като разбрах, че имам и твоето рамо! Благодаря ти!
katiABV Съветът ти е интересен, ще го обмисля
greendream Да, мила, мисля, че точно тук намерих разрешение на проблема си и онова, което от години ми липсва - приятелско рамо, безрезервна подкрепа от някой, който го прави само заради тебе и доброто си сърце, а не защото очаква нещо насреща (пък било то и да му погледаш детето или да излезете заедно на кафе, щото няма с кого). Съветите, които получавам тук не ме объркват, достатъчно възрастна съм вече, просто ме убеждават, че някого го е грижа! Останалото мога и сама да реша...
И, знаеш ли, чувствам се щастлива!
Katy6 Отговарям ред по ред:
1. Адвокат вече не е равно на богат. Особено за една сравнително млада жена от провинцията, доскорошен юрисконсулт, нещата не са съвсем розови - приходите са добри, но непостоянни. Имала съм и добри времена, но има и периоди, като сегашния, например, когато няма приходи по месец-два. Всичките ми близки са в провинцията, не мога да разчитам на каквато и да е помощ...(нямам предвид финансова). А сладуранка тръгва на предучилищна...
Но... това са минали работи. За сега ще се опитам да се боря, вместо да отстъпвам. Знам, че славата на Гюро Михайлов, с която се опитвам да се окича, не е най-ласкателната, но за сега решението ми е такова. Подчетавам: за сега.
След всичко, което изчетох тук, съм много по-готова да го променя, а това ме прави по-устойчива и сигурна в себе си.
Не, мъжът ми не само ме малтретира, той и ме обича, и ме гушка, и ми помага с домакинството, с детето, и е мой приятел и изповедник (единствен доскоро
), абе другарче, не най-доброто, ама мое си другарче. За това си го обичам.И, знаеш ли, Кати6, в един от постовете си го бях казала изрично :"Обичам го, разбирате ли, момичета, и това са думи на зряла жена, не на влюбено хлапе... Може и да не съм го описала добре, може би съм предала само това, което ме мъчи, без да посоча нещата, които ме радват. Виноват! Но факт е, че го обичам." Не, не съм влюбена в този мъж. Обичам го. Бях влюбена преди 14-15 години. Вече отдавна не съм водопад от емоции, а само разляла се в коритото си река от любов.
Това е за сега! Благодая ви, че ви пука!
Пожелавам ви много сили и усмивки!
P.S. на себе си - също.