Развод или бебе

Здравей,

Не прочетох всички отговори... направо ще ти разкажа моя опит... т.е. от гледна точка на детето..

баща ми прилича на твоя мъж.
Безспорно е че обича и майка ми и мен, но също така е безспорно, че направи живота ни не-щастлив... забележи - не искам да кажа нещастен
Може би разликата с твоя мъж е че баща ми пие... и когато се напие става лошо.. той става друг - тормози майка ми по всякакъв начин /словесен, физически и сексуален/.. тогава го мразя...
когато не е пиян /сега треперя защото за пръв път изказвам чувствата си - надявам се да помогна на теб, но преди всичко на детето ти/ го обичам, дори съжалявам че съм го мразила предната вечер...
Ти сигурно разбираш какво е усещането...

Не знам какъв съвет да ти дам... не мога да си представя какъв би бил живота ми ако родителите ми се бяха развели... факт е че 2-та ми братя от предния брак на баща ми го обичат повече от мен... макар че аз съм неговата любимка и всичко е правил за мен...

Помисли за детето си, помисли за евентулното бъдещо бебе... Искаш ли да бъдат свидетели на сцените между вас.. .защото той няма да спре.. това е сигурно... Ако съдя по баща ми, с възрастта положението се влошава... мъжът също осъзнава че остарява и че е безсилен... а безсилието води до насилие

Сега съм бременна - искам да живея с приятеля си, но не мога да си представя да оставя майка ми сама с баща ми...
Надявам се обичта му към мен да надделее и да спре да пие, когато му съобщя новината и му отправя ултиматум дали иска да поддържа контакт с внучето си....

надявам се да ти помогна във взимането на решение!!!
Не мисли за него, мисли за себе си и за детето...

Прощавай, че съм толкова директна, но ти за мен си ненормална... Ти не заслужаваш да си мъжка дори и на детето, което вече имаш, камо ли пък да раждаш още едно. Дано Бог бъде справедлив и не ти даде възможността да родиш дете на този мъж.

Как може да обясняваш, че бил добър баща? Разказаха ти как изглеждат нещата от позицията на детето в една такава връзка. Е, аз ще си позволя да ти кажа още веднъж. Един ден детето ти ще те обвинява, че си опропастила детството и младостта му. Не си мисли, че ще ти бъде благодарно, задето не си го лишило от такъв \"баща\". Ти си едно мекотело, което е зависимо от съпруга си и се опитва да оправдае своите желания с идеята, че видите ли, той бил добър баща и детето го обичало... Кое му обичаш на този? Знаеш ли какви страхотни мъже има на този свят? Но ти, разбира се, виждаш само онова, което ти харесва. Защото си просто една страхливка, която не смее да направи нещо сама. Без значение колко е грозна и неинтелигентна една жена, тя не заслужава да бъде унижавана. И знаеш ли, осъзнай една много проста и много важна истина - той те бие, не защото ти някъде си сбъркала в конкретната ситуация, не защото е преуморен и `нам още какво... а защото ти го допускаш, защото го искаш... Ако не го искаше, изобщо нямаше да се чудиш, не за второ дете, а дали изобщо да стоиш с такъв мизерник. Като малоумна повтаряш, че се надяваш нещо да се промени... Ми надявай се, те надеждите са безплатни... Ще се промени нещо, когато цъфнат налъмите. Изживей си живота в очакване, това е твоят избор. А всъщност колко много хубави неща биха могли да ти се случват...

Виж какво става с теб, след като си била свикната на лошо отношение, преди да се омъжиш. Защо искаш да причиниш това и на децата си? Ти нямаш право да жертваш и техния нормален живот, тяхното здраво мислене, само защото ти харесва да се чукаш с този и защото ти харесва да ти се подхвърлят трохи. Нямаш, разбра ли!!! Каква мъжка си ти изобщо, щом мислиш първо за себе си, вместо за децата си, които към момента нямат възможност да мислят сами за себе си и да вземат решение. Ти трябва да вземеш решение, и за тях, ясно ли ти е това. Ти си родила това дете, ти си отговорна за него. Може на теб да ти харесва да те налагат, но на това дете не би му харесало да живее в такова \"семейство\".

Питаш за границата на търпението... Че ти отдавна трябваше да си я минала, на здравословното търпение. Какво още чакаш, да те убие ли в пристъп на ярост? Дааа, знам че ти изглежда супер невъзможно. И не, не е късно да си тръгнеш. Изобщо не ми се оправдавай с финансова и `нам си ква материална зависимост. Ти просто си емоционално и сексуално зависима от тоя човек. Ако е толкова добър баща, за какъвто ни го представяш тук, би следвало да продължи да се грижи за детето си и след развода с майка му... Тъй като ти знаеш, че не би го направил, е повече от ясно колко добър баща е всъщност. А ти какво, нямаш 2 ръце да се грижиш сама за себе си ли?

Сигурна съм, че се мислиш за непривлекателна и недостатъчно интелигентна, защото виждаш, че околните те имат за такава, защото другите мъже не се заглеждат достатъчно по теб и т.н. Но нека да ти кажа каква е истинската и сигурната причина това да е  така - мъжете харесват жени, които уважават себе си. А на една жена това и личи. Ти не се уважаваш, ти си смачкана и това ти личи, дори и хората да не знаят какво се случва в дома ти. Ето затова си въобразяваш, че си грозна и неинтересна. Ако се освободиш от този боклук и положиш усилие да се погрижиш за себе си, аз ти обещавам, че животът ти ще стане по-добър. Но е важно да го направиш в тази последователност, а не още няколко години да четеш умни книжки и да се опитваш да си върнеш самочувствието, докато той същевременно ти го смачква. И ще видиш, че колкото повече той ще вижда, че ти се опитваш да се промениш и да изградиш самочувствие, толкова повече той ще се опитва да те мачка. И кому е нужна такава игричка в продължение на години? Махни се от него, сега, веднага. Обичала го! Ти себе си не обичаш, разбираш ли. В този смисъл не е възможно да обичаш някого другиго. Това не е обич, повярвай ми, не е. Та ти никога не си обичала преди, как разбра, че този е единственият, неповторимият, изобщо златна мина си открила с това изкопаемо, честно...

И всичко това ти го казвам, защото съм израстнала в семейство, където баща ми бие майка ми, тя все още е с него... Защото е глупава, като теб. Защото си въобразява през цялото време, че го правела заради нас, децата. Това са глупости, през цялото време е стояла с него заради собствената си слабост и безхарактерност, защото на нея и е харесвало така. Но заради това сега страдат още 2-ма човека, които не са виновни.

Помисли си добре, какво искаш да направиш с живота си и този на децата си. И най-добре излез от измисления си свят, в който мъжът ти те обича, страхотен баща е и всичко ще се промени, само да отшумят проблемите... Това са глупости, проблеми винаги ще има, а мъжът ти не те обича, просто си му удобна, като изтривълкъта пред вратата... И ти гарантирам, че той ти изневерява, а не просто флиртува... Ти ако искаш, може и за това да продължаваш да си затваряш очите. Естествено, че няма да го виждаш, когато не искаш да го видиш... Та ти къде-къде по-очевадни неща не желаеш да видиш... А и това ти е най-малкият проблем, да ти кажа, дали ти изневерява или не... Как изобщо си въобразяваш, че не ти изневерява - та ти си една смачкана жена, която не уважава себе си, която не е интересна, защото няма собствено мнение, защото е моделирана като пластелин. Която е зависима от него. А навън всеки ден има толкова много страхотни жени, уважаващи себе си, знаещи цената си, интересни, поддържани, нетормозени и изобщо страхотни, че просто не виждам защо мъжът ти да не си прекарва приятно с една такава. Нали не си въобразяваш, че ти би го заинтригувала повече? А всъщност би могла да бъдеш една от тези жени... Ако само би поискала...

Доста близо си, мисля...
Бебето ми е отдавнашна мечта - обещала съм си го от дете - расла съм самичка (една на мама и тате) и решението ми беше категорично - никога да не го причиня на дъщеря си! А и аз, ако имах един батко, да постресе моичкия или поне да ме прибере при себе си, да ми погали момиченцето... Кой знае дали щях да се оплаквам тука...

Няма нужда, Лорка, аз съм адвокат - оправям чуждите бакии, а моите няма кой да оправи...
А имам и диплома за машинен инженер от МЕИ... Ама и двете не помагат...

Връщам се на думите на Когато...
Да, в момента всичко е наред, той е много мил и грижовен, малката е щастлива, пее и играе... Как да хукна да се развеждам...
Май в неподходящ момент пуснах темата 
Или пък трябваше да я озаглавя само "Да му родя ли бебе?", без да споменавам за развод 
Кой знае... Но ви благодаря, че ме подкрепяте, и че ме ругаете, също ви благодаря!
Знам защо го правите...  Благодаря!