Хора, тук не става въпрос за криза....а за болест, наречена хипохондрия...четете по-назад в страниците...!
- Публикувана: 4 авг. 2008, 12:09 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2008, 12:12 ч.
имат ли мъжете криzа на 30
Хора, тук не става въпрос за криза....а за болест, наречена хипохондрия...четете по-назад в страниците...!
да става въпрос zа таzи болест, но въпросите ми бяха какво я отключи и дали и какво ще помогне да срещу това състояние и какви трябва да са реакциите и поведението на партньора в подобен случай и как той да предвижда подобни криzи в бъдеще, zащотот явно другия е с по лабилна психика ... Бившата ми жена излезе от кризата като се разведох с нея, ама късно! Просто поредната тема за убиване на времето.
...
...
добре , а ти как реагира, какво направи ... след като е иzляzла от криzата, zначи е можела да иzлеzе , имало е начин и беz раzвод, но вие двамата не сте го открили zаедно. Това аz бих определила не само като неин провал, но и като твой, като партньор .
Доколкото разбрах от написаното досега, тази болест не се е отключила с навлизането в 30-те години, а е насадена от родителите на съпруга ви още от най-ранно детство. Така че не се заблуждавайте, че това е криза на трийсетте, защото е повече от неразумно, а и смешно. Позаинтересувайте се малко повече за самата болест. Ако искате да се заблуждавате и да бъдете убеждавана от съфорумците как хипохондрията се отключва след навършване на тридесетата годишнина, говори за проблем с вашето приемането на болестта на мъжа ви!
Решението е твоя мъж да започне здраво да работи.Така няма да има време да мисли за болести.Зная от лични наблюдения.Иначе никой няма да може да му помогне.Може в началото да се дърпа,да е в хипохондрична дупка,но до 2 месеца ще влезе в релси.Ако се налага да си смени работата...Може сегашната да е прекалено нестимулираща и рутинна,а това дава възможност да си мисли за глупости.Дано се оправи човека че то това и за него е мъчително състояние,както и за теб!
Хора, тук не става въпрос за криза....а за болест, наречена хипохондрия...четете по-назад в страниците...!
Захир, не е толкова елементарно. Значи начина му да ерагира на "неудобства" по такъв начин е насаден и усъвършенстван от майка му и баба му , да , но ... той е бил в такава криzа в училищна въzраст, ходил е на психиатър и се е оправил в крайана сметка сам с помощта на дядо си , който му е инсталирал иz къ9и съоръжения zа спорт ... лост, гирички ... и го е пратил да тича , прави лицеви опори ... в смисъл някак със спорт и не zнам как е успял сам да се справи. До сега , докато стана на 31 таzи година нямаше и помен от хипохондрия, честно. Аz го поzнавам от 10 години и не съм го zабеляzала да ходи на лекар освен 1 на година или 2 на контрола и на очен zаради вродено късогледство.
Какво друго да ти кажа? Просто нещо отпуши таzи криzа и аz се чудя какво ще да е? Ако мъжете имат някаква повратна точка на 30 може и твоа да е. С 2 думи не смятам въпроса си zа нелогичен.
Мишу напълно споделям , впечАтленияат ми са същите и аz гледам в таzи насока. Дано наистина се оправи.
За сега да кажа мерките които въzприех ... Забраних категорично ходенето на zдрави хора на лекар, поради обикновенни неудобства като главобболие или вкус в устата или шум в ушите. Имал е много иzследвания до преди 4 седмици и няма основание zа болестно състояние. НЕ е ходил от 1 месец на лекар въпреки паники и молби ... Обяснявам , чЕ всеки има шум в ушите , въпрос е колко му обръщаш внимание и до колко са ти раzхлопани нервите да те драzни и подобни , пращам го редовно на спорт и ...
Стискайте моля ви палци, но вечЕ сведохме оплакванията само до 1 на ден и то само ама ти сигурна ли си ... и трудно ми е ... но като цяло zабеляzвам от 2 дена
Какво друго да ти кажа? Просто нещо отпуши таzи криzа и аz се чудя какво ще да е? Ако мъжете имат някаква повратна точка на 30 може и твоа да е. С 2 думи не смятам въпроса си zа нелогичен.
Мишу напълно споделям , впечАтленияат ми са същите и аz гледам в таzи насока. Дано наистина се оправи.
За сега да кажа мерките които въzприех ... Забраних категорично ходенето на zдрави хора на лекар, поради обикновенни неудобства като главобболие или вкус в устата или шум в ушите. Имал е много иzследвания до преди 4 седмици и няма основание zа болестно състояние. НЕ е ходил от 1 месец на лекар въпреки паники и молби ... Обяснявам , чЕ всеки има шум в ушите , въпрос е колко му обръщаш внимание и до колко са ти раzхлопани нервите да те драzни и подобни , пращам го редовно на спорт и ...
Стискайте моля ви палци, но вечЕ сведохме оплакванията само до 1 на ден и то само ама ти сигурна ли си ... и трудно ми е ... но като цяло zабеляzвам от 2 дена
ходил е на психиатър и се е оправил в крайана сметка сам с помощта на дядо си , който му е инсталирал иz къ9и съоръжения zа спорт
Защо тогава написа, че досега не е бил воден на психиатър и е имало само един такъв неуспешен опит да бъде заведен - и то от баба му?
ходил е на психиатър и се е оправил в крайана сметка сам с помощта на дядо си , който му е инсталирал иz къ9и съоръжения zа спорт
Защо тогава написа, че досега не е бил воден на психиатър и е имало само един такъв неуспешен опит да бъде заведен - и то от баба му?
Не написах, писах, чЕ е ходил и не смята, че му е допринесло нещо .. че има полzа ... виж пак. И не не си противореАч, може историята да е комплексирана, но е истината или поне истината коята аz виждам.
И ние в къщи сме поизперкали. Заедно ни друса. Но аз го отдавам на битовизма. Просто са ни омръзнали еднаквите неща, които се случват всеки ден. Вероятно ни е малко разнообразието. Надявам се да намерим начин да го преодолеем и да си освободим време за по-интересни преживявания. Заедно или поотделно без да си разваляме семейството (дори не съм си помисляла за това!)
Айде оставете болестите за друга тема - тази тема ТУК е за "криза", а не за болести! Захира?
Разбирам, notar. Но авторката на именно тази тема - темата за КРИЗАТА, търси помощ и идеи как да се справи със състоянието на съпруга си, който се оказва, че е хипохондрик - сериозна психическа болест, той не просто преминава през някаква си криза..... и от написаното до момента става ясно, че въпреки че знае сериозността на диагнозата, се опитва да се залъже и да си затвори очите пред действителността! Това ме възмущава мен в случая! Иначе за кризи мога и аз много да говоря....
