Как се чувствахте след раждането?

Отговорих с едно и осем, но отг. едно се отнася за първите часове след раждането. После, с малката вкъщи и с проблемите с кърменето, и целия плач, и недоспиването ....си мислех, че въобще й не би ми хрумнало да раждам пак....Сега, когато нещата се нормализираха, е вече друго нещо

Ами съвсем наистина - няма корабчета Като момиче имах много кофти менструация и с ужас очаквах болките да са много по-гадни. И докато чаках да се появят тези гадните болки, бях родила и забравила
Донякъде облекчаващото беше, че за разлика от менструалните болки паузите между контракциите бяха много отчетливи и облекчаващи. И ми помагаше умишлено да се отпускам и да дишам, вместо по инстинкт да се свивам, както прави човек при менструалните болки.
Вторият път ме боля повече, вероятно защото стана 4х по-бързо от първия път.

Мнението ми е че каквото и раждане да имаш резултатът си заслужава!

hedra, dareland, така ви завиждам!

Мен пък наистина ме боля ужасно! А за паузи между контракциите изобщо не мога да говоря - почти нямаше такива. Беше по-скоро съвсем кратък период на лееееееееееееко по-слаба болка. Не се лигавя, не се преструвам. Даже, когато говорих с братовчед ми и му казах за моите болки, той възкликна: "Щом ТЕБ те е боляло така..." Винаги съм си мислела, че жените, които мрънкат за раждането се глезят (в крайна сметка, бабите ми са такива глезанки, а са раждали по два пъти  ), но ми се върна тъпкано! Никоя болка не ме е стресирала така - нито бъбречна криза, нито менструална (моите също са били доста силни, като ученичка се схващах и са ми били инжекции, за да мога да ходя). Беше хиляди пъти по-ужасно!

Така ми се иска и аз да родя с поносима болка, за да се насладя на момента. Дано втория път (като се престраша) да е по-добре!

Иначе на всеки пожелавам да роди в обстановката, в която аз родих. Като изключа болките, всичко беше прекрасно, всички бяха много мили и отзивчиви, имам прекрасни спомени от там. Това че преодолях началните трудности с кърменето дължа именно на хората и условията в болницата! Много съм щастлива, че и мъжът ми беше с мен, не само заради държането на ръката (той всъщност ми помогна повече - поддържаше ме в по-удобна поза, докато раждах, помагаше ми да се движа по време на контракциите), а защото това му помогна да изгради по-близък контакт с детето.

Но да не се отплесвам... 

гласувах с 11

Раждах в Тина Киркова...В деня, когато раждах имаше 11 родилки - само 1 лекар беше в родилното (доктор Попмарков - страхотен човек), 1-2 акушерки и 2 стажантки. Имах чувството, че родилките се състезавахме 1 през друга Та поради наплива на родилки бях първо в родилна (видях как една мама си роди сладкото бебче) и чак после ме преместиха в предродилна. Моя голям мъж го родих почти сама (3950, 53 см), когато ми обърнаха внимание почти беше излязъл и едната акушерка ми каза: " Задръж малко, докато се качиш на магарето "...нормална ли си ма жена?...как да е наобиколиха ме всички и същата акушерка каза: "не е голямо да го извадим" (да уточня, че коремчето ми не беше много голямо)...и после ме шиха над 1 час...доктор Вълчанова се отзова за тази цел (имам наистина добри впечатления от нея, беше много мила и сравнително внимателна), докато ме шиеше направих кръвоизлив поради многото вътрешни разкъсвания поставиха ми тампонада, а в последствие и катетър. Преживях това без да се оплаквам и без да си създавам лошо мнение...но в повече ми дойде отношението след като ме преместиха в стаята ужасно отношение! Нощната и сутрешната смяна...дойде лекар на вечерна визитация и видя, че правя възпаление...сложиха ми компрес със заръката сестрите по-късно да го махнат и да ме наблюдават през нощта (нищо от това не се случи...сестрите поръчали на  друга мама да ми каже да си махна сама компреса). Беше тежка нощ, а сутринта не беше по-лека след появата на ужасни санитарки...това не желая и да га коментирам имаха ужасно лошо отношение


всичко мина, бързо се възстанових (слава богу)...и въпреки всичко не спирам да си мисля за едно бебче в розово (да си имам по 1 от двете )

Гласувах с 1 и 9. Бях щастлива и доволна от това как протече първото ми раждане, знаех, че ще има и второ.
След второто се чувствах отново щастлива и доволна от екипа. Понякога се замислям и за трето, но все още е само в мислите ми и мечтите.

Доволна съм от екипа за (плановото) ми секцио  и бих родила още веднъж по същия начин.   

Не,че режданията ми минаха много гладко и без проблеми... (но това е друга тема) В момента, в който бебката се родеше имах чувството,че летя. И в двата случая ме шиха и знам,че болеше, но на мен вече не ми пукаше.Виждах си съкровището и знаех,че е добре. И в двата случая исках да ставам и да си гушкам бебето, и в двата случая ми се поскарваха, но пък на мен ми беше толкова хубаво... Та гласувах си съвсем съвестно с първа опция!

Ами много добре се чуствах и изобщо не предполагах ,че толкова бързо и бих казала "леко" раждане ще имам.Благодарна съм на екипа,който беше на смяна и отношението им спрямо мем.Направиха ми епизиотомия,но в сравнение с прекрасната дъщеря която гушнах веднага след раждането,изобщо ми мина каквато и минимална болка и умора да съм чувствала.Щастлива съм!

Гласувах с последната опция. ani2, моята история е малко подобна на твоята, като гледам и двете сме от един град. Аз не мога да се оплача от контракциите, не че не болеше, но изтърпях, още повече, че цялото раждане с контракциите мина за 3 часа.  Исках да родя нормално, без упойки, но не си представях, че ще е толкова болезнено. Също не можех да напъвам и на мен ми скачаха върху ребрата. Най-силната болка беше изкуственото разкритие, което ми направиха-ужас! Мога да кажа, че поради изживяния стрес, а не поради болките доста се колебая за второ дете, въпреки че с времето гадните спомени започват да избледняват.

Гласувах с първата опция.Дано когато се решим на второ дете раждането мине по подобен начин.Контракциите ми бяха продължителни и болезнени,но самите напъни минаха бързо и всичко премина благополучно и без шевове.Екипът се държа добре с мен.Болницата в която раждах обучава студенти и в предродилна зала имаше стажанти,но и те бяха много мили.Лекарят,който водеше раждането дойде да ме види два дни след това(може би защото ходех при него на консултация).Желая на всички подобно сравнително леко раждане и бързо възстановяване като моето.

Това в първата му част все едно аз съм го писала.
Единствената разлика е че аз се възстанових много бързо след секциото. Първото ми раждане е нормално.
Определено обаче ако раждам трети път се надявам отново да е по естествен начин  като първия. Смятам, че секциото е само за неотложни случаи и то много зависи от преценката и професионализма на лекарите. Не мисля, че трябва да се злоупотребява. Но факт е че по-голяма част от ражданията в момента май са секцио, за съжаление.
Аз съм убедена че при мене това беше най-добрия изход от нещата.  Може би ако бях някъде другаде, щях да успея да родя нормално и без последствия, но все пак си мисля, че секциото че за момента това  беше най-добрия изход в моя случай, въпреки нямах никаква нагласада раждам така.

Гласувах с опции 1 и 7.
Денят на раждането на моята дъщеря е най-щастливият и незабравим в живота ми. До преди да прочета отговорите в темата, си мислех, че съм родила много лесно, но сега като се замисля, не е било точно така. Първо, контракциите ми продължиха три дни, с 3см разкритие. На третия ден през нощта ме приеха в родилно, с 3см разкритие  и цяла нощ се разхождах, заради което ми излезе прякора "ходещата"(от другите родилки). Сутринта, малко преди 8ч лекарят реши да ми пукне мехура, но докато вземе инструментите, той се пукна сам. Екипа, който ме познаваше, защото майка ми се пенсионира  в това отделение, и знаеше, че се занимавам с музика, се пошегува, че "ей сега ще запея!". Но, не познаха. Родих за 20мин, наложи се епизиотомия, след това и ревизия. Станах след 1ч, вечерта пях на пенсионирането на акушерката ми. Чувствах се на седмото небе! Не можех да спра да плача от радост! Ревях с крокодилски сълзи и ми се искаше да изкрещя на целия свят, че си имам дъщеря. А доктора, в промеждутъка между седмото и осмото раждане за сутринта ми каза: "Заради такива като теб, обичам професията си!" 

Честито мама Ани!   
Ако не е тайна къде ражда?

Благодаря! Раждах в Окръжна болница - Варна, а д-р Свраков е лекаря, който ще благославям до края на живота си.