Как се чувствахте след раждането?

и мойто беше така, но го считам за планово секцио

Наложи се предизвикване на по-рано раждане. Чувствах се като пребито куче. Никой не ме предупреди какво смятат да правят - ако знаех щах да настоявам да с е изчака до термин.

Раждах в б-ца Шейново.Екипът се държа добре.Не са ме глезели с нищо,просто си вършиха работата.Е ...малко се позабавиха да ми проверят разкритието навреме и  родих без упойка(а исках по едно време много),но като цяло съм мн.доволна. След това бях най щастливата жена на земята. Болката не се усещаше ве4е и исках да си нагушкам бебенцето.

Аз явно съм от малкото, които отговарят с 1 и 8 - безумно щастлива се чувствах и двата пъти и отношението на екипите (и двата пъти без уговорка и не познавах абсолютно никога) напълно отговаряше на представите и очакванията ми (вероятно и моите представи не са били далеч от реалното в БГ-болница, тъй като майка ми работи в болница и отлично знам какво да очаквам). Ражданията ми протекоха точно както исках - без намеси, без излишни процедури, само с усмивка до ушите и хубави емоции и имам невероятно положителни спомени и от двете
С добро си спомням дори присъстващите на първото ми раждане сюрия студенти, които гледаха очаровано и един младеж много прочувствено ми каза, че бебето ми е одрало кожата (бебето приличаше на космато синьо маймунче със сплескана като на самурай физиономия и беше грозничко дори според баща си ). С още повече топлина си спомням акушерката на второто ми раждане, която правеше всичко възможно да ми спести повторната епизиотомия (включително перинеалния масаж, който за мен беше изключително болезнен и неприятен в момента, в който пръстите й стигаха до някакъв нерв, мисля, от което буквално ме пронизваше ток и беше хипер гадно - едно от малкото неприятни усещания, които си спомням) и независимо че не се получи, съм й благодарна за усилията (пак да кажа, че не съм имала уговорки и не познавах никого в екипите).
Знаех кои неща са важни за мен - да не ми пречат да се движа и да няма рутинни интервенции - и с кои бих се съгласила, защото не ми представляват особен физически или психически проблем (напр. клизмата и епизиотомията или пукането на мехура при пълно разкритие). Не съм очаквала, нито съм имала нужда някой да ме държи за ръката - бях напълно щастлива просто да ме оставят да си раждам и да ме наглеждат от време на време. Ражданията ми бяха много леки, без упойки и медикаменти - единствения момент, в който бегло ми е минала мисълта, че не издържам, беше точно при приемането ми в болницата втория път, когато още не знаех докъде са нещата и си мислех, че ако в този момент някой ми каже, че съм с 5 см разкритие, просто ще го ударя - е, както се очаква, бях просто в края на транзицията с пълно разкритие и вече прорязваща главичка на бебето, така че е оправдано Иначе и друг път съм писала - имала съм много по-кофти менструални болки от всичко, което съм усетила по време на раждането.
Не че не е можело да бъде и по-добре и примерно да си родя клекнала, както ми се искаше втория път и както се чувствах най-удобно (като легнах, напъните станаха неудържимо некомфортни - което го нямаше преди това, докато клечах). Можеше, разбира се - само че не съм губила време и емоции да съжалявам за това, а максимално се наслаждавах на настоящето
Не съм имала никога следродилна депресия, нито каквито и да е кофти психически състояния. Изобщо - раждания-мечта като за БГ-действителността

чувстах се супер щастлива и доволна ,че имам син.Физически  също се чувствах добре ,защото си избрах лекар ,на който вярвам ,избрах си как да родя /този път ,за разлика от първото ми доста тежко раждане/,възстанових се бързо,гушнах най прекрасния син на света.това е!!!
отговорих с опция 9!!!

Много странни опции за избор?
 Как да разбирам това бих родила още едно дете, без да се замисля ? Защото си много щастлива ли?
И може да си травмиран , след раждането дълго време и да желаеш други деца /но такава опция няма/.

Раждането ми мина нормално, бих родила пак, но не защото раждането ми мина добре, а защото искам да имам още деца и да изпитам тази благодат. 

Прекрасно изживяване!!!!! Не е лесно, много боли и си доста уплашена (особено при първо раждане) . При мен за щастие всичко беше наред, екипа беше мил и любезен с мен, обърнаха ми внимание, особено като се има предвид, че не съм си плащала на никого. Малката беше най-хубавото беше (за мен поне) . Искам да имам още едно дете - дано и тогава раждането да мине така, както първото.
Желая успех на всички, на които им предстой това събитие! Съветът ми е да приемете нещата по спокойно и без страх. Все пак толкова жени са родили до сега, защо и вие да не можете!!!

Първото раждане-опция 6,беквално бях сломена от това,че тялото ми не се справи и се наложи операция.
Второто-опция 10,да екипа си свърши отлично работата,но за мен секциото не е раждане в буквалния смисъл,а операция.
В крайна сметка важен е не толкова начинът,а крайният резулат.

Дими, ти си точно като мен, и децата ни са с подобна разлика, моите са с малко под 2 год.

hedra, честно, ама наистина ли!???!!?!?! (Търся корабче в окото   )
Аз избрах опции 7 и 8 като пропуснах 1 именно заради болката... всъщност, по-точно би било ужасяващата агония, през която преминах! Какви менструални болки, какви чудеса... Нищо не мога да сравня с онзи ужас! Имах чувството, че жива да ме одерат, по-малко ще ме боли. Две бъбречни кризи съм имала, уж приличало... ба! (както казва баба ми) Какво ти приличане - нищо общо!

А очаквах раждането с нетърпение и желание. Дори болката очаквах, исках да я изпитам, защото е уникална, единственото нещо, което само една майка може да изпита. Исках да проверя себе си, раждането да е приключение. Всички ме убеждаваха, че няма нищо страшно, че издържам на болка и тъй като съм така смела, всичко ще мине леко...

Раждането ми беше съвсем нормално, без усложнения (единственото "препятствие" беше, че пъпната връв беше вързана на възел и увита около врата на сина ми), постоянно сновях нагоре-надолу, въртях се (но така и не намерих облекчаваща поза!), поливах се с топла вода в банята до предродилна зала, мъчих се да мисля за нещо отпускащо и т.н. Мъжът ми беше с мен (е, по едно време заспа, но нали него не го болеше... но пък и аз веднага го сръгах, за да ми съчувства... буден!). Спукаха ми мехура на 9 см разкритие, тогава ми сложиха и система с окситоцин и метергин (така ли се пишеше?). Преди да родя ходих в болницата да се заяждам за тази система, но в онзи момент така агонизирах, че не система, ами и куршум бях готова да приема, само да свърши всичко по-бързо. Докторът дори ме пита, а аз някак си бях забравила старите си принципи. Поне упойката успях да устоя да откажа, доволна съм!

Никой не ми е скачал по корема, но го натиснаха, за да ми помогнат (аз ги помолих, те не искаха, за да не се разкъсам). Нещо техниката ми на напъване куцаше и не даде резултат, макар че съм доста силна физически и никога и през ум не ми е минавало, че няма да се справя с напъването! Имах два вътрешни и два външни шева. Зашиха ме без упойка, не ме боля.


Ще ти кажа мен какво ме изненада, уж бях чела, уж знаех - изненада ме, че не мина "бързо" и "леко", защото за това ме бяха подготвили! На всичкото отгоре се оказа, че моето раждане било "бързо" и "леко" (в превод - 4,5 часа, без усложнения). Само дето такова "леко"...

Искам много и друго дете, дори ако може още две. Искам пак да родя нормално, този път, ако може дори без система   За да изпитам всичко съвсем натурално (след горенаписаното сигурно ви звучи шантаво, но наистина го мисля; по-скоро ме е яд, че първия път не бях подготвена за това, което ме чака, а само някакви романтични блянове пърхаха в главата ми... като резултат се изплаших и пропуснах да се насладя на момента).
Но... засега още ме е страх... от болката! От нищо друго! Всичко друго беше страхотно! А след като родих ме обхвана невероятна еуфория, бях най-щастливия човек на света!

Аз избрах опциите 1,7 и 8; екипът в болницата се държа много добре с мен, обгрижваха ме сякаш съм единствената там  , родих с упойка,поставена ми на време,имам прекрасни спомени от раждането!  макар че бях много притеснена като за първо раждане,знаех в общи линии какво ме очаква, но нали не го бях изпитвала никога до преди това; също не съм плащала на никого, но хората си свършиха много добре работата, доволна съм 

Избрах първата опция. Много лесно родих и бях безумно щастлива. Искам още деца.

Опция 1 и 8. След раждането бях готова да изкача Витоша на един дъх, а за по-добър и човечен екип не съм и мечтала. 

Виж Ани2 аз също мога да кажа че болките ми при раждането бяха същите като при менструация - тъй като моята винаги е била много болезнена,с повръщане и други .Тъй че не се учудвай!Аз съвсем спокойно си издържах контракциите,но напъни нямах и доктора ме натисна здравата 2 пъти по корема,беба изскочи  - което болеше звърски според мен и само тогава си позволих да изкрещя.В резултата на което се наложи да ме шият 35 мин с пълна упойка....... но сега 6 дни след това се чувствам супер!