ТОЙ МЕ ИЗОСТАВИ

  • 15 122
  • 180
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 1 292
...молих се,плаках унижавах се... Sad Cry Cry

 ooooh!, е това не го разбирам - ДА СЕ МОЛИШ на някой! Пусни го да си ходи човека, не му доставяй удоволствието да се унижаваш за него!!! А това с напиването - няма какво да го коментирам... поне го съчетай с компания по заведенията..

п.п. Как ги виждаш нещата - той да се върне и ти пак ли ще го обичаш като луда, такъв живот ли ти харесва? Бъди малко егоист - страдай, но не си плюй на достойнството.

# 151
  • София
  • Мнения: 44 229
Ами, чела съм цялата тема.....преиграва или не....може би си е просто такава и това да е нейния начин да изживява нещата...това имам предвид....и да може пък и да е инфантилна...ест имаш пълното право да не й вярваш.....

# 152
  • Мнения: 18
Виж какво мила,никого не баламосвам,и никога не съм искала,що се отнася до това дали се прививам от смях,на никого не пожелавам да има такъв.Нямам намерение да стигам до ИСКРЕНО И ЛИЧНО а и друго да ти кажа-не пия лекарства.

Aбе ,никой ли не вдява,че тази дама ни баламосва и се привива от смях.
Сега и алкохоличка ще стане.
И е тооолкова деликатна и хрисима,че сърце не ѝ дава да си занимава приятелите. със сложните ѝ непоправими проблеми......
Струва ми се , че в "ИСКРЕНО и ЛИЧНО" много ще ти се заредват.....
Някак си не ми се връзват нещата,поне на мен!
Връзвам бас,че следва историята ,с взетите лекарства и спешна визита в токсикологията hahaha
[/quote]

Последна редакция: вт, 09 сеп 2008, 14:26 от anamaria

# 153
  • Мнения: 18
Феникс на теб лично искам да ти кажа че нито съм от село,нито съм 15год.това че на теб ти прави впечатление кое и как е написано а не можеш да разбереш за какво става въпрос,ме кара да мисля че ти си от някое село и мислиш като 15год.Мила и друго да ти кажа аз не седя по цял ден пред компютъра,защото се скъсвам от работа.

Последна редакция: вт, 09 сеп 2008, 14:33 от anamaria

# 154
  • Мнения: 2 803

Виж какво,драга,без да се заяждам,ама ще ти кажа,че и аз съм преживяла раздяла,и знам колко време и нерви, и сълзи са необходими ,за да заздравее раната.
Обаче авторката доста преиграва.Прочети ѝ постовете от началото до края и ще разбереш.
Не ѝ вярвам ТОВА Е!
Тя пише като 15 -годишна ученичка от село ooooh!
(Освен ако манталитета не ѝ е такъв... newsm78).
Затова така се заяждам,иначе уважавам чуждата болка,още повече съм опитала от горчивата  чаша на проваления брак ин винаги бих откликанала за съвет,поткрепа и пр.


Много грубо.

# 155
  • Мнения: 332
Ана предлагам ти да смениш това "пълна нещастница" с "голяма късметлийка". Но ако ти сама не се настроиш позитивно и не помислиш за своето бъдеще без тоя смотаняк, което бъди сигурна ще е много по-хубаво, колкото и да ти пишем и даваме кураж, все тая, ти пак ще се самосъжаляваш и така. Пък в крайна сметка, ако ти харесва да бъдеш тъпкана и унижавана, винаги можеш да се върнеш при тоя ...................  Close Ти решавай, животът си е твой  Whistling

# 156
  • София
  • Мнения: 3 880
и според мен, феникс, прекаляваш.
болката, която си изживяла от раздялата много те е озлобила. странно, как не можем да влезнем в чуждото кофти положение понякога и да кажем една добра дума. или пък ако не, по-добре понякога да не казваме нищо.

# 157
  • Мнения: 3 715
Хайде стига, де, 8 страници самосъжаления. То не беше мрънкане, то не беше чудо.

# 158
  • София
  • Мнения: 2 840
...пийвам си в повече...
Не става само  с алкохол.
Трябва и дрога! Crazy

Тая тема ми освежи следобеда.

# 159
AAA.Ето сюжета започна да ми харесва...Вече си имаме и лош герой в ролята на Феникс hahaha
Абее ,моме,стига се рИвала-казах ти как човек може да се справи с такива ситуации.
ама кой да чете,Твоя работа.
А щом не пиеш лекарства ,да ти препоръчам...Помагат Mr. Green
Ама след тези 8 заветни страници...вече се събра добър материал за неколцина епизода за някой достоен латино сериал.

# 160
и според мен, феникс, прекаляваш.
болката, която си изживяла от раздялата много те е озлобила. странно, как не можем да влезнем в чуждото кофти положение понякога и да кажем една добра дума. или пък ако не, по-добре понякога да не казваме нищо.
да така ме озлобила,че по цял ден си стикам устните ,присвивам очите .Плюя по бившия и по свеки...
И имам ролки на главата,заемам буква "наполовина Ф"
понеже с едната ръка бъркам манджата...
А през свободното си време оправям клюката пред блока с клюккома.
Дааммм.
Така ме озлоби раздялата newsm45 newsm45

# 161
  • София
  • Мнения: 175
Ще те боли. Много. Реви си, самосъжалявай се. Определи си време , в което ще го правиш. Кажи си: от 8.00 до 9.15 часа ще се тръшкам и страдам. Но бъди редовна. Сложи си срок, например 2 месеца и всеки ден отделяй нужното време за страдане. Повярвай ми, помага много. След около месец и половина ще си вдигнеш главата и ще започнеш да се радваш на малките неща. Самата мисъл, че отново ще трябва да отделяш време за самосъжаление ще те вбесява и ще се бунтуваш. Ще бъдеш готова да се справяш с ежедневието. Понякога ще те пробожда толкова остра болка, че ще виеш, но след известно количество сълзи си припомняш ада от този месец и половина и ето те пак на крака. Смени си стилът на обличане и се остави в ръцете на майстор - фризьор и когато се прибереш вкъщи не съжалявай, че "го" няма за да му се покажеш,  а се радвай, че имаш нещо ново, което радва само и теб.
П.П. Поредната тема, обърната на махленски скандал. Много грозно..

# 162
  • Мнения: 23
Из "Легенда за лудостта и любовта"

".... Оттогава нататък, от първия път, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА..."

Времето е велик лечител. Каквото и да кажеме сега, ще се съгласиш само с разума си, но пак ще боли. Пожелавам ти скоро да се обръщаш с усмивка назад.

# 163
  • Мнения: 413
Anamaria, искрено те разбирам. Аз имах подобна история. И след поредният скандал чух „Предпочитам мама пред теб”. Писах тук и хоп прочетоха темата ми /от тогава съм с друго име/. Мислиш, че се е осъзнал ли? - не. Но не направи нищо. Не посегна, отново. Само някакви подмятания чух, а после разбрах, че е прочел всичко. Не искал да става обществено достояние личният му живот. И дори ми предложи и брак, по начина по който исках. И някак си намерих сили да кажа „не” и да се изнеса. И мога да кажа, че аз си тръгнах.

Не вярвах на думите на момичетата от форума, че трябвало да намеря друг, за да ме изкара от това положение. След месеци се появи човек, който ме уважава и се държи по съвсем друг начин. Вече знам, че никога няма да се върна. Прекачих прага. Бариерата, която ме спираше.  А той /бившия/ живее с мама и тръби, че аз съм го изоставила, но не казва защо. Тя отиде за постоянно при него.

Почти всички от момичетата, които бяха тогавa пишат и тук и искам да им благодаря.   bouquet

Успех и на теб!

Последна редакция: вт, 09 сеп 2008, 23:56 от izina

# 164
  • Мнения: 18
Знаете ли,от сутринта се чудя дали да му звънна,да си поискам една сумичка пари,която има да ми връща,но ме е страх защото може би няма да ми вдигне телефона.

Общи условия

Активация на акаунт