НЕ МОГА,сама съм,изоставена празно ми е,пусто ми е,гадно ми е многооо
- Публикувана: 30 авг. 2008, 12:37 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2008, 17:10 ч.
ТОЙ МЕ ИЗОСТАВИ
Оле, ти нещо вместо да оставиш тоя мухльо при лудата му майка и да се радваш, че си се оттървала се самосъжаляваш и напиваш 
Леле, има много заблудени същества, честно. Нали знаеш, че "птичето каца веднъж на рамото", гледай да не си пропуснеш шанса, защото пак ще се съберете, ще му родиш дете и тогава ще започне големият ти ад. И не толкова той, а майка му ще ти стъжни живота! Стегни се малко, прояви себеуважение и се радвай на живота СИ! Ако с течение на времето си загубила връзка с приятелките си ги потърси, едва ли ще ти обърнат гръб.
Леле, има много заблудени същества, честно. Нали знаеш, че "птичето каца веднъж на рамото", гледай да не си пропуснеш шанса, защото пак ще се съберете, ще му родиш дете и тогава ще започне големият ти ад. И не толкова той, а майка му ще ти стъжни живота! Стегни се малко, прояви себеуважение и се радвай на живота СИ! Ако с течение на времето си загубила връзка с приятелките си ги потърси, едва ли ще ти обърнат гръб. Така се чувствам,много ама много ми е тежко,намерих си занимание-пия постоянно
Имаш нужда от психолог момиче. Вместо за излизаш от дупката на депресията си, ти се вкарваш в много по-големи проблеми. Върви търси професионална помощ докато не си си опропастила живота окончателно покрай някакъв мухльо! Явно сама не можеш да се справиш.
Затова че само ги натоварвам с проблемите си,излизаме пийвам си в повече и пак започвам едно и също
Така се чувствам,много ама много ми е тежко,намерих си занимание-пия постоянно
Затова че само ги натоварвам с проблемите си,излизаме пийвам си в повече и пак започвам едно и също
НЕ МОГА,сама съм,изоставена празно ми е,пусто ми е,гадно ми е многооо
Сега и алкохоличка ще стане.
И е тооолкова деликатна и хрисима,че сърце не ѝ дава да си занимава приятелите. със сложните ѝ непоправими проблеми......
Струва ми се , че в "ИСКРЕНО и ЛИЧНО" много ще ти се заредват.....
Някак си не ми се връзват нещата,поне на мен!
Връзвам бас,че следва историята ,с взетите лекарства и спешна визита в токсикологията
Така се чувствам,много ама много ми е тежко,намерих си занимание-пия постоянно
Самоунищожавай се тогава, докарай си и други проблеми- може би психично заболяване (алкохолизъм), ...абе цял куп мога да ти изредя ама има ли смисъл?
Щом младежа е толкова прекрасен, че заслужава това, О,к.
Давай така. 
феникс - на някои хора им е по-трудно да превъзмогнат разделите - какво толкова ти е чудно....не всеки може да каже каквото било, било и просто да продължи....и то за една седмица.....никой не казва, че си заслужава, но да има и такива хора.... и аз съм имала такава раздяла, дето се скъсах да рева половин година, бях в депресия, пиех, ревах и т.н....бях се затворила, почти с никой не се виждах...и не знам какво си.....и още ми седи едно такова празно за този човек......и какво...да преживява се...но понякога нещата стават по-бавни...пък при мен не беше и съпруг, само некво си гадже...хора разни....по-ще ми седи като парзалка, ако вземе да каже, че вече не й пука....
Всеки ми казваше, че времето лекува, а аз отговарях с едно стихотвориние -
Казват - лекувало времето,
времето не лекува - мъката като жилите със възръстта се подува,
времето е проверка за болест голяма,
то би помогнало само там,
където болест няма....
И за мен това беше истината в тази половин година....
е после лека полека се съвзех....и авторката ще го направи, рано или късно....
Всеки ми казваше, че времето лекува, а аз отговарях с едно стихотвориние -
Казват - лекувало времето,
времето не лекува - мъката като жилите със възръстта се подува,
времето е проверка за болест голяма,
то би помогнало само там,
където болест няма....
И за мен това беше истината в тази половин година....
е после лека полека се съвзех....и авторката ще го направи, рано или късно....
Как така всяка сутрин е на кафе с майка си, а и на ресторант с нея??? Тоя човек има някакъв много сериозен проблем!
Самото ходене на ресторант с маман не е чак такъв проблем. По-скоро болезнената му привързаност към нея ме смущава... Иначе да си яде с когото си иска, нема проблем. 
Набързо прочетох цялата тема и вече не се сдържах от коментар - най-лесно и безспорно най-приятно е самосъжалението. Още повече, ако други те съжаляват.
Защо не обърнеш малко повече внимание на мненията, в които момичетата ти пишат да го забравиш ТОЯ, да вдигнеш горе глава и да си живееш живота без да се обръщаш назад? Не, ти предпочиташ да ни пишеш как благодариш и че занапред ще живееш по друг начин и после ... хайде пак: тъжно ми е... Ами стига вече!!!
И с този алкохол - ти да не гледаш прекалено много филми и да си мислиш, че и в живота е така??
И последно: сещаш се за твоите приятели, че вече ги отегчаваш, ами ние читателите - направо лошо ми стана, че си толкова отпусната, вяла и само мрънкаш!!!
Стегни се малко!!!
Защо не обърнеш малко повече внимание на мненията, в които момичетата ти пишат да го забравиш ТОЯ, да вдигнеш горе глава и да си живееш живота без да се обръщаш назад? Не, ти предпочиташ да ни пишеш как благодариш и че занапред ще живееш по друг начин и после ... хайде пак: тъжно ми е... Ами стига вече!!!
И с този алкохол - ти да не гледаш прекалено много филми и да си мислиш, че и в живота е така??
И последно: сещаш се за твоите приятели, че вече ги отегчаваш, ами ние читателите - направо лошо ми стана, че си толкова отпусната, вяла и само мрънкаш!!!
Стегни се малко!!!
Спри да пиеш и да се самосъжаляваш. Стегни се и се бори за щастието си. Камбаната бие на страната на победителите. Не му прави кефа на тоя в комплект с майка му да те гледат така отпусната и плачеща. Не им прави евала. Намери си занимания, фитнес, прическа и т.н. Това така разтоварва. Нали ако живота ти поднесе лимон, направи си лимонада. Успех.
феникс - на някои хора им е по-трудно да превъзмогнат разделите - какво толкова ти е чудно....не всеки може да каже каквото било, било и просто да продължи....и то за една седмица.....никой не казва, че си заслужава, но да има и такива хора.... и аз съм имала такава раздяла, дето се скъсах да рева половин година, бях в депресия, пиех, ревах и т.н....бях се затворила, почти с никой не се виждах...и не знам какво си.....и още ми седи едно такова празно за този човек......и какво...да преживява се...но понякога нещата стават по-бавни...пък при мен не беше и съпруг, само некво си гадже...хора разни....по-ще ми седи като парзалка, ако вземе да каже, че вече не й пука....
Всеки ми казваше, че времето лекува, а аз отговарях с едно стихотвориние -
Казват - лекувало времето,
времето не лекува - мъката като жилите със възръстта се подува,
времето е проверка за болест голяма,
то би помогнало само там,
където болест няма....
И за мен това беше истината в тази половин година....
е после лека полека се съвзех....и авторката ще го направи, рано или късно....
Всеки ми казваше, че времето лекува, а аз отговарях с едно стихотвориние -
Казват - лекувало времето,
времето не лекува - мъката като жилите със възръстта се подува,
времето е проверка за болест голяма,
то би помогнало само там,
където болест няма....
И за мен това беше истината в тази половин година....
е после лека полека се съвзех....и авторката ще го направи, рано или късно....
Виж какво,драга,без да се заяждам,ама ще ти кажа,че и аз съм преживяла раздяла,и знам колко време и нерви, и сълзи са необходими ,за да заздравее раната.
Обаче авторката доста преиграва.Прочети ѝ постовете от началото до края и ще разбереш.
Не ѝ вярвам ТОВА Е!
Тя пише като 15 -годишна ученичка от село
(Освен ако манталитета не ѝ е такъв...
).Затова така се заяждам,иначе уважавам чуждата болка,още повече съм опитала от горчивата чаша на проваления брак ин винаги бих откликанала за съвет,поткрепа и пр.