мила,трябва просто да вдигнеш глава.и ти си човек.светат не почва и не сваршва с него.Направи нещо,в смисъл,бъди по-самостоиателна и по-възможност не го забелязваи.сложи си го от глухата страна...стани егоистка поне малко за себе си и детето....сигурна сам,4е ще го учудиш.едва ли ,ще очаква това от теб.свикнал е да му мрънкаш и да се молиш за внимание.зарежи го....предаи се.пак каквото е писано.или ще се усети или нищо не става от него....
- Публикувана: 11 септ. 2008, 23:30 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2008, 15:01 ч.
не мога повече да се боря
Четох, четох ... все същото
Ще се опитам да ти опиша друга гледна точка - нещо, което се опитвам аз да постигна понеже имам почти същата ситуация вкъщи /може би не с толкова грубо отношение/
Опитай се да се промениш ТИ - приеми го като експеримент - един ден се дръж така с него, както искаш той да се държи с теб. Домакинската работа изобщо не я споменавай, преглътни всички забележки, сдържай се и се опитай да намериш неутрална /поне, ако няма положителна/ тема за разговор. Ако искаш да си мила - бъди, ако не ти идва отвътре просто си премълчи.
Ще ти бъде странно, трудно, особено да се пречупиш и да забравиш за обичайното си поведение.
Промяна ще има. Пожелавам ти я от сърце щом искаш да си запазиш семейството.
Убедила съм се, че повечето проблеми в общуването идват от там, че сме си сложили такива капаци, че никой не желае да си накърни достойнството, за да разбере отсрещната гледна точка. Все сме силни, настояваме за разбиране и уважение, но трябва да го дадем безкориство, а не - виж аз какво правя сега за тебе, а ти ....
Много много време ми трябваше, за да узрея за това отношение и още ми е трудно.
Но не пречи да опиташ.
Ще се опитам да ти опиша друга гледна точка - нещо, което се опитвам аз да постигна понеже имам почти същата ситуация вкъщи /може би не с толкова грубо отношение/
Опитай се да се промениш ТИ - приеми го като експеримент - един ден се дръж така с него, както искаш той да се държи с теб. Домакинската работа изобщо не я споменавай, преглътни всички забележки, сдържай се и се опитай да намериш неутрална /поне, ако няма положителна/ тема за разговор. Ако искаш да си мила - бъди, ако не ти идва отвътре просто си премълчи.
Ще ти бъде странно, трудно, особено да се пречупиш и да забравиш за обичайното си поведение.
Промяна ще има. Пожелавам ти я от сърце щом искаш да си запазиш семейството.
Убедила съм се, че повечето проблеми в общуването идват от там, че сме си сложили такива капаци, че никой не желае да си накърни достойнството, за да разбере отсрещната гледна точка. Все сме силни, настояваме за разбиране и уважение, но трябва да го дадем безкориство, а не - виж аз какво правя сега за тебе, а ти ....
Много много време ми трябваше, за да узрея за това отношение и още ми е трудно.
Но не пречи да опиташ.
С "трябва да поговорим" автоматичнто си е запушил ушите. И ми звучиш като че ли му се молиш. И да - дразнещо е. А той - като бебе. Но Светлапетла е права - не муенаред нещо, което явно крие от теб.
Пак казвам, такава ситуация се появява когато семейството е изнервено. Не е нещо кой знае колко сериозно.
Пак казвам, такава ситуация се появява когато семейството е изнервено. Не е нещо кой знае колко сериозно.
Ако имаш възможност прати детето при своите родители за няколко седмици и прави каквото на теб ти харесва без да се съобразяваш с неговите прищявки.Според мен този човек не държи на теб.В къщи ситуацията беше подобна.Аз влюбена и готова да направя всичко само за да му е кеф.Така го научих нищо да не пипва в къщи.Но с времето тази любов се поизпари и взе да ми писва.Караници ,забележки молби за малко помощ ,но нищо не се получи.
И след много дълг размисъл от моя страна,защото имаме и три деца му заявих,че вече не го обичам така като преди и повече немога да търпя такова отношение.Казах му без теб ще ми е трудно ,но с теб още повече.
Малко се пооправиха нещата,но има още какво да се желае.
Моя съвет е не му показвай колко много го обичаш,дори обратното покажи безразличие.
И след много дълг размисъл от моя страна,защото имаме и три деца му заявих,че вече не го обичам така като преди и повече немога да търпя такова отношение.Казах му без теб ще ми е трудно ,но с теб още повече.
Малко се пооправиха нещата,но има още какво да се желае.
Моя съвет е не му показвай колко много го обичаш,дори обратното покажи безразличие.
Твоят мъж иска тип жена, каквато ти явно не си-- да върти цялата къща и не просто да не иска помощ, ами да не иска и признание за това, защото смята, 4е това си е нейно задължение. Като гледам във форума, пък и в тази тема има доста такива жени. Ако си такава, той ще те оби4а и ще те уважава. Ако продължаваш да му пилиш на главата за равенство в задълженията и тем подобни, уважението и оби4та му към тем все пове4е ще се изпаряват. Ти избирай как искаш да живееш... Няма прав и крив тук. Има разли4ни модели на семейство...
Опитах днес да говоря отнова за проблемите и ще напиша дословно какъв беше диалогът. Иска ми се дословно за да може да прецените и моите дум, защото пак аз съм крива била ми голяма устата.
аз - Не може така да се продължава трябва да поговорим
той - не ми се говори
аз как така не ти се говори?
той - не искам
аз обаче си приказвам по въпроса, че не може така да не ме уважава, да не зачита труда ми и прочие
той- дразниш ме не искам да те слушам млъкни
аз - Не може така да се продължава трябва да поговорим
той - не ми се говори
аз как така не ти се говори?
той - не искам
аз обаче си приказвам по въпроса, че не може така да не ме уважава, да не зачита труда ми и прочие
той- дразниш ме не искам да те слушам млъкни
За да съм искрена - ще споделя, че някъде между болката и самотата загубих любовта си - но все още имам чувства, а имаме и дете и се опитвам.
Да търся и в себе си вината.
Опитала съм да не говоря - никога няма сам да започне разговор.
Не съм прала неговите дрехи - само скандали и още обиди.
Да проведем разговор за проблемите - нямаме проблеми, само аз ги виждам (ти си "луда" - коментар за моите разсъждения относно нашите изстинали отношения).
1 седмица детенце го нямаше - но той не се прибра нито веднъж преди 21,00 ч. (не е на работа), не ходихме нито веднъж на кафе, на по бира....
Не се заблуждавам, на ръба на силите и нервите си съм, но.....
А за уважение
Естествено ядоса се и пак започна със злобните си забележки. Подивях буквално разплаках се и го блъсках ( изтиквах го на някъде да се махне) и му казах да се научи как се държат хората, като не е имало кой да го научи. За пръв път не реагира явно се усети, чее прекалил, защото и друг път съм правила така и се крещи лудо от негова странаи обиди се сеят ( не ми е посягал никога) отнасяла съм леека плесница един път,но то беше да се окопитя, бях в луда паника заради други неща не наши семейни. Детето дойде при мен и ми каза - Мамии ела да те гушна и ще се успокоиш, аз ще нябия тати да види какво е направил, да си помисли. [/quote]
За съжаление това ще е един от най-ранните спомени на това дете, как мама и тати си крещят и се обиждат...
По-назад някой беше писал кое е по-добре за едно дете - двамата родители, но ожесточени или единият, но спокоен и щастлив...
Заслужава си да се помисли в тази посока.
Съчувствам ти! 
И ти пожелавам всичко да се нареди, както ти искаш! 
Аз не мисля, че той ще се промени или ще промени отношението си към теб!
Така че или намери начин да живееш спокойно и да не му се впрягаш, или намери сили да се разделиш с него. Предполагам, че най-потърпевшо в момента е детето...НО определено смятам, че държанието му е под всякаква критика! Щом не ти помага и не те уважава, то за какво ти е? Ако си сама пак ще си вършиш всичко сама, но няма да има кой да те наранява и натоварва.
И ти пожелавам всичко да се нареди, както ти искаш! Аз не мисля, че той ще се промени или ще промени отношението си към теб!
Така че или намери начин да живееш спокойно и да не му се впрягаш, или намери сили да се разделиш с него. Предполагам, че най-потърпевшо в момента е детето...НО определено смятам, че държанието му е под всякаква критика! Щом не ти помага и не те уважава, то за какво ти е? Ако си сама пак ще си вършиш всичко сама, но няма да има кой да те наранява и натоварва.
Ние живяхме заедно преди да се съберем окончателно и да решим да сключим брак. Той не обичаше да върши домакинска работа, аз пък се научих да съм добра домакиня. 
Смятам, че преди да се жените, трябва да си зададете много въпроси. Не да се окаже после, че не можете да се търпите. За жалост имам няколко познати, които са точно така. Ожениха се само защото жените им забременяха, а сега само се оглеждат за чуждо и говорят зад гърбовете на жените си какви са...
Смятам, че преди да се жените, трябва да си зададете много въпроси. Не да се окаже после, че не можете да се търпите. За жалост имам няколко познати, които са точно така. Ожениха се само защото жените им забременяха, а сега само се оглеждат за чуждо и говорят зад гърбовете на жените си какви са...
От цялата тема виждам, че проблема съвсем не е в домакинската работа, въпреки че авторката все около нея се върти.
Мъжът е с изстинали чувства и това за съжаление, си личи много.
След като и след 4 дни командировка не се обажда и след това не те е целунал даже.
А когато си е вкъщи явно умишлено се държи гадно.
Моя мъж примерно, беше почнал да се държи малко кофти миналото лято.
Но заминах с майка ми по една работа за седмица и после веднага омекна.
И главното: Откога не ти е казвал, че те обича?
Мъжът е с изстинали чувства и това за съжаление, си личи много.
След като и след 4 дни командировка не се обажда и след това не те е целунал даже.
А когато си е вкъщи явно умишлено се държи гадно.
Моя мъж примерно, беше почнал да се държи малко кофти миналото лято.
Но заминах с майка ми по една работа за седмица и после веднага омекна.
И главното: Откога не ти е казвал, че те обича?
И главното: Откога не ти е казвал, че те обича?
обичта не се казва ,а се доказва
в техния случай няма такава,поне според мен 
Не съм изчела всичко, вероятно ще се повторя с някой.
Няма как да си интересна на мъжа си, ако не си интересна на себе си. Не търси неговото одобрение - търси своето одобрение на самата теб.
Харесай се. Започни да правиш неща лично за теб - иди на кино, прочети книга, купи си нещо. И го прави редовно, а не като спорадична акция. Сложи сеБе си в центъра на света. Ако можеш - потърси си работа на половин ден. Изобщо спасявай се, защото друг няма да го направи вместо теб
Горното редактирах, с оглед на това, че не бях разбрала, че авторката си ходи на работа наравно с мъжа си... извинявам се за което
Няма как да си интересна на мъжа си, ако не си интересна на себе си. Не търси неговото одобрение - търси своето одобрение на самата теб.
Харесай се. Започни да правиш неща лично за теб - иди на кино, прочети книга, купи си нещо. И го прави редовно, а не като спорадична акция. Сложи сеБе си в центъра на света. Ако можеш - потърси си работа на половин ден. Изобщо спасявай се, защото друг няма да го направи вместо теб
Горното редактирах, с оглед на това, че не бях разбрала, че авторката си ходи на работа наравно с мъжа си... извинявам се за което
Радвам се обаче,че ти си добре Силвия 
Извинявам се на авторката за недочитането. Стоя обаче зад всяка своя дума.
Тъжната, спри да искаш от него... спри да говориш. Минала съм през подобно нещо, затова говоря от личен опит. В момента, в който проявиш независимост и незаинтересованост от него - нещата ще се променят - убедена съм.
Пример - започни да переш и гладиш само своите и на детето неща. Обяснение не давай. Ама никакво! Чакай той да те попита защо така, като те попита ти отговори с неговите думи - не ми се говори в момента...
Извинявам се на авторката за недочитането. Стоя обаче зад всяка своя дума.
Тъжната, спри да искаш от него... спри да говориш. Минала съм през подобно нещо, затова говоря от личен опит. В момента, в който проявиш независимост и незаинтересованост от него - нещата ще се променят - убедена съм.
Пример - започни да переш и гладиш само своите и на детето неща. Обяснение не давай. Ама никакво! Чакай той да те попита защо така, като те попита ти отговори с неговите думи - не ми се говори в момента...