Американец или българин?

Не се обиждай, но въпросът е наивен. Отдавна не деля хората на "американци" и "българи."   Аз съм стигнала до заключението, че когато се избира партньор в живота, националността не е важна.  И сред американците и сред българите има свестни мъже  и много боклук, за съжаление.

По-важни са общи цели, разбиране по най-важните въпроси (например, колко е важно за тебе да работиш или не, как прекарвате свободното си време, кой колко време и енергия инвестира в брака--превод: ти ли ще си готвачката и чистачката и дали и двамата сте съгласни с това), уважение един към друг, да се поддържате емоционално и много други. Има една песен с рефрен, "In the end, only kindness matters."  Боя се, че разочарованието е неизбежно ако съпрузите се оценяват по гражданството им.

И ние сме по същият начин понякога, но честно казано и за секунда не съм се замисляла защо не съм се оженила за българин и това, че постоянно превеждам или го взимам с мен никога не ми тежи   Да ти имам и проблемите с две думи. То и за българин да си омъжена пак ще си имате различия, макар и не културни и пак ще има нелеки моменти.

Аз си мисля, че не бива да се подценяват културните различия. Все пак, това е нещо, с което сме израснали и от което никога няма да се отървем напълно. Говоря за привички, храна, общуване с родителите, и разбира се език. Естествено, зависи от човека, доколко се е интегрирал и какви са били очакванията му, когато е дошъл в САЩ, кога е дошъл и как се е оженил/омъжила, зависи от партньора дали приема с широко сърце чуждата култура, както и зависи, как са възпитани и семействата им, как ги възприемат. Интересното е, че различията започват да се проявяват, когато се появи първото дете. Защото точно тогава, човек започва да осъзнава ценността на собствената си култура и желанието си да я предаде на децата си. Например моя позната омъжена за руснак, израснала в религиозна среда, непрактикуваща много години и дори с леко презрително отношение към религията, изведнъж реши, когато им се роди детето да почне да ходи на църква. До такава степен, че не се пропуска неделя, ходи на църковни класове, среща се с майки от църквата основно и пр. Съпругът не е религиозен изобщо и определено беше изненадан от промяната.

Каквото и да си говорим, поне по мои наблюдения, браковете на чужденци с американци са успешни само, ако американецът е по-глобално скроен и няма проблем с различната култура и има интерес да я изучи, както и има интерес към света. САЩ е страна отделена от останалия свят и болшинството от хората не са пътували в чужбина и не чувстват и нужда да пътуват. Това е неоспорим факт, не казвам, че е лошо или добро, просто е така.
Иначе, ако ги сравняваме просто така - американци вс. българи, американците са 200-300 години напред в отношението си към жената. Но това говори за страната, като цяло, не само за мъжете. Не че са по-добри, а че има майки (и бащи), които ги възпитават така, училищни програми, които им обясняват за равнопоставеност, и по-късно - закони и обществени норми, които те знаят да спазват. Тъпаци има навсякъде, естествено.

Към авторката - виждам, че детето ви е още малко, възможно е затова да имате недоразумения. Първите месеци са най-трудните и много различия се проявяват. Не знам точно, какви са ви различията но е възможно да са на индивидуално ниво, не национално. Така че дай ви време да ги изгладите. 

Пробвай да го върнеш обратно в магазина, ако е още в гаранционен срок!

Превеждам, мъкна навсякъде, обяснявам и слушам обясненията му. Обичам го.

Боя се, че повечето хора отъждествяват нация с култура. С това не съм съгласна!  Има много социални слоеве в една държава, много съб-култури. Но дори да не говорим за социални среди. Тези, които са живели дълго или са дори родени в Щатите, знаят, че ако се преместят от Мишигън в Луизиана ги чака голям културен шок.  Социалната среда, моделът на семейство, личните убеждения за брака и връзки са по-важни от всичко друго. 

Наскоро чух въпрос от една американка: "Много го харесвам, но той е по-малко образован от мене. Да се омъжа ли за него?"  Въпросът за културните различия не е само въпрос за нации. (Между другото, аз питах приятелката ми дали обича по-малко образования си приятел).

А за това колко светлинни години са Щатите напред по отношение на жените.... Не знам как е в България, но тука жените все още получават по-малко от мъжете и мъжете все още получават повече повишения.  Стъкленият таван е истински. Не е "explicit,"  но е истински.

В България хем получават по-малко, хем и в лицето им се обяснява, че мъжете са по-качествени работници. "Смятате ли да раждате скоро?" е редовен въпрос на интервю за работа. По улицата   мъжете на висок глас дискутират какво имаш под блузата, а ако си недоволна от това, ти обясняват, че трябва да се радваш, комплимент било.

това специално не би трябвало ни най - малко да ти асоциира раздяла...но всеки сам си знае  ..помисли все пак, че може би и той самият или сем. му трябва да свикват на твоите
но, де факто исках да ти кажа... ако се беше омъжила за българин сега щеше да си пред въпроса: дали не събрках, че не се омъжих за чужденец
 с една товакоето,  го нямаме най ни липсва, доакто не го получим

Всичко си до човека и това как са го възпитали родителите му както са ти казали момичетата по- горе.

Пикси, съгласна абсолютно, но все пак разликата между Мичигън и Луйзиана е значително по-малка, отколкото между България и Мичигън. Естествено, че има американска и българска култура, това всеки ще ти го потвърди, както има и френска, и норвежка и мексиканска. Това са общи понятия. В браковете разликата е между това да си дошъл, като студент или по-рано, да си работил и да си си дал време да възприемеш местната култура и после да си се оженил; и това да си срещнал съпруга/съпругата си някъде, да сте се оженили и да сте дошли тук заедно, т.е. да не си имал време да възприемеш разликата самостоятелно и в по-млада възраст. 

Нямам представа, как точно си пристигнала в САЩ, но подозирам, че си от първата група, което е чудесно, защото сигурно си в по-малка степен раздвоена, между двете си национални самосъзнания. За такива, като мен, които за първи път стъпиха на американска земя на 27 г е значително по-различно, и въпреки, че не съм дошла заради брак, все пак бях много по-оформена, като характер, отколкото бих била на 21, да речем.

Това е за културните различия, иначе мога да кажа, че на пръсти броя свестните български мъже, които познавам и съм много доволна, че не съм омъжена за такъв. А и Хиър ти е казала, как стоят нещата, просто е малък ужас. И най-ужасното е, че всички го приемат за нормално, а ако речеш да кажеш нещо те обявяват за "тъпа лесбийка", да речем. Да не се обиди никой сега, омъжен за българин, моля  . Мнението ми за разликите между културите е базирано на лични наблюдения и опит и е възможно да не е статистически обосновано. 

Недоклатена феминистка. 

 

Аз също превеждам, също "мъкна" мъжът ми навсякъде с мен... но ми е приятно. А и той се опитва да понаучи български, старае се човекът.
Колкото и изморително да ми е понякога, си казвам, ами ако аз незнаех добре английски, нали и той щеше да ми превежда?
Разликата между бившият ми (българин) и сегашният ми съпруг (американец) е, че Дейвид никога не би ме напсувал, камоли на майка... нещо което ми е ужасно противно и поне всеки втори български мачо прави 
Има и много други плюсове, разбира се и всичките са в полза на американеца.
Но съм благодарна на родителите му, че са го възпитали такъв...

 От човек до човек има разлика  Може да случиш и на българин,с който сте корено различни и дори да говорите на един и същ език да не се разбирате на секундата  

Често ни се случва да мислим за едно и също нещо в един и същ момент,забелязвайки един и същи детаил,докато има периоди,в които аз изказвам перфектно структурирано изречение на неговия матерен език и той 10мин се опитва да разтълкува   е леко се поизнервям   ,но не се дължи на факта,че е чужденец,а че е МЪЖ!

В даден момент сме на 'една планета',но в други освен,че сме на различни даже се въртим и в противоположни посоки    

Аааа, и аз съм израстнала с убеждението,че италианците носели жените си на ръце   не е вярно   тези,които ги носят са малко,а и в България винаги е имало и такива мъже  

Хората се делят на мъже и жени,а не толкоз на националности!

ПП И ние в последните месеци на бременността и първите 6-7-8месеца с дечко,многоооооо се различавахме.....така се бяхме раздалечили и очуждили,че се чудех какво става....май е нормално и особено с първо детенце....многоооо търпение 

Това ми изглежда ключово, и се опитах да намекна за значението по-рано. Защо сама? Защото ти гледаш детето? Така сте се разбрали предварително ли? И с българин, и с китаец, и с американец такива неща могат да се случат.

Примери от моя живот не искам да давам на интернет. Мога само да кажа, че баща ми е българин и че винаги е помагал за всичко на майка ми и че майка ми е била равностоен партньор във всички решения. Баща ми е помагал за готвене, за чистене. Като си помисля, само той идваше на родителски срещи.  Не съм го чувала до ден днешен да псува. Не вярвам баща ми е да е бил единственият мъж в България, който прави това.

Съгласна съм с Биз затова, че противоречията започват да се открояват когато се появят децата. Дотогава всеки е разполагал с времето си както иска. Ако жената работи или има някакви амбиции за живот извън къщата, тогава участието на съпруга става критично.  Затова казах, че преди всеки брак трябва да има съвсем откровен разговор за тези очаквания. 

И моят баща чисти и готви. Можем да си разменяме анекдоти до утре заран, но като погледнеш фактите, нещата са ясни. Развнопоставеността не се отразява само в желанието на един съпруг да пуска прахосмукачката.

Българката печели средно 80% от това, което печели българинът. Работодателите не си правят труда да спазват анти-дискриминационните закони. Скоршно запитване на Капитал отчете, че повечето хора не искат да имат жена шеф и то по смешни причини ("Като им дойде мензисът издивяват", "жените не могат да мислят рационално"). Сексистките реклами са безброй. Липсва защита от домашно насилие и трафик и прочие и прочие. Всичко това е отражение на положението на жената в обществото. А това положение се определя и от мъжете, и от жените.

Ясно е, че има свестни български мъже, но пък "свестен" си е доста относително понятие. На мен лично не ми стига само "да помага". Искам въобще да не одобрява патриархалния модел. Което аз почти не наблюдавам у българина.

Попринцип никога не съм разделяла хората на групи и винаги съм вярвала, че си е до човека. Просто ми беше интересно дали има хора които са изпитали и двете страни и дали намират разлика.
А то хората са си го казали правилно, че тревата е винаги по-зелена на съседската поляна.
Не се сърдя на никой за отговорите и благодаря на тези които ме разбират. Явно си е вярно, че с появата на едно малко човече добре познатата схема се разрушава и сме изправени пред нови предизвикателсва.
Да седя си в къщи сама защото си гледам детето и така сме се разбрали с мъжа ми за което съм му много благодарна. Може би повече ме тормози това, че детето ми ще израстне далеч от роднини и близки приятели.

Хиър, сигурна съм, че дискриминацията и сексизмът са много по-открити в България, но социалните условия за жените на едното или другото място не беше оригиналната дискусия. Аз дори не приех въпроса като "българи в България."  Българите не са ли навсякъде

Патриархалният модел си е жив и здрав в Щатите. Жените, дори ако работят, обикновено носят около 1/3 от приходите в семейството. Има много статистики на Интернет за това.

А имам и много анекдоти, защото покрай детето започнах да общувам с майки и всички са американки, омъжени за американец. Повечето от майките са напуснали работа заради децата. Приели са традиционната роля на жена в патриархално общество доброволно или не. Всички са с висше образование. За съжаление, особено в икономиката в която навлизаме, на повечето от тези жени ще им е трудно да св върнат обратно на нивото на предишните си позиции. Ще трябва или да учат наново или да приемат по-ниско платени позиции от тези, които са имали. 

Това, обаче, не беше въпросът на Ями Мами, на чието детенце от сърце пожелавам да си създаде кръг с най-добрите приятелчета!

Но не е единственият модел! Още от начало говоря за възможността да живееш с мъж, който не одобрява патриархалния модел. Тази възможност е много по-голяма в САЩ.

А българите са възпитавани от българско семейство в България най-често, все едно дали с в София или Абис Абеба.

предполагам, че на голяма част от момичета тук им е минавало това самосажъление.. къде заради липсата на помощ, къде заради самият контакт с близките...но в крайна сметка сами си гледите детето, което е донякъде голям плюс...ако знаеш колко майки мрънкат от много "помощ" около тях в БГ   

Абе истината е, че колкото и да си говорим, всеки говори от позицията на собствения си опит и това в никакъв случай няма да е същото, като при някой друг.
Не искам да казвам, че американците са по-добър избор за съпрузи от българите  , в никакъв случай. Пикси е права, че е до отношението мъж-жена, а не българин/американец - българка. Аз просто исках да подчертая, че има нюанси и че средата, в която израстват мъжете оказва влияние. Средата в България е значително повече в ущърб на жената, отколкото в САЩ. Изпитала съм го на гърба си и на двете места и най-вероятно, това че съм израснала в България ми помага да оценя повече възможностите в САЩ.

Аз обаче говорех и за друго (Пикси, съжалявам, че неволно загатнах идеи за личния ти живот ), да оставим настрана патриархалността - говорех за културата, с която сме израснали, и за влиянието ѝ върху нас. Това е храна, време за хранене, начин на ядене, начин на обличане, прекарване на свободно време, връзки с родителите и с останалите членове на семейството, начин на общуване. Ние сме продукти на семействата си и на средата, в която израстваме. Никой не може да ме убеди, че това няма значение в една връзка и че не изисква нагаждане от двете страни. Естествено, че това са неща, които трябва да се изгладят между двамата и ако ги осъзнаят и имат желание ще ги изгладят, отношенията ще са наред. Но не може да не оказват влияние и трябва да се имат предвид, когато човек се жени за човек от друга националност. Затова дадох и примера по-рано за моите наблюдения за успешни бракове с американец - когато американецът има желание да изучи културата на съпругата си. Йъмми, ако и твоят съпруг е така, няма да имате проблеми. 

от това може да излезе страхотна тема...кое най ви затрудни в културните различия

Точно така!  И няма универсална формула за храна, начин на хранене, и прекарване на свободното време, връзки с родителите в нито една държава.  Само в Щатите, мога да си помисля за хиляди начини по които хората се различават в тия аспекти. Едни купуват органична храна, други ядат в МкДоналдс. Ако растеш в семейството на Сара Пейлън, ядеш мус който си утрепал сам. Ако живееш в семейството на моя колежка, ядеш само вегетариански, органични гозби. Става дума за ценности, и ценностите са повече атрибут на социален кръг отколкото на нация.

Едни гледат ТВ докато се хранят; други сядат в трапезария с дантелена покривка. Храна!!  Сега се върнах от няколко европейски страни, в които беше проблем да намерим ресторант с "национална" храна. Намерихме мексикански, медитериански, китайски, и какво ли не друго. 

Живеем в глобална култура. Ако хората не са имали достъп до друго освен две държави (или дори до втората държава имат единствено достъп чрез съпруг/а), тогава е естествено тези разлики да се очертават на преден план. Разликите са доста повърхностни--дали ядеш охлюви или тиквички, например, не е от голямо значение.

Ако става дума за различни религии (например християнство вс. мюсюлманство), тогава вече говорим за съвсем други неща. Но познавам и една-две такива двойки, които с компромис и диалог, се справят.

Пикси, светът е глобален от има-няма 20 години. Органична храна се яде от 10, а масово сигурно от по-скоро и основно от добре образованото население. Вегетарианството е все още считано за пърк, за добре образованите хора и тези с добри доходи, защото иначе не можеш да си го позволиш. Ако прочетеш, какво писах по-рано аз говоря за мидъл Америка, където живеят болшинството от американците и доколкото знам и доколкото съм виждала е точно това, което описах -
Плюс това не се хващай за храната, това е най-елементарното, макар, че има хора, които си обичат техните meat and potatoes и българска храна ежедневно би им идвала в повече и едва ли биха опитали телешки език или заек, пък камо ли охлюви, за тях това е екзотика на н-та степен. Аз обаче говоря основно за навици и обичаи - едните пият супер силна домашна ракия, другите разводнена бира, едните са религиозни от 10тина години, другите ходят на църква и се молят редовно от пеленачета, едните обичат готвени манджи със сос, другите обичат сухи храни и салати; едните вечерят в 8 пм, другите в 5-6 пм; едните слагат децата си да спят следобед до 7-8 годишна възраст, другите до 3; едните ги слагат да спят вечер в 7-8, другите в 10-12; едните буквално живеят, за да работят, другите гледат колкото може повече да изкръшкат от работа; едните си обличат новите дрехи и се разхождат на главната улица с цялото семейство, другите си обличат т-шъртовете, сует-шъртовете, маратонките и джинси и отиват в мола; едните жени обичат да се докарват и носят високи токове по всяко време, другите не; едните седят в кафенета с приятели и лафят, другите си вземат кафето ту го; едните предпочитат да оставят бабите и дядовците да им гледат децата, другите не искат да го правят (или бабите не искат  ); на едните можеш да се изтърсиш по всяко време на гости (искат те или не), на другите само след покана и уговорка от преди 2 седмици.

Естествено, че това са генерализации, но са верни генерализации, точно както е вярно, че германците обичат бира, братвурст и сауъркраут и че китайците не ядат вчерашно-готвена храна. Естествено, че има изключения (както и субкултури), винаги има такива и са важни, но и тези неща не са за подценяване. И отново да кажа - човек говори от собствен опит, така че аз не говоря голословно.  Спирам да спамя в темата, ако искаш можем да продължим разговора на лични. 

Така се получава, когато не се омъжваш по любов 
И ще ти пречи, и ще те дразни, и ще го "мъкнеш", и езика няма да научи ... да си мислила навреме.
На мен защо не ми пречеше постоянно да превеждам на три езика по време на сватбата ми и цяла седмица преди това?
Защо няма да ми пречи да го направя пак и на сватбеното тържество в България след няколко месеца?
Нарича се любов 
Ако толкова ти тежи, разведи се, вземи си български простак и да ви е сходно в културите, защото е българин 

Aма защо да го продължите на лични, Биз? Толкова е интересно. Най-после нещо различно от "То си е до човека" и т.н повърхностни клишета.

Хиър, с лекота приемаш генерализации за България, а отричаш генерализации за Щатите. Не ти е прав аршина. Според мен, разбира се.

Надявам се, че не съм обидила никого. Аз пък не го приех като спам, а като дискусия на интересна тема, с различни гледни точки.

Да, разбира се, личният опит има голямо значение, затова понякога говорим за една държава и дори едно и също събитие, но погледът ни е пречупен през призмата на нашия светоглед, на нашите познати, роднини, и приятели. Познавам популацията, за която Биз говори, но това е lower-middle class, не точно мидъл клас. Това е точно делението на тези, които пият "вино" срещу "бира,"  което нашумя наскоро в пресата, които предпочитат баскетбол срещу боулинг.

В крайна сметка, аз намирам много повече допирни точки с хора, чието образование е сходно с моето или с които сме имали по-сходни лични опити (като ценности, разбирания) отколкото с хора от определена нация. Когато се виждам с приятели от Финландия и Германия, културните бариери са много малко. 

Аз по принцип съм против обобщенията на "българи" вс. "чужденици" или "US" vs. "THEM"  в две големи групи. Това е прекалено бинарно.  Знам, че човешкият мозък е склонен да мисли в стереотипи и бинарни величини, защото така по-лесно правим значение от света, но стереотипите са не винаги "верни."  Те са лесни.  Всички биха се възмутили ако стереотипваме  "белите американци" и "латино-американците", като последните често се слагат в един кюп. Всъщност, последните също имат много под-култури и т.н.

А от другата страна на оградата: замисляли ли сте какво е мнението на някои американски мъже за българските жени? Наскоро подслушах разговор между мъже в Панера Бред, чийто приятел е в България, и не мисля, че стереотипите биха се харесали на никого тука.

Мисля, че и аз изчерпах тази тема.

Абсолютно си права - бинарно е и е некоректно. И аз не обичам такива обобщения.

И ако някой постави моя съпруг в първата група (виж долния цитат), само по критерий националност, ще е в голяма грешка.
Има много магарета Пенчо, но не (на) всички Пенчовци (им) са еднакви. Извинете ме за"натуралните" скоби в предното изречение.


Олинце, ако с постинга си не си целяла генерализации по национален признак и аз съм те разбрала грешно, моля свиркай. 

Биз хубаво го е написала. Всеки си говори от собствения опит. Аз като женена за българин да си кажа, че отчитам много плюсове на това. Просто наистина някои неща са доста по-лесни, мисля че с него се разбирам на друго ниво. Това не значи, че всички българи са добри мъже, но безспорно културните различия са по-малко.
Ями мами, искам да ти кажа, че ако беше женена за българин, но живеехте в Америка, пак щеше да ти липсва България, и пак детето ти щеше да расте далече от роднините. Това е съвсем различен проблем. Ако мъжът ти е отворен към твоята култура и съгласен детето ви да я сподели, мисля че няма защо да мислиш по въпроса какво ли ще е с българин. Някои неща щяха да са по-лесни, други по-трудни. Няма идеално.

Пикси, кажи какво си говореха за българките, че ми е интересно. 

Има много магарета Пенчо, но не (на) всички Пенчовци (им) са еднакви. Извинете ме за"натуралните" скоби в предното изречение.

Ха!!  Къбит, и аз се опитвах, с много повече думи, да кажа на българките седейки пред компютър, че не всеки "Tom, Dick, and Harry" са еднакви. Ти си го казала по-добре.

yummy mummy, тежи ти, тежи ти, щот явно си се оженила по любов към съпруга ти, а не към страната му! Някой девойки толкоз драпат да се оженят в чужбина, че са готови не само да превеждат.....
Тежала ти разликата в културите! Ми ще ти тежи, като си обикнала първо мъжа си и после страната ми! Колко ги знам дет са по норвежки от норвежците....

Така е, в брака по любов има и неравности! А ти не се терзай, какво би било! Можеше да попаднеш и на българин дето културата му ще ти е чужда!
Пожелавам ти да си спокойна и щастлива където и да си и с който и да си!
 

Ей, ама много надълбоко го взехте значи, споко.   Пикси, и аз повтарях поне 3 пъти, че съм съгласна с това, което казваш, ама нещо не ти е направило впечатление . Но повтарях и че има и правота в това, което аз казвам. Истината е винаги по средата. Естествено, че не деля хората по националности, точно пък аз никога не съм. Нито пък противопоставям хората на "ние" срещу "тях". Просто се питах да кажа по няколко различни начина, че средата оказва влияние, добро или лошо и когато се жениш/омъжваш за някого трябва да го имаш предвид. Подозирам дори, че говорим за едно и също нещо, но то разграничаваш средата на по-малки групи отколкото аз. Толкова, нищо повече.

Това изказване е меко казано отвратително !  

Е, не съм съгласна! Излиза, че съм от тези, които са си гонила интереса  Защото сега хапвам борш и морски деликатеси, е не всички де и ми харесват, дори и децата ги приучавам към тази кухня. Моят съпруг и той сметката е търсил, вече признава и празнува с мен, Коледа и Великден! Абе, двустранен брак по сметка 
А, според мен точно заради любовта човек е готов на компромиси. Ако не обичаш, няма да се напънеш да се промениш, да се адаптираш в новата среда, да възприемеш разликите, да проговориш друг език, заради човека до теб 

Да, не целях генерализация по национален признак. Точно за това писах, че съм благодарна на възпитанието на родителите, а не на това, че е американец. По стечение на обстоятелствата, обаче имам база за сравнение. Късметлийка съм, че съпругът ми е много отворен, пътува из цял свят и е интернационална личност, дори не бих го нарекла американец. Аз също съм израстнала сред чужденци, така, че тяхното мислене и начин на живот не ми е чужд

Освен това, никога не съм го приемала като американец, а като мъжът когото обичам и с когото искам да прекарам живота си.

Отвратително е, разбира се, също както нейните признания, че й тежало да го мъкне след себе си и да му превежда постоянно и че било така, щото бил американец, а не българин
Използвах нейния изказ, за да ме разбере по-ясно.

Ясно, щастлива, разбрах ти гледната точка 

Просто ми стана странно, че така обобщи. Все пак има доста добре възпитани българи, както и простаци не-българи 

Бтв, как стана грима за сватбата? Ако е удобно, може ли да видя някоя снимчица, на която се вижда грима (пусто женско любопитство  ).  Благодаря предварително   

Това е много смислено изказване!

Agreed. 

Да, затова човек не се жени/омъжва за националност, а за човек.
Ще ти пратя снимка малко по-късно, че сега излизам 

 Дзън-дзън, кръстосване на шпаги ли дочувам 
Не съм омъжена за американец. Смятам, че ако е подходящият човек, няма да има никакво значение американец ли е, занзибарец, или българин. Всичко посочено като проблеми, и обобщено като "различни култури" ще бъде доизглаждано с лекота. Ако обаче е брак по сметка, за документи,  зарад' голата идея "чужденец е", и какво ли още не..хм, хм... ще има питанки от рода на : " а, дали нямаше да е по-добре да си  взема българин?".

Тази тема, е като прословутата навремето "Арабите ли са най-добри в аналния секс".

Ами аз какво попитах, какво излезе пак препирни и изказвания от рода ми като не ти изнася в САЩ тръгвай си или развеждай се.

колкото до изказването на щастлива
"
Така се получава, когато не се омъжваш по любов 
И ще ти пречи, и ще те дразни, и ще го "мъкнеш", и езика няма да научи ... да си мислила навреме.
На мен защо не ми пречеше постоянно да превеждам на три езика по време на сватбата ми и цяла седмица преди това?
Защо няма да ми пречи да го направя пак и на сватбеното тържество в България след няколко месеца?
Нарича се любов 
Ако толкова ти тежи, разведи се, вземи си български простак и да ви е сходно в културите, защото е българин  "
 
 Първо,че не съм се омъжила по сметка, а си  беше любов. И на мен на сватбата нямаше да ми тежи да превеждам а и "цяла" седмица преди това, ама да те питам след две- три години брак дали ще си още толкова влюбена  и след няколко месеца престой в БГ накрая на лятото дали няма да ти се прииска да си поговориш с приятелките си, които не си виждала от години на чист български език без да се налага да спираш на всеки 5 мин за превод.
А кой каза, че всички българи са простаци? Ти така обиждащ и себе си, нали си българка  или се лъжа?
Не съм казала, че американците са тъпи или пък , че всеки български мъж е прекрасен, но има хора който са ме разбрали добре, като например Marjo.
 Не ми се спори а и вече съжалявам, че пуснах темата тъй като се превърна в поредният скандал.

Според мен проблемът ти въобще не е във факта, че съпругът ти е американец. Може би просто любовта ви не е била толкова силна и ти в момента се дразниш от най-малката му нужда и нямаш желание да изработите някаква стратегия, която да ви помогне да се оправите с превода.

Извинявай, но не мога да не реагирам на това. 
Не ни слагай всички под общия знаменател на жените, чиято любов намалява с годините, защото се принудени да "спират на всеки 5 мин за превод" или по някакви подобни абсурдни причини. 

Ако двамата не си "поддържате огъня" всеки ден, огнището ви ще изстине, то е ясно. И ще се търсят причини в културни различия и бреме...
За малките моменти и спирането да им се насладите говоря. Да се отпуснеш на ежедневието с години е равносилно на подписване на смъртна присъда на връзката.

Хайде стига съм моралствала, всеки си знае неговото дередже.

Ама и аз смятам че е много досадно да включваш някой, независимо какъв език говори в диалог с човек, когото познаваш отдавна. Мъжът ми е българин, но въпреки това ми е неприятно да присъства когато се виждам с дружките си от детинство. Защото с тях имаме общи спомени, общ език дори, в който  един страничен за връзката ни човек не може да се включи. И аз вместо да общувам пълноценно с тях, ще трябва да поддържам small talk, приказки за времето ако щете, че той да не се чувства изолиран. Разрешението? Виждам се с тях без него. Така че авторката на темата бих я посъветвала да си ходи в България без мъжа си.

yummy mummy, аз също смятам, че не си права. Надявам се, че няма да приемеш думите като укор или опит да те съдя. Опитвам се да си обясня начина, по който реагираш със следродилната депресия и това, че в такъв период си по-чувствителна към неща, които не са ти правили чак такова впечатление преди. И аз ще се присъединя към другите момичета и ще ти кажа, че любовта не признава граници и националности, език, цвят на кожа, недостатъци в характера и т.н.
Очаква се, че мъжът, за когото си се омъжила е най-важният човек за теб - на чието рамо можеш да се опреш в тежки моменти. Очаква  се и ти да му дадеш същото, а всъщност при първата трудност се отдръпваш  Може би приятелите ти също могат да направят усилие и да понаучат неговия език, може би ти можеш да положиш усилия и да го научиш на български. Варианти винаги има и компромиси винаги могат да се направят. Стига да иска човек. Каквото и да решиш ти желая успех!

щастлива, чакам с нетърпение   

американец за съпруг, българин за любовник-ето ти го решението

Ех, стари теми, ама интересни Съгласна съм с повечето казано дотук, и няма да повтарям, само ще споделя аз как се справям. Още не сме женени (през август ни предстои), но от 3 години живеем заедно, което си е доста опит. Живеем в Щатите, далече от цялото ми семейство, роднини и приятели. Аз съм българка, а той е чернокож американец, и на пръв поглед уж сме различни, но като характер и поглед към живота с него съм по-близка отколкото съм със собствената си сестра! "Всичко си е до човека" може да е клише, ама си е вярно Трябва не само да се обичате - любовта дори и да не изгасне, пак претърпява промени през годините - но и да се уважавате и цените като партньори, наистина да искате да сте заедно, и това да надделява над проблемите. Щом вече си започнала да се съмняваш във връзката, и си тръгнала да се предаваш без бой, значи има нещо гнило в цялата работа...

За културния шок имам един въпрос. Забелязах, че всички подчертават как американеца трябва да е отворен и да приема чуждата култура, как той трябва да се съобразява с различията, да ходи по света и т.н. - а защо това да не важи и за българката, женена за него? Особено след като тя живее в неговата страна. Ако ще живееш в една страна, добре е да се опиташ да я разбереш, приемеш, дори обикнеш. Правила ли си опит и ти да разбереш неговата култура, субкултура, семейство, забавления и т.н.? Може би той си мисли за теб същото - "защо ли не се ожених за американка, българката не ме разбира и се дърпа"... Нужни са опити и от двамата, за да се сработят нещата.

И сега малко примери за това ние как се справяме. Много помага това, че сме близки по душа и еднакви неща ни влечат. Хубаво е да имате неутрални интереси, където да не се откроявате културно и да се дразните взаимно. Като например ние сме големи любознайковци и само си разменяме интересни научно-популярни статии или книги. Харесваме едни и същи филми и телевизионни предавания и си ги гледаме заедно. Обичаме градинарство, и всяка година си садим цветя и зеленчуци Сръчковци сме, и си строим разни неща - аквариум за рибки, катерушка за котката. Е, не всеки се пали по такива неща, но целта е да намерите общи, неутрални неща които да ви радват и сплотяват, и да изтриват културната бариера. Разбира се, има ги и заниманията които са си стриктно въпрос на етнос, и въпреки глобализацията се ценят и до днес. Аз например много обичам мартеници и питка с късмети, и колкото и да се интегрирам, това винаги ще ми липсва. Той пък обича телешки пържоли и пържени картофки. Но знаете ли какво? И на него са му интересни мартениците, и на мен ми е вкусна телешката пържола. За Коледа правим българска Бъдни вечер с постни ястия и питка, а за коледния ден готвим шунка и пълнена пуйка. Шарим си яйца и месим козунаци за Великден, и ходим да гледаме зарята за 4ти юли. Готвим вкъщи както български гозби по рецепти на майка ми, така и американски по рецепти на неговата. Музикални сме и на него много му харесва българската народна музика (с тъпаните особено), аз пък обожавам ритъм-енд-блус и гласовете на негрите - божествени са! Той горкия много усилия полага да научи български, аз пък гледам стари американски филми от детството му, за да хващам всекидневните лафове. Две сватби скромни ще направим, на всеки в страната по една, по подобаващите обичаи. И за всичко така, подхождаме с интерес към културата на другия, учим и празнуваме всичко, и така е много по-весело - хем на всеки се угажда, хем не се делим на такива и инакви

За приятелите - трябва да си се разберете двамата. Всеки има нужда както от партньор, така и от приятели, и няма нищо лошо да го пускаш от време на време на по бира с братлетата, докато ти в това време отидеш на сладолед с дружките Разбира се, трудно е когато те са на друг континент, но пак се постига решение, с компромиси и много желание. Ние като си ходим до България, той знае че искам да се видя с приятелките и да си говорим на български - веднъж годишно е все пак, полага ми се. Но пък иска и той да се види с тях, че иначе било невъзпитано. И затова правим какви ли не шашми - например, отиваме двамата при тях, лафим известно време с превеждане, после се обаждам на майка ми да дойде и да си го прибере, и аз оставам с дружките Той и майка ми разменят по някоя дума ту на български, ту на английски, кой колкото може, иначе са на десетопръстната; но пък много си допадат, и някакси успяват да се разберат. Като дойдем обратно в Щатите, пак така - срещаме се двамата с негови приятели, и като се повидим, аз им казвам чао и отивам да се разходя или да си купя нещо сладко

Тежко ми е, че съм далече от хората, с които израстнах, но пък тук си намерих други приятели. Говоря си по Skype, телефон, email и т.н. с тези в България, което много помага. Никога няма да се чувствам съвсем като удома си тук, но две неща много ме успокояват. Първо, като си представя колко по-труден и изнервящ би бил живота ми в България в момента, и как нямам нерви да се боря с бюрокрация, корупция, кучешки л...а по улицата и какво ли не... и ми става едно такова спокойно, че съм тук (или например как наскоро ми правиха операция, която в България още е невъзможна и там бих останала с тежки последици... просто колкото и да ми е кофти да си го призная, САЩ се грижи по-добре за мен). И второто - аз дори и да си страдам от време на време, за децата ми това ще е тяхната родина, и на тях ще им е комфортно и щастливо тук, а това е най-важното.

И последно, за децата. Притеснено ми е какво ще е като дойде този ден, то ние много говорим по този въпрос и сме се разбрали за много неща - взаимна помощ и подкрепа, кой какво ще прави, и т.н. Откъм културните въпроси - например първите имена на децата ще са "и така, и така" - демек да съществуват и в двете страни, като моето например - Диана съм в България, Diana съм в Щатите и никой няма проблем. За бащино ще им дадем името на моя род в България, а фамилно - на мъжа ми, и така всички са щастливи! Ще ги учим и на двата езика, и както досега ще си празнуваме всички празници и ще си ходим до България.

Знам, че сега ми е лесно преди да са се появили децата да правя такива планове, и знам че и ние като всички двойки си имаме трудни моменти. Но за 3 години препятствия с какво ли не в ежедневния живот досега не е имало проблем, който да не можем да разрешим заедно, и не е имало и един миг, в който съм се съмнявала в избора си или съм се чувствала самотна. Ако до теб е правилният човек, и двамата гледате конструктивно и с интерес към различията си, проблемите се решават много по-лесно! Успех!

Има го момента за културата и за изнервянето ,че не говорим един език, но това е положението , такива сме си ги избрали , в моя брак има повече плюсове.

Щастлива ,аз познавам и такива от луда любов се ожениха и след година две ,нещо не се разбраха, та и това не е истината.
Към авторката, децата ни ще растат без НАШИТЕ роднини и приятели , но пък тук са обгрижени от мъжовите роднини и приятели, все някой ще липсва

От 3 години съм щастливо омъжена за американец.Никога дори и за момент не съм съжалила,никога ме съм си и помислила защо не съм омъжена за друг.Според мен няма значение каква националност е,важно е просто да се обичате,уважавате,да имате някакви сходни интереси.Ако си го обичала,но сега не си сигурна в чувствата си и постоянно те дразни, по скоро си мисля че умората и напрежението покрай детенцето оказват влияние,а това се случва на всякъде и с всеки,така че и да беше омъжена за българин не е гаранция че ще бъдеш щастлива.Има и друга причина не за пренебрегване.Носталгията която винаги я има и може да обърка много неща и наистина може да те накара дори да охладнееш към човека до теб.Трябва просто много добре да помислиш какво точно те кара да промениш чувствата си към този човек и ако си струва направи всичко възможно да възстановиш любовта между вас!
Успех 

Аз съм омъжена за българин и честно не мога да си представя да съм женена за чужденец (момичета, женени за чужденци, не се засягайте, просто искам да споделя моето виждане  ). Винаги това съм искала - да живея в чужбина, но мъжът ми ми да е българин. Лично аз не бих могла да се отпусна и няма да е същото с човек от друга култура - да не мога да си обсъждам с него чисто български неща, да си използвам български лафове, поговорски и неща, които само ние българите си знаем. Въпреки, че говоря английски много добре, сигурно много би ми писнало да говоря постоянно на английски.
Иначе не съм против бракът с чужденец - като се обичат хората, това не трябва да е пречка.

Yummy Mummy, а замисляла ли си се, че ако беше женена за българин, понякога щеше да си мислиш какво ли щеше да е ако си женена за американец и дали няма да е по-добре? Каквото е трябвало да се случи в твоя живот, се е случило, бъди щастлива и се радвай на живота   .

Pops ,  не схващам логиката , нещо малко елементарно ми изглежда , като преди 100 години ,дето на прабаба ми са се сърдили ,че се е оженила за момъка от съседното село ,а не за съседския , това си говорим тук, че и за извънземно да се омъжиш, пак може да се разбирате по - добре. А това за поговорките и то ме разби,  в момента съм последно ниво на езика и научих повече поговорки от колкото на български знам , но това е към края  на нивата на езика вече....

Pops, много зависи и от това кога и как си учил езика, и с какви хора си общувал на него. Аз до 19-тата си година живях в България, но в мойта гимназия (Американския колеж в София) освен часа по българска литература, всичко друго ни беше на английски. Освен това, бях срамежлива и докато не дойдох в САЩ, нямах много социален живот. В резултат на това сега се отпускам по-лесно и изразявам по-добре на английски, и в това отношение никак не ми тежи, че съм с американец. Още повече че на него са му много интересни точно всекидневните бъзици на български, и ежедневно си разменяме реплики от сорта на "много кофти," "айде бе" или "изпона-" пред всевъзможни глаголи Много българи, женени за чужденец не са съвсем чужди на езика или културата му, нито пък той на тяхната; много са живяли извън България, или пък в България, но около чужденци. Така че това с "отпускането" между българин и чужденец си е индивидуален проблем и зависи от ситуацията, в която си.

Ооо! Кой випуск?  

Ооо, да не би да сме колежки? Аз съм випуск 2003 

На мен ми е изнтересно как и къде се запознахте с вашите половинки?
Как реагираха като разбраха, че сте от БГ, знаеха ли нещо за нашата страна? Как реагираха приятелите и роднините им?

Сега ще разкажа една смешна история с моят мъж. С него се запознахме в София, той работеше там. Като редовен посетител на един софийски ресторант, се сближил с едната барманка и тя решила да го "научи" на нещо на български език    След време се запознавам аз с неги и го разпитах - знае ли нещо на български, харесва ли българска кухня и др. такива редовни въпроси. И той казва "Да! знам нещо на български!" каза, че му звучало много нежно и мило, но незнаел точно какво е. И така надвесен над ухото ми, с чаша питие ми прошепна нежно... "Сприииии да пърдииииижжжж"   

Хахахаха! Топъл дъжд, това ме разби!   Коронен номер с горките чужденци. Моят май няма подобни изявления, въпреки че брат ми в началото беше много навит да се будалка с него и да го учи на псувни под прикритие че значели друго. Сещам се за подобен случай обаче - ама тоя път аз и приятелките ми го научихме. Преди две години бяхме на море в България, с гаджетата, и моят имаше един неприятен инцидент с медуза. Научихме го как да разкаже за случката в едно изречение, ама уж на майтап само, обаче... прибираме се ние вкъщи, майка ми най-учтиво го пита как беше морето, и той й изцепва на български: "Опари ме медуза по топките!" Леле потънах от срам, това не беше за пред нея  

Иначе за запознанството. Ами състуденти бяхме в САЩ, и се запознахме в отбора по спортни танци Не сме били танцови партньори, и първите три години само се разминавахме по коридорите на "здрасти," без интерес. Четвъртата година по случайност на един салса купон за пръв път танцувахме заедно, и така ни хареса че нещата потръгнаха от там и досега сме неразделни. Той преди това не знаеше от къде съм, но от фамилията ми, завършваща на -ова заключил, че съм от Източна Европа После като му казах че съм от България, и той каза че знае само каквото е чувал по новините - мизерия, трафик на нелегални оръжия, комунизъм... Стана ми тъжно. Ама по новините по принцип трагедии отразяват, така че не се очудих. Откакто му показах и красивата страна на България обаче, е влюбен в нея, иска по-често да си ходим и повече да разглеждаме. Като си намерим собствено жилище в Бостън, ще бъде обзаведено с китениците на баба ми   Най-мило ми става, когато слуша за корупцията и проблемите на страната, и веднага измисля решения тип "ако някой ден имам еди-колко си милиона долара, ей така бих инвестирал"   Въобще да си с чужденец съвсем не е така депресиращо, както много хора явно си мислят.

Колкото до родителите му, много са готини и двамата, и много ме харесват. Това, че не съм американка всъщност е по-добре в нашия случай, защото те са чернокожи с много кофти личен опит с белите американци, и не ги обичат много. Но аз понеже съм от Източна Европа, не се броя за тукашното "бяло" (преселници най-вече от Западна), и ме приемат по- като своя отколкото белите си съграждани!

Kailid, и аз не схванах твоята логика и защо ми обясняваш за прабаба ти, но както и да е, не ми се занимава с излишни спорове. Освен това съм наясно за "какво си говорим тук" - както вече написах, не съм против брак с чужденец, просто казах, че аз не бих се чувствала добре в такава ситуация. Не очаквам всички да мислят като мен.  

Дидитка, права си, наистина важно е до каква степен знаеш езика.

Топъл дъжд - ужасно много се смях на случката с твоя мъж  .

Аз съм по-дърта, 2000.

Нямам опит в брак с американец, но имах гадже канадец. Нека да съм лош пророк, но симптомите, които описваш водят в повечето случаи до фатален край в отношенията с чужденец. Постоянното превеждане е най-малкия проблем. Културната пропаст е много по-страшна. Освен, ако ти не си супер адаптивна като човек.

Американецът е стерилен човек, с ограничена визия, с притъпена емоционалност, с материалистично мислене. Разбира се, има изключения, но нали говорим в полза на статистиката. Говоря, от личен опит, живях година време там и ги намирам за много скучни и алиенирани хора, студени и егоцентрични.

Айде сега не се отчайвай, това е само едно лично мнение, може при теб да става дума за временна криза в отношенията, от каквато не си застрахована и с българин 

Как можеш да кажеш такова нещо!!! Твоят българин те е псувал на майка! Моят баща никога не псувал майка ми, брат ми никога не напсувал жена си, мъжът ми никога не ме нагрубил! Как можеш да ръсиш такива нагли обиди към половината от българските мъже! Срамувай се от личния си опит, но не си позволявай да го прилагаш към цял един народ!

Мммм...silviti? Губи ми се вътрешната логика на ей такива твърдения:


когато са последвани веднага от ей такива:


Особено пък когато си признаваш в същия пост, че никога дори не си имала връзка с американец, а и си живяла там само година. Обобщенията на тема националност са винаги безсмислени, но когато се базират на толкова ограничени контакти с въпросната националност, са направо смешни.

Дидитка, много ми стана мило, като ти четях поста. Личи ти, че си много влюбена - много щастлив живот заедно ви пожелавам!

Ями Мами, стана ми жал за теб. Съвсем искрено. Ти сигурно си от малкото хора, които са пуснали тема тук, защото наистина няма с кого да споделят лично. И това е много тъжно. Аз съм сигурна, че си нямала користни цели като си се омъжвала за него. Ако си имала надали сега щеше да се оплакваш. Просто щеше да си постигнала, това което искаш и да си плащаш цената, без да се оплакваш.

Щастлива прояви необикновена грубост и простащина! И към теб лично и към българските мъже! Простено й е само защото е била в сватбена еуфория и, а ако мъжлето й е купило по-скъпичка сватбена рокля, това наистина за някои момичета е повод да се самозабравят.

Логиката ти се губи, защото малко не ти изнася. Обобщението ми за американците е прецизно и добива максимална изчерпателност с условието, което съвсем добросъвестно добавих, че "има изключения", макар и да са малцинство. Всеки безпристрастен ще се съгласи с мен. Не очаквам от "американските булки" да ме аплодират.

Но Щастлива си позволява да каже, че "всеки втори" българин псува жена си на майка. Моето, надявам се и твоето семейство опровергават нейната статистика. Или се лъжа? И твоя баща ли е псувал майка ти?

Моят мъж е руснак, не американец, така че няма какво да не ми изнася в "логиката" ти. От осем години живея в Щатите, имам доста приятели тук, които нямат абсолютно нищо общо с твоето определение. Това, че ти не си попаднала на качествени хора, не означава, че американците като цяло са некачествени, а по-скоро говори красноречиво за ограничената среда, до която си намерила достъп. Обобщението ти е също толкова грозно, колкото и това на Щастлива.

Специализация в George Washington University, DC е една много ограничена среда. Права си. Стаж в централата на UN, NYC съвсем ме капсулира.

Silviti, не се обиждай обаче това е егати генерализацията! За какви статистики точно говориш? И след като гаджето ти е било канадец, а не американец, по какво заключи че американците били еди какви си от личния си опит? САЩ и Канада заедно образуват цял континент, населен от различни степени имигранти от целия свят. Невъзможно е да направиш такова общо изказване за всички. И дори и пресметливо да си оставяш вратичка за "изключения," то твърдението ти пак обвинява почти всички, което е същата груба и невежа генерализация. Ако някой американец го забутат в най-затънтеното българско село да кóпа картофи по цял ден и да го псуват каруцарите, ами той какви заключения би си направил за страната? Моля ти се, недей така общо.

Аз пък съм живяла в САЩ 6 години досега, и където и да съм била (посещавала съм над 10 щата) хората винаги са били много приятелски настроени. Това за студенината не знам с какво го сравняваш - с нашите сънародници в родината, дето ти се зъбят и дърпат за всичко? Пробвай да се усмихнеш на непознат в България и виж в колко от случаите ще те изгледат като че ли си паднал от Марс. Да не говорим за нацупените лелки на държавна работа дето все някой друг им е виновен (най-вероятно ти). За съжаление, за мен българите по улиците, в магазините и учрежденията в България са далеч по-студени и отблъскващи, отколкото американците. Не ме радва да пиша така, но всеки път като се прибирам в България, разликата ме шокира.

Ау, мерси      Вярно си е!

Аз се опитвам с моя опит и пример да покажа, че няма защо толкова да бъдат мразени американците, ама някои хора като са си втълпили нещо...    Кво да се прави обаче - за кривите кола прав път няма, и гроздето все им е кисело 

1.Съдя за американците, не по това, че съм имала връзка с канадец. А заради това, че живях малко повече от година там. И съвсем не в затънтено село. Виж по-горе.

2. Второто си висше образование завърших в друга чужда държава. В курса ми имаше 16 американеца. 4 години денонощно с тях и други чужденци, разбира се.

3. В БГ продължавам да работя с американци (и западноевропейци също).

4. Брат ми живее от 5 год. в САЩ. Не е емигрант, а на трудов договор в реномирана институция. Посещава съм го 3 пъти за по един месец. Изкарахме целия си меден месец в САЩ. Обиколихме целия Източен бряг, от Ниагара до Бахамите.

Никога не мога да поставя знак за равенство между един европеец и един американец. Хайде да не си говорим за липса на късмет или ограничена среда.

Много тегави хора, безкрайно скучни. Е, имам и две приятелки.... та тях имах предвид, като говорех за изключения...

Не знаят как да се хранят, не знаят да се обличат, ограничена обща култура (изключвам университетската среда, в която бях), не могат да изразяват чувства, не знам дали имат, не умеят да са щедри, говорят само за материални неща, не пътуват, високомерни са, морализаторстват, не умеят да се веселят със сърце, ако го правят винаги изпадат в алкохолни или други крайности и т.н.

Не, не, това е крайно обвинение. Не ги мразя, нищо лошо не съм видяла от американци. Само скука. Но това не е повод да ги мразя.

Ами че тя прави същото, което и ти. И аз ще ти повторя същото, което си я посъветвала ти: "Срамувай се от личния си опит, но не си позволявай да го прилагаш към цял един народ!"

И все пак намирам опита с американците ти за изключително ограничен.

За централата на ОН не знам - оттам познавам само не-американци. А GWU е чудесен университет. Преподавала съм там и сред студентите ми имаше много талантливи, начетени, отворени към света и идеалистично настроени млади американци. Ти обаче явно не си срещнала или не си могла да се сближиш с такива - не случайно споменах "средата, до която си намерила достъп".


Сега ти прочетох и новите постове. Ми то това ако не е ограничена среда, какво е? Познаваш американците, с които сте били в една програма. Ами естествено, че ако всичките ти познати са били в програма по международни финанси, например, не-материалистите сред тях ще се броят на пръсти. Ако беше учила история на изкуството, други щяха да са ти впечатленията.

Виж, аз няма от какво да се срамувам в опита си с американци. Нито с българи. А тя има.

А трябва ли да живея в еднс държава цели 6 години, за да успея да иградя мнение? Ако една година ти е малко да се оринетираш, може и цял живот да не ти стигне.

Е нямам думи. Това е едно от най-невежите и нагли изказвания, които съм чувала; особено и претендирането, че от толкова тесен опит се доказвало, че цялата нация с някакви нищожни изключения била такава. Това че нямали чувства направо ме уби! И как сега да ти вярвам че не си ги мразела?? Айде моля ти се, с ограничени и злобни хора не мога да се разправям. Край.

Ти четеш избирателно. Изрично отбелязах, че единствените американци с по-широк мироглед, които срещнах бяха в университета. Така че, чети

А как реши, че съм завършила межународни финанси! Голяма прозорливост! Точно обратбото. Втората ми специалност е "Арабистика", и там една от дисциплините е "История на ислямското искуство". Но и всички останали са хуманитарни!

И къде ги намери тези материалистични американци в арабистиката бе, колежке?

Да, всъщност хубаво е да живееш някъде по-дълго от година, преди да правиш генерални обобщения за местното население. Живяла си всичко на всичко в два града (Вашингтон и Ню Йорк, това за гостуванията и медения месец просто го пропускам без коментар), познаваш отблизо само хора с определен статут и избор на професия, обаче си сигурна, че "американецът" е еди-какъв си човек. Все едно някой да започне да обобщава що за народ са българите, след като е поживял година в София и е работил ден и нощ само с нашенски парламентаристи. Ми то да му се изправи косата на човек 

Дидка, недей да се нервиш толкова! Сигурна съм, че твоето обкръжение е хубаво и ти си щастлива там.

Заклевам се, че ни ги мразя! Как да ти го кажа, за да ми повярваш. Наистина нямам за какво.

Казах, че не умеят да изразяват чувствата си. Не казвам, че нямат, просто не знам дали имат. Говоря за ежедневна, социална емоционалност, в рутинното общуване..... не знам как седят нещата в съпружеския формат.... може и да са много страстни  

Чакай сега, значи професията и/или образованието определят личностната нагласа, мирогледа??? Ти пък много примитивно ги разели хората: Финансистите=материалисти; Хуманитарите=идеалисти, аскети!

А кое точно не разбираш? Американци в "Арабистиката" или Материалисти в "Арабистиката"?

Нали си преподавала в GWU?

Е като съм учила и работила само в такава "ограничена среда", според теб не съм ли имала и социални контакти? Малко хора биха се ограничили само до формалното общуване. Имах и цивилен живот, хора с които излизах, гостувахме си, флиртувах, говорех, пиех, спорех, смеех се.... само секс не съм правила с американец, за това не се и изказвам по този въпрос.

Преливаме от пусто в празно. Да, мисля, че изборът на професия е много по-показателен за мирогледа на един човек, отколкото неговата национална по рождение или етническа принадлежност (която той по никакъв начин не си е избирал).

Спирам дотук. Спор има смисъл да се води само, когато отсрещната страна мисли, преди да говори. В случая - смисъл няма.

silviti, ти на колко години си? и един дружески съвет - пусни една тема в клюкарника за мнението си за американци, евреи, араби и каквито там други мнения и обобщения и генерализации имаш за каквито и да са други народности, ще получиш много повече разбиране и ще срещнеш много повече съмишленици. и прощавай, но не вярвам на претенциите ти, че си специализирала в GWU, а че нещо професионално си вършила в un пък съвсем. но може и да си минавала покрай тях, това не оспорвам...

Лека нощ, и без наранени чувства, нали ? 

Ами обобщенията всекиго могат да изнервят, какво да направя - особено такива тесни, напълно негативни и осезателно "надъхани" с неприязън. Едно добро качество нямат тия американци бе! Мойто обкражение не ми е единствената база за сформиране на мнение. Аз се интересувам от страната като цяло - мнозинства, малцинства, партии, етноси, раси; чета вестници, следя новините, статистиките, историята - дори и (особено) тази от която се срамуват, говоря с хората, и т.н Преди да правя такива общи изказвания, гледам малко да изляза от себе си и собствения си опит и да се информирам по-цялостно. Света не се дели само на черно и бяло - трябва да вземеш впредвид и всичките оттенъци на сиво посредата, и ако не можеш да видиш дълбочината на нещата, не 6, ами и 600 години няма да са ти достатъчни. Много неща съм научила, откакто се интересувам и чета, и много от тях не ми харесват, но поне знам да правя разлика между типовете хора, които влизат в твойта категория, и тези, които не! Например напълно съм съгласна, че републиканците биха те оставили с такова впечатление, и аз в повечето случаи откровено ги мразя. Но те са по-малко от половината население! И са толкова различни от демократите, че заслужават да се отделят в собствена нация и анализират отделно като такава. Омръзнало ми е от невежи българи и европейци всякакви, които си мислят че понеже съществуват републикански типове тука (с Буш начело), значи цялата нация била такава. Ми по тая логика тогава пък българите са корумпирани мутри без мозъци!

По никакъв начин не можеш да ме убедиш, че такива били всички и всички били еднакви, само с някои изключения... Освен ако не си признаеш, че "изключенията" са поне другата половина на населението.