Как преживявате любовната мъка?

  • 12 299
  • 92
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 270
Много плача, ама изключително много. Много съм чувствителна, бих казала прекалено много....но постепенно ми минава, като не виждам дадения човек...Спирам да мисля за случилото се и приятелите ми помагат много. В момента аз и приятеля ми трябва да се разделим, защото аз заминавам, а той няма как да дойде с мен. Заедно сме от 3 години и ми е първата любов. Никога няма да ми мине, винаги ще е в сърцето ми, но просто обстоятелствата го изискват. Като дойде момента на мъката ще видим как ще я преживявам.

Към автора на темата. За мен истинския мъж плаче. Това не означава, че проявява слабост, а точно обратното.

# 76
  • Linz
  • Мнения: 11 619
С оптимизъм.

# 77
  • Мнения: 233
Много плача, ама изключително много. Много съм чувствителна, бих казала прекалено много....но постепенно ми минава, като не виждам дадения човек...Спирам да мисля за случилото се и приятелите ми помагат много. В момента аз и приятеля ми трябва да се разделим, защото аз заминавам, а той няма как да дойде с мен. Заедно сме от 3 години и ми е първата любов.

Как знаеш, че плачеш и преживяваш много , при положение, че той ти е първата любов???  newsm78 Споко, не тормози себе си. В един момент почваш и имената им да забравяш  Joy, камо ли да плачеш за тях. Мъжете не го заслужават. Ти си по- важна от всички тях.

# 78
  • Мнения: 270
Знам, че плача много, защото дори и като се скараме за нещо...пак плача като побъркана...познавам се...и знам как ще стане...

# 79
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Веднъж съм преживявала любовна мъка - като ученичка. Затворих мъката в себе си, не й се съпротивлявах, просто я оставях да ме погълне, докато слушах любимите си песни и пушех. Не плачех, не говорех за това, с другите около мен се държах, както обикновено. Никой не разбра какъв ад изживях. Но и никога повече не допуснах да ми се случи подобно нещо.

# 80
  • Мнения: 233
Но и никога повече не допуснах да ми се случи подобно нещо.

 Peace евала, и аз така

# 81
  • Мнения: 301
Но и никога повече не допуснах да ми се случи подобно нещо.
Peace евала, и аз така

и как така? не се влюбвате ли?

# 82
  • Мнения: 2 448

Как знаеш, че плачеш и преживяваш много , при положение, че той ти е първата любов???  newsm78 Споко, не тормози себе си. В един момент почваш и имената им да забравяш  Joy, камо ли да плачеш за тях. Мъжете не го заслужават. Ти си по- важна от всички тях.

Надявам се поста ти да е изцяло шеговит с цел да успокоиш момичето, иначе издава доста незрялост.

Ако обичам някого толкова, че да искам да остана с тази любов в сърцето си, дори, когато не мога да го имам вече, означава, че този човек го заслужава. В живота срещаме много хора, едни харесваме, към други имаме и някаква тръпка, а понякога има и такива, които ни карат да покажем най хубавото от нас,на което сме способни. От такава любов човек не се отказва, дори, когато по някаква причина не я консумира до край.

# 83
  • Мнения: X
Като се замисля, най-много съм страдала за мъже, които наистина изобщо не са го заслужавали. Оставям се на мъката да ме погълне, страдам истински, до достигане на някакъв катарзис, след което успявам бодро и оптимистично да продължа напред. Последния път,за който се сещам ,краят на любовното ми терзание беше положен под формата на псувня- искрена, пиперлива и облекчаваща. Ако знаех,че толкова ще ми олекне от тия три нецензурни думички, сигурно щях да започна направо със тях...но човек цял живот се учи.  Laughing

Последна редакция: вт, 23 сеп 2008, 17:06 от Анонимен

# 84
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
и как така? не се влюбвате ли?

Има една приказка: "Парен каша духа". Тоест, като си се опарил веднъж, не спираш да ядеш каша, ами си по-предпазлив и си имаш едно наум.

# 85
  • Мнения: 233
Ако ще заживяваш с някого до края на живота си трябва да знаеш, че любовта рано или късно си отива, остава приятелството. Колкото по- бързо слезеш на земята, толково по- добре. Повечето момичета, запленени от тази любов правят грешки. аз искам човекът до мен да ми е първо приятел и след това любовник. Наистина звучи хубаво- изпепеляваща, страста, силна и т.н., пожелавам я на всеки. Но за съжаление реалността е различна. Винаги единия обича другия повече отколкото другия единия (дано ме разбра). Чесно казано не искам повече да съм в тази прецакваща позиция на човека, който обича повече. Твърде много се раздаваш и накрая оставаш празен. Пък и нали се сещаш, че когато животът те сблъска с действителността, любовта не можеш я сготви и да си я хапнеш и т.н. Понякога приоритетите се пренареждат- откриваш, че си по- гладен отколкото влюбен. Започват скандалите, изневерите и т.н. За това за съжаление, като че ли се налага да се научим да сме по- сдържани в емоциите си, първо за да съхраним себе си и второ за да направил правилния избор, защото понякога емоциите замъгляват преценката ни и ни карат да действаме прибързано, а всъщност истината е някъде по средата. Не казвам, че всичко това ми харесва, но това е живота.  

# 86
  • Мнения: 233
и как така? не се влюбвате ли?

Има една приказка: "Парен каша духа". Тоест, като си се опарил веднъж, не спираш да ядеш каша, ами си по-предпазлив и си имаш едно наум.

 Peace

# 87
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 921
В живота срещаме много хора, едни харесваме, към други имаме и някаква тръпка, а понякога има и такива, които ни карат да покажем най хубавото от нас,на което сме способни. От такава любов човек не се отказва, дори, когато по някаква причина не я консумира до край.
Мисля, че точно това трябваше да напиша в предния си постинг, но просто не ми дойдоха думите. Браво, Пасинет   bouquet

Аз само ще допълня, че когато не се откажеш от една такава любов тя няма как да умре. Точно както за да започне са нужни двама, така и не може да бъде приключена само от единия.
Дори да не може да бъде консумирана, дори да е недоизживяна, тя продължава да съществува, а това може да бъде болезнено, но може да бъде и прекрасно. Всичко зависи от това как се отнасяме към нея.

И понеже любовните мъки са толкова различни, колкото са и видовете любов, а любовта е толкова вида, колкото са и хората, които я изпитват... ми се струва, че автор на темата едва ли ще си направи най-подходящите изводи от написаното.

# 88
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 921
Винаги единия обича другия повече отколкото другия единия (дано ме разбра). Чесно казано не искам повече да съм в тази прецакваща позиция на човека, който обича повече. Твърде много се раздаваш и накрая оставаш празен.

Ако даваш на правилния човек и ако го обичаш истински, няма как да останеш празен. Самото даване е част от любовта, а не получаването. За съжаление това се разбира само, когато срещнеш истинската любов или пък може би я срещаш, когато го разбереш...

# 89
  • Мнения: 233
Защо тогава повечето то жените не се женят за голямата си любов? За що голямата любов е почити винаги невъзможна? ...............................Леле станахме латино сапунка  Joy Joy, аз съм out, темата стана много сълзлива са мен. Успех  Hug

Общи условия

Активация на акаунт