И аз след два дни влизам в 9-тия месец. Наистина вече много тежи, а накрая ако преносиш става още по- тежко. Надявам се този път да стане по- рано, по- бързо и по- безболезнено. Багажа о6те не съм го приготвила, но тази седмица мисля да го направя, за всеки случай. Мислях да раждам в Шейново, но май накрая ще ходя в ТК, защото ми е по- близо и тук ми следят бременността от самото начало. С първата бременност преносих, но все пак си родих нормално, без да се налага да ми предизвикват раждането. Сега ще видим как ще е 2-я път. Иначе съм доста по- спокойна от 1-та бременност, защото знам какво ме очаква, но с наближаване на термина, започва по- малко да ме хваща страх... За упойката още се чудя, но сигурно ще искам за разлика от първия път, въпреки, че още не съм решила окончателно.
Както казва iliana_cv , трябва да се настроим положително и всичко ще мине без проблеми. Нагласата е много важна. Леко раждане пожелавам на всички бременни мамчета:)
Както казва iliana_cv , трябва да се настроим положително и всичко ще мине без проблеми. Нагласата е много важна. Леко раждане пожелавам на всички бременни мамчета:)
.Като влязох в деветия месец си отдъхнах от тревогите за преждевременно раждане, че имах и контракции почти през цялото време, но пък започна да ме е страх от раждането. Но като родих се учудих, че не е чак толко страшно, колко си мислех. 
, въпреки че доста ме шиха. А и като видях бебето и разбрах, че всичките ми притеснения са били напразни и тя е добре, се почувствах най-щастливата и наистина разбрах, че всичко си е струвало. Искам и втор бебе след време, но още от сега усещам страх от раждането 
Нямах търпение да видя бебето.Ходих на прегледи на три дни , пазарувах по магазините.Настроението ми беше променливо - ту се радвах , че ще ставам мама , ту ми ставаше страшничко /минаваха ми едни мисли 
/ .Раждах секцио и бях подготвена за датата , но най - много се притеснявах от упойката/никога не ми се е налагало да изтърпявам медицинсак манипулаци , която да изисква упойка/.Оказа се , че само много съм се шашкала , не беше толкова страшно , може би защото и екипа , при който раждах беше предварително ясен. 
а хич не съм готова още.Чувствам се много странно,ту си викам-всичко ще е ОК и се успокоявам,ту ме хваща шубето и почвам да плача 
всичко ще мине. сега си почивай, защото като дойде бебето няма да имаш време - това е голямо клише и аз хич не вярвах и мислех, че всички преувеличават. е, сега съжалявам, че не се подух от спане девет месеца 
! 