Поредната лекарска грешка! Или...

На този лекар РАБОТАТА му е да спасява ежедневно деца.  Той е длъжен да го прави.  И ако в един случай не си е свършил работата както трябва защото родителите нещо са го ядосали-- да, това е престъпление.  Все едно да дойдат пожарникари докато ти гори къщата, ти нещо да ги засегнеш (волно или неволно) и те да ти кажат "ай, сиктир!" и да ти оставят къщата да изгори, барабар с детето ти вътре.  Ще ги оправдаем ли понеже до този момент са изгасили 1000 други пожара и са спасили 100 други "симпатични" хора??

Струва ми се, освен това, че в този случай най-възмутителното е поведението на лекаря спрямо родителите.  Никой лекар няма право  да обижда пациентите си по този просташки, каруцарски начин.  Още по-грозно е да се твърди, че който и да било родител загубил детето си е заслужил такова отношение.  Хората реагират по различен начин в мъка и стрес.  Дори и да са го засегнали с нещо, лекарят е задължен да се държи с някакво минимално възпитание, а не да ги напада по този долен начин и с тези малоумни аргументи.

Разбира се, че много недоносени деца умират въпреки усилията на лекарите.  Но лекарите са длъжни (поне от морална гледна точка-- не знам дали по закон са длъжни) да информират родителите за усилията си.  Когато го правят (както в случая с Каспър, явно), родителите реагират с разбиране и благодарност за положените усилия.  Мисля, че отказът да се даде информация и последвалите истерични атаки срещу родителите пораждат съмнения за някаква грешка.  Гузен негонен бяга.  На това ми прилича държанието на тоя лекар.  Щом няма какво да крие, какво му пречи да даде тялото и да се приключи случая??  

Ами аз като цяло започнах да се чудя какъв е смисъла на темата  Да изказваме възмущение и да изкарваме стрелящите емотикони срещу Милчев, да сме съпричастни и да изкажем съчувствие или да бъдем убедени в нещо 
Кой доволен и кой не е много относително. Там има по внимателни лекари, акушерки и санитарки и по груби.
Доколкото разбирам тялото е в патоанатомията. Не могат да го дадат на родителите, защото има определени правила за бебета родени под 1000гр. и починали. Дали закона е променен или не, не мога да споря.
Грешка има, да! Трябвало е да бъдат информирани какво става с детето им.
Милчев е груб, държа се ужасно наистина. Познавам го бегло от престоя си в болницата и не го харесвам като човек изобщо. Но не той е трябвало да даде информацията в онзи момент. Да, сега трябва да отговаря за подчинените си той.
Така и не разбрах, кой е бил лекаря изродил бебето, и неонатолога грижил се за него. Също не разбрах в коя седмица се е родило бебенцето. Не мисля, че може да става въпрос за продажба на органи на недоносено дете...
Въобще много неща не разбрах... Съчувствам искрено на родителите, загубили детето си, защото съм го преживяла. Не съм 100% доволна от обслужването в болницата, но не мога да гледам и едностранчиво на нещата. Въпреки грубото на моменти поведение, направиха всичко по силите си и първия и втория път, когато лежах в там.
Весела дано ви разрешат да видите детето ако наистина това е желанието ви и дано получиш така необходимото ти спокойствие. 

Мами, това, че лекарят е спасил много деца, не дава отговор на въпроса защо тази майка все ще не е видяла детето си, било в патоанатомията, или там където се намира. (освен ако не са й го показали вече, но доколкото схващам май не са)
Иначе аз не знам можело ли е, или не да бъде спасено. Но е факт, че като че ли се укрива някаква информация. Защо?

Защо в БГ при подобни преждевременни раждания с висока степен на недоносеност има една голяма неинформираност спрямо майките. Не е само в Пловдивската болница. Тук във форума има толкова много разкази на майки как лекарите взимат недоносеното бебе и след това те (майките) трябва да се ходят да изкопчват информация какво става, живо ли е и т.н.

Предполагам, че и лекари четат тук, моля някой да обясни.

Анди Гарсия съм ,но нещо не мога да пиша от там.
Аз загубих бебето в 22 седмица, всичко мина много добре като за такава ситуация. Причината - не е ясна -  беше му спряло сърцето - още не се знае защо - ще кажат след аутопсията. Само да споделя, че тук, в Канада, грижата за родители в нашето положение е невероятна.
В болницата изобщо не съм усетила болка или някакво неудобство - дават всякакви упойки, постоянно имаш 2 сестри на главата - настанен си в разкошна стая, далече от раждащите, таблички с храна, бащата си има легло - изобщо нямам думи. Бебето изобщо не разбрах как се роди, защото спях. Нямам разкъсвания и нищо не ме боли.
Питаха ни дали искаме свещеник, какъв точно, дали имаме някакви ритуали, които трябва да се спазят, дали искаме психолог, помощ в къщи и.т.н. Погребална агенция поема всичко безплатно - само казваш дали искаш кремиране или погребение. Изключително съм им благодарна на тези хора за страхотния професионализъм. Правят снимки на бебето - пазят ги в болницата 5 години - ако един ден искаш да го видиш ти ги дават. Иначе уважават всяко желание- аз например не исках да виждам бебето, а мъжът ми я подържа.
После като се прибрахме в къщи завънят от работата ми да питат как съм и да ме проверятват - поне 2 седмично ще се чуваме. След това звънят от болницата дас питат как съм със здравето, имам ли нужда от някой да си поговори с мен и .т.н. Невероятен ефект имат всичките тези прояви на загриженост и внимание. Още не е минала седмица, а ние вече обмисляме кога ще е най-добре да забременея пак.
И още нещо - тук, ако си загубил бебето след 20 седмица имаш право на 21 седмици платен отпуск по майчинство на 93% от брутната си заплата.
Вече започнах да го ползвам. Ами това е - дано един ден всичко това стигне и до Бг, че като гледам как страдат хората в такова положение и им се налага да ходят и на работа и да търпят нетактичното поведение на околните....
Кураж и успех на всички. Чакам да минат лохиите и започваме с опитите.

Копирам това което е написала една мама изгубила бебето си в Канада. Коментара е излишен ...
Мога да допълня само че и най-великия лекар няма право да се държи така с хора преживяващи личната си трагедия в момента ...
В тази болница със сигурност са спасили живота на много деца, със сигурност ще цитират и проценти и всичко друго ... Но за Весела и Данаил трагедията си е 100 % тяхна  и тях не може да ги утеши факта че там примерно оцеляването на недоносени деца е 99%, защото тяхното дете е в онези 1% неоцеляли.
И много моля пишещите  поне малко да се съобразят с мъката на една майка и един баща.... никой няма право да определя кой е годен за живот и кой не , лекарите са се клели да защитават всеки живот

Ако на някой му е интересно, може да види какви чудеса се творят из белият свят с тъй нареченият абортен плод. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=167146.0;all Това разбира се нищо не значи, в случая наистина става въпрос за рекорд. Но въпроса е, че при загуба се прави всичко необходимо особено от човешка гледна точка, да бъде спестена на майката дори част от болката. На първо място са ХОРА. Нефертити е копирала много точен пост. 

Да, и точно затова мисля, че трябва да направим нещо по въпроса-не става въпрос дали ще е Милчев, спазващ или не спазващ закона или някой друг, наредбите са направени явно не в полза на децата ни и затова, нека ако някой е компетентен да помогне-ние всички ще го подкрепим, щом се пребориха майките за по-добри доходи след раждането, нека направим така, че децата, родени дори и под 1000 грама да имат шанс да живеят, а ако не успеят, то поне да се водят наши деца, а не абортен плод и разни там други определения, от които на мен ми става доста тъжно!

Защото утре може да е нашето дете в тази ситуация, детето на сестра ни, на брат ни или на най-близката ни приятелка! И едва ли тогава ще харесаме всички ние-доволни и недоволни от тази тема-определението АБОРТЕН плод, годен или негоден да живее!!!!

Ами, да разкажа и аз за раждането на мъртвото ми дете във същия този ВМИ в Пловдив:
Отивам аз вече при установена липса на тонове. Приема ме доц. Малинова, прави ми ехо и ме праща в предродибна да ме включват на окситоцин. По пътя подмята нещо за успокоително, но с това си остана. И се започват едни страшни болки, заради които аз, която никога не се оплаквам от болка, се вия и подскачам на леглото като луда. И това продължава 14 часа. Агония! Молих многократно за някакво обезболяващо, но ми дадоха май само бусколизин 1-2 пъти, от който абсолютно никакво подобрение не почувствах. Ако се оплачех, ми обясняваха, че е нормално да ме боли така и едва ли не съм лигла. Да, може и да е нормално, ако раждам живо дете. Но за какво да търпя неистовите болки, щом детето ми е мъртво?! Поисках си на няколко пъти някаква упойка, обаче ми обясниха че става трудно и с предварителна уговорка с анестезиолог. Аз се осмелих да протестирам, че още при приемането ми предната вечер поисках упойка, заради което дежурната акушерка повика доц. Малинова да й се оплаче от мен и Малинова ми се изсмя в лицето. Нито веднъж през нощта Малинова не ме провери за разкритие, дали съм добре, абе - нищо. Слава Богу, дойде сутрешната смяна лекари и ми назначиха за наблюдаваща д-р Димитрова. Това се казва лекар - през 10 мин. беше при мен, дилатираше ме за по-бързо разкритие, грижеше се за мен. Бяха ме настанили в общата предродилна /неизвестно защо.../ и трябваше през цялото време да гледам как до мен мерят тоновете на раждащо момиче, да си мисля постоянно, че на моето дете никога няма да измерят тоновете. Както и да е. Дойде време за родилна зала. Преместиха ме. И там дойде да гледа сеир доц. Малинова, като каза следното със широка ехидна усмивка: "Ох, нямам търпение да роди, много ми е ЛЮБОПИТНО каква е причината ..." Нямам думи. Ако не ме болеше толкова в този момент, щях да я заплюя в лицето. По-голяма гавра с мен през целия ми живот никой не си е правил!  Видах за миг бебето, след като го извадиха. След раждането чух да казват на акушерката: "Сложи го в найлонов чувал с плацентата и го пратете...." Много ми стана гадно, и до сега си представям... След като родих, плацентата така и не излезе. Как ли ни ме мъчиха и натискаха по корема, аз крещя, те насикат. Но не стана. И дойде анестезиолог за пълна упойка за кюртаж. Аз плача на масата, а той ме пита защо плача, от щастие ли? Нищо не му обясних, заспах почти веднага. Като се събудих, при мен беше д-р Крумов. Много нежно се държа с мен, галеше ме по челото и ме успокояваше.Преместиха ме в интензивното при две жени, родили със секцио. Носеха им бебетата от време на време. Дойдоха да им запишат данните и имената. И аз там, в общата стая, се правя на герой, да не им развалям най-хубавия ден в живота. Само от време на време се обръщах към стената да плача. Допуснаха само мъжа ми при мен за 5 минути. Подписах съгласие за аутопсия и кремация и това беше. Никой не се поинтересува как съм, с ума си ли съм, дали не съм в депресия... Дали няма да се опитам да си посегна на живота. С голям зор успявах да викна санитарка за подлога. Това не е никакво интензивно!!!
На следващия ден ме преместиха в стая в родилното с две чакащи да родят жени. На никой не му дойде на ума, че постоянно чувам рева на бебетата, че за мен е мъка да стоя в една стая с бременни и щастливи жени! Добре, че на мъжа ми лелята пусна връзки при главната акушерка на съседното отделение /Гинекологията/, та ми уреди самостоятелна стая и ми разрешиха да спи по един роднина при мен. Майка ми и мъжът ми се редуваха. Ако нямах връзки, щях да си стоя една седмица в родилното и да търпя. Може би щях да превъртя! Не знам.
Сега, като пиша това, пак плача. Отдавна не бях плакала, поне от седмица, но всичко ми се връща много живо и близко, сякаш вчера беше. А беше преди повече от 5 месеца!
Затова съм решила - няма повече да раждам във ВМИ!!! Не знам, дали там са най-добрите лекари. Има и човечни лекари. Но без връзки си за никъде. Ще раждам в частна клиника. Селена най-вероятно. Искам човешки условия.
Не знам, беше ли нужно да описвам така подробно историята си. Но разликата с разказа на Нефертити ме порази. И към момичетата, които толкова хвалят ВМИ - не бързайте с преценките, родете поне едно дете там. Ако имате късмета да е безболезнено и безпроблемно - добре. Ако не - тежко ви!

В тази болница със сигурност са спасили живота на много деца, със сигурност ще цитират и проценти и всичко друго ... Но за Весела и Данаил трагедията си е 100 %тяхна  и тях не може да ги утеши факта че там примерно оцеляването на недоносени деца е 99%, защото тяхното дете е в онези 1% неоцеляли.
И много моля пишещите  поне малко да се съобразят с мъката на една майка и един баща.... никой няма право да определя кой е годен за живот и кой не , лекарите са се клели да защитават всеки живот [/color]
[/quote] Мами,какво грее Весела и Данаил,че в тая болница са спасени много деца като тяхното не е сред тях Колкото и хвалебствия да пишеш за тая болница и колкото и да ги защитаваш,ти моето мнение не можед да промениш

И не исках да споменавам, но преди две седмици моя близка се отказа да ражда при Милчев, въпреки хвалебствията на много хора, той през цялото време плюел частните клиники, че само парите ти взимат и тн, убеждаваше я, че ще роди нормално при тях без проблеми, а въпросния специалист не е видял на прегледа, в края на 9-тия месец вече, че детето и с два пъти увита пъпна връв-на вратлето и на едното краче!
Добре, че отиде и роди секцио другаде, че иначе сега и тя щеше да е от плачещите и страдащите в тази или друга тема!

Ася  
Когато прочетох последните постове тук си спомних за това момиче което ни описа раждането си в Канада....
Безсърдечно отношение  има не само в ВМИ Пловдив, и в Бургас е така, аз раждах мъртвото си бебе повече от 48 часа сред щастливи раждащи и бебешки плач ... Още сънувам кошмари от 6-дневния си престои там ...
Може би наистина ще е добре ако се включи някой компетентен, и да каже какво може да се направи по въпроса...

Ася, много, много съжалявам.

Не искам да слагам пръст в раната на никой, затова си мълчах.
Вярвам, че всичко, което писахте досега е така.
Но нека не изпускаме друг много важен момент.
А той е, че когато нещо се закучи, всички вдигат ръце и единствения изход остава ВМИ и Окръжна. И затова всички негативи си ги обират там. Неслучайно други болници вдигат ръце и гледат да се отърват - да не стане това, което става в момента.
Моята бременност беше планувана и съм наблюдавана от доктори, четирима на брой.
След много проблеми и неизяснени обстоятелства, след престой в частна клиника и прегледи при прехвалени във форума доктори - единствения ми избор остана ВМИ.
Когато прокървих последния път, събудих се и си казах повече не отивам никъде, отивам право там. Отидох - прие ме д-р Делев, разказах какво ми е положението, къде съм лежала досега, какво е правено. Този човек го виждах за пръв път, нито той ме познаваше. Прие ме и веднага ме пое д-р Димитрова, която също виждах за пръв път... Това е за тези, които си мислят, че внимание се обръща само на познати. Направи каквото можа. Бях вече с разкритие, контракции, нямаше връщане назад. Отношението им - и на акушерки и на доктори с нищо не се различаваше от това по частни клиники например... Да, не ми предлагаха кафе и не питаха как го пия, но това не ми беше важното в момента. Честно да кажа, очаквах лошо и арогантно отношение, но бях готова да го изтърпя. Нищо такова не се случи.
Бях постоянно със система на ръката, сложиха ми една, която не беше на колела. Помолих да ми я сменят, нямало свободна, акушерката идваше на 15 мин да ми вади абоката, за да мога да ходя до тоалетна, защото ходех много често. Вече бях решила да кажа на мъжа ми да купи система на колела, защото беше много трудно. Но намериха и ми донесоха система. Без да им напомням.
После бебето се роди на другата сутрин. Поеха го веднага, вкараха ме в родилна зала. В същото време раждаше и друго момиче, роди се момченце. Не ми е било трудно заради това, не знам може и така да съм устроена. Анестезиоложката, която ме видя да плача, ме галеше по главата и успокояваше. Когато се събудих от упойката, неатоложка, ако се пише така, ме чакаше да ми каже какво е състоянието на бебето.... От там нататък се задвижиха познати, няма да крия, но като ги познавам да крия, че съм там ли? До този момент си бях обикновен пациент.
Това го казвам, защото може би трябва да се знае, че там се е работило и се работи и по различен начин.
Никога не съм имала на идея на раждам там, винаги съм била с нагласата за Селена, както и съм лежала преди това за задържане там. Сега обаче съм наясно, че не бих отишла другаде вече.
Докторът завеждащ не мога да го коментирам, да държанието му е неподходящо, но никога не съм го виждала и не знам. Мога да говоря само за хората, които се грижиха за мен и се отнесоха с голямо уважение към болката ми. Всеки застъпващ на смяна доктор - повечето мъже бяха, започваше с успокоителни думи визитацията. Никой никога не нарече бебето ми абортен плод, макар че бях чела и знаех, че до 28ма седмица се води аборт, аз родих 27ма и 4 дни. Никога не ме е интересувало как наричат детето ми, за мен си е и си остава моето малко момче. Забележки към докторите обаче не мога да имам.

Каспър, в никакъв случай не твърдя, че отделението във ВМИ е много по-лошо от останалите в държавата ни. Просто няма отношение към родилките, преживели нещастие. Не е човешко да ме настаняват в една стая с родили или раждащи здрави деца. Не е човешко да не ме попитат нито веднъж за този 7-дневен престой как съм психически и имам ли нужда от успокоителни. Че аз като нищо можех да посегна на живота си, можех да направя някоя глупост в състоянието, в което бях. Но така е не само във ВМИ, а и в останалите болници в България.
Сигурна съм, че във ВМИ работят от най-добрите специалисти в страната. Вина за смъртта на детето ми нямат те, при тях отидох с вече мъртъв плод. Вина има лгинекологът ми, който нито веднъж не ме прати на запис на тонове, на доплер. И не видя увитата пъпна връв. Абе - не видя нищо! И той работи в държавна болница, ама не е добър специалист, явно!
Та, проблемът е в отношението. Трябва такт, трябва хуманност, а уви, точно на това не учат нашите лекари и акушерки.
И нещо друго - когато раждах във ВМИ, бях със страшни разкъсвания, направо разпорена от матката надолу. Защото съм имала неразтеглива шийка, нещо, което лекарите са можели да установят с преглед. Кагота казах на Минев, той много се учуди, че не са реагирали. Имало начини и хапчета, с които да се подпомогне отварянето на шийката. Не съм искала секцио непременно. Но исках да направят нещо, за да не съм с такива страшни разкъсвания и кръвозагуба.
Друг техен пропуск. Не бяха ми махнали един шев точно на изхода на влагалището. И при всяко движение вкъщи, кървях и много ме болеше. Погледнах се с огледало и видях ясно конците. И се наложи да ходя в почивен ден до болницата при дежурния да ми махат конците, че при всяко движение те са опъвали и отваряли дупките още повече. След като ме изписаха изобщо не ми казаха да ходя ли на контролен преглед, не ми погледнаха изобщо шевовете, нищо. Дадоха ми болничен и си ме изпратиха по живо - по здраво. Самоназначих си пръскане с бивацин на епизиотомията. И по своя инициатива след 1 седмица отидох в болницата при д-р Димитрова да я поразпитам, та тя тогава се сети да ми предпише витамини и желязо за хемоглобина. Не ми предписаха и физиотерапия, аз сама отидох в ДКЦ-то и си поисках такава, по съвет на лелята на мъжа ми. А физиотерапията е много важна за въстановяването на родилката и в чужбина е задължителна. Абе, изобщо работата беше - изписваме те, оправяй се!
Затова не прехвалвайте толкова ВМИ. Лежи на стари лаври и на добри лекари, но откъм база, лекарства и други елементарни средства /като епидурална упойка например/ са столетия назад!

АМА НЕ Е И МОЯ, ТА ДА РАЖДАМ В НЕЧОВЕШКИ БОЛКИ!!!

Относно базата - ами, оказа се, че има свободни стаи, но никой не се сети, докато не пуснах връзки. Тогава се оказа, че всичко може - и да спя в самостоятелна стая, и да имам постоянно придружител, та да не припадам, като ходя до тоалетната! Просто докато не пуснах връзки, не им пукаше!!!
Да не говорим, че в болницата пиех бромокриптин за спиране на кърмата, но при изписването, както ви казах, не ми дадоха никакви напътствия за това, да пия ли нещо вкъщи. И спрях рязко бромокриптина. И след 3 дни вкъщи гърдите ми се втвърдиха, започнаха страшни болки и температура. Оказа се, че е трябвало да го пия по-дълго и да го спра постепенно, ама НИКОЙ НЕ МИ КАЗА!!! Добре, че помнех името на лекарството и се обадих на позната неонатоложка, та ме упъти, как да го пия!
И нещо друго ми направи впечетление - до мен раждаше момиче в 35 г.с. Акушерките и докторите през цялото време се тюхкаха, че нямало никакъв шанс, не било доносено! Едва ли не неродено го отписаха! Бях удивена - та 35 седмица не е толкова рано!!!
ВМИ не е най-лошата болница. Но не е и най-добрата!
Ох, спирам да пиша. Не ми се спори. Живея в европейска държава в 21 век и не искам да раждам като животните! Това от мен!

Ох момичета, толкова болка сте преживели... Седя и плача... И въпреки това и за мен няма друга алтернатива на ВМИ освен Окръжна. Защото каквото и да говорите имат най-много техника сравнено с другите клиники в града.
Но я си помислете ако бяха 10 болници в града като ВМИ. Просто след тази история определено щяха да намалеят пациентите им.
Честно казано ако не познавах и не разчитах на гинеколожката и неонатоложката във ВМИ крака нямаше да ми стъпи  там.

Съжалявам за детенцето,за родителите също...голяма трагедия!
Големи спорове са се завихрили,което е неминуемо.Като преживяла подобна трагедия,при която за радост детето ми оцеля,макар и с увреждания,бих искала да си кажа мнението.
Раждах преди 7г/доста отдавна/в Майчин дом-Сф.Не оспорвам компетентността на специалистите,те спасиха детето ми...обаче психическата травма,която ми бе нанесена там,ще остане за цял живот.Думите,които чух,държанието като към животно,стаята с майки и бебета и аз,сложила една хавлия на празната количка на моето бебе,за да не гледам..влаченето ми по коридорите ,буквално влачене,при което докторите от неонатологията/не всички за радост/ ми казваха остави го,няма да стане човек от това дете,дай го в дом,млади сте...и това в коридора.Къв ти психолог,екстри!?Нали съм млада,сто ще си родя,пука ми за това,дето "така или иначе ще умре".Кърмата ми тече по нощницата-никой не го интересува искам ли да кърмя,не искам ли...добре,бебето е зле,искам да си спра кърмата-оправяй се,твой проблем.Никакви сведения за изследванията на детето,какво му е правено,какво му има..не било моя работа.ами чия?!След двумесечен престой се оказа,че на детето не му е направен скенер,най-необходимото.Тя е с хидроцефалия-това са го видели на ехографа...ама защо да ми казват,като няма смисъл,не ми трябва увредено дете.Това те са го решили.Впоследствие близка лекарка от друг град влиза при детето ми,иска сведения,картон...веднага ми казва диагнозата,казва търсете неврохирург.Такъв си търсим ние,сами,водим го в болницата,той започва да се кара защо толкова късно,могло е веднага,могло е...а защо не е направено.
ООО,колко мога да напиша.но ще спра дотук.
има и добри лекари,тоест хем добри специалисти,хем с нормално отношение към пациенти и родители,а не зверова.Не мога да не спомена доктор Попиванова/дано не бъркам името/-страхотен човек!
Как може да променим нещо,най -малкото-да има отделен сектор за жените,загубили децата си.Нечовешко е да са в една стая с другите майки,нечовешко.