"Тате работи ... парички". Ние ли ги учим на това?

joya , fakt!
Но факт е и насилието,и гадната храна,и безхаберието,и грубостта и пр (теми тук около 100002)-обаче всеячески се опитваме децата ни да не са свидетели/потършевши на горното,опитваме се да направим утре-то им по-добро,всички тук.
Та това с работата е основна част от моя опит, искам да имат добър модел и всекидневно се пъна за което,вкл и работейки за без пари, с децата до мен, за пример.
Може да се работи за пари без да се сумти от работата и да се предава модела "мразя да работя,но го правя за да имате какво да ядете"
От нас зависи,иска ми се да вярвам, не малко!

Брей, не се научихте, че това ССФ не може да се използва под път и надпът. Въпросът ти щеше да звучи съвсем нормално и без намесването на тази абривиатура.

По мое мнение повечето хора в БГ нито си харесват работата, нито си харесват заплатите, нито живота. И не е само заради прехода 20 години, а и преди това. По време на соца имаше една приказка "аз ги лъжа, че работя, а те ме лъжат, че ми плащат" или "работим колкото да не зАспим" и други от сорта. И това важи и в момента, дори с още по-голяма сила, но още по-изкривено. Досега в съзнателния си и не толкова съзнателен живот не съм чула нищо като някаква съвременна поговорка в полза на работенето. Като толкова много се копира от западняците как досега (освен в някои чужди компании до известна степен) не се изкопира съвестното вършене на работата, положителното отношение към нея като към начин за самодоказване и развитие, точността и доброто качество? Масово всеки иска да скатава я от работното време, я да завлачи нещо. Може ние като родители да оцеляваме сега, но децата ни ще живеят в съвсем различна обстановка и култура като пораснат. Предпочитам да не им втълпявам, че работата е каторга и че се работи само за пари.

Точно! Не обичам крайностите, малко са хората които работят само за удоволствие, повечето работят и за пари.
Най-добрият вариант е двете да са съчетани. И добре обяснени на поколението.
Ако кажа на дъщеря ми, че работя само за удоволствие, сигурна съм, някой ден ще ме попита, аз не ти ли доставям достатъчно удоволствие, защо не стоя при мен?
Защо всеки иска да изучи детето си, да го възпита добре, ами нали ще искаме някой ден, това дете да работи на хубаво място, с интелигентни хора и добра заплата?!

Аз пък въобще не държа на образованието. Който не може да успее, той учи. За да може после да го наемат на работа. Радвам се, че аз се отказах от това навреме. Цял живот канцеларска мишка, не - благодаря!

Предпочитам децата ми да са работодатели!    Само, че е едно е какво искам, съвсем друго какво ще стане. Важното е да са щастливи, какво и за колко работят не винаги е най-съществено значение!

.
Макар, че цялата разразила се дискусия е извън темата.
Толкова ли не може да се приеме, че хората, които работят, за добро заплащане, обичат работата си също, или най-малкото я харесват.? Не знам кой реши, че задължително едното изключва другото?

Никой формално.
Но отговорите се разделиха,почти никой не каза че отговаря на 3год дете с "тати работи за пари и защото много му хареса", явно и има защо,тамън това си обсъждаме.
 Съвсем друго е с по-голямо дете,там има много повече мегдан за причинно-следствени връзки и пр,тук идеше реч за малки човеци и защо/ако/дали се "оправдаваме" че ходим на работа вместо да сме с тях защото трябват пари (аз съм против това както със сигурност ви омръзна да четете )

Много интересно. Само не разбирам как твоите деца с една обикновена гимназия ще станат работодатели, освен ако ти не ги назначиш за такива в семейната фирма? Какво ще работодателстват? Ще държат сергия на пазара или ще имат магазин за хранителни стоки? Защото без добро образование не виждам как ще работодателстват в компания, която да произвежда някакви високотехнологични стоки.
Всъщност, много се радвам дори, че има хора като теб, които не напират много децата им да учат. Конкуренцията става по-малка.

Много спорове.
Ясно е, родителите работят за пари.
Въпрос на избор е дали да обясниш на детето си, че ходенето му на детска градина и невъзможността да го гледат родители му по цял ден се поражда само от нуждата от пари, или от факта,че мама и тати са учили, за да бъдат лекари, инженери, продавачи и пр.
Е, да на дете на 3 години е трудно да му бъде обяснено какво правят по цял ден  родителите му, но иначе с умиление го питаме: "Ти какъв ще станеш като пораснеш?".
Все си мисля, че част от елементарните знания на едно дете са обясненията, свързани с професиите като цяло.

Образованието не може да те научи как се прави бизнес. Може да те научи как да работиш, служейки за нечий друг бизнес.  Аз съм работодател. На интервютата на работа се нагледах на големите претенции с висше обраование, а нямат акъл за 5 стотинки, нито могат да мислят, нито да работят качествено. Като работодател търся лични качества и познавам много други работодатели на големи компании, които въобще не се интересуват кой какво завършил, защото висшето образование въобще не те прави качествен работник. Ама хич! Сори за спама.

Ти да не би да си от хората без висше образование, че толкова рипаш срещу него? Не успя да изкараш приемните изпити, а после взе, че се омъжи и роди и дотам с ученето?
 Не е вярно, че от големите компании не се интересуват кой какво е завършил. Е, за продавачка в хипермаркет не е нужно висше образование. Вярно, и за чистачка или работник в цеха за сирене не е нужно висше. Не зная какъв ти е бизнесът, но ако никой от подчинените ти не е с висше образование, значи нещо не е съвсем наред. Поне счетоводителят трябва да е с висше.

Абе човек,теб не те разбирам нещо...Ми аз например винаги съм имала друго виждане за себе си,но моето виждане не би могло да ни изхрани...Сега работя друго,но се оправяме да кажем добре,не просто оцеляваме,макар и такива моменти да сме имали...Е какво,да зарежа всичко,да си седна у дома,и да обясня на децата,че за мама е по-важно да прави това което желае,от колкото те да могат да се нахранят...Айде стига глупости,живеем в такъв свят в който за жалост парите са водещата сила...Е?!Друго нещо е това че винаги съм държала независимо какво правим да го правим възможно най-добре,и когато стане нещо добро и красиво,то само по себе си носи удоволетворение...А и като говорите за фисшисти,как ще осигуриш добро образование на децата без пари?!И на мен не ми харесва,но това е положението,и колкото по-бързо децата го схванат,толкова по-добре за тях...

Има една приказка за това, че децата започват самостоятелното си развитие стъпвайки на раменете на родителите си. Като стана въпрос за образованието, най-често децата имат като минимум образователната степен на родителите си. Средата има значение, включително и при формиране на мирогледа. Изключение е при родители с висше образование децата да останат със средно или основно образование. Досега не съм имала случай да познавам дете на добре образовани родители да стане хамалин и да не завърши училище. Както и досега не съм видяла някой, който веднъж е взел диплома да е готов да я хвърли на боклука, но съм видяла хора, които много се пънат, че дипломата нямала значение, но само до момента на заветното дипломиране.

Твърде едностранчиво тълкуваш нещата. Кой е казал, че щом мама работи за удоволствие трябва децата да са гладни? Не виждам противоречие между любимостта на работата и заплащането. Колкото и много да означават парите, те не са всичко. Аз залагам на таланта и удоволствието от една дейност, а не на заплащането за нея. Който е кадърен и си обича работата в един момент успява да продаде труда си на достатъчно висока цена.
 Някой даде за пример учителите. По този повод се сещам, че има учители, при които не всеки може да си заведе детето на частни уроци, защото желаещите са повече от физическите възможности на учителя. Най-вероятно този, същият учител е започнал работа с мизерна заплата. Но в момента, в който се е осъзнал като кадърен и обичащ работата си е станал частен учител. Но дотогава той е градил име и репутация, а не е лепил обяви по дърветата. И хората искат децата им да се учат от него, защото знаят на какво е способен този човек. Но той не е станал такъв от чисто печалбарство, а с талант и упоритост. Познавам такъв учител лично, а сигурно има още много като него.

Аз също съм от поколението на бригадите. Не съм ходила на дълги бригади, ама спомена тия еднодневните. Никога, подчертавам го, не съм получила и стотинка за това! Просто го отбелязвам като факт. Тогава не ми се е струвало ненормално, а сега -  да 
За атмосферата тогава и купона.. съвсем друго време беше, със съвсем различни деца. Сега децата съшо биха сезабавлявали като нас, сигурна съм, макар по начин, съответстваш на сегашното време. Това няма нищо общо 

Понеже каза за състезанията. Ама в тази тема ми се струва, че говорим за деца доста по-малки от възрастта на състезанията. Защото и дъщеря ми на 5 г. и половина не говори по начина в първия постинг. Това е характерно за доста по-малки деца, за които нито състезанията имат някакво измерение, нито парите имат стойност.

А истината е само една за мен по въпроса защо мама тръгна на работа, когато детето й беше на 1 г. и 3 м. Ми за да изкарва пари и да не мизерства същото това дете  Такова и обяснение ще дам и в по-късна възраст.

Ние си ги хвърлихме, айде, моята специалност не е нищо особено, но на мъжа ми е хубава. В момента работя на 2 места и нито едно от тях не ми е по специалността, предишната ми работа - също  всъщност никога не съм работила по специалността, харесваше ми да я уча на теория, но не и да я практикувам

Образованието има значение, ако става дума за лекар, филолог и т.н., но има хора с усет към иновациите и за тях дипломата въобще не е била цел, нито учат 4-5 г., те работят през това време. Просто надушват свободна пазарна ниша преди останалите и си набират каквито им трябва специалисти, които са на заплата при тях. Баща ми е от тях, жалко, че не съм наследила тези му качества, а само ината 

Не отричам висшето образование, но и не го смятам за основното, човек, ако иска, ще успее, без значение дали има доплома, както и обратното - да имаш 2 дипломи в джоба и едва да преживяваш.

И аз съм на това мнение.