Публикувана: 27 септ. 2008, 01:46 ч.
Последно мнение: 8 окт. 2008, 10:53 ч.

"Тате работи ... парички". Ние ли ги учим на това?

8 258
165
1

1
...
8
9
10
...
12
Всички

# 120 30 септ. 2008, 00:10 ч.

София
Мнения: 6 999

Малеййййййййй, тази тема не спира... и пак се е отнесла.
Майка ми беше банков служител и като малък племенникът ми казваше, че работата на баби е "да брои парички" Laughing

Дъщеря ми знае какво работя, макар да не е много наясно със същността на работата ми. Съвсем съзнателно избягвам да говоря изобщо за пари пред нея. Не коментирам цени, доходи, разходи, скъпо-евтино и прочие...

Отделно и по темата смятам, че ако тати работи основно заради 'паричките' няма лошо да го каже на детето, както и ако работи 'въпреки паричките' . Основното, което се опитвам да спазвам възпитавайки дъщеря си е да й казвам истината. Аз си обичам работата и ми доставя удоволствие да се занимавам с това, което правя... Не знам обаче дали би било така ако заплащането ми не ме удовлетворяваше. Crossing Arms

# 121 30 септ. 2008, 05:23 ч.

Мнения: 137

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 29 сеп 2008, 20:42

Ти да не би да си от хората без висше образование, че толкова рипаш срещу него? Не успя да изкараш приемните изпити, а после взе, че се омъжи и роди и дотам с ученето?
Не е вярно, че от големите компании не се интересуват кой какво е завършил. Е, за продавачка в хипермаркет не е нужно висше образование. Вярно, и за чистачка или работник в цеха за сирене не е нужно висше. Не зная какъв ти е бизнесът, но ако никой от подчинените ти не е с висше образование, значи нещо не е съвсем наред. Поне счетоводителят трябва да е с висше.

Извинявай, но имаш страшно ограничен манталитет. Обикновено по селата отдават толкова голямо значение на образованието и вървят с дипломата напред. Ако е толкова интересно - бях студентка, но за кратко. Тотално се демотивирах да уча, защото нямаше на какво да ме научат и се отказах доброволно.

Подкрепям горните мнения. Примерите за провалени хора с висше образование са много. Въобще не е достатъчно. За да успееш са нужни хъс, амбиция, находчивост, което няма нищо общо с образованието. Всичките ми съученици казват, че това, което са научили е било в професионалната гимназия, а висшето образование е било губене на време, но заради дипломата ....

Ето една прекрасна статия по въпроса -

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1087040

Последна редакция: вт, 30 сеп 2008, 05:43 от _nora_

# 122 30 септ. 2008, 08:42 ч.

София
Мнения: 62 595

Хайде да не си даваме примери от митове и легенди. Има провалени хора с дипломи, но има още повече провалени без дипломи. Ако толкова много си вярваш в това, което пишеш (а и не само ти), то можеш направо да кажеш на децата си, че няма нужда да учат в университет (че на всичко отгоре е и селско), защото дипломата и знанията оттам нямат никакво значение за успеха в живота. Но дълбоко се съмнявам дали ще го направиш. Затова и изобщо не се връзвам на такива приказки. Срещнала съм достатъчно много хора, които са ги приказвали същите, но самите те са били готови на всичко, за да вкарат децата си във ВУЗ-овете.

А за дипломите - зависи от средата на човека. Има среда и среда. В една среда дипломата е нещо екзотично, но в друга тя се подразбира и изобщо не подлежи на обсъждане. Чудно, как ли в развитите държави са толкова тъпи хората, че използват всяка възможност, за да се запишат да учат и да придобиват колкото е възможно по-висока степен на образование. И те, горките, наивно вярват, че това им увеличава шансовете за по-добра работа, по-добра социална среда и по-високи доходи. И на децата си в малка възраст избягват изобщо да обясняват, че ходят на работа за пари (освен ако не са вманиачени на тази тема) Нищо не разбират, нали?! Я да вземат тук да прочетат тук, че да им стане ясно!

# 123 30 септ. 2008, 09:20 ч.

Мнения: 2 556

В повечето случаи наистина образованието те подготвя да бъдеш малка бурма в голяма машина - образно казано. Така че донякъде съм склонна да се съглася с nora. Зависи много човек дали иска да е служител - аз това исках доста години - или иска да прави нещо сам. Все още в България образованието няма тази сила, която има в други държави, така че сравненията с тях са просто излишни според мен. Аз самата ще държа децата да учат, но определено ще им обясня, че това няма автоматично да го доведе до реализация и просперитет. Най-малкото защото и аз постигам всичко без помощта на дипломата си - просто така се е случило. Иначе ако някога потрябва - имам я, мога да я покажа на децата например Simple Smile

Последна редакция: вт, 30 сеп 2008, 09:34 от Tess

# 124 30 септ. 2008, 10:47 ч.

Мнения: 958

Не знам как да се изкажа, не искам да обидя никой. Човек сам решава дали да учи или не.
Моето мнение е, че образованието може да не е най-важното, човек или има акъл или няма.
Но образованието, те поставя в една по различна среда. Поне при мен така стана. Контактувах с интелигентни хора, простащината беше доста ограничена. Може би защото учих преди години, тогава учеха хората които искат да учат. Сега учи "куцо, кьораво и сакато", само за да каже, че има диплома.
Да, бих искала дъщеря ми да се изучи. Защото човек, който впряга силите си да кандидатства, да си седи на задника и да учи, малко или много е по-организиран, и по-напредничав.
Друг е въпроса, че в нашата държава на абсурдите, просперират, хора спортисти, биячи, строители и подобни.
Навсякъде по света образованието се цени, и те поставя на мястото ти в обществото. А не като тук една учителка, която е инвестирала в себе си, която обича професията си и може да даде много на децата ни, работи като продавачка, защото не може да изхрани децата си.
Макар, че вече има светлина в тунела, според мен

# 125 30 септ. 2008, 12:17 ч.

Мнения: 804

Тя на къде отишла темата... ooooh!

Виждала съм успели хора и с и без университет, но наистина успелите са завършили. Това са моите познати, хора всякакви, свят шарен.
Бяха питали преди години Симеон Сакскобурготски (хич не го обичам) дали добрия произход означава автоматично и "добър" човек, а той отговори, че за да е аристократ човек трябва или да е от такъв род, което не му гарантира, че ще е читав, или да е поне трето поколени вишист.
Не цитирам точно, но беше нещо в този смисъл Peace

# 126 30 септ. 2008, 12:20 ч.

Мнения: 2 556

Според мен все още няма светлина в тунела и образованието не ти гарантира просперитет (би трябвало да е така, но не е за съжаление). Както казах, аз също съм ЗА ученето с 2 ръце, но то е само малка част от пътя към успеха, или поне от моята представа за успех.

# 127 30 септ. 2008, 12:58 ч.

Мнения: 3 456

Темата съвсем се е променила вече май. Wink

# 128 30 септ. 2008, 13:23 ч.

София
Мнения: 62 595

Промени се, защото в един момент се получи противопоставяне. Стана една мешавица от митове и легенди за това как необразованите, но умни ставали работодатели, а образованите, но неумни ставали подчинени. Разбирам, това е философията на българския преход. Номерът не е да възпитаваш децата си по днешните стандарти, а по представата си за утрешните.

И моля, никой да не ми дава за пример Бил Гейтс или Джорж Сорос, защото и при тях има някои работи в биографията, които не отговорят на мита за необразования търговски гений.

# 129 30 септ. 2008, 14:02 ч.

Мнения: 934

Висшето образование не е излишно, просто не е за всеки! И не е губене на време, а привилегия - привилегията да развиваш умствените си заложби в някаква посока.
Обществото има нужда и от образовани, и от необразовани хора. Всеки със своята ценностна система.
Аз лично поставям удовлетворението от работата преди парите, и мисля да го внуша на децата си.
Разбира се, работата трябва да носи и пари - няма да мрем от глад, я! Но пари могат да се изкарват по много начини, а призванието е нещо друго.
Или, както е казал Бербатов, не съм за парите - мога да живея с един милион, мога да живея и с петстотин хиляди! Mr. Green

# 130 30 септ. 2008, 14:07 ч.

Мнения: 3 367

Интересно за мен е колко родители намират темата за парите подходяща за деца преди предучилищен клас,чак се зарових да чета по дебелите книги,полезна тема Laughing

Последна редакция: вт, 30 сеп 2008, 14:13 от anette1104

# 131 30 септ. 2008, 16:06 ч.

Мнения: 5 877

Ами тема като всяка друга, споменавала съм й, че тези круши примерно са твърде скъпи, играли сме на магазин и т.н. Наясно е за какво се използват парите. Това, което не бих си позволила, е да ги наричам с умалително-умилителното "парички" и да преувеличавам ролята им. Обяснявам й как се ползват, също както й обяснявам как се ползва сешоарът.

Когато говорим за нейната бъдеща работа обаче, разговорът винаги се върти около понятията за приятно и интересно. Както и когато говорим за учене.
Боя се, че ще й бъде трудно да учи и работи по принуда, но се надявам също като на мен да не й се налага особено.

# 132 30 септ. 2008, 16:54 ч.

Мнения: 3 367

Анда,друго имах наум.
Аз не работя за бонбони,нито за играчки.
Горните се получават по повод и/ или с нужда. На магазин играем много,но с цел да се учим на добри храни и маниери,не на бюджетиране (това и редица възрастни не го могат Grinning

).
Просто си мислих че у дома за пари не се говори кой знае колко,пък да си обяснявам деня с тях на 3 год дете-съвсем не ; пазаруваме не за забава,а защото трябва ; има си Коледа и РД за к си мечтаем и там отиват идеите за колело със звънец-камион с кран-игуана- легло с балдахин и пр ; в магазин за играчки ходим като в музей и т.н

# 133 30 септ. 2008, 17:43 ч.

Мнения: 958

Това за бюджетирането си е така.
Аз лично не мога да "бюджетирам". Отчитам го като грешка на родители си.
Може би, ако ми бяха говорили за това, в "подходящата" възраст, щях да се справям по-добре. Peace

# 134 30 септ. 2008, 17:51 ч.

София
Мнения: 62 595

Хубаво е човек да се научи да си прави сметката (бюджетирането, де) Wink

, но едва детето трябва и да е узряло за идеята. Това узряване едва ли настъпва по-рано от 5-годишна възраст. Най-малкото детето трябва да може да смята и да е способно да прави някакво планиране. В училище има деца, които не могат да се оправят с парите и харчат всичко наведнъж (има тема за джобните) и нямат никакво усещане за разпределяне на парите. Има дори деца, на които в четвърти клас не им дават джобни, защото родителите смятат децата си за неспособни да се справят, което пък за мен е също толкова неприемливо.

Но така или иначе въпросът е за "тате работи парички" и какво остава в съзнанието на децата. Според мен в ранното детство изобщо не е нужно да се споменава "тате работи парички".

Препоръчани теми

Много предпазливо дете

Бързи въпроси и отговори деца -6

Идеи за игри с домашни предмети

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: